Оценяване на знанията на учениците. Традиционни и иновационни методи и форми

35
на субективизма на екзаминатора при оценяването, а също и възмож- ностите, които могат да осигурят по-голяма обективност на оценката (3).
Доцимологията е научна област в педагогиката, в която тясно са свързани изследването и познанието.
Д. Василев счита, че изпитите и изпитванията водят началото си още от древността. Според автора в историята на педагогическата теория и практика се откроява прогресивно нарастващ интерес към проблема на проверяването и оценяването на знанията, уменията и навиците на учащите се (4).
Несъмнено за напред доцимологията ще заема все по-важно място в системата на педагогическите науки.
Анализът на специализираната литература, свързана със същността,
смисъла и предназначението на оценяването в обучението, се затруднява от липсата на терминологична еднозначност, сравнена от В. Делибалтова като „Терминологичен миш-маш” и „терминологична джунгла” (8). Няма единомислие по въпроса за същността, смисъла, предназначението и терминологията, които се използват за изразяване на различни аспекти на оценъчната действителност в процеса на обучението. Термините про- верка, оценка, контрол, изпитване са много близки и се използват сино- нимно. В литературата посветена на проверката и оценката на знанията се срешат много нюанси в определенията за същността им (2). Различ- ните автори дават различни определения на термините, които са свързани с оценяване на знанията, уменията и навиците на учениците.
Според Р. Тейлър „Оценяването е процес на откриване, колко е далеч развиващият и организиран учебен опит от действително продуци- раните желани резултати и процесът на оценяването включва идентифи- цирането на силата и слабостта на плана” (15).
Според М. Андреев най-същественият момент в оценката е съпос- тавянето, сравнението на постигнатото от ученика с изискуемото, съпос- тавянето на реалния процес на обучението с потребния за постигане на целите му, съпоставянето на усвоеното учебно съдържание, предложено в обучението, с действително необходимото за пълноценното развитие на личността.
Следователно за М. Андреев оценяването е сравняване на данни.
Едните са следствие от измерване на учебните постижения в процеса на обучение, а другите са стандартът, към който е ориентирано обучението,
заложен в държавните образователни изисквания. Това разбиране на автора за оценяването свързва сравняването с измерването, което пораж-

36
да своеобразието на педагогическата оценка, произтичащо от липсата на „еднозначни и точни мерни единици”.
М. Андреев счита, че то има значение не само за целите на срав- нението, но подпомага и вземането на решения от учениците, родителите,
учителите и училището (2).
Според В. Делибалтова от появата на идеята за оценяване в Китай,
първоначално възникнало, като система за подбор, то следва определен модел:
•
Определя се някаква съдържателна област.
•
Оценяваният се поставя в предварително определена и считана за представителна ситуация.
•
На основата на данните от показаното оценяващият прави логи- чески извод за знанията и уменията на оценявания.
От тази гледна точка В. Делибалтова разглежда оценяването, като аналитичен процес, представен като „разсъждение, основано на доказа- телства”. Прави се разграничение между данни и доказателство, което произтича от описания по-горе модел – доказателства са не всички дан- ни, а само получените в ситуации, предварително определени като под- ходящи за формулирането на обосновани изводи за знанията и уменията на оценявания.
Същността на предложеното разбиране от В. Делибалтова съдържа три ключови елемента – познание, наблюдение и интерпретация.
Оценяването се основава на определена представа за:
•
Начина, по който учениците напредват в определена съдържателна област и демонстрират наученото.
•
Ситуациите, които са подходящи за демонстриране на ключови знания и умения.
•
Правилата (формални или неформални), на които се подчинява интерпретацията на получените доказателства.
Разсъждавайки върху взаимодействието на трите ключови компо- нента на оценяването, за Делибалтова то е „Относително независима, но интегрална част от обучението, което предпоставя необходимост от из- следване на отношенията оценяване – цели на обучение, оценяване –
учебно съдържание, оценяване –технология на обучението” (10).
М. Андреев и В. Делибалтова считат, че в основата на процеса на оценяване е определяне на напредъка на учениците, оценяването на тех- ните знания, постижения, компетентност в определена предметна област.
В. Делибалтова поставя акцент върху ситуациите, които са най-подходящи

37
ученикът да изяви своя потенциал и възможности, както и върху пра- вилата за интерпретация на получените доказателства.
Като обобщение на изложените дотук концепции може да се заклю- чи, че оценяването на дейностите в училището е изключително важна част от процеса на обучение. То е свързано с измерването и отчитането на резултатите, постиженията и ефективността на тези дейности, на степента на полезността им, на достигнатото качество в изпълнение на поставените цели и държавните образователни изисквания. На сегаш- ния етап на развитие на началното училище, когато приоритет на образо- ванието е да се развие отделния ученик, се определят следните параметри на оценяващата дейност на учителя:
•
качеството на усвояване на знанията по предмети – умения,
навици и тяхното съответствие с изискванията на държавния стандарт на основното образование;
•
степента на формиране на учебни способности у ученика (кому- никативност, читателски способности, трудови навици, художествени заложби);
•
степента на развитие на основните качества на умствената дейност
(способността да се наблюдава, анализира, сравнява, класифицира, обоб- щава, логически да мисли, да решава творчески учебни задачи и т.н.);
•
нивото на развитие на познавателната дейност, интерес и отно- шение към учебната дейност, степента на усърдие и старание.
Първият параметър дава оценка за резултатите от обучението, а останалите правят характеристика на ученика. Трябва да се обърне спе- циално внимание на необходимостта от засилване на ролята на постоянно наблюдение на нивото на развитие на познавателните интереси и самостоятелността на обучаемия.
Действащата система за оценяване на дейността и подготовката на учениците се прилага в българското образование в продължение на много десетилетия. Тя включва текущи, срочни и годишни оценки на учениците по всеки учебен предмет. Тези оценки се формират на основата на устни, писмени и практически изпитвания, в това число контролни и класни работи по някои учебни предмети. Формите и методите за проверка и оценка на подготовката на учениците отчитат спецификата на отделните учебни предмети. Оценките се оформят по шестобалната скала. В процеса на функционирането и са се утвърдили редица механизми на оценяването,
внасяни са иновационни моменти, както и елементи от моделите на други страни, някои от които са оставали по-трайно, други сравнително бързо са били отменяни.

38
В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2005–2015) (11) са застъ- пени промени, които целят изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване.
Изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството е едно от най-важните условия за раз- витие на системата на училищното образование. Не може да бъде осигу- рено качество на образованието, без да съществуват надеждни меха- низми за измерване на постигнатите в образователния процес резултати.
Контролът върху качеството е важен в няколко посоки:
•
Той е важен за обществото – чрез него обществото се информира за състоянието на образователната система.
•
Той е важен за държавата – чрез съпоставяне на резултатите на учениците може да бъде установено актуалното състояние на училищното образование и да се проследят тенденциите в неговото развитие.
•
Той е важен за учителите – резултатите на учениците са критерий за определяне на заплащането им.
•
Той е важен за учениците и техните родители – чрез него учени- ците и родителите ще имат реална представа за нивото на подготовката.
Следователно трябва да се отбележи, че изграждането на обективна система за оценяване на постиженията на учениците е в основата на ефективността на образователния процес.
За да се постигне тази цел системата за контрол и оценка на качест- вото, би трябвало да бъде променена в две насоки:
•
Развитие на системата за вътрешно оценяване – това предполага застъпване на тестовете в процеса на оценка на знанията и уменията на учениците.
•
Изграждане на система за външно оценяване – системата включва задължително оценяване на знанията и уменията на учениците на всеки образователен етап чрез национални стандартизирани изпити.
Широкото използване на различни тестовете заложено в системата за вътрешно оценяване има за цел повишаване обективността на оценките на учениците. Използването им за входящо и изходящо ниво трябва да спомогне за по-точното измерване на знанията и уменията в началото и края на учебната година. Към този момент тестовете се използват за вътрешно оценяване на постиженията на учениците в различните пред- метни области.

39
Системата за външно оценяване също има за цел повишаване на обективността при оценяване и осигурява съпоставимост на постигнатите резултатите. При завършване на начален етап от образованието учениците са оценявани с тестове, които са едни и същи за всички обучавани неза- висимо от това къде живеят и в кое училище учат. Получената оценка дава възможност за съпоставка с оценките от вътрешното оценяване и с резултатите на учениците от други училища.
Заложените промени в Националната програма за развитие на учи- лищното образование и предучилищното образование и подготовка
(2005–2015) в областта на оценяването ще допринесат за подобряване на ефективността на системата за оценяване. Заедно с това използването на иновационни методи за оценяване ще подпомогнат обективността и надеждността в оценяването на постиженията на учениците и ще подобрят съществуващата система за оценяване.

Изтегляне 305.65 Kb.

Сподели с приятели: