Аплитоидни метагранити (B/amγ).Те са развити на различни нива в разреза на метагранитите под формата на неиздържани тела и жили, които се зацепват с порфирните и равномернозърнести метагранити. Описвани са като лептитоидни гнайси (Кожухаров, 1987; Кожухаров и др., 1992), влизащи в състава на Горно Юрушката лептитоидна свита на Стражецката група. Това са левкократни скали, изградени от кисел плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат и мусковит. Като акцесорни са представени гранат, циркон, апатит, магнетит.
Скалите са неравномерно деформирани, като текстурата им от масивна прехожда в шистозна, обусловена от еднопосочно ориентираните люспи на мусковита.
Петрохимичната характеристика на метагранитите (Саров и др., 1994ф) показва, че съставите попадат в полето на гранити и отчасти в субалкалните гранити. Акцесорните минерали в тях, техните петрохимични и изотопни характеристики ги определят като I–тип гранити, формирани в постколизионна геодинамична обстановка (Macheva, Kolcheva, 1992).
Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Над пластината от метагранитите, заляга пъстър разрез от порфиробластични по граната биотитови шисти и гнайсошисти, с включени в тях лещовидни пачки от амфиболитизирани еклогити, серпентинити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично нашистени и милонитизирани пегматити, развити паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза с метагранитите има характер на широка зона на синметаморфно срязване, означена като Железинска. Той се проследява около Кобилино и по пътя за Пелевун. Същият контакт се наблядава и в североизточната част на картния лист. Горната граница в рамките на картния лист се маркира от крехките и крехко-пластични срязвания по Пелевунската зона, която отделя мраморите и диафторизираните гнайси (долни части на Мандришката единица) от скалите на пъстрия разрез. Източната част на тази зона се описва като Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне.
