Одески кръстопът

Такава схема на лечение предписва главния хирург, по която ме приковават към леглото. Преместват леглото заедно с мен в друга стая, където на наличните там пет легла се лекуват хора с най- различни болести. Така започвам да чакам оздравяване ден след ден. Родителите ми и малкия ми брат ме посещават на всяко разрешено свиждане.

При тази катастрофа моята спътничка Света пострада по- леко. След като ни удари колата, тя отлита настрани и получава леко напукване на ключицата и още по- леки охлузвания. След две седмици тя дойде при мен за да се сбогува и замина за град Фрунзе. Повече не зная нищо за нейната съдба пък и както преди така и сега тя не ме интересува. При оформяне на протокола за пътно транспортното произшествие Света постъпи страхливо и даже подло.

При пътно транспортното призшествие се оказва, че сме ударени от джип, в който се вози началника на комитета за държавна сигурност (КГБ) отговарящ за Таласка област с фамилия Киров. След удара той остава около нас, а неговият шофьор заминава с джипа в болницата и довежда екип на бърза помощ, който ни откарва с линейката. Предизвиква се комисия за оформяне на протокол за произшествието.

Предполагам, че преди да се събере комисията Киров и неговия шофьор извършват фалшификация като преместват колелото и следите в тяхната половина на пътя. Второто ми предположение е, че даже не си правят такъв труд, а оформят протокола под тяхна диктовка.

Когато разбирам за сътворената лъжа се възмущавам и настоявам да се преработи протокола. В случая силите не са равностойни. Когато ми донасят протокола за подпис от мен като пострадал, то виждам лъжлив текст и предателство от страна на моята спътничка Света. Тя заедно с членовете на комисията подписва, че ударът е извършен не в моята половина на пътя.

Отказвам да подпиша такъв протокол за пътно транспортното произшествие. След това влиза баща ми с протокола в ръка и ми пояснява някои подробности за последствията от моя отказ. Оказва се, че ако не подпиша протокола, то случаят ще отиде в съда и пак ще изляза виновен аз.

- Вярвам ти, казва баща ми, че ударът е в твоята половина на пътя, но съдията ще повярва на комисията и на твоята спътничка Света. Още повече, ще ти припишат заблуда поради загубата на съзнание. Началникът на комитета за държавна сигурност К., продължава баща ми, знае, че в съда той ще спечели, но не иска за това да научат неговите шефове в град Фрунзе. А мине ли въпроса през съда неговото началство няма как да не научи за този случай. Това ще бъде косвено негативно петно в неговата биография. Разбира се, ти можеш да предизвикаш съд, но има вероятност той да отмъщава после не само на теб, но и на семейството ни.

Като проумявам всички доводи и аргументи на баща ми подписвам протокола за пътно транспортното произшествие без забележка. След моя подпис влиза при мен и сам Киров. Той ми благодари за подписа без да му мигне окото, че ме изнуди нечестно. Слушам го безмълвно и безразлично. При излизане обещава да ми купи ново колело. Пак премълчавам и гледам презрително не в него, а през него.

Повече не го виждам. При следващото посещение родителите ми съобщават, че шофьора на Киров докарва в двора ни нов велосипед. Той показва на родителите ми и моя велосипед от катастрофата. Рамката на велосипеда е изкривена така, че предното и задното колелета почти са доближени едно към друго. По рамката родителите виждат, че ударът на джипа върху колелото е от лявата му страна. Това доказва правдивостта на моите твърдения, че аз бягам с колелото в дясната страна на пътя. Освен това и счупеният ми крак е левия. След като показва пострадалото колело шофьорът го прибира в джипа и заминава. Така за първи път в живота си се сблъсквам със силните на деня, които подло ме побеждават.

Моето пребиваване в болницата се забавя без да има резултат за срастване на костите. По едно време ми махат обтегачите и изваждат желязната ос от петата. Махат и гипса от целия крак. Нагласяват счупения крак леко повдигнат, при което тежестта пада върху петата.

Усещам, че съединените кости тракат при всяко леко раздвижване на крака. След два или три дни получавам невероятни болки в левия крак. Вдигам тревога, тъй като болките са нетърпими. Главният хирург изпада в паника и извиква спешно по телефона баща ми като му внушава, че нетърпимите болки са признак на гангрена. В такива случаи според хирурга кардиналното решение е ампутация на крака под коляното и над счупените кости. Баща ми е шокиран и предлага двамата да влязат при мен.

-Предположението за гангрена, казва баща ми на хирурга, трябва да съобщите вие, а синът ми нека да решава сам. Аз не мога да го агитирам за ампутация на крака, тъй като не съм компетентен по тези въпроси.

Влизат и двамата при мен и хирургът ме запознава със случая и необходимостта от ампутация на крака. Мисля не повече от две- три минути и отказвам категорично да ми ампутират крака. Уверявам ги, че имам усещане за някаква друга причина и че нетърпимата болка идва само от петата, а не от счупените кости.

Моля да ми нагласят крака по друг начин, при който да се освободи петата от допир до твърдата подложка. Това се оказа и решение на проблема, тъй като след освобождаване на петата от допира до подложката спира и побъркващата ме болка.

Така запазвам левия си крак от кръстопътната за него ситуация. В този смисъл може да се приеме, че кръстопътищата са навсякъде в нашия живот, в нашите помисли и действия. Нещо повече, кръстопътищата са във всяко от нашите мигновения, които изтъкават и нашите съдби. Те все още са загадки, за разрешаването на които са необходими всички наши умствени, чувствени, интуитивни и други дадености, непознаваеми все още за хората. Разрешаването на някои мигновени наши кръстопътища се извършва в автоматичен режим, което е още по- загадъчно и е индивидуално за всеки от нас.

Връщам се към моята реална действителност, която става доста напечена и тревожна. Кракът ми продължава да не зараства и продължавам да усещам тракане на счупените кости. Нещо повече, визуално проличава клатене на крака в мястото на счупването.

Започвам да се замислям за компетентността на хирурзите и ортопеда, които са дипломирани лекари, но са киргизи по националност. Общствена тайна е, че киргизите малко не се доучват по каквато и да е специалност. Ето защо денонощно мисля как да изляза от това положение.

С настъпване на есента моля баща ми да потърси по телефона ротния ми командир капитан трети ранг Казанджиев и да го информира за моето положение. Почти безпроблемно баща ми се свързва с ротния и му обяснява за случилото се с мен. В отговор ротния посъветва да съм спокоен, да не се тревожа за нищо и обещава да ми помогне при връщането в Одеса.

При всяко идване на родителите ми в болницата започвам да им внушавам постепенно, че прилаганато лечение нещо не е съвсем удачно и че трябва да се махам от болницата. Това трябва да направим без да засегнем самочуствието на лекарския екип. Най- накрая те се съгласяват. Един ден благодаря на главния хирург за неговите грижи и го уверявам, че ще продължа лечението си в къщи. Той съвсем бързо се съгласява и ето вече съм в дома.

Родителите ми започват трескаво да разпитват авторитетни и патили хора как и кой може да помогне за лекуване на незаздравяващо счупване. Успяват да научат, че в едно немско село Ленинополь живее възрастна немкиня, която е прочута с лекуване на счупени кости. Това немско селище е на около 80 километра от Ивано- Алексеевка и е по- близо до град Джамбул отколкото до град Талас.

Баща ми успява да се свърже по телефона с негов познат от това селище и го моли да отиде при лечителката за да обясни случая. Още същия ден получава отговор, че лечителката е съгласна да се заеме със случая и че може да отида при нея още на следващия ден.

Тръгваме рано сутринта за Ленинополь. Баща ми е зад волана на мотора, а аз съм в коша и след два часа път сме около дома на лечителката. Вървя с помощта на патерици към дома на потенциалната спасителка, която излезе и ме посрещна в двора. Здрависваме се и аз и баща ми се представяме по име и обясняваме причината за нашето идване. В отговор тя се легитимира с думите:

• 
  Може да ме наричате баба Хелма и моля ви влизайте вътре.
  

- Навремето работих като сестра в екипа на един прочут ортопед в едно немско градче в Поволжието. Попадам, пояснява тя, при този ортопед след конкурс. На конкурса впечатлявам ортопеда с природната ми даденост да намествам не само счупените кости и навехнатите стави, но и да подреждам нервните и мускулните влакна в тези места. След войната с Германия ни изселват, както и други немски колонисти, в Сибир. След няколко години успяваме да се преместим в Средна Азия тук в Ленинополь. Сега, споделя лечителката, не се занимавам с медицинска дейност поради напредналата ми възраст. В някои случаи правя изключение и помагам на хората. Вашият случай е точно такъв. За да нямам проблеми със здравните власти нека да не се шуми за тази моя помощ. Навремето, продължава тя, когато бях по- млада правя постъпки за официално откриване на ортопедичен кабинет, но молбата ми винаги се отхвърля.

В този момент си мисля, че според мен това е още една слабост на прилагания модел или схема на реалния социализъм. Подобни природни таланти трябва да бъдат максимално полезни за хората.

Лечителката баба Хелма внимателно оглежда и опипва моя счупен крак. Разпитва ме за извършените процедури в болницата и изказва мнение, че предприетото нагласяване на счупените кости по принцип е правилно, но в частност не е достатъчно прецизно. Заедно с костите непременно следва да се нагласяват нервните и мускулните влакна, което очевидно не е направено. Второ, монтираният обтегач или „самолет” не е в синхрон с мускулните усилия на крака. Силите на обтегача са надвишавали тези на мускулите. Тези два фактора забавят и пречат за срастване на костите.

-Ще се опитам, казва баба Хелма, още сега да наглася нервните и мускулните влакна на крака. За в къщи ще ти дам едно шишенце с мехлем от лекарствени съставки, които трябва да активират срастването на костите. Това е лично моя рецепта, която се надявам да свърши работа. В резултат на прилаганата неудачна (погрешна) терапия е изтървано време, през което счупените кости отделят активни съставки способстващи срастването на костите. Дано моят лекарствен мехлем да успее да възвърне този процес. За съжаление с голямо закъснение се захващам с твоя случай. Господ да ти е на помощ. С този мехлем ще мажеш счупеното място три пъти на ден. Ще ограничиш до възможен минимум всяко движение на крака. След един месец вече аз лично ще дойда при теб. За целта баща ти трябва да дойде да ме вземе. Иска ми се да се повозя в коша на мотора немска марка.

Баща ми се учудва откъде лечителката знае такива подробности. Тя пояснява, че техниката е нейно хоби и се интересува от такива неща. Действително, тази марка мотор с кош е на въоръжение на немската армия през Втората световна война. След победата над Германия тази марка е трофейно производство в съветските военни заводи. Този мотор с кош е известен в Съветския Съюз под названието М- 72. При изпращане баба Хелма ми пожелава кураж и вяра в оздравяването.

Намесата на тази „божествена” баба Хелма е решаваща за моето оздравяване. Следвам стриктно предписаното поведение и манипулации. След няколко дена започвам да чувствам приятен сърбеж в мястото на счупените кости, а след още една седмица усещам, че престава тяхното скърцане.

Майка ми полага максимални усилия да ме храни със здравословни храни. През това време са изклани много кокошки, тъй като обичам какви ли не манджи на тази основа, а освен това много ми харесва да ям сурови кокоши яйца. Между другото, да не се подлъгва някой по това мое увлечение за ядене на сурови яйца. Да, те са невероятно полезни, но само от „свободни” кокошки, които се хранят със здравословни храни. Млякото и млечните продукти също така са предпочитани от мен в този възстановителен период. Тях родителите ми купуват всеки ден от съседите, които имат една много продуктивна крава с вкусно мляко.

Сега вече отчитам по- ясно, че за оздравяването допринася също и приложената тогава от мен съвсем интуитивно арттерапия. Имам предвид тогавашното ми пристрастие към италианската музика. Италианските мелодии „консумирам” от грамофонните плочи, които си набавям тогава около една дузина. Предпочитам тяхното тихо звучение.

Чета много нови художествени книги, а също така препрочитам и книги на класиците. Интересно е това, че при повторно прочитане на произведенията на класиците научавам все нови неща. Стигам до извода, че произведенията имат „многослойност”. Не зная доколко е удачно и разбираемо това сравнение, но имам предвид, че при всяко първо четене се разбира общия смисъл на произведението. При всяко повторно препрочитане се приоткриват детайлите на този общ смисъл на каквото и да е произведение.

Не забравям и моето лично хоби като обогатявам литературната си тетрадка с няколко нови стихотворения. През това време ме посещават приятели и познати, с които бъбря и чрез които си набавям грамофонни плочи и книги. Ето в такава обстановка протича моето домашно лекуване.

След изтичане на един месец баща ми докарва лечителката баба Хелма, която е доволна от возенето в коша на мотора и заявява, че пътуването не я измори, а ободри. Преди да се захване с прегледа на моя крак тя внимателно оглежда и разпитва за всичко свързано с моето ежедневие. Остава видимо доволна и започва да ме оглежда и опипва. Към края на огледа заявява, че успяхме да „разконсервираме” и да активираме оздравителните сили на организма. След това се захвана с окончателно подреждане на нервните и мускулните влакна на болния крак. По едно време се възмущава от непрофесионалното пробиване на дупката в петата. Твърди, че при пробиване на петата е закачено и повредено едно мускулно влакно. То е вкарано вътре в петата. След много усилия, нещо като целенасочен масаж, баба Хелма успява да го изкара от зарасналата вече дупка в петата.

- За съжаление, продължава лечителката, влакното е повредено от сверлото при пробиване на петата. Независимо от това нагласявам го така, че почти няма да усещаш скъсването му. Всички други нервни и мускулни влакна са вече нагласени в пълен синхрон. Сега ти слагам един бандаж от дъсчичките, които донесох. Те ще крепят счупените кости в една равнина. Този бандаж няма да сваляш един месец. По този начин ще гарантираме допълнителна защита на съединените кости от размърдване. От сега нататък повече движение с патериците. Движенията ще раздвижат кръвта ти, което ще способства за по- бързо заздравяване на костите. След един месец махни бандажа от дъсчичките и пак продължаваш да ходиш с патерици. Тогава време от време ще стъпваш леко и на болния си крак. Предполагам, продължава баба Хелма, към пролетта ще хвърлиш и патериците. Нататък повече движение, но усилията ти трябва да бъдат внимателни и предпазливи. Към първи май ще бъдеш съвсем здрав, ако се придържаш към моите препоръки.

Вземам си довиждане с моята спасителка като на раздяла я прегръщам и целувам по бузата. За стореното чудо с мен винаги си спомням за лечителката баба Хелма като за родна баба.

Процесът на възстановяване се проточи, както предположи и моята лечителка, с дълги, дълги за мен месеци. С големи усилия на волята отпъждам атакуващите ме мисли за безвремие, за безсилие, за загубени шансове в живота, за ширещата се безнаказаност на силните на деня, за некадърността на лекарите. През тази дълга, дълга зима запълвам моята тетрадка с много стихотворения. Прочитам и препрочитам много книги.

През месец април започвам да се возя внимателно с „подарения” от Киров велосипед. Основният ми маршрут е главната улица, по която излизам извън селото. Спирам в района на една горичка около пътя и започвам разходки до пълно изморяване. Подобни излизания правя най- малко по един път всеки ден.

В един ден през този пролетен месец, преди да изляза на разходка, в двора ни влиза една гадателка. Представя се като сръбска циганка и предлага да предскаже бъдещето на всеки от нашето семейство. Разбира се, започваме да я отпращаме. Майка ми й дава някои хранителни продукти и предлага да потърси други желаещи, тъй като ние не искаме да надничаме в бъдещето. Сръбската циганка взема хранителните продукти, за които благодари.

- Не желая да съм ви длъжница, отговаря циганката, тъй като вземам нещо само за извършено предсказание. Ето защо ще предскажа накратко съдбата на това момче.

След като ме посочва с пръст циганката продължава.

- Въпреки сложното му сегашно положение, неговият по- нататъшен живот ще бъде успешен. Той ще отиде много далече близо до моята родина.

Не слушам внимателно нейните приказки и за добро или за лошо не я изслушвам докрай, вземам довиждане и влизам в стаята.

От позицията на изминалите години отчитам, че тя успя да надникне в моето далечно тогава бъдеще. Тя видя моята по- нататъшна съдба, въпреки сравнителната сложност и непредвидимост в момента. Предсказанието на тази гадателка се сбъдна с невероятна точност.

В този смисъл съм свидетел и очевидец, че все пак има хора с такава дарба да предсказват. Разбира се, има и много мошеници и мошенички, които с комерсиални цели предсказват какво ли не, но това е отделна тема.

Точно на първи май тръгвам сам самичък в поход до планината, която в случая е северно от Ивано- Алексеевка. Задачата ми е да победя страха от ходенето, да мобилизирам вътрешните си сили необходими за предстоящето ми връщане в град Одеса. Стигам до планинския склон с червените ухаещи лалета и се „сливам” условно с тази неописуема красота.

Сега това условно „сливане” с природата е прието да се нарича медитация. Та, медитирам на този планински склон сред лалелата около половин час. После тръгвам обратно със скромен букет от тези планински бижута.

Като пристигам в къщи подарявам лалетата на моите родители и им благодаря за техните усилия да ме изправят пак на крака. Уведомявам ги, че след месец, месец и половина трябва да съм в Одеса. До средата на месеца трябва да се чуя с ротния ми командир Казанджиев за да уточня какви оправдателни документи следва да представя. Така и правя и на 13 май успявам да се свържа с ротния, който ми подсказа какво трябва да представя. Основните неща са свързани с медицинските справки, които трябва да са последователни и ясни.

- Търси ме в Одеса, казва ротният ми командир, между 15 и 20 юни, тъй като заделям това време за теб. Моля те не закъснявай, тъй като от първи юли излизам в отпуск, завършва той.

Обещавам да направя необходимото.

След седмица отивам при главния хирург заедно с баща ми. Той се учудва, че ходя съвсем нормално и започва да ме раззпитва какво съм предприемал в къщи. Отговарям, че стриктно следвам неговите инструкции и пия предписаните ми витамини. Всичко друго е работа на организма ми, пояснявам аз на главния хирург. След този отговор на неговия въпрос му давам списък на необходимите ми медицински справки за град Одеса.

- В този смисъл и в тази последователност са ми необходими медицинските справки за град Одеса, завършвам аз молбата си към главния хирург.

След като се запознава със съдържанието на списъка главният хирург отговаря:

- Няма никакъв проблем да удовлетворим молбата ти.

Веднага извиква старшата сестра като й възлага да подготви медицинските справки по представения от мен списък. Периодът, за който искам справките, е от деня на катастрофата до средата на месец юни. Главният хирург, обръщайки се към старшата сестра нарежда:

- Необходимите справки да бъдат готови към края на месец май. Периодът, продължава главния хирург, от края на месец май до средата на месец юни ще бъде консултативен. Този период предполага рехабилитационни консултации с нас. По този начин ще отговорим на съществуващите законови положения, оправдаващи отсъствието на курсанта Юрий Банько от занятия в Одеското висше инженерно морско училище. Дългият период описан в справките съответства на усложнения характер на получената травма, изискваща продължително лечение и рехабилитация, заключава главния хирург.

Аз и баща ми не проронваме и дума за действителното положение на нещата. Това е още един парадокс в тогавашната действителност, а и не само в тогавашната. Такива неща се срещат и сега.

Съществуват винаги такива златни ръце като на баба Хелма. Има и мошеници, които са трудно разпознаваеми. Ето защо е наложително да се повишава медицинската култура на всеки от нас. Това е целесъобразно, според мен, да се осъществява още от детска възраст и да продължава под една или друга форма непрекъснато през целия живот.

Между другото, частично това вече се експериментира в някои държави. Даже се появи и названието парамедици на хора с основни медицински знания, които са най- добри лични лекари за себе си. Необходимостта от повишаване на медицинските знания се осъзнава от все повече хора. Утвърждаването на тази необходимост води до промяна в здравеопазването на хората и освобождаване на медиците от рутинни дейности. При такъв подход медицинският персонал може да бъде по- компетентен и да използва специализирана съвременна медицинска техника. Тогава в бъдеще такива гафове като в моя случай ще бъдат извънредни произшествия, за които ще се носи наказателна отговорност.

Струва ми се, че от месец април започвам да се “стягам в юмрук”. Някой наричат такива състояния преминаване от бета в алфа ниво, а други казват, че това е вид повишена концентрация. Трети психоспециалисти наричат това навлизане в термоядрено състояние на организма.

В края на първата или в началото на втората десетдневка на месец юни се сбогувам с родителите си, роднините и приятелите и тръгвам за Одеса с подготвените медицински справки.

В началото на втората половина на месец юни рано сутринта съм вече в град Одеса.

Този ден в много отношения е кръстопътен в хода на моята съдба. Без особени затруднения се свързвам с ротния ми командир Казанджиев и си определяме среща в служебния му кабинет.

Когато влязох, ротният ме огледа много внимателно, стана и необичайно топло се ръкува с мен. Поразпита ме за моите патила. Запознавам го набързо със случилото се без да изкривявам фактите. Той ме успокоява с думите:

- Всяко подобно събитие не е само лошо, но то е и възможност за нещо ново, по- добро от предишното.

Ротният ме уведомява, че моят случай е разгледан от ръководството на морското училище и е прието проекторешение да бъда отчислен от училището по здравословни причини. Той продължава да ме информира:

-Възложено ми е да съдействам за твоето прехвърляне и настаняване в някое подходяшо цивилно висше учебно заведение. За окончателното решаване на въпроса трябва да представя в личен състав медицинските справки, които ти си донесъл. Те са добре оформени и отговарят на предявяваните изисквания. Ако настояваш да продължаваш обучението си в ОВИМУ, то трябва да се явиш на медицинска комисия. Това е твое право. Вероятността медицинската комисия да те признае за годен за по- нататъшно обучение е почти нулева. Това го зная от предишни подобни случаи. Ето защо те съветвам да не губиш напразно време и енергия, а да се насочиш към някое цивилно висше учебно заведение. При това е желателно институтът да бъде сроден, където да полагаш по- малко приравнителни изпити и зачети. Мога да ти съдействам за всеки институт. В някой институт ще можеш да започнеш от втори, а даже и от първи курс. Предлагам ти, продължава Казанджиев, да се насочиш към ОИИМФ (Одески институт за инженери на морския флот) на експлоатационния факултет. Там приравнителните изпити и зачети ще бъдат по- малко по обем и брой, поради което ще можеш да продължиш от трети или даже от четвърти курс. Това ще уточняваме с ръководството на ОИИМФ-а. Сега решавай, завършва ротния командир и ме загледа въпросително и очаквателно.