Защо все лекарите са виновни за всичко в държавата, а ние работим по 24 часа

Защо все лекарите са виновни за всичко в държавата, а ние работим по 24 часа

• Д-р Гергана Анчева бе пребита на 27 октомври от 18-годишния Димитър Костадинов в спешното отделение на държавната болница в Пазарджик по време на дежурство. Седмица по-късно тя все още е на лечение в отделението по неврохирургия

• Д-р Анчева е завършила Медицинската академия в София. Работила е по разпределение в Ямбол, след това в столичната 12-а поликлиника, в болница "Тина Киркова". Била е участъков лекар в пазарджишкото село Виноградец

• Има специалност по акушерство и гинекология и работи едновременно в родилното отделение на пазарджишката областна болница и в Бърза помощ. Майка е на три деца

- По- добре съм, но слухът ми все още е намален (от удари в ухото от нападателя - б.а.). Надявам се скоро да ме изпишат. Трябва да ми се направят допълнителни изследвания, все още съм на системи.

- Първо - това не е вярно. Второ - има много свидетели на случилото се. На секундата обърнахме внимание на ранения пациент. Те забавиха процеса, като влязоха в конфликт, без да имат основание.

Търсеха на момента хирург, но съществува ред, който се следва. Има изследвания, прегледи, рентгени. Ние сме тези, които ще повикаме съответния специалист в определен момент, когато сме готови с другите неща. И трето - агресията става начин на поведение. Цялото семейство са много агресивни. Тяхно право е да имат свои претенции и защити, но истината е такава.

- Имате 30-годишен стаж. Били сте участъков лекар, давате дежурства в Бърза помощ, работите и в родилно отделение, като специалист акушер-гинеколог. Мислите ли, че системата на здравеопазването не сработва?

- От ден на ден става все по-лошо и много страшно. Особено за младите специалисти. Те и затова бягат. Съчетанието на частна медицинска помощ, частни болници, недофинансирани пътеки и държавни болници, несработването с доболничната помощ между специализирани кабинети и лични лекари говори за дисбаланс отвсякъде.

Пациентът е оставен да се оправя сам, както може.

Една част от частните болници съществуват като фиктивни.

- Да прибират едни пари, да. Има специалисти, които си дават дипломите там, а в същото време не работят в тези заведения. Плаща им се само за дипломата.

Работата основно се върши от определени хора, които са поставени в не много благоприятни условия, получават някакво по-високо заплащане, но и трудът там не е малък. Основната работа се върши от малко хора с по-ниско заплащане.

Държавните болници се обезкървяват от специалисти поради ниското заплащане, многото работа, агресията на населението. Хората може би си имат своите основания, защото искат обслужване, но възможностите стават от ден на ден по-малко.

- Да, но медицинският персонал не е виновен за това. Защото се разпокъсва - и по отделения, и по Бърза помощ, запълва дупки, работи се по 24 часа. Хората вече са преуморени. В нашата болница последните няколко години умряха 10 души.

- Да. Последният, който почина преди няколко месеца, беше на 49 години. От претоварване, от преумора. Защото работеше в тази болница в две отделения - в спешното и в инфекциозното, и в една частна болница.

- Да, да. Натоварването е голямо. Но е така, за да може да се свържат двата края.

Докато личните лекари, въобще доболничната помощ, почти не работят, особено по селата.

Работят по 1-2 часа, колкото да раздадат направления

Затова спешните отделения са пълни с пациенти, които искат и изследвания, и прегледи. А спешните отделения не са длъжни да ги правят.

- Това не са ли крайни констатации, с които вашите колеги лични лекари няма да са съгласни?

- Искам да попитам колегите от доболничната помощ по колко часа работят на ден? Събота и неделя почиват ли? Нощно време почиват ли? Защо не са поставени като нас например, които не знаем почивка? А при тях заплащането е на калпак. Искам да ги попитам къде са им домашните посещения? Къде са им спешните? Отзовават ли се? Те пренасочват пациентите винаги към Бърза помощ.

- Вече се вижда, че не може да се издържа. След това хората напускат и отиват някъде, където е по-платено и има по-малко работа.

- Аз издържам семейството си. Имам болен съпруг. Доскоро подпомагах финансово трите си деца студенти. Но и колегите ми са на мнение, че не може да се издържа дълго време на такова темпо

- Много. И в София имам колеги, които работят на по 2-3 места, някои са по-натоварени от мен. Но тези извънредни дежурства не ни се зачитат за трудов стаж. Въпреки че ни се удържат данък и осигуровки. Дори на колегите, които са на втори трудов договор, това не им се зачита за трудов стаж.

- От доболничната помощ. И там лекарите намаляват, и там няма специалисти. В същото време частните болници са оставени да правят каквото си искат. Например в Пазарджик има частна университетска болница, а праща пациентите си при нас.

- Трябва да има ясни правила. За частни болници, за държавни, за лични лекари. Трябва да се знае кой какво ще върши, защото сега няма връзка, да речем, между болничния и личния лекар. Трябва да се преструктурира цялото здравеопазване. Да се видят кои болници са ефективни и кои - не. Кои имат персонал и кои нямат. Да се направи нова стратегия, за да може и пациентът, и лекарят да са доволни. Сега нито пациентът, нито лекарят са доволни.

- Донякъде, защото стана така, че лекарите сме виновни за всичко в тази държава. Всеки се отрива в нас. В един момент се запитах дали си заслужава да давам толкова. Защото един лекар не може да лекува, без да даде от себе си. Винаги дава частица от себе си.