Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Основен период
- 2. 3. Съвременен период
2.1. Начален периодОбхваща първата половина на XX век и се характеризира с епизодични, предимно маршрутни изследвания, между които се открояват тези на Г. Бончев, Ванков, Радев, Гълъбов и др. Първите данни за петрографски особености на скалите от Кърджалийска околия и Мъстанлийски (Момчилградски окръг) дава Г. Бончев (1921, 1923). В тези трудове той отделя старотерциерни и младотерциерни скали, отбелязва нееднократните ефузивни прояви и описва техните продукти. Издава схематична петрографска карта за скалите от Кърджалийско М 1:126 000. В резултат от маршрутните си изследвания в Кърджалийско, Момчилградско и Хасковско, Ванков (1923) съставя геоложка скица в М 1:50 000, на която са отделени разновъзрастни метаморфни скали, младотерциерни седименти и еруптивни скали. Югозападно от района Радев (1926) изучава т. н. Джебелски пясъчници и съставя геоложка карта на района в М 1:100 000. Палеогенският разрез е разчленен на три комплекса: долен (еоценски), среден (преходен) и горен (олигоценски). По-късно при своите изследвания в поречието на Горна и Средна Арда Гълъбов изучава неоефузиите (1937) и кристалинния цокъл (1938). Неоефузиите от региона той засебява в три еруптивни области – Смолянска, Чамдеренска (Боровишка) и Султан-Ерийска. 2.2. Основен периодОбхваща времето от 1950 до 1992 г. и включва всички средномащабни геоложки картировки, картосъставителски и специализирани научноизследователски работи. Геоложко картиране и картосъставяне. В началото на периода се провеждат първите геоложки картировки в М 1:100 000, които покриват цялата площ: Яковлев и др. (1954ф) – южната част; Карагюлева и др. (1956ф) – северозточния ъгъл; Костадинов и др. (1957ф) – централната и северозападната част. Големите площи, които проучват, позволяват на авторите да разработят първите стратиграфски и тектонски схеми за региона, които са послужили за основа на следващите специализирани изследвания (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960) и геоложкото картиране в М 1:25 000, проведено в площта: Шабатов и др. (1966ф) – западната половина; Динков и др. (1967ф) – северно от р. Арда; Динков и др. (1968ф) – източната половина, на юг от р. Арда. Геоложкото картиране е кондиционно, а при разчленяването на палеогенските разрези авторите прилагат в различни варианти комбинирани лито-хроностратиграфски подходи. Използвани са предимно неофициални литостратиграфски единици от стратиграфските схеми на Горанов (1960) и Р. Иванов (1960, 1961). Регионални и специализирани геоложки изследвания. В следващите години, паралелно с геоложкото картиране в Източнородопската област се провеждат множество регионални и специализирани изследвания по проблемите на палеогенските депресии. Всред многобройните публикации, съответстващи на сложното развитие и строежа на палеогенските вулкано-седиментни комплекси, са налице редица обобщителни работи с комплексен характер, отнасящи се за големи части от Източнородопското понижение: Горанов, (1960); Р. Иванов (1960, 1961, 1963, 1964, 1983), Карагюлева (1964); R. Ivanov et al. (1969); Атанасов и др. (1970ф, 1980ф); Атанасов и др. (1972а,b,c); Atanasov, Goranov (1975, 1984); Харковска и др. (1976); Янев (1981); Йосифов и др. (1981); Вапцаров (1983); Боянов, Йосифов (1986); Yanev (1989); Goranov, Atanasov (1989, 1992); Harkovska et al. (1989); Московски и др. (1990ф-СУ). Голяма част от изследователските (петроложки, геохимични, геохроноложки, структурни, металогенни и др.) работи са посветени на палеогенския колизионен магматизъм: Р. Иванов (1960, 1963); Маврудчиев (1964, 1965, 1992); Янев и др. (1968, 1983); Yanev (1987, 1989); Yanev et al. (1989, 1990); Lilov et al. (1987); Marchev, Savova (1987); Marchev et al. (1989); Marchev, Shanov (1991) и др. Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма и генезиса на късноалпийските депресии намираме в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Inocentiev et al. (1984); Боянов, Йосифов (1986); Marchev et al. (1989); Boyanov et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991), Harkovska et al. (1989); Спиридонов, Кацков (1990); Yanev et al. (1989, 1990); Д. Йосифов (1991) и др. Болшинството от авторите приемат орогенния характер на магматизма (колизионен) – Dabovski et al. (1989); Yanev (1995), или постколизионен, темпорално и генетически свързан с грабенообразуването – Z. Ivanov (1988); Burg et al. (1996). В периода 1980 – 1985 г. в района на Източните Родопи се провеждат допълнителни обобщителни и ревизионни работи, в резултат на които са съставени на различни части от региона геоложки карти в М 1:50 000 (Мазников и др., 1980ф) и М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др. 1985ф). В края на този период се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултат на които е изготвена и отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи), със съответните обяснителни записки. Разглежданата област попада изцяло в Геоложка карта в М 1:100 000 – к. л. Крумовград (Кожухаров и др., 1992), която представлява актуализиран синтез на доминираща геоложка информация за региона до 1990 г. 2. 3. Съвременен периодОбхваща времето след 1992 г. и включва новото геоложко картиране (прекартиране) в М 1: 25 000 и М 1: 50 000, тематичните и специализирани геоложки изследвания, проведени през този период в региона. Геоложко картиране. За обновяване и актуализация на натрупания богат картен материал за Източните Родопи след 30 годишно прекъсване се извърши ново геоложко картиране в М 1: 25 000, което покрива изцяло площта на к. л. Студен кладенец (Саров и др., 1996ф – южната половина; Георгиев и др., 1997ф – северната половина; Саров и др., 2002ф). Във връзка с изготвянето на настоящата карта, през 2004 г. се извършва ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 2005ф). Палеогенските вулкано-седиментни комплекси са ревизирани от тематична група с ръководител Б. Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). При разчленяването на смесените вулкано-седиментни последователности е приложен нов подход, като са отчетени условията на седиментация, сложните латерални и фациални изменения заедно с изявата на вулканизма. На тази основа са отделени конкретни вулкански комплекси подкомплекси (Саров и др., 1996ф; 2002ф, 2005ф; Георгиев и др., 1997ф; Георгиев, Милованов, 2003). Регионални и специализирани геоложки изследвания. В началото на периода като естествено продължение на изследователските работи от основния период се явяват стратиграфските изследвания на Harkovska et al. (1992) и Moskovski et al. (1993) в Дамбалъшкия вулкански масив, които макар и косвено имат отношение към изследваната площ. При изучаването на палеогенския колизионен вулканизъм от Източните Родопи някои автори (Djourova, Aleksiev, 1989; Yanev, Bardinzeff, 1994; Yanev, 1995; Harkovska et al., 1994, 1998b; Harkovska, Djourova, 1994; Харковска, 1998) правят първите опити за генетична типизация на палеогенските вулканити (епикластити, хиалокластити, палеосрутища и др.), които се отличават със сложни латерални и фациални изменения. В тази връзка авторите поставят под съмнение традиционно прилаганите литостратиграфски подходи при разчленяването на сложните палеогенски разрези. Доминиращи от този период са специализираните (петроложки, вулканоложки, геохимични, радиометрични и др.) изследвания на палеогенския колизионен магматизъм от множество автори: Harkovska, Djourova (1994); Yanev, Bardinzeff (1996, 1997); Harkovska et al. (1998а); R. Nedialkov, G. Pe-Piper (1998); V. Georgiev, Milovanov, 2003 b, 2004). Оригинални литоложки и магнитостратиграфски корелации на някои разрези от Източните Родопи извършват Moskovski et al. (2004), а олигоценските пирокластити от Нановишката депресия са изследвани от S. Georgiev, Marchev (2005). Проблемите, свързани с генезиса на магмите в колизионна обстановка, са разгледани от Marchev et al. (1994), Raicheva, Marchev (2003); Raicheva et al. (2001) и др. Регионални интерпретации и обобщения на палеогенския колизионен магматизъм намираме в публикациите на Yanev (1995), Yanev et al. (1995, 1998), Yanev (1998) и др. Комплексна характеристика на палеогенските скали от разгледаната област е направена от Горанов и др. (1995), а актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от късноалпийските депресии в Горна Тракия – Източните Родопи и Източна Тракия предлагат Боянов, Горанов (1997ф) в съставените карти на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000. Според тези автори палеоген-неогенските депресии са елементи от една значително по-голяма тектонска единица – т. нар. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986). Късноалпийското развитие в Източнородопското терциерно пространство е коментирано и обобщено от Йорданов (1999а,b) и B. Yordanov (2002). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|