Одески кръстопът

Склонен съм да приложа изработената в ранното ми детство схема за прочитане на книги, списания и вестници. Тогава четях в захлас много и какво ли не. Интуитивно започвам да възприемам, че за да разбера същността на това, което чета е важно не само времето, а и системата за намиране на основните моменти, поясняващи съдържанието. Ще опитам да приложа този подход и за опознаване на Москва. Нещо повече, решавам даже да съвместя двете задачи, а именно сближаване с Анатолий и опознаване на Москва.

В началото всичко тръгва като по вода. До обяд сме в центъра на Москва, където правим снимки за спомен до цар- камбана, цар- оръдие и на разни други забележителности. Минаваме набързо и през някои църковни храмове. По време на обяда Анатолий прекалява с алкохола. След обяда слизаме в метрото, където брат ми чисто и просто заспива. Започваме да кръжим по кръговата линия, поради което станциите се повтарят и потретват. Усилията да събудя брат ми са неуспешни.

Минавам на индивидуален план за опознаване на Москва. Наблюдавам станциите на метрото, хората и тяхното поведение. При възможност разговарям със спътниците във вагона. След около пет часа Анатолий се събужда и се измъкваме от тази въртележка. Благодаря на брат си за отделеното време и предлагам да не губи повече време с мен.

На следващата сутрин и през останалите дни минавам на самостоятелна програма за опознаване на московчани и забележителностите на града. За целта използвам туристически автобуси, които тръгват от централните железопътни гари и други обявени места. Повече време отделям на павилионите на ВДНХ (Выставка Достижении Народного Хозяйства). Това е изложба на постиженията на народното стопанство, където се запознавам с икономическите резултати и особености на всяка от 15- те републики в състава на СССР. Тези републики са: Русия, Украйна, Белорусия, Литва, Латвия, Естония, Молдавия, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан. В някои от тези републики са обособени автономни републики, райони и области.

Към края на моето кратко шетане по Москва имам вече изградена представа за този мегаполис и столица на една от суперсилите в света. Спестявам някой суперлативи за този град, които са неоспорими. Има и неща, които не ми харесват. Не ми харесва студеният климат. През един от дните на моето пребиваване температурата е минус 27С. През останалите дни не е толкова студено между минус 15С и минус 25С. На следващо място не ми харесва известното високомерие на московчани към хората от провинцията и прекаленото раболепие пред чужденците, независимо от къде са те. Скърцат ми и някои навици и тенденции. Имам предвид прекаленото пристрастие към твърдия алкохол. Водката се пие направо около някой ъгъл или пейка като за мезе се използват кисели краставици или помирисване на юмруци.

Не мога да свикна с честата употреба на думите „мужик” и „баба”, които в този смисъл нямат аналог в други езици. Това ми звучи грубо и неподходящо за една столица, а освен това се чувства пренебрежително отношение към човешката личност. Така вместо думата човече се употребява човеченце. Скърцат ми и други думи. Например, рубли наричат бабло, лек автомобил- тачка, огнестрелно оръжие- ствол, милион- лимон и т.н. По всяка вероятност всичко това е незначително, но за мен е индикация за средната интелигентност на московчани. Възможно това са исторически формирани неща, когато град Москва е само „купечески” (търговски) център в необятната Русия.

За разлика от Москва, интелектуалните и културните традиции на град Санкт Петербург са на много по- високо равнище. С преместването на управлението на Русия от Санкт Петербург в Москва ролите на двата града се променят, но нравите остават същите.

Според мен това решение не е удачно. То е объркващо и не е в интерес на прогреса. За съжаление това се подтвърждава и от последващото разпадане на СССР. Санкт Петребург е компромисен град, който е приемлив за обща столица на всички бивши републики на СССР. Някой път действащата магическа верига се къса и угасва от подобни грешни решения. Така става с магическата верига на социализма, която неочаквано угасва.

Разбира се, има и други по-важни неудачни решения и действия довели до угасване на магическата верига на социализма. Грешните решения и действия, според мен, са свързани с отклоненията от изискванията на основния природен (божи) закон. Тези изисквания се свеждат до това, че човешките сили (усилия) спрямо природата и себеподобните трябва да бъдат морални (справедливи) и мотивиращи, тоест конкурентноспособни. В противен случай настъпва дисбаланс с отрицателни последствия.

Иска ми се да посоча и някои други грешки „торпелирали”социализма. Насилственото (революционно) завземане на властта от болшевиките в Русия през 1917 година не е уравновесено от морални (справедливи) решения за хората. Вместо очакваното равноправие между хората се лансира насилствена диктатура на едни спрямо други. Грешка е и тоталното отнемане и национализация на капитали, промишлено и селскостопанско производство. Грешка е игнорирането на по- способните хора и на по- ефективните производства в града и селото. Безсмислената борба за уравниловка довежда до невероятно обедняване на хората. Пренебрегва се ролята на колонистите като проводници на по- цивилизовани нрави, култура и икономика. Създава се държавна прослойка от активни борци за едни или други заслуги, Тази прослойка получава икономически и всякакви други привилегии, които се предават и на техните близки и далечни роднини, а даже и на тяхното обкръжение. Утвърждава се култ към личността. И най-важната грешка е, че социализмът не може да бъде опазен със силата на оръжието. Опазването му е възможно само чрез неговата привлекателност. Привлекателността на социализма е неговата основна сила, която може да измени света. Убеден съм, че тази тема ще бъде в полезрението на интелектуалците и историците още много години, а също така и поучителен казус за бъдещите поколения.

Към края на лятната изпитна сесия за втори курс се чува все още неофициална информация за предстояща плавателна практика за нашата рота. Всичко зависи от водените преговори между ръководствата на нашето училище и Одеското параходство за съвместяване на интересите на двете ведомства. В крайна сметка е възприет приемлив вариант и за двете страни, за който сме официално уведомени от нашия ротен командир. Предстои ни съвместяване на обучението с превоза на товари от пристанищата на Черно море до пристанищата на Средиземно море и обратно. В случая е решено да се заделят „джобни” средства и за нас курсантите в съответствие с проплаваните дни.

Четири дена след завършване на изпитната сесия сме вече на борда на учебен производствен кораб „Хоризонт”. Участваме в денонощни вахти в съоветствие с разработения учебен план. В пристанище Одеса се товарят разнородни метални заготовки и чугун на кюлчета. След натоварване поемаме курс на юг към турските брегове. Задачата на капитана и екипажа е да ни обучи на много моряшки умения и дори премъдрости. Освен с управление сме заети и с други дейности по експлоатацията и поддържането на кораба по време на плаването. След като изминаваме достатъчно разстояние на юг, сменяме посоката на движението на кораба и се движим покрай турското крайбрежие от изток на запад.

В пристанище Самсун пускаме котва на рейда, който е в невероятна близост до града. Крайбрежието в района на рейда е доста високо. В най- горната му част се виждат бавно въртящи се антени, които са видимата от рейда част от американската база. Оттам надолу към морето сякаш „слиза” една част от града. Това са огради, улици, площадчета, градинки, които се виждат като на макет. В най- долната част, която е в непосредствена близост до рейда, се вижда като на длан един от площадите на града. Виждат се сергиите и разхождащите се по площада хора. В тази част на града няма динамика и тя като че ли е потънала в някаква азиатска полудрямка.

Прави ми впечатление един важен господин в снежно бял костюм и бяло бомбе. Личи се, че той се гордее от своята важност и значимост. До него една подвижна количка с навесени около продавача гевреци. Те са нещо като мъниста украсяващи тази количка. В близост до количката друг човек облечен бедно яде геврек и разглежда нашия кораб. Изводът, че човекът е облечен бедно правя по две съвсем видими кръпки върху неговото облекло. Този контраст ме впечатлява не от добрата му страна.

По едно време към нашия кораб пристава снабдително корабче, което доставя заявените хранителни продукти. Усилията на капитана пред градските власти да ни разрешат посещение на града се оказват напразни. Причината за отказа не е ясна. Някой шеговито подхвърли, че ни приемат за морски десант застрашаващ града. Ето такива са ми впечатленията от този град. По същество това е едно от лицата на Студената война, което е тъй грозно и нечовешко.

През изминалите 50 години след курсантската ми практика град Самсун получава значително развитие и към настоящия момент населението му е над 800 хиляди. Градът се разраства в удължена форма между делтите на реките Къзълърмак (Червена река) и Йешилърмак (Зелена река). Самсун е и административен център на едноименния вилает със същото название. Това е най- голямото пристанище по турското черноморие. В града има сравнително сериозни индустриални прозводства за медицински уреди и изделия, мебели, тютюневи изделия, химикали и резервни части за автомобили.

След вдигане на котва се насочваме към Босфора. Този географски и навигационен обект става предмет за обсъждане между нас. Някои от колегите с богат плавателен стаж разказват за Босфора и Истанбул разни интересни спомени. При наближаване на град Инстанбул получаваме информация, че ще преминем през Босфора транзит без никакви отклонения или спирания.

Ето вече сме и в пролива и сякаш „пронизваме” града с нашето преминаване. От ляво и от дясно са разположени съвременни и старинни сгради и дворци. Корабът, освен това, „пронизва” и два континента- от дясно по курса е Европа, а от ляво е Азия. Струпваме се на палубата.

Един колега, добре познаващ града и чието хоби е история и география, споделя следната информация. Научно доказано е, че проливът Босфор е образуван едва преди 7500 години. Името на протока идва от гръцки, което в превод означава „минаването на вола”. Бреговата линия на Босфора е около 30 километра. Максималната ширина в северната му част е 3700 метра, а минималната- 750 метра. От двете страни на тази минимална ширина се издигат крепостите „Румелихисаръ” и „Анадолухисаръ”. Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 метра. Има две течения в протока- повърхностно, в което водата тече от Черно море към Мраморно море и дълбочинно в обратна посока към Черно море. Връзката между Европа и Азия се извършва с фериботи.

Считам за уместно да уточня информацията, която моят колега ентусиаст споделя относно фериботната връзка между континентите. Да, през 1963 година това е точно така. Обаче, към настоящия момент, т.е. 50 години по- късно има съществени изменения. През 1973 година е пуснат в експлоатация първият мост над Босфора. Той носи название „Ататюрк” и „Боазичи”. Наричат го още „Мостът на проливите”. Дължината на този мост е 1560 метра, а опорите му достигат височина 165 метра. Над самия пролив височината на съоръжението възлиза на около 64 метра. Тук движението на автомобилите е по шест пътни ленти. Вторият мост над Босфора е завършен през 1988 година и носи название „Фатих Султан Мехмед”. Разстоянието между двата моста е пет километра. Този мост е висящ като дължината му възлиза на 1090 метра. Завършен е проект и за трети мост над Босфора. Проектира се и тунел под самия пролив.

От двете страни на нашия кораб „Хоризонт” са европейската и азиатската част на град Истанбул (Константинопол), където живеят сега над 12 милиона души. Счита се, че градът мегаполис е пренаселен. Не мога да отмина с мълчание и някои забележителности на града разпрострян върху граничните райони на двата континента. Този мегаполис е събрал историята на три империи- Римска, Византийска и Османска. Особено впечатление правят следните забележителности:

♦ „Света София”, която е една от най- големите църкви в света. Сега е музей;

♦ Археологическият музей, където се съхраняват богати колекции от предмети на изкуството: египетски артефакти, гръцки статуи, облекло на султаните, турски фаянс и други. Това показва, че Османската империя не е броила мухи когато е завладявала държави, а е грабила с вкус;

♦ Джамията „Султан Ахмед” (Синята джамия);

♦ Площадът „Хиподрум”, който се намира пред Синята джамия;

♦ „Топкапъ” е резиденция на османските султани в продължение на 400 години до 1853 година. Сега е музей;

♦ „Капалъ чарши” е най- големият покрит пазар в Турция;

♦ Желязната църква „Свети Стефан” е православна българска църква построена в края на 19-ти век;

♦ Двореца „Долмабахче” е построен в средата на 19- ти век по поръчение на султан Абдул Меджит в европейски стил с ориенталска пищност в интериора;

♦ Двореца „Бейлербей” е разположен на азиатския бряг на Босфора.

След Босфора навлизаме в Мраморно море. Това море ме учудва с невероятното синьо небе и с ....летящите рибки. В средата на това малко, но приказно море, забелязваме няколко летящи пасажа от тези рибки над кораба. Някои рибки блестят в лъчите на слънцето, а други прелитайки над нас се удрят в горните части на мачтите и падат на палубата. Те са малки по размер около 10 сантиметра със странични перки с удължени размери. Когато разтваряме перките им, то те приличат на някакъв вид птичи крилца. Някои колеги поясняват, че подобни случки на летящи рибки са доста редки. Летенето на рибките е предизвикано от гонещите ги хищни риби. Вероятно хищните риби са многобройни, поради което е предизвикано такова явление.

Следва пролива Дарданели, който свързва Мраморно с Егейско море. Този пролив е дълъг 61 километър, широк е между 1,2 и 6 километра, със средна дълбочина 55 метра и максимална дълбочина 82 метра. Водата тече в двете посоки от Мраморно към Егейско море на повърхността, а в обратната посока е дълбочинното течение. Дарданели е пролив в Северозападна Турция между полуостров Галиполи и Мала Азия. Названието Дарданели идва от Дардан- древен гръцки град на азиатския бряг на пролива. Най- големият град в пролива е Чанаккале. Дарданелите имат стратегическа роля в историята. Древната Троя е била разположена близо до западния край на пролива, а на азиатския му бряг са се развивали действията по време на Троянската война. Персийската армия на Ксеркс-1, а по- късно и армията на Александър Македонски са пресичали Дарданелите за да завладеят противникова територия през 480 година преди н.е. и съответно през 334 година преди н.е.

При навлизане в пролива Дарданели получаваме информация, че по- голямата част от товара на кораба трябва да бъде разтоварен в пристанище Маргера. Това е пристанище в промишления район на град Венеция. Пътят през Дарданелите, Егейско море и след това до пристанище Маргера е еднообразен без някакви особени впечатления и случки. Вахти, обучения и леки морски вълнения са основните неща в тези еднообразни ежедневия. След кратки формалности на рейда корабът ни застава на кея, където започват товарно- разтоварните дейности. Пристанището гъмжи от комари, които са доста по- едрички и по- гърбавички от тези на други места. Нещо повече, те не са сивички, а са зеленички. Възможно това се дължи на водата, която е зеленикава до кораба и навсякъде в пристанищната акватория. Комарите са много агресивни и нападат всеки от нас като миниатюрни самолетчета- изтребители.

От момента на приставане на кея даваме дежурства на трапа като за всеки дежурен се подсигурява крем против комарите. Почти всеки ден към кораба идват италианци. Обикновено това са пенсионери, които обичат да побъбрят, а някои от тях ни подаряват сувенири. Убеждавам се, че италианците са много контактни хора. Когато ме заговаря някой от тях аз се държа много официално. Зная, че всеки от нас е на отчет и за всеки се събират данни за неговото поведение. Не ми харесват тези нрави, но това са дадености, с които трябва да се съобразявам.

Един път, когато съм дежурен на трапа пристигна снабдителна кола. Оставам много удивен, че докараните круши са упаковани в тънки картонени кутии. Нещо повече, всяка круша е в отделно гнездо. Такава прецизност все още отсъства у нас. На такива дребни неща или удобства тогава не се обръща особено внимание, което е още една от грешките на социализма. Нашата супердържава е обхваната от гигантомания. Според мен, това е защото народовластието е обърнато с главата надолу, тъй като потребностите на хората се определят не отдолу нагоре, а обратно отгоре надолу.

Още към края на първия ден след пристигането в пристанище Маргера получаваме обещаните за нас „джобни” пари. Те са в италиански лири и ни ги дават наведнъж, включително и за ориентировъчните дни необходими за връщане в Одеса. Втория, третия и четвъртия ден след нашето заставане на кея са туристически за посещения в центъра на град Венеция. Освен това сме предупредени, че през тези дни трябва не само да разглеждаме града, но и да изхарчим дадените ни „джобни” пари по наше предпочитание.

През тези три дни два пъти ме включват в организирани пътувания до центъра на град Венеция. Разходите за тези организирани градски пътувания са за сметка на всеки от нас. До центъра на Венеция отиваме с градски автобус за малко повече от половин час. В Маргера сме по същество в покрайнините на Венеция. Преди да стигнем с автобус до центъра на града пресичаме водно пространство по огромен мост.

Още при първото ми посещение в центъра на града изхарчвам по- голямата част от „джобните” ми пари. Първата ми покупка е снежно бяла мъхеста блуза за майка ми. За себе си купувам лек водонепроницаем щлифер. При второто ми посещение изхарчвам остатъка от парите за сувенирчета. Това са няколко миниатюрни гондоли и рекламни материали за централните части на града. Тези покупки извършвам буквално за минути. Това е защото централните части на град Венеция представляват нещо като огромни супермаркети или молове. На всяка свободна площ се продава какво ли не и за какво ли не. В този смисъл преобладаващото време от двата туристически дни е за разглеждане на забележителностите на Венеция.

Венеция е град в североизточна Италия с население около 300 хиляди души. Център е на областта Венето и пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 милиона тона. Градът е разположен върху множество малки острови, които са около 118 на брой. По своята същност това пространство е плитка лагуна на Адриатическо море. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на герба на града.

Промишлено- пристанищната част на града, където е нашият кораб, се намира на континента. В тази част е развито корабостроене, кораборемонт, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло като венецианско стъкло, дантели, мозайки. Има университет, консерватория, оперен театър и богати музеи. Островната част на Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, място за провеждане на международни кинофестивали и художествени изложби. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки. Градът е уникален както с архитектурата на сградите, така и с основите на града. Венеция е построена върху дървени подпори (пилоти). Заради слягането на почвата и основите си, Венеция е застрашена от постоянни наводнения.

В исторически план град Венеция е създаден през 9-ти век. От 10-ти до 14-ти век той е значителен център, кръстопът в търговията между Западна Европа и Изтока. В средневековието Венеция е република. Това е Венецианската република, оглавявана от дожии. Съществува като независима държава между 9-ти и 18-ти век. През периодите 1797- 1805 година и 1815- 1866 година е владение на Австрия.

Венецианският Гранд канал се извива S-образно през центъра на Венеция, която се дели на шест административни района още от средневековието. Тези райони са: Сан Марко, Каннареджо, Кастело, Дорсодуро, Сан Поло, Санта Кроче. Една от най- важните забележителности на града е площадът Сан Марко. Това е основен площад във Венеция, който през 9-ти век е малко пространство пред тогавашната базелика Сан Марко. Разширен е до сегашния си размер и форма през 1177 година. На този площад са всички важни сгради на Венецианската република и Архископията от 19-ти век. Около площада са разположени катедралата „Сан Марко”, Прокурациите, двореца на Дожиите, часовниковата кула. На площада Сан Марко са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция този площад е много популярен сред туристите, фотографите и гълъбите. Площадът е наречен от Наполеон „най- елегантният салон на Европа”. Базиликата Сан Марко е произведение на венецианската регилиозна архитектура. „Мостът на въздишките” свързва двореца на Дожиите със затвора. Прокурациите са административни здания, обграждащи площад Сан Марко. Дворецът на дожиите е седалище на управителя на Венецианската република. В днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство.

Нашето пребиваване в пристанище Маргера свършва. Трюмовете на кораба са разтоварени с докарания товар и са натоварени със стоки за пристанише Одеса. Поради неизползваната товароподемност и товаровместимост кораба се дотоварва с попътен товар за пристанище Равена, където предстои окончателното му дотоварване. Това са обичайни грижи на капитана и екипажа при превоз на товари. Нещо повече вариантите за превоз на едни или други товари се обсъждат постоянно между капитана и диспечерите от параходството. Изборът на изгоден вариант за превоз на товари е много сложен. Тук се пресичат интересите на товародатели, товарополучатели, параходство, пристанище и други видове транспорт. За тези интереси работят и съответните техни представители във важните за тях пунктове и пристанища. Такива представители обикновено се наричат агенти. Това накратко е схемата, по която работи и нашия кораб.

Понеже в момента съм в почивка, то се отдавам и на кратки спомени предизвикани от току що изложената организация на моряшката работа. Спомням си за моето кратко пребиваване в град Москва при брат ми Анатолий. Тогава правя усилия за нашето сближаване. На раздяла обсъждаме нашите специалности, при което ни в клин ни в ръкав Анатолий нарече моряшката работа кочияшна. Според него всеки моряк е вид кочияш превозващ стоки или хора. Бях изненадан от този „наскок” и донякъде засегнат от такова сравнение. Отговарям, че в такъв смисъл вид кочияш е и всеки пилот, а даже и космонавт. Напомням му, че ако тръгнем по тази аналогия, то и всеки електроинженер е също вид кочияш пренасящ ток. Така или иначе желаното от мен сближаване не се състоя и този път. Моите спомени са прекъснати от суетата свързана с неизбежните формалности при нашето отплаване за пристанище Равена.

Метеорологичните условия през време на нашето преминаване от Маргера до Равена са направо идеални. Мисля, че това е напълно нормално за Адриатическо море през този летен период. На рейда пак изчакваме съвсем малко време, което навежда до извода, че в Италия е синхронизирана добре работата между флота и пристанищата.

Движението на кораба „Хоризонт” от рейда до кея в пристанище Равена е като в приказка. Имам усещането, че корабът се движи през някаква райска градина. Това измамно чувство идва от отдалечеността на града на 10 километра от Адриатическо море. Всъщност корабът ни се движи по плавателен канал. Град Равена е разположен върху равнина и се намира близо до мястото където реките Ронко и Монтоне се сливат. Населението му е около 200 хиляди души. Намира се в североизточна Италия и е център на провинция Равена в регион Емилия- Романя. Туризмът е основен бизнес. В Равена има нефтопреработвателни заводи и големи промишлени предприятия в областта на химическата и енергийната промишленост.

Град Равена има богата история. През пети век е столица на западната Римска империя, а по- късно на Остготската държава и на Византийските владения в Италия от шести до осми век. Градът е богат на паметници на раннохристиянската и византийската архитектура, украсени с монументални мозайки във византийски стил. Тук е и гробницата на Данте Алигиери, който умира в града през 1321 година от малария. Данте е италиянски поет, писател, литератор, философ и политически мислител от град Флоренция през средневековието. Неговото най- прочуто произведение „Комедия” по- късно е названо „Божествена комедия”. Това произведение се счита за връхна точка в развитието на среднoвековната литература и е основополагащо за развитието на съвременния италиянски език. Данте Алигиери се нарича баща на италиянския език.