Одески кръстопът

Аз не бях съвсем неподготвен за избор на вариант. Още след аварията и до моето завръщане в Одеса обмислям какви ли не варианти за по- нататъшно обучение. Ето защо твърдо заявявам, че избирам ОИИМФ и факултета по експлоатация на флота и пристанищата. Ротният командир кима одобрително, след което тръгваме при ректора на ОИИМФ.

Всички тези разговори и уточнения между мен и ротния командир протичат в рамките на не повече от един час. Придвижването от кабинета на ротния командир до ОИИМФ извършваме за около 15 минути с неговия личен автомобил.

Тогава не разбирам много неща от взаимоотношенията между висшите учебни заведения в град Одеса. Вероятно те са в някаква иерархия, където авторитетът на ОВИМУ е доста висок. Изказвам тези предположения поради факта, че ректорът на ОИИМФ ни приема без никакви чиновнически важности. След като изслуша моя ротен командир, който говори от името на ръководството на ОВИМУ, ректорът извика декана на експлоатационния факултет. С няколко изречения го въвежда в проблема и му разпорежда да ме зачисли незабавно на четвърти курс на този факултет по специалността експлоатация на флота и пристанищата, а освен това да съдейства за моето устройване в общежитието на института. След това обръщайки се към мен отсече:

- А вие колега, постарайте се до началото на зимната сесия да положите необходимите приравнителни изпити и зачети по недостигащите дисциплини съобразно нашия учебен план. Всякакви подробности за това ще получите в деканата, завършва ректорът.

Ротният ми командир Казанджиев благодари на ректора и декана за проявеното внимание, разбиране и оперативност при решаване на моя неотложен проблем. С това срещата при ректора приключи и последва официално сбогуване.

На раздяла Казанджиев ми стисна ръката за довиждане и ми пожела по- нататъшни успехи.

Благодаря му за всичко сторено за мен през изминалото време. Особено му благодаря от сърце за днешната негова светкавична намеса, която ме извежда благополучно от създалия се съдбовен кръстопът.

Излизам от моментното вцепенение, което ме обхвана след раздялата с ротния командир. Пред входа на ректората съм. Гледам как неговата енергична фигура се отдалечава от мен по красивата алея водеща към изхода от института. Имам чувство, че с отдалечаването на командира се къса невидимата нишка свързваща ме с ОВИМУ.

След малко той излиза от портала и аз най- после осъзнавам, че вече не съм курсант, а съм студент.

След доста години научавам, че Казанджиев прави заслужена шеметна кариера. Той е изтеглен в столицата Москва в Генералния щаб на военноморските сили. За съжаление, след няколко успешни години на работа в Генералния щаб, той се разболява от коварна онкоболест. Умира в разцвета на своя жизнен път и своята кариера. Отправям виртуално своето искрено съболезнование за загубата на този прекрасен човек.

Поглеждам бегло часовника си и установявам, че все още е без нещо 12 часа. Решавам да не отслабвам темпото и тръгвам да търся деканата на експлоатационния факултет. С малко питане го намирам в съседния учебен корпус. Когато се представям на секретарката, тя ме посреща любезно и също се представя като назовава своето име и фамилия. Тя ми съобщи:

- Деканът Луначарский току що влезе в час, а след това има пак служебна заетост. Възложи ми да ви предам да дойдете за среща с него утре сутринта между 9 и 10 часа. Приготвих ви служебна бележка за настаняване в общежитието.

Секретарката ми обяснява къде се намира общежитието и къде да извърша регистрация за настаняване. Благодаря й за проявеното внимание към мен, вземам си довиждане и тръгвам към общежитието.

То е съвсем близо до учебните корпуси. Пресичам една подредена градинка по диагонал и една от натоварените улици и съм пред портала на общежитието. Порталът е стандартен тип и се състои от път за автомобилен транспорт и проход за хора.

Когато показвам паспорта и направлението от деканата за настаняване портиерът бегло обяснява къде е административната канцелария, кого да търся и ме пропуска вътре. Оглеждам се. Това са няколко жилищни блокове, наредени в някаква неопределена подредба с голям вътрешен двор. В тази подредба забелязвам стари и нови жилищни блокове. Първите етажи на блоковете, граничещи с улиците, са със солидни решетки. С други думи общежитието е някакъв вид съвременна крепост, в която студентите намират своеобразен пристан и динамичен покой.

Във всяка стая живеят по двама, трима или четирима студенти. Всеки студент е самостоятелна вселена, а съжителството на няколко вселени вече е динамика. Това имам предвид под динамичен покой, с който всeки живеещ в общежитие трябва да се съобразява.

Регистрацията в канцеларията на общежитието протича съвсем рутинно.

С влизането се представям и с моя случай се заема една възрастна администраторка. Тя ме разпитва от къде идвам и явно доволна от обясненията ме регистрира в дневника на живеещите в общежитието. Прочита ми правилата за поведение, под които се подписвам. Връчва ми ключ, при което ми обяснява в кой блок, в коя стая и с кого ще съжителствам. Благодаря й за стореното и тръгвам да търся блока и стаята, в която съм настанен.

Намирам я на четвъртия етаж в най- стария блок на общежитието. С дадения ми ключ отварям вратата и влизам вътре. Размерите на стаята са някъде три на четири метра с три легла и гардероб. Заварвам вътре едно едро куцо момче, с което се здрависвам и се представям. Момчето отговаря на поздрава, назовава своето име и посочва кое от леглата е свободно.

Креватът ми, както и останалите кревати, е железен с пружина тип войнишки за една персона. Снабден е с дюшек, две одеяла, два чаршафа и кърпа за лице. Чаршафите и кърпите за лице периодично се сменят от хигиенната служба на общежитието. Мисля, че има всичко необходимо и няма нищо излишно.

След като се запознавам със стаята и мястото за живеене и спане, обядвам, пускам телеграма до родителите ми, докарвам куфара от железопътната гара, изкъпвам се и лягам да подремна. През това време се завръща от занятия и другия ми съквартирант. Запознаваме се. Той завършва трети курс на хидротехническия факултет и е от град Таганрог. Прави ми по- приятно впечатление в сравнение с куция ми съквартирант. Куцият ми съквартирант е с една година пред мен и завършва четвърти курс на експлоатационния факултет. Само че неговата специалност не е експлоатация, а икономика на водния транспорт. Той е от град Днепропетровск.

Вечерта се отправям да побродя по централните булеварди и улици на град Одеса. През това време похапвам в движение на крак с няколко пирожки и сладолед. Това е началото на ново за мен „студентско” хранене. След като релаксирам по този начин се връщам в общежитието и заспивам успокоен от свършеното през този кръстопътен ден в началото на втората половина от месец юни 1965 година.

Сутринта по придобития навик се събуждам рано. Извършвам всички сутрешни процедури и закусвам в институтския бюфет.

Все още няма и 8 часа.

За да уплътня времето си до назначената среща, започвам обиколка в учебните корпуси, катедри, деканати, лаборатории, зали. Естествено визуализирам всичко това от външната им страна, т.е. от корпусите, етажите, коридорите, залите, стаите и табелките върху тях. Успявам да надзърна даже и в библиотеката. Разпитвам за реда и начина за ползване на книжния фонд заемообразно и в читалнята.

В назначеното време влизам в деканата. Секретарката ме помоли да поседна и да почакам, тъй като деканът Луначарский в момента разговаря с един проблемен студент от първи курс.

Докато чакам се замислям за необичайната фамилия на декана. Куцият ми съсед по стаята в общежитието успя да ме информира, че деканът ни е евреин по националност. За мен това няма никакво значение. Възприемам евреите като будна и умна нация, която често пъти е водеща в регилиозни, светски, научни, финансови и други области в човешкия живот. Не желая да ги възвеличавам с посочване на много видни еврейски личности, но някои от тях ще спомена. Това са Исус Христос, Маркс, Айнщайн, Циолковский, Менделеев, Рокфелер,....Честите провокации и гонения спрямо евреите ги принуждават да приемат фамилии на лидиращите нации, с които те съжителстват. Това са евреите с английски, френски, немски, руски и други имена. Ето и логичното обяснение за фамилията на декана.

Лично аз имам положителни впечатления от контактите ми с евреи. Една от лелите ми по бащина линия е омъжена за евреин. Те живеят задружно в град Джамбул около 15 години. От съвместния им живот се раждат две деца момиче и момче. Когато леля ми почина от някаква коварна болест, нейният съпруг с децата си замина за Израел. Преди да заминат те идват в Ивано-Алексеевка и се сбогуват с всички роднини дори и най- далечните такива. Тази тяхна постъпка ми направи незабравимо впечатление. Признателен съм и на един лекар евреин, с когото ме среща съдбата по-нататък. Той е един от членовете на военна медицинска комисия.

Имам особени симпатии и към немците, за което е особена заслугата на баба Хелма. Тази немкиня успя да ме спаси от инвалидност за цял живот. Някой може би ще се усмихне за този аргумент, но аз съм от тези хора, които зачитат понятията признателност и благодарност.

Други нации, хората на които ми са особено симпатични на първо място са тези, влизащи в моето родословно дърво, прибалтийските, северокавказките и балканските народи. Тези чувства са породени основно от литературните произведения и от контактите ми с представители на тези нации.

С шумно отваряне на вратата деканът Луначарский прекъсва моите умствени разсъждения. Заедно с него от неговия кабинет излиза един студент с почервеняло лице. Той смутено казва довиждане и заминава.

Деканът рязко се обръща към мен, здрависваме се и ме кани да вляза в неговия кабинет. Прави ми впечатление неговата бликаща енергия. Когато сядаме един срещу друг, ми честити студенството с добре дошъл на експлоатационния факултет и се поинтересува как съм настанен в общежитието. Благодаря му за проявеното внимание към мен и го уверявам, че с общежитието всичко е наред.

- По отношение на приравнителните изпити, продължава деканът, и недостигащите часове по някои от тях ще уточнявате със скретарката ми Валя. Тя е изключително компетентна по тези въпроси. Ако имате някакви проблеми, обръщайте се към мен. Предстои ви голямо натоварване. До средата на месец юли имате възможност да положите някои недостигащи изпити и зачети. Времето за подготовка е малко, тъй че преценявайте своите сили и възможности. От средата на месец юли до края на месец август персоналът на института е в отпуск. Използвайте това време за подготовка по някои по- обемни досциплини. От първи септември започвате четвърти курс като в свободното от занятия време трябва да се явявате и на останалите недостигащи ви изпити и зачети. От септември ще ви отпуснем и стипендия от 49 рубли месечно. Желая ви успех и довиждане.

С тези заключителни думи деканът Луначарский приключи срещата с мен. Веднага след излизане от срещата с декана пристъпвам към необходимите уточнения със секретарката.

Уточненията със секретарката успявам да приключа същия ден късно след обяд. Цялата тази процедура се оказа доста трудоемка. Уточняваме стъпка по стъпка преподаваните учебни дисциплини и техния хорариум в двата института (ОВИМУ и ОИИМФ). Тя ми издаде нова студентска книжка, която става продължение на предишната такава. Появяват се около 5- 6 съвсем нови дисциплини и около десетина, по които трябва да положа изпити и зачети поради недостигащия хорариум (обем от учебни часове).

Всичко това извършваме последователно съобразно учебните планове и програми и в двата института. Това отнема много усилия и време. Секретарката наистина се оказа доста сръчна и компетентна през цялото това време, с което напълно потвърди своите професионални качества.

Сега имам вече точна представа за огромния обем от изпити и зачети, които ми предстои да положа за доста кратко време. Благодаря на секретарката за извършените уточнения и я уверявам, че ще я държа в течение за всеки взет изпит и зачет, за което ме помоли и деканът Луначарский. Вземам си довиждане със секретарката и излизам.

Започвам да осъзнавам, че навлизам в сложен етап на изпитания.

По същество това е някакъв кръстопът пълен с лабиринти. За преодоляването му е необходима пълна концентрация и то в алфа ниво. Необходимо е, освен това, да бъдат мобилизирани издръжливостта, интуицията и смирението съчетани със сила. Разбирането ми за състоянието „смирение съчетано със сила” представлява осъзнавано потискане на всяка горделивост и донякъде на достойнство при достигане на някаква ясно очертана цел.

Това е вид изпитание, при което когато те ударят по едната буза, то трябва да се усмихнеш, да благодариш за унижението и да предоставиш другата буза за удар. Като правило такова поведение смайва, обезоръжава и омилостивява отсрещната страна, която е нетактична поради невежество, малоумие, глупост, злоба, завист или поради някакво друго подобно състояние. Тази мъдрост с подобен смисъл намира място във всякакви религиозни писания. Тази мъдрост е магия, която е природосъобразна, поради което е и всесилна.

Този ден завършвам в ходене по одеските булеварди, улици, улички и площади. Това ме успокоява и способства за логически, чувствени и интуитивни разсъждения и анализи. От малък съм свикнал да извършвам елементарни преценки за съшествуващи и предстоящи събития. С подрастването анализите на събитията ми стават навик. Направените изводи и решения рядко споделям с родители, роднини, приятели или с някой друг. Разбира се, старая се да изтърпявам техните съвети и препоръки, но независимо от това твърдо следвам своите решения. Родителите ми често ме упрекват за това, но накрая вдигат ръце и приемат тази моя особеност.

Това приемане на моите особености от родителите ми никога не е безусловно, тъй като те следят за моите действия и постъпки. В действителност, всеки път се убеждават, че всяко мое решение е някакъв успореден разумен вариант, който с нищо не е по- лош от техния, Подобно е отношението ми и към съветите и наставленията на роднини, приятели и на всички останали. Старая се моите решения да не дразнят никого. За целта правя вид, че се колебая какво решение да възприема. Това е в зависимост от интелекта на лицето, което настоява да възприема точно неговия вариант.

Тези мои „уж колебания” често пъти объркват или разколебават тези лица и те обикновено без обиди възприемат моите първоначални или усъвършенствани в хода на дискусиите решения. От някои хора моите „уж колебания” се възприемат за нерешителност, което ласкае тяхното его и омилостява тяхното отношение към мен.

Към другите особености в моя характер са и „уж колебания” при започване на всяка една дейност или при приемане на някакво решение. Това обикновено се възприема пак нееднозначно от околните, но ми помага да се концентрирам физически и волево. Това винаги е полезно за по- доброто свършване на каквато и да е дейност. Впоследствие, при проучване на специализираната литература все повече се убеждавам, че подобно интуитивно мое поведение е доста разумно. В живота не е толкова важно да знаеш много разумни варианти, а да следваш убедено поне един от тях или някакъв микс от тях.

Разхождайки се из вечерна Одеса, стигам до извода, че действията ми трябва да бъдат разнообразни и съобразени с характера на всеки преподавател, при който трябва да положа изпит или зачет.

Внушавам си, че особеностите на моя характер със сигурност трябва да ми помогнат. Към способността ми относително бързо да вниквам в смисъла на значителен обем информация трябва непременно да добавя и личната си магия, с която да „отварям” съответните сърца и души.

Смисълът на думата магия тогава още не разбирам, но усещам, че има някаква природосъобразна сила. Правилните решения в случая се налага да приемам при личните ми моментни контакти.

Успокоен от всички тези разсъждения и изводи се връщам в общежитието и потъвам в спокоен и здрав сън. Зная, че до сутринта подсъзнанието ми ще измисли и някои други деликатни подсказки. Най- важното е, че трябва да успея да преодолявам всички предстоящи задачи с желание, последователност и воля. Само по този начин ще успея да изляза своевременно от лабиринтите на този деликатен кръстопът.

От сутринта се впускам във въртележка, създадена от мен самия.

Тя започва с посещение на всяка една от катедрите, където трябва да полагам едни или други приравнителни изпити по съответните учебни дисциплини. Преди всичко се срещам с ръководителите на тези катедри, а след това с преподавателите, с които уточнявам техните изисквания. Уточнявам къде и кога да ги търся при евнтуална готовност от моя страна с подготовката съобразно изискванията.

Завършвам въртележката чак на следващия ден до обяд с набавяне на необходимата литература. Естествено, основните учебници и пособия необходими за подготовката на изпитите и зачетите намирам в библиотеката. За някои по- специфични материали се обръщам с молба към съответните катедри и техните лаборатории. Веднага след това преценявам поредността за подготовка за всеки изпит или зачет.

Действам тогава по правилата на някои класически военни стратегии и тактики за „най- бързо превземане на противникова територия”. Същността на тези правила е в приоритетно превземане на по- лесните обекти и завземане по този начин на цялата територия с обкръжение на труднодостъпните обекти, които се превземат след това с обсада. В моя случай обектите или крепостите за превземане са приравнителните изпити и зачети. Лесните от тях ще се опитам да взема веднага след подготовката, а за по- трудните ще търся консултация или консултации.

Засядам да уча в стаята на общежитието по моя „мечешки” начин, който се състои в непрекъснато изучаване на информацията по съответната учебна дисцплина докато не ме заболи задника от седене. Когато настъпва такова естествено физическо явление, прекъсвам ученето за съвсем кратко време. През това време извършвам кратка гимнастика по системата на йогите, ям, пия, ходя в тоалетната и пак засядам за ученето до следващата пауза. Някой път пропускам и паузите като чета на крак. Подготовката ми се улеснява от факта, че и двамата ми съквартиранти заминават през ваканцията по своите родни места.

До началото на отпускарския период на преподавателите, т.е. някъде до средата и края на месец юли, успявам да положа всички изпити и зачети. Деканът, секретарката и преподавателите, при които се явявам, започват да ме гледат вече с други очи. Дочувам даже ласкателни шушукания в моя полза, което ми осигурява високо самочувствие. Мисля, че не съм суетен, тъй като никъде и при никой не се хваля или да злоупотребявам с този завоюван рейтинг.

Не си спомням вече подробности от тази извънредна за мен лятна приравнителна изпитна сесия. Обаче, помня много добре една моя постъпка по времето на тази приравнителна изпитна сесия.

По една от учебните дисцплини при зачета се изисква представяне на чертеж. Когато стигам до начертаване на чертежа не мога да намеря по магазините необходимия ми лист кадастрон. Това е към края на месец юли и преподавателят даже ме помоли да не пропусна определената дата, тъй като излиза в отпуск. В института не познавам почти никого, а да ходя в морското училище по това отпускарско време е също безсмислено. Изведнъж ме спохожда една щура идея. Отивам в книжарницата и купувам някаква луксозна географска карта с подходящи размери. Обратната страна на тази карта ми се видя подходяща за чертежа. Така и правя. Явявам се на зачета и излагам материала като обяснявам на чертежа необходимите уточнения и подробности. Преподавателят е доволен, но като обърна чертежа и видя географската карта много се разсърди и ме обвини, че подценявам предявените изисквания. Извинявам се и чистосърдечно обяснявам защо използвам географска карта за чертежа. Той се замисли, после се усмихна и каза:

- От мен да мине. Приемам зачета. Чертежа на тази географска карта не мога да взема, макар че съществува такова изискване. Ще оставя бележка, че чертежът е повреден от дъжда.

След полагане на приравнителните изпити и зачети се успокоявам. Вероятно слизам в някакво друго духовно ниво. Привържениците на едно от американските учения утвърждават, че има две духовни нива: алфа и бета. Нивото бета е по- спокойно, по- обичайно духовно състояние, а нивото алфа е по- извисено, по- концентрирано, по- силово. Понеже възприемам това учение за доста логично, то без да се замислям много приемам и използвам тези нива. В този смисъл слизам в обичайно духовно състояние, а именно в ниво бета. Това не означава, че качеството на мисленето се влошава. То е същото, само че върви по- бавно. Затова се придържам към схващането, че времето не е константа, а променливо природно състояние. Подобно различие, според мен, забелязва всеки от нас свързвайки го с едни или други събития.

В това по- спокойно ниво пребивавам не повече от десетина дни от месец август. Тези десет дена ми се струват цяла вечност. Почти всеки ден съм на плажа, където се пека на слънце и се къпя в живителните води на Черно море. Тогава не без основание усещам, че съприкосновението с Черно море е живително. На съвременния етап, когато отдавна вече не съм студент, поради пренаселеността и замърсяването все повече се усъмнявам в живителността на черноморските води и особено в районите на курортните комплекси.

За ходене през този месец в Ивано- Алексеевка въобще не се и замислям. Причините за това са няколко. Първо, почти до края на първата половина на месец юни бях там. Второ, пътуването с влак е минимум 10 дена. За пътуване със самолет тогава въобще и не мечтая, тъй като това е двойно и тройно по- скъпо в сравнение с пътуването с влак. И ето това е основната причина, която се свежда до паричната недостатъчност.

Паричната недостатъчност заслужава малко повече пояснения.

След тези десетина дена на „кралския” ми живот паричките ми започват да свършват. Разбирам, че има два изхода от това положение. Първият изход е да поискам парички от родителите ми, но ги съжалявам и се отказвам от тази възможност. Вторият изход се свежда до самия мен, до моите възможности да си набавя необходимите средства. Някакви непочтенни действия за набавяне на финансови средства въобще отсъстват в моето мислене. Всякаква непочтеност се отхвърля от моята природа и възпитание. Дължа това основно на наследените гени и на житейските принципи на родителите ми. Техните житейски принципи с нищо не се отличават от библейските такива, а даже в някои отношения ги надвишават. Следващият въздържащ фактор е формиран в мен под въздействието на литературните ми увлечения, копирайки поведението на положителните герои от литературните произведения на класиците.

Ето защо търся някаква почтена заработка, която намирам за няколко часа по моя начин. А този начин се свежда до допитване до много хора и филтриране на тяхното мнение..

В резултат на това ме приемат на временна работа в един от хлебозаводите в град Одеса. Работата ми се състои в зареждане на бункера с брашно от поточната линия за хляб. Допускат ме само в нощните смени, които са до полунощ или след полунощ. Редувам смените си с едно друго момче, с което не успявам даже да се запозная както трябва.

Производственият процес на поточната линия в хлебозавода е непрекъсваем. Развързвам чувалите с брашно с едно професионално издърпване на дебел конец, с който е вързан всеки от тях. След това повдигам всеки развързан чувал и изсипвам брашното от него в бункера. Брашното бързо пропада в тракащите части на поточната линия и се налага почти непрекъснато да се изсипва. След смяната имам право да взема за себе си един хляб. Паричната заработка се плаща веднага в края на всяка нощна смяна. Не помня вече каква е заработката ми за смяна тогава, но тя е достатъчна за текущите ми разходи.

Не забравям до края на месец август и плажа. Почти всеки ден съм на плажа, където си доспивам върху топлия морски пясък, дишам опияняващия морски въздух, слушам въздишките на морето и плясъка на морските вълни.

Доколкото си спомням продължавам да работя непрекъснато на хлебозавода до началото на месец октомври. След това вече получавам стипендия, която ми позволява да живея сравнително нормално. Независимо от това през тази есен и зима от време на време посещавам завода и подсилвам своето финансово положение.