Октомври 2009 г. Тема: здравеопазване
Директорите на 28-те РЗОК застанаха зад шефката си д-р Тодорова
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пациентски организации искат повече пари за здраве през 2010 г.
- Под прицел: Наредба 34 на здравното министерство Елица Тодорова
Директорите на 28-те РЗОК застанаха зад шефката си д-р Тодорова Изземването на контролната дейност от здравната каса я лишава от възможността да следи как се изразходват парите от здравноосигурителните вноски и я превръща в банково гише, което ще осребрява фактури, без да знае за какво всъщност са те. Това се казва в писмо на директорите на районните здравноосигурителни каси до председателя на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов. Писмото е подписано от всичките 28 шефове на РЗОК на работна среща, провела се днес в столицата. Повод за писмото са предстоящите промени в Закона за здравното осигуряване. Освен забележки по проектодокумента, писмото съдържа и призив да не се разбива институцията, както и пълната подкрепа на подписалите се за директора на НЗОК д-р Румяна Тодорова: „Вие, както и премиерът г-н Бойко Борисов, декларирате, че цените експертността в работата. Ако това не са само думи, подкрепете експертите в институцията, сред които е и нейният директор – д-р Румяна Тодорова. Не можете да отречете, че когато поехте управлението на държавата единствената институция, в която нямаше дефицит, а – напротив, бе реализирана икономия на средства, беше здравната каса”, се казва в писмото. С пълния текст на документа можете да се запознаете на официалната страница на НЗОК. Пациентски организации искат повече пари за здраве през 2010 г. От двете най-големи пациентски организации у нас – Конфедерация „Защита на здравето” и Български пациентски форум – изпратиха писма до институциите с настояване да не се намалява бюджета за здравеопазване догодина и с искане за среща с премиера Бойко Борисов. Отворените писма са адресирани до премиера, финансовия министър Симеон Дянков, здравния министър Божидар Нанев, Министерски съвет и Народното събрание. В писмата се изразява безпокойство от планираното съкращаване на средствата за здравеопазване за 2010 г. в размер на близо половин милиард лева в сравнение с настоящата година. В тях се напомнят препоръките на Световната здравна организация във време на финансова криза правителствата да не съкращават бюджетите за здравеопазване и всички политики да се пречупват през призмата на здравеопазването. България е на едно от първите места по най-малко изразходване на обществени средства на глава от населението в ЕС, напомнят от Български пациентски форум. „Може би икономистите имат обяснение да настояват за балансиран бюджет, но ние знаем, че за да има баланс между живота и смъртта е необходимо да се лекуваме. Досега винаги сме слушали че здравеопазването е приоритет на държавата, умоляваме Ви този път да покажете на дела, че управляващите мислят за народа си”, обръщат се към управляващите от пациентската организация. В писмото си от Конфедерация „Защита на здравето” също отбелязват, че размера на предвидените средства за здраве не кореспондира с широко огласената политика на правителството, фокусирана върху най-важните обществени сфери – здравеопазване и образование. От пациентската организация отбелязват, че разбират нуждата от ограничения, но недоумяват защо държавата ще инвестира огромни средства в изграждане на магистрали и туризъм. „Приемаме понятието „балансиран бюджет”, но сме критични по отношение на неговото тълкувание. Не може според нас да се приоретизират инвестиции с отдалечен във времето ефект за сметка на здравето и живота на нацията. Смятаме, че обществото ни няма да допусне такъв дисбаланс, който със сигурност ще предизвика обществено напрежение, трудно овладяемо дори за опитни политици”, пишат до премиера от Конфедерация „Защита на здравето”. Под прицел: Наредба 34 на здравното министерство Елица Тодорова Пациенти, лекари и представители на фармацевтичната индустрия у нас не са доволни от начина, по който става снабдяването с лекарства по Наредба 34. Те предлагат скъпите лекарства за онкологично болни, трансплантирани, ХИВ-позитивни и пациенти с редки заболявания да бъдат прехвърлени към здравната каса и даже твърдят, че могат да разпишат механизма, по който да се случи това. От НЗОК пък отговарят, че нямат нищо против, стига политиците да задействат съответните законодателни промени и да им осигурят финансов ресурс. Ако има някакви разногласия, те са в сроковете, в които е възможно да се случи промяната. Това са основните изводи от кръглата маса на тема „Лекува ли Наредба 34?”, която се проведе в последния работен ден от седмицата. Въпросът за прехвърлянето на лекарствата по Наредба 34 към НЗОК се обсъжда от години, но за последен път беше поставен преди дни, след среща на премиера Бойко Борисов с Теодора Захариева по повод липсата на лекарства за онкологично болни пациенти. Тогава Захариева обяви, че премиерът е разпоредил до три седмици да бъдат направени съответните законодателни промени за преминаването на всички лекарства към касата, както и да се отблокират средства от резерва на НЗОК за осигуряване на необходимите количества до края на тази година. И както често се случва, щом бъде засегната щекотлива тема, чуха се откъслечни спорове „за” и „против”, а после нещата замряха. Промените могат да се случат още тази година, убедени са организаторите на кръглата маса от Центъра за защита правата в здравеопазването и Български пациентски форум. Според ексдепутата Стойчо Кацаров, ако тази стъпка не се предприеме тази година, няма да стане и до края на мандата на сегашното правителство. „Всяка власт идва с намерението да прехвърли лекарствата в НЗОК, а после й харесва да прави търгове и се отказва от идеята”, отбеляза д-р Кацаров. Според него аргументът за липса на средства е неприемлив – дори в условията на криза и ограничен бюджет, нищо не пречи наличните пари да се прехвърлят от министерството в касата, категоричен е той. Според пациентите промяната се налага заради хроничните проблеми с липсата на лекарства, тромавите процедури по отпускането им и липсата на прозрачност при търговете в здравното министерство. За пациентите на хемодиализа и трансплантираните например по Наредба 34 се осигуряват само най-необходимите медикаменти, които невинаги са най-добрите, заяви Жулиета Михайлова от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Около 3000 са пациентите на диализа у нас, други 500 са трансплантирани. Заради липса на донори трансплантациите са рядкост, а хемодиализата е единственият начин тези болни да се съхранят и да дочакат животоспасяващото присаждане на орган. Всеки случай е индивидуален, не може да се лекува по таблица, категорична е Михайлова. Сега обаче нито лекарите, нито пациентите имат право на избор – изписва се лекарството, което е вписано в наредбата, а пациентът няма право дори да доплати до стойността на по-подходящия за него медикамент. Липсата на лекарства също не е рядко явление – и в момента в Шумен липсва еритропоетин, каза Жулиета Михайлова. Хората на диализа у нас са изоставени, за 4 години организма им се износва и трансплантацията става невъзможна, оплакаха се от пациентската организация. Същевременно вече близо година част от целевите средства от бюджетния излишък, отпуснати за закупуване на апаратура, остават неусвоени, посочи Михайлова. Търговете са излишни при лекарствата за редки болести, смята Владимир Томов от Алианса на пациентите с редки заболявания. За повечето от тях има само едно лекарство и сегашната процедура утежнява и бави доставките, твърди той. Някои от заболяванията са толкова редки, че в посочените референтни държави няма пациенти със съответното заболяване, което прави невъзможно въвеждането на дадено лекарство и в България. Освен това, търговете се провеждат само веднъж годишно, затова няма яснота какво се случва, когато по средата на годината се появи нов пациент, каза още Томов. Затова от Алианса са внесли писмо в здравното министерство, в което настояват лекарствата за редки болести да минат към касата. По-умерен в очакванията си е Станимир Хасърджиев от сдружение „Хепасист” и Конфедерация „Защита на здравето”. Хасърджиев отбеляза добрите практики в лекарствоснабдяването по линия на НЗОК и заяви, че за три месеца след влизането в сила на новия позитивен списък, касата е успяла да изчисти листите на чакащи. Според него лекарствата безспорно трябва да се прехвърлят в НЗОК, но след като бъде осигурен съответния бюджет и механизъм неосигурените също да получават своите медикаменти. Освен това, част от организациите в Конфедерация „Защита на здравето” са категорично против да се местят в НЗОК, каза Хасърджиев. Такъв бил случая при ХИВ-позитивните например, които поставят въпроса за запазването на анонимността им при получаването на лекарства от аптеките. Наредба 34 е създадена през 2005 г., а когато нещо не работи четири години, то трябва да спре да се употребява, смята доц. Константа Тимчева от Специализираната болница за активно лечение по онкология. А че наредбата не работи, доц. Тимчева не се съмнява – според нея документът създава само „законово уредени перипетии” за лекари и пациенти. Процедурата е тромава и в добрия случай отнема 30 дни, създават се и предпоставки за технически пропуски, с което срокът се удължава още повече, обясни тя. И цитира пресен пример от последната седмица на жена, която не може да получи лекарството си от юли, а сега заради неволно пропуснат документ ще трябва да чака всичките й документи да бъдат разгледани наново от комисията. Това не е единичен случай, в Центъра за защита правата в здравеопазването валят подобни жалби от цяла България, каза Теодора Захариева. Всяка година през юни Националният раков регистър предоставя на здравното министерство информация за очаквания брой новодиагностирицани със злокачествени заболявания през следващата година, общия брой на болните и броя на нуждаещите се от терапия, каза шефката на регистъра доц. Здравка Валерианова. Дали обаче тези данни се вземат предвид от управляващите при изчисляването на бюджета – няма яснота. За 2010 г. например, според прогнозите на Националния раков регистър, се очакват 36 000 нови случая на злокачествени заболявания, от които при запазване сегашните нива на лечение 8925 ще трябва да получат химиотерапия и 3752 – хормонотерапия. Последните данни на регистъра сочат, че за година новите случаи на рак у нас са нараснали с 3,4% в сравнение с предходната година. Да се мисли стратегически и да се използва наличната информация за набелязване на конкретни мерки, призова доц. Валерианова. Колегата й проф. Иван Черноземски пък обясни, че през лятото на миналата година тогавашният здравен министър д-р Евгений Желев е създал експертна група за разработване на Национална програма за борба с рака. Програмата е била изготвена за 9 дни, а впоследствие е била подкрепена с план за действие и финансова обосновка. На 17 декември обаче главният секретар на министерството попитал кога ще е готова програмата. „Оказа се, че програмата е преместена от едно чекмедже в друго”, сподели с горчивина професорът. Всички лекарства, които не са предназначени за болнично лечение, би следвало да се преместят в касата, е мнението на Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители у нас. Търговете не са подходящ начин за доставка на лекарства и това се потвърждава от много анализи, отбеляза той. Тази стъпка според него трябва да се случи, но това изисква време, в което не трябва да се прекъсва снабдяването с лекарства. В момента обаче има прекъсване, защото докато се обсъжда тази тема, не се провеждат търгове и няма количества. Затова Денев препоръчва незабавно да започне подготовка на нормативната уредба за прехвърлянето на лекарствата по Наредба 34 в здравната каса, но паралелно с това да се проведе и частичен търг за лекарства за 2010 г. „Тези лекарства са в позитивния лекарствен списък, просто се взима стойността за опаковка и на базата на това се провежда търг. Ако някой даде по-ниска цена – добре; ако не – стойността за опаковка вече е най-ниската от 8 държави”, обясни Денев. Според него 1 януари 2010 г. е твърде оптимистичен срок за прехвърлянето на лекарствата в касата. Това би могло да се случи от 1 юли 2010, но е трудно осъществимо в средата на годината, предвид бюджетния процес. Според Деян Денев, най-правилно би било да се проведе частичен търг за определени количества лекарства и едновременно да тръгне прехвърлянето към касата. Само така ще се осигурят нужните количества, за да може всеки пациент да получава лекарствата си по стария ред, докато получи протокол и рецепта от комисиите към здравната каса. На същото мнение е и Андрей Младенов, представител на генеричната индустрия у нас. Младенов призова да не се правят промени без допитване до фармацевтичната индустрия. От НЗОК изразиха готовност да приемат лекарствата по Наредба 34, в случай че политиците им отпуснат достатъчно средства за тях и направят съответните нормативни промени. За целта ще са необходими промени в три закона и четири наредби, твърдят от здравноосигурителната институция. Реалистичен срок за въвеждане на тази мярка е средата на 2010 г., се казва в становище на НЗОК, подписано от зам.-директора по лекарствената политика д-р Албена Златарева. При сегашните финансови параметри касата не може да поеме допълнителни ангажименти, категорична беше шефката на бюджетната дирекция в НЗОК Жени Начева. За да бъдат осигурявани безпроблемно лекарствата по Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, за които касата плаща и в момента, догодина ще са необходими средно по 35 млн. лева месечно или 420 млн. лв. за годината, сочат разчетите на НЗОК. Проектобюджетът на институцията обаче залага само 330 млн. лв. за лекарства, отбеляза Жени Начева и предупреди, че това е сериозно предизвикателство пред касата. Ако се вземе решение касата да заплаща лекарствата по Наредба 34, тя ще има нужда от гратисен период за създаване на административен капацитет и обучение на персонал, става ясно от становището й. В такъв случай от касата ще поискат и информационната система на министерството за проследяване на лечението. От здравноосигурителната институция обръщат внимание, че трябва да се реши проблема с неосигурените, както и да се осигури непрекъснатост на процеса по заплащане на лекарствата. В писмо на председателя на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов до форума се казва, че липсата на лекарства отдавна не е новина, а през последните 4 години в здравното министерство е създадена среда за корупционни практики. Каква е позицията на здравното министерство обаче не стана ясно, защото негов представител не се яви на дискусията. При среща с журналисти по друг повод обаче здравният министър д-р Божидар Нанев коментира: „Аз лично нямам нищо против тази идея, но дали тази или следващата година - въпрос на технология във времето е да обсъдим и да решим този въпрос”. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|