Оценяване на знанията на учениците. Традиционни и иновационни методи и форми
Традиционни форми и методи за оценяване
Изтегляне 305.65 Kb. Pdf просмотр
|
| 3. Традиционни форми и методи за оценяване Процесът на оценяване на знанията и компетентността на учениците в различните предметни области е невъзможен без анализиране на мето- дите и формите на оценяване. Трудностите при определяне съдържанието на метода в общо- научен и общодидактически план влияят определящо и на трудностите при определяне съдържанието на методите за проверяване на знанията. Преобладаващо е мнението, че методът това е начин, път на изследване на познание, на постигане на определени резултати. Изборът на един или друг метод за проверка и оценка на знанията зависи от възрастовите възможности и целта на обучението, но не предопределя избора. Всеки метод отразява своеобразието на целта и съдържанието, на дейността за която е предназначен. Съдържанието на методите за проверяване на знанията обхваща само тези прийоми на учителя и учениците, които носят информация за състоянието на знанията, уменията и навиците на ученика. То има насоченост към разкриване състоянието на постиженията или пропуските на учениците или двете заедно. Под понятието „форма” обикновено се разбира вид, образ на нещо, което е свързано неразделно с определено съдържание; облик, вътрешна връзка, взаимодействие на елементите и процесите. Всяко проверяване е свързано със специфичен комплекс от форми за проверяване. В една и съща форма на обучение могат да се използват различни, а в различните форми на обучение – едни и същи форми на проверяване на знанията. Например в урока ученикът може да разказва, да отговаря на въпроси, 40 да конструира, да характеризира устно или писмено и т.н. Съществува тясна връзка между формите на изложение на знанията и формите на проверяване на знанията. Всички форми, които учениците използват за изложение на своите знания, са и форми на проверяване на техните зна- ния. Формите на проверяване на знанията характеризират както дейността на учениците, така и дейността на учителя в обучението при разкриване състоянието на познанието на ученика. Формата на проверяване на знанията е вид взаимодействие на учителя и учениците, при което се получава информация за състоянието на знанията, уменията и навиците на ученика в даден момент (4). Дискусията относно традиционното и алтернативното оценяване е мислима и възможна за представяне с уговорката, че традиционно тук се разбира като научно и практически прието в даден момент на определено място, а не в исторически план. Алтернативното оценяване предполага използването на всички останали и отдавна известни видове и форми на оценяване като есета, дебати, интервюта, портфолио и др. Актуалността на това оценяване в специализираната литература се аргу- ментира в поне три плана – по посока на реформата в обучението, по посока на влиянието на когнитивната психология и по посока на изпол- зването на технологиите в областта на измерването и оценяването (8). Имайки в предвид казаното дотук, може да се заключи, че разделението на формите за оценяване на традиционни и алтернативни е твърде условно. Въз основа на степента на използване в процеса на оценяване в българ- ската образователна система може да разделим най-популярните форми на оценяване в следната схема: I. Традиционни форми за изпитване и оценяване – устно, писмено- тест, есе, слухово, практическо, графично II. Иновационни форми на изпитване и оценяване – портфолио, рейтинг системи, мониторинг. По нататък ще се разгледат подробно особеностите на някои от широко използваните традиционни форми за изпитване и оценяване. А.) Устно изпитване и оценяване Устното изпитване е една от най-древните форми за изпитване, използвана и до днес. В основата на устното изпитване е езиковата кому- никацията между учителя и ученика. Устното изпитване има редица предимства сред които са: наличието на жив контакт с изпитвания, възможност за изучаване на неговата инди- видуалност, което е предпоставка за по-добро обучение, повторение на учебния материал, проверка на качествата на устната реч, развиване на 41 умението да се говори публично. Предимствата, които има устното изпит- ване, са предпоставка то да продължава да се използва за оценяване постиженията на учениците в различните области на научното познание. Наред с предимствата това оценяване има и редица недостатъци. Според Н. Герджикова емпиричните изследвания през 60-те и 70- те години на миналия век разкриват интересни възможности за оптими- зиране на устното изпитване. Оказва се, че включването на няколко неза- висими експерта повишава надеждността на оценяването. Важно е също така изпитващите да са експерти не само в предметната област и да са запознати с целите, но и да са методически подготвени да проведат изпит- ването, познавайки контекста на усвояването на знанията и индивидуал- ните особености на всеки ученик (5). Birkel разглежда две основни групи фактори, които понижават качеството на устните изпити: социално-психологическите и психоанали- тичните. Участието на учителя и ученика в устния изпит при изграждане на междуличностното взаимодействие е твърде различно. Традиционното редуване въпрос – отговор – въпрос води до повърхностна комуникация и раздалечава участниците в нея. Неопределеността на отношенията между учителя и ученика, предизвиква страх у изпитвания. Когато той не знае какво точно се очаква от него, съвсем естествено започва да се държи неадекватно и объркано. Не могат да се пренебрегват и някои влияния на подсъзнателното. Често преценяването на учебното постижение се свързва със съвсем странични за него характеристики като например тембър на гласа, социални представи, темперамент, предразсъдъци. Според М. Андреев това изпитване и оценяване има някои същест- вени ограничения. Първо – загуба на много време и малко на брой изпи- тани ученици, ниска степен на активност на класа, а като резултат снижа- ване ефективността на акта на обучението; Второ – стимулира запомнянето на знания и факти, а не анализа и обсъждането им. Трето – не стимулира систематизирането на учебното съдържание. Четвърто – затруднява твър- де много определена категория ученици. Пето – оценките на учениците не са равностойни. Шесто – потенциално е несправедлива, защото не отра- зяват еднакви равнища на подготовка. Седмо – личността и особеностите на ученика повлияват обективността на оценката. Осмо – при това изпит- ване не остават следи, оценява се по памет. Девето – нервното напрежение на изпитваните е много високо и за мнозина то е неблагоприятен фактор при актуализацията на усвоеното учебно съдържание (2). В резултат на посочените недостатъци се стига до извода, че оцен- ката, получена от устно изпитване, може да не отрази обективно пости- 42 женията на ученика в съответната научна област, поради наличието на много субективни фактори и липсата на веществен документ. Изтегляне 305.65 Kb. Сподели с приятели:
|