Биотитови шисти и гнайсошисти (B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващите разновидности, които са като матрикс за останалите скали. Те изграждат широка ивица, която се проследява между селата Кобилино, Покрован, Хухла и Камилски дол.
Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест – до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби. Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Серпентинизирани ултрабазити (B/ub). Картируеми лещи от серпентинизирани ултрабазити се наблюдават сред амфиболитите и шистите в района на връх Каратепе. Те са представени от интензино деформирани, меланократни до черни на цвят скали, превърнати на места в серпентинитови шисти. В състава им главно участие до 90–95% имат серпентинитовите минерали – хризотил и антагорит. Наблюдават се още карбонат, руден минерал, брусит, талк, хлорит, тремолит, бастит и железни хидроокиси. От първичните минерали са запазени редки и дребни реликти от оливин и клинопироксен.
Амфиболити (B/a). Амфиболитите се срещат като големи тела в района на Покрован и Камилски дол. Тънки неидържани тела от тях се срещат във вички нива от разреза на шистите и гнайсошистите, където са интензино нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо- до меланократни, изградени от амфибол, епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз ± кварц. Повечето от тях са с белези на почти напълно амфиболитизирани габра. Рядко, но се срещат и лещи с частично запазена еклогитова парагенеза.
Мрамори (B/c). Добре издържани тела от мрамори са установени сред двуслюдените шисти с гранат в района на Камилски дол. Те са бели до кремави, дребно до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сиво-зелени, масленозелени и др. Текстурата на мараморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.
Сподели с приятели: |
