Одески кръстопът

Висшите учебни заведения имат значително присъствие в града. От тях основни са: Одески политехнически университет, Одески национален държавен морски университет, Държавен университет на името на И.И. Мечников, Одески държавен медицински университет на името на Н. И. Пирогов, Одески икономически държавен университет, Южно- Украински педагогически университет на името на К.Д. Ушински, Одеска държавна хладилна академия, Одеска държавна академия на хранителните технологии, Одеска държавна академия по строителство и архитектура, Одеска държавна морска академия, Селскостопанска академия, Украинска държавна академия на комуникациите на името на А.С. Попов, Одеска държавна юридическа академия, Хидрометеорологичен институт, Институт за следдипломно обучение на ръководни кадри от преработващата промишленост, Институт за следдипломно обучение на ръководни кадри от водния транспорт на Украйна, Институт на вътрешните работи, Военен институт на сухопътните войски, Одески институт по предприемачество и право, Институт за усъвършенстване на учители, Юридически институт, Консерватория на името на А. В. Нежданов.

Гордост за града са основните културни забележитености в тяхната историческа хронология. Театърът за опера и балет е построен през 1809 година само петнадесет години след официалното утвърждаване на града. Този театър тогава е най- модерният в Русия и в архитектурно и акустично отношение няма равен на себе си в цял свят. Изключение прави само виенския театър за опера и балет, който претендира да е номер едно в света. Аргументите за тази претенция не са много убедителни, но одеситите благородно се съгласяват техния театър за опера и балет да се смята за втори. От тогава до сега в света са построени много театри с претенции за първенство и уникалност. Одеситите даже и сега се гордеят със своя оперен театър като битува виц, че в света театрите, претендиращи за номер едно са много, но за номер две никой не претендира. Следователно одеския театър за опера и балет няма конкуренти. Друга културна забележителност на града е историческия музей, открит през 1825 година. През 1830 година в града е открита добре функционираща библиотека. През 1865 година започва просветителската си и научна дейност първият университет в града. Астрономическата обсерватория започва дейността си през 1871 година, а картинната галерия през 1898 година. В различни времена в града живеят световно известни личности като поета Александър Пушкин, биохимика Илья Мечников, певеца Леонид Утесов.

Вероятно тази кратка, но убедителна информация дава основание за много изводи. Прави впечатление невероятната прозорливост на императрицата на Руската империя Екатерина Втора да концентрира вниманието си върху възлови и перспективни райони на държавата. Утвърждаването на град Одеса и създаването на условия за неговото шеметно развитие е едно от неоспоримите доказателства за това. При тогавашните условия изборът на възлови и перспективни райони за развитие, а също така и на необходимите административни, социални и икономически мерки за това, се базира изключително върху интуитивните дарби на ръководителя. Мисля, че с пълно основание такива райони могат да се нарекат оптимални кръстопътища, кръстовища или разпределителни възли за ускоряване на икономическото развитие на отделните региони. Те могат също така да се нарекат и икономически генератори за ускоряване на прогреса. Лично аз предпочитам това да се нарича икономически кръстопът или в широкия смисъл на думата просто кръстопът.

В този смисъл кръстопът не е само пресичане на пътища, а пресичане на всякакъв вид интереси, възможности, предпоставки, прогресивни технологии, перспективи за реализиране на мултипликационен ефект. Изборът на кръстопът за комплексно развитие и придружаващите го условия е изключително важно, но не е единственият решаващ фактор. Както се вижда от краткия анализ за развитието на град Одеса необходима е още свобода за такова развитие. Тази свобода трябва да бъде максимална и да не се ограничава в рамките на една държава или даже на съюз от държави. Свободата трябва да бъде почти напълно автономна. Необходимостта от такава автономност се подтвърждава и от други примери. В настоящия момент това са успешните кръстопътища Сингапур и град Гибралтар. В по- близко минало това е кръстопътят Хонгконг, а в по- далечно минало Венеция. Решаващ фактор за това е премахването или смекчаването на така наречените тяснонационални интереси и комплекси. Разбира се, това схващане трябва да бъде осъзнато не само от отделни държави, а от всички държави от най- големи до най- малки.

Икономическите кръстопътища, според мен, трябва да имат статут на наддържавни икономически райони с пълна самостоятелност във всички аспекти. Разбира се, определянето на такива кръстопътища и предоставянето им на пълна самостоятелност трябва да бъде не привилегия, а отговорност. Това предполага, че такива райони първоначално следва да се докажат като най- напред им се дава временен изпитателен статут. Ако те докажат своята ефективност следва само тогава да получат пълна самостоятелност. Тази идея изисква привличане на много компетентни специалисти и съответна техника. Съвсем ориентировъчно и експертно считам, че за такива икономически кръстопътища могат да претендират градовете Одеса, Варна (Одесос), Истанбул (Константинопол), Венеция и Гибралтар разположени в европейските райони около Черно море и Средиземно море.

Икономически кръстопътища са възможни, според мен, и във вътрешността на държавите и континентите. В икономическите кръстопътища обикновено се събират хора от най- различни националности. Между тях отсъства или е много омекотен проблемът наричан национализъм. Това се доказва от историята на одеския кръстопът, където в годините на неговия разцвет отсъства всякакъв национализъм. Впоследствие, това явление съвсем изкуствено се натрапва на жителите на град Одеса. Имам предвид еврейските погроми и други отвратителни националистични изстъпления. В сегашно време пример за толерантно съжителство между различни националности е градът- държава Сингапур, а също така и град Гибралтар. Убеден съм, че създаването на такива интернационални икономически кръстопътища може да донесе на страните, предоставящи своя територия за тази цел, огромен мултипликационен ефект.

След тази необходима кратка информация за град Одеса, преддполагам, че за всеки става ясно къде пристигам. Денят, в който пристигам в град Одеса е делничен, т.е. работен. Времето е подходящо за търсене на моята цел, а именно Одеското висше инженерно морско училище (ОВИМУ), което се намира на улица „Дидрихсон”, №8. В тогавашното време това е едно от елитните висши морски учебни заведения от всесъюзно значение. Подобни висши морски училища тогава в СССР има още в град Ленинград и в град Владивосток. Завършилите тези висши учебни заведения получават по две дипломи. Едната диплома е за специалността на следване, а втората диплома е за младши офицер във военноморските сили. След разпадане на СССР, Одеското висше инженерно училище е преименувано в Одеска държавна морска академия на Украйна. Не се наемам да коментирам сегашния статут на това висше морско учебно заведение, тъй като всесъюзния и републиканския мащаби са несъвместими и несравними.

Сравнително лесно и бързо намирам улица „Дидрихсон”, №8, където предавам в учебния отдел на ОВИМУ необходимите документи за кандидатстване. Без колебание и категорично избирам специалността корабоводене. Мисля, че като избирам да съм моряк, то нека да е работа на мостика на кораба. След приключване с формалностите по подаване на документите за кандидатстване, получавам разписание за явяване на изпити и пожелание за успех. Благодаря за пожеланието и излизам.

Въздъхвам с облекчение, тъй като извършеното досега е много важно за мен. То е важно на първо място за това, че успях да премина през първата важна за кандидатстване формалност. На второ място е важно за това, че няма да нося със себе толкова ценни документи за кандидатстване. Нито за миг не забравям, че се намирам в град Одеса, където всяко нещо не само може да бъде откраднато, но и хей така може да се изпари. Възможността за изпаряване е вид шега, която само в Одеса може да се превърне в действителност. Такава нагласа имам за град Одеса още от Ивано- Алексеевка. Вероятно това е вид презастраховане, но много пъти се убеждавам, че тази позиция, по принцип, винаги е печеливша.

Хапвам набързо и на крак някакви пирожки и сладолед. След хапването се чувствам значително по- енергичен и тръгвам да търся семейството на братовчеда на вуйчо Миша. Вуйчо Миша е съпруг на моята кръстница леля Вера и по телефона той уверяваше баща ми, че е уредено стабилно и сигурно моето посещение при братовчед му в град Одеса. За всеки случай предприемам предпазни мерки за моите скромни парични средства.. Обменям дребните и обемни банкноти на по- едри. При необходимост тези по- едри банкноти мога по- лесно да скрия в себе си или до себе си при предстоящите ми нощувки. Тези далечни роднини живеят във вилната зона в района на Ланжерон. Вече не помня с точност адреса им нито номерата на транспортните средства за пътуване до тях. Спомням си, че пътувам с трамвай донякъде и после с автобус. Мястото на моето временно пребиваване е доста отдалечено от ОВИМУ, но това никак не ме притеснява.

Въпросното семейство на братовчеда на вуйчо Миша ме посреща добре. Този братовчед е между 45 – 50 годишен и работи като механик в едно автостопанство. Старае се да се държи самоуверено и даже парадира със своя одески говор. През времето на моето пребиваване при семейството му, забелязвам, че обича да прекалява с всякакъв алкохол. Неговата съпруга работи като леличка или чистачка в една от близките до тях детски градини. Възпълничка е и е също любителка на алкохола. Първото им дете е дъщеря на моите години, която е по- пълничка и от майка си. Тя не желае никъде да учи след средното си образование. Търси приятна изгодна работа и мъж за женене. Второто им дете е момче, завършило осми клас. Това момче е разглезено до пълно безобразие и създава големи проблеми на родителите си. Замесва се в няколко дребни кражби и едва го отървават от детска изправителна колония. Никой не ми обяснява всичко това. Научавам тези неща в хода на нашето запознаване и разговорите с тях.

Помня, че при първата ни среща много приказваме докато ядем и пием. Те са подготвили няколко бутилки с бира, а аз нося една бутилка водка. Вероятно смесването на водка с бира доста им развърза езиците, а може би и аз с нещо им допадам. По този начин научавам всичко това и се оформят първите ми впечатления, които напълно се подтвърждават при по- нататъшното общуване с тях. Независимо от тази ситуация съм принуден да живея известно време с тях. Вътрешно съм убеден и сигурен, че всичко ще бъде нормално и под мой контрол. За успеха, обаче, е необходима дружелюбност и внимание към всеки член от това семейство.

При първото ми нощуване усещам, че момчето се интересува от моите парички и може да ги отмъкне когато спя. Ето защо с една карфичка ги закачвам зад килимчето на стената над кревата ми. Това правя съвсем лесно, тъй като спя в една малка, но самостоятелна стая. Убеждавам се, че предпазната мярка не е излишна. Всеки от семейството влиза навсякъде за нещо ужким забравено.

Пребиваването ми в това семейство протича безпроблемно като усещам, че основната причина за това е момичето, на което с нещо допадам. Възможно съм някакъв вариант в нейните просташки планове за омъжване, който може да проработи. Опитвам се с поведението си да не разрушавам тези илюзии. Убеждавам се, че мераците на семейството спрямо мен излизат и навън на улицата.

Една вечер, когато се връщам от поредния изпит ме спира една тайфа от пет или шест яки момчета. Един от тях ми се представя като гадже на момичето от семейството, в което живея. Моли, а по- скоро настоява да не съм му конкурент. Успокоявам го да не се тревожи, тъй като нямам никакви планове за неговото момиче и че съм временно на този адрес и в близко време ще се изнеса оттам. Разделяме се като приятели. Такива са спомените ми за мястото където нощувам по време на кандидат курсантските изпити във висшето инженерно морско училище.

Кандидат курсантските изпити са пет: математика писмено, математика устно, физика писмено и устно, литература писмено и чуждестранен език устно. Всеки изпит се оценява по петобалната система. Между изпитите има по един ден промеждутък за концентрация и подготовка към следващия пореден изпит. Набирам 21 бала при максимално възможни 25. Средният ми успех е 4,2 при максимално възможен 5. За едно място се състезават около 15 кандидата. С големи привилегии се ползват тези кандидати, които имат плавателен стаж или са отбили редовната военна служба. За тях за да се класират е необходимо да имат среден успех 3,5 или общо 17,5 бала. Фактически аз трябва да се състезавам с кандидатите без стаж и без отбита военна служба, които са над 20 човека за едно място. Накрая ликувам, когато прочитам моето име в списъка на успешно положилите приемните изпити и приети за курсанти. В края на списъка следва разпореждане всеки приет курсант да се яви на следващия ден в определено място и в определен час. Заминавам за последната си нощувка при моите далечни роднини като не забравям да ги почерпя с някакъв алкохол и кутия шоколадови бонбони. Разделяме се като добри приятели с пожелания за по- нататъшни срещи. В действителност това е последният ми разговор с тях.

На следващия ден се явявам по предназначение с около два часа предсрочно. Има и други, които като мен са поизбързали с явяването си. Разговарям с няколко момчета, но от разговорите научавам съвсем малко, тъй като и те са като мен и само предполагат какво следва по- нататък. Тези разговори са полезни и допринасят за сприятеляване с няколко мои колеги. Особено ми е приятно да разговарям с едно момче от Казахстан, което също е потомък на европейски колонисти. Това някак ни обединява. Това момче е Игор и с него се чувстваме по- силни след нашето запознаване.

В определения час започват да ни строяват, проверяват и да ни разпределят по роти. За старшина на нашата рота е назначен Виталий, който като нас също е курсант. Преди да кандидатства служи в специални части и е отличен за добра служба. За командир на ротата е определен капитан трети ранг Казанджиев, който е потомък на одеските българи дошли някога в този град.

Настаняват ни в едно грамадно помещение оборудвано с пружинни кревати, разположени на два етажа. Всеки трябва да оправя своето легло по строго установен начин. Лятната екипировка на всеки креват се състои от дюшек, чаршаф, пак чаршаф за завивка и една кърпа. Първите нощи все ми е студено поради завиването само с тънко чаршафче, но постепенно свиквам с този стандарт. Вероятно за да не скучаем непрекъснато следват строявания, проверки, пак строявания и пак проверки. Инструктират ни пак и пак за денонощния разпорядък и начин на нашето поведение. Храненото е три пъти закуска, обяд и вечеря.

Преди началото на учебните занятия ни изпращат на едномесечна бригада в селското стопанство. Нашата рота на бъдещите корабоводители, както и ротите на колегите ни корабни механици и корабни електромеханици сме изпратени да берем царевица. Работим в безкрайните царевични масиви около град Татарбунари, Одеска област. Нощуваме и се храним в бараки, построени в това поле. Работим до обяд и след обяд като нормите са доста високи. Независимо от това всеки работи усърдно, тъй като сме под строго наблюдение. Организаторите на бригадата компенсират нашия труд с вкусна и калорична храна. За десерт ни докарват дини, пъпеши, плодове и грозде. Особено сме впечатлени от техния хляб, който се приготвя някъде наблизо. Всеки един хляб е кръгъл, бухнал отвсякъде, много вкусен и ароматен. Един ден по време на работа се натъкваме на малък изоставен масив от грозде. Не зная какъв сорт е това грозде, но то е кехлибарено, сладко и ароматно. Ядем го с удоволствие без да го измиваме, тъй като предполагаме, че не е пръскано с химикали и е „измито” от слънчевите лъчи и вятъра.

Бригадата завърши изведнъж без да ни уведомяват и подготвят за това. Една сутрин идват автобусите и ни откарват в общежитието. Същият ден е за хигиена и ни обличат в курсантска униформа, която е парадна и работна. На следващия ден в парадна униформа тръгваме под строй на занятия. Разстоянието от общежитието до учебните корпуси е около 1,5- 2 километра. Пред строя върви барабанист с барабанче и отбива походен марш. Обикновено по този начин всеки ден става преминаването от общежитието до един от учебните корпуси. Изучаваните в първи курс предмети с малки изключения са от общообразователен характер. През учебните часове всеки преподавател буквално „излива” огромно количество информация. Опитвам се да я записвам, осмислям и запомням. Успоредно с учебния процес върви и нашето военно школуване, изразяващо се в строеви занятия и различен вид наряди. Нарядите са дежурства за охрана или дежурства и работа в кухня, в пералня, в баня и в други обекти на общоучилищното стопанство.

Този разпорядък върви по всевъзможни графици разписани не само по часове, но и по минути. Изпитвам голямо натоварване, което „отваря” в мен неподозирани допълнителни сили. Преустройвам даже денонощния си режим като се старая в ежедневната гоненица да вместя физиологическите си потребности. Затова ставам сутрин половин час по- рано от определеното време. През това лично време се оправям с моите физиологични и хигиенни потребности и даже остава време за малка гимнастика. По този начин към общото сутрешно събуждане аз съм една стъпка напред, тъй като за тоалетната сутрин се дава малко време. Поради това се появяват опашки и колегите нервничат. С по-ранното си събуждане избягвам това неудобство.

По това време тоалетните в общежитието са основно външни и представляват покрити бункери с клекала едно до друго без прегради между тях. След предвиденото време за тоалет започва обща организирана гимнастика, която започва и завършва с общо бягане. Следва закуска, отиване до учебните корпуси, занятия, връщане за обяд, военни мероприятия, самоподготовка в специални помещения за усвояване на преподавания учебен материал.

За самоподготовка са предвидени около два часа преди вечеря и няколко часа преди вечерната проверка. След вечерната проверка следва задължително спане. Този режим е всеки ден като през 3- 4 дена в него се вмъкват различен вид наряди. Всеки, който е наряд се освобождава от учебните занятия, но се задължава самостоятелно да подготви пропуснатия материал, използвайки библиотеката в общежитието или добре написани записки на някой колега. Този напрегнат режим е само прелюдия към изпитите и зачетите в края на първия семестър. Изпитната сесия е от двадесети декември до десети януари включително. Не са предвидени никакви свободни дни за изпращане на старата и посрещане на новата година. Наблюдавам трескавата подговка на пищови от повечето мои колеги. Лично аз залагам само на усвояване и запомняне на изпитния материал, което ми осигурява основно добри и отлични оценки.

След края на изпитната сесия усещам съвсем ново отношение към мен от страна на колегите и началниците. Старшината и ротния командир са впечатлени от моя успех и стават по- внимателни и по- любезни с мен. Отношението на старшината е привидно такова, тъй като той е тъпанарче и усещам неговата скрита завист. Един от колегите след изпитната сесия е отчислен поради слаб успех. Доколкото си спомням това момче твърдеше, че е потомък на кримски казаци. За мен това е нова информация, тъй като за кримски татари зная, а за кримски казаци чувам за първи път. Както и да е, нямам намерение да изследвам истина ли е твърдението на моя колега. Втория семестър започвам по- уверено с ново самочувствие.

Забравям да разкажа за съня на моята майка във връзка с моето кандидатстване във висшето морско инженерно училище в град Одеса. Тя сънува един курник с кокошки и сред тях едно много миличко пиленце. Сутринта нейното тълкуване е категорично:

• 
  Юра ще бъде приет за курсант.
  

Вторият семестър от първи курс почти с нищо не се отличава от първия. Независимо от това лично за мен този втори семестър не е така напрегнат. Особеното е, че в края на всяка седмица имаме вече градска отпуска от няколко часа. Тази отпуска използвам за разходки по булевардите, улиците и уличките на града с цел неговото опознаване. През това време попивам всяка одеска дума като бързо „усвоявам” този говор, а по- скоро жаргон. Усещам, че при тези общувания вече ме приемат за одеско момче. През тези „градски” отпускарски часове изминавам големи разстояния и се връщам в общежитието видимо изморен. Колегите ми се хвалят с любовните си истории, а лично мен този проблем все още не ме интересува.

Освен разходките по одеските улици започвам да се отбивам и в градската библиотека, носеща името на Максим Горки, която е заредена превъзходно със съвременни издания. Тогава започвам за първи път да се интересувам от йогисткото учение. Искрица към тази тематика получавам от колегата Стас, с когото се запознавам в една от училищните умивални. Той е в училището след казармата. Служил е в Германската демократична република (ГДР), където за първи път чува за това учение, но все още нищо не знае за него. Затова понякога и двамата сме в градската библиотека и проучваме тази необичайна за тогава тематика.

Изпитната сесия след втория семестър пак е напрегната, но вече няма неуспели и отчислени. За мен тази изпитна сесия в общи линии е успешна. Имам малък инцидент с изпита по теоретична механика. След като се подготвям по въпросите в изтегления билет излизам и започвам да отговарям по тях. Прави ми впечатление неадекватното поведение на професора, който ме изпитва. Усещам, че въобще не ме слуша и нещо повече, вторачи в мен един начумерен поглед. След като завършвам своето изложение по изпитните въпроси чакам неговата реакция. Няколко секунди той мълчи намръщен и след проточилата се пауза започва да ми задава допълнителни въпроси извън изтегления билет. Отговарям уверено и на тях. Пак мълчи, а после ме пита съгласен ли съм на тройка. Без да се колебая или да се пазаря се съгласявам. Чувствам, че нещо не е така и след излизане в коридора споделям моето усещане с колегите. Един от колегите, който е одесит, познава семейството на професора. Предполага, че с нещо му напомням за неговия син, който е калпазанин и създава постоянно проблеми. Приемам това като възможна причина и се успокоявам, макар че професорът постъпи с мен несправедливо.

Този мой спомен е поредно доказателство, че няма съвършени хора, а има само хора с техните силни и слаби страни. Разбира се, има и изключения, но повечето хора са суетни и дребнави. Ето защо винаги е полезна всякаква информация за лицата, с които се налага да се общува. В повечето случаи това не е възможно, а често пъти и най- близките хора ни изненадват с техните реакции. Този баланс в общуването между хората винаги е загадка за мен и ме провокира някога да напиша специално есе.

След завършване на втората изпитна сесия, която е и краят на първи курс, започва веднага романтична практика на платноходен тримачтов кораб „Товарищ”. Нашата практика протича покрай източното крайбрежие на Черно море от пристанище Одеса на юг и обратно. Тази практика е над един месец, през който посещаваме пристанищата Херсон, Ялта, Феодосия, Севастопол, района южно и западно от полуостров Крим. Пристанищата Сочи, Поти, Сухуми и Батуми разглеждаме само от морето с морските бинокли.