Метагранити. За първи път Г. Бончев (1923) допуска възможността една голяма част от гнайсите в Източните Родопи да са получени от промяната на порфирни и дребнозърнести гранити. По късно Ж. Иванов и др. (1984) доказаха, че смятаните за очни и небулитови мигматити и хомеобластични анатектити, гранитизирани гнайси и гранитогнайси (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963; Кожухаров и др., 1991, 1995), представляват големи тела от едро- до дребнопорфирни метаморфозирани гранити. С работите на Burg et al. (1990); Macheva, Kolcheva (1992); Саров и др. (1994ф) бяха приведени петрографски и петрохимични доказателства за ортопроизхода на тези скали.
В рамките на картния лист метагранитите са представени от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити, разкриващи се в района на село Кобилино и североизточно от Камилски дол, до границата с Гърция.
Равномернозърнести метагранити(B/mγ).Разкритията от равномернозърнести метагранити са наблюдавани в района на Кобилино. Те са среднозърнести, левкократни, светлосиви на цвят скали. Обикновено са интензивно, но неравномерно деформирани, като в зоната на контакта с разреза от шисти, амфиболити и мрамори са интензивно срязани и превърнати в милонити. Макар и рядко се наблюдават слабо деформирани участъци, в които са отделени две асоциации от минерали – магматична и метаморфна (Macheva, Kolcheva, 1992). Магматичните минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит ± амфибол. Синкинематично разкристализиралата асоциация е представена от дребнозърнест кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз (албит), биотит, бяла слюда, хлорит, илменит, епидот и гранат. Като акцесорни са установени апатит, циркон ± аланит.
Порфирни метагранити (B/pmγ). Макроскопски се наблюдават като различно големи участъци сред равномернозърнестите. В рамките на картния лист се разкриват като две самостоятелни тела по границата с Гърция – СИ от Камилски дол. Те имат същия минерален състав като равномернозърнестите метагранити, но с магматична порфирна по калевия фелдшпат структура. При наложената прогресивна деформация са превърнати в очни, а в отделни зони и в тъмни милонити, с ясна шистозност и линейност на разтягане. Калиевият фелдшпат е представен като едри „очи” с добре развити „опашчици” от рекристализиран калиев фелдшпат и кварц (сигма до делта тип порфирокласти). Автоморфността и простите срастъци на калиевия фелдшпат, ориентираните плагиоклазови включения в него, както и нормалната бариева зоналност показват магматичен генезис на метагранитите (Macheva, Kolcheva, 1992). Реликтов плагиоклаз е запазен само в най-слабо деформираните метагранити като дребни порфирокласти. Ситнозърнестият матрикс, обхващащ порфирокластите е изграден от описаната при равномернозърнестите метагранити рекристализирана минерална асоциация, с ясно оформена плоскостна и ивичеста, а на места и типична милонитна до ултрамилонитна фолиация.Тя е обусловена от плоско паралелното подреждане на слюдените минерали или изтеглянето в ивици на кварца и фелдшпатите. По фолиацията се наблюдава ясно изразена минерална и стриационна линейност. В участъците с по-силна крехко-пластична деформация фолиационните плоскости имат вид на харниши с ясна стриационна линейност. В участъците на крайна деформация, около Железинската зона на срязване се наблюдават S/C милонити.