Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.73 Mb.

страница	5/22
Дата	22.09.2017
Размер	2.73 Mb.
	#30742
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 22

4.1.2.1. Подрумченска свита (PE 3 )
4.1.3. Теригенен комплекс
4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )

4.1.2. Ивановска група

Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст (Саров и др., 2006ф).

По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли.

Скалите на Ивановската група са изключително континентални седименти, с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис скали.

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.

Възрастта на групата, съобразно стратиграфската ù позиция (в основата на палеогенския разрез), се приема условно за среден–късен еоцен.

4.1.2.1. Подрумченска свита (PE₃)

Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.

Седиментите на единицата са известни и като „червена моласа”. Означавани са с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Горанов и др., 1995; Георгиев и др., 1998ф).

Подрумченската свита е разпространена по източния контур на картния лист. Разкрива се на по-голяма площ около селата Сладкодум и Орешари, както и южно от с. Чифлик. Участва в пълнежа (локално за картния лист) на Крумовградската зона, а в регионален план изпълва Припекското съставно понижение.

Единицата се отделя с тектонска граница от кристалинната подложка (югоизточно от с. Сладкодум). Покрива се с бърз литоложки преход от конгломератно-пясъчниковата задруга. Процепва се от андезитите на Ирантепенския вулкански комплекс.

Главната съставна част на Подрумченска свита са брекчоконгломератите. Те се заместват незакономерно в пространството от конгломерати и грубозърнести пясъчници.

Брекчоконгломератите са с валунни размери, ръбести до слабо заоблени и безразборно ориентирани, представени предимно от кварц, гранитогнайси и нискокристалинни скали. В подчинено количество са мраморните класти и амфибол-биотитови шисти (Динков и др., 1968ф). Самите псефитни късове са обвити с тънка червено-виолетова кора. Матриксът е със сиво-червеникав цвят, глинесто-песъчлив, богат на мусковитови люспи.

Всред грубокъсовите брекчоконгломерати често присъстват неиздържани лещи и прослойки от дребнокъсови конгломерати.

В средните и горни отдели на свитата се срещат лещи до дебели пластове от едро- и среднозърнести полимиктови пясъчници, които обикновено са със сиво-жълтеникав до розово-виолетов цвят.

Дебелината на свитата е сравнително постоянна и варира в тесен интервал от 200 m до над 250 m (с. Орешари).

Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания, с характерен червено-виолетов цвят. Скалите могат да се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка.

Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в седименти с доказана приабонска възраст, може да се приеме хроностратиграфски обхват в рамките на долния приабон (Боянов и др., 1958ф).

4.1.3. Теригенен комплекс

Тази неофициална литостратиграфска единица от по-висок ранг е обособена при настоящото геоложко картиране. В състава ù влизат задруги с подчертано теригенен характер.

В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (Фиг. 29). В пределите на картния лист е представена само една от съставните задруги – конгломератно-пясъчниковата.

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; Георгиев и др., 1998ф). Ние приемаме наименованието, включващо ранга на единицата като неофициална и литоложкия състав от първото ù обособяване като „свита на конгломератите и пясъчниците” от Р. Иванов и др. (1956ф).

Скалите, изграждащи задругата, се разкриват по източната част на картния лист около селата Орешари, Чифлик, както и западно от с. Долно Черковище. Те изграждат основата на Североизточнородопската комплексна депресия, а в рамките на картния лист участват в строежа на Крумовградската зона.

Конгломератно-пясъчниковата задруга заляга с постепенен преход или се зацепва с червените брекчоконгломерати на Подрумченска свита. Отделя се от метаморфния терен чрез тектонска граница. Покрива се с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга и несъгласно от Лисичарската свита. Просича се от андезитите и агломератовите туфи на Ирантепенския (при селата Сладкодум и Чифлик) и от риолитите на Планинецкия (северно от с. Чифлик) вулкански комплекс.

Задругата е представена от незакономерно редуване на конгломерати, пясъчници и глинести алевролити.

Конгломератите са дребно- до едрочакълни, полигенни, с добре заоблени предимно изометрични късове от кварц, биотит-мусковитови гнайси, аплити, биотит-амфиболови шисти и др. Образуват пластове с дебелина около 1,5 m. Матриксът е глинесто-песъчлив, с кафеникав или сиво-жълтеникав цвят.

Пясъчниците са сиво-жълтеникави, полимиктови, изградени от добре заоблени зърна от кварц, амфибол, плагиоклаз, мусковит, биотит и скални късчета от метаморфни скали. Спойката им е песъчливо-глинеста.

Прослояват се от сиво-синкави до сиво-жълтеникави тънкослойни глинести алевролити, развити най-вече в горните части на разреза.

Южно от с. Котлари задругата е изградена предимно от сравнително слабоспоени глинесто-варовити полимиктови пясъчници с добре изразена хоризонтална слоестост. Всред тях се разкриват бързо изклинващи лещи и прослои от конгломерати с добре заоблени късове от метаморфни скали.

Общата дебелина на задругата на картният лист се увеличава в северна посока. При с. Орешари тя е 250 m, а при с. Долно Черковище надхвърля 350 m.

Седиментите на задругата са отлагани в променлива фациална обстановка, при която континенталната седиментация постепенно преминава в бракична и плиткоморска. Тези скали са характерни за плитки басейни, образувани при постоянно натрупване на материал от сушата, в условия на честа ритмична пулсация на дъното.

Възрастта е определена като приабонска на базата на богати фосилни съобщества всред по-варовитите нива (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др. 1965ф; Динков и др., 1968ф).