Други начини за терапевтична помощ

Други начини за терапевтична помощ

Чак след като започне да се забелязва някаква полза от този фундаментален подход, което ще рече възстановяване на отношенията между родителите и детето, готовност от негова страна да приеме и други начини на терапевтична подкрепа и разбиране на необходимостта от тях, последните могат да дадат резултат. Тогава вече се оказва излишно да се търсят дълбоките причини за страданието и коренът му, защото това е станало по време на терапията с държане. Разбира се, с психодрамата* и гещалттерапията* се постига още по-радикално самопознание, което води до ново качество на отношенията. Понякога родителите се нуждаят далеч повече от индивидуална помощ със средствата на дълбинната психология, особено когато тяхната омраза-любов към детето изважда на бял свят затрупаните им някога страхове.

По принцип е важно детето да бъде подтикнато да разпознае собствените си способности и слабости, за да може да направи реалистично сравнение между себе си и другите, и на тази основа да си изгради самочувствие. То трябва да предяви нови очаквания и да засвидетелства различни видове готовност по отношение на социума, както и съответните им социални форми на поведение. От големия брой ефикасни методи за поведенческо-терапевтичен и групово-динамичен тренинг ще посоча само четири:

- терапията на избора на Уилям Гласър;

- семейната конференция на Томас Гордън;

- тренинга с агресивни деца на Франц и Улрике Петерман;

- психомоторното стимулиране на развитието по Ернст Дж. Кипхард.

Общият положителен знаменател на тези методи се основава на „здравия човешки разум". Те се практикуват не само от дипломирани специалисти психотерапевти, а също така от педагози, и в по-леките случаи - от самите родители.

Другият общ момент е, че авторите оставят децата сами да осъзнаят проблемите си със социума и да се научат да се справят с тях по подходящ за възрастта им начин. При това децата трябва да свикнат полека-лека да поемат отговорност за делата си. Тренингите на Петерман им дават възможност да проследят поведенческите си смущения, да се конфронтират с тях в детективски и ролеви игри, да изпитат нужда от промяна и да възнамерят реализирането й, което се подпомага с голямо разнообразие от интеракционни упражнения и други терапевтични форми като анализиране на видеофилми и разговори насаме и групово.

Тренингите по Глосър също протичат по ясен и контролируем план. Недвусмисленото заключение на детето, че собственото му поведение не е добро, и желанието му да се откаже от него, са задължителна предпоставка за успешното провеждане на терапията, ориентирането й към реални цели и тяхното постигане.

Семейната конференция по Гордън разполага с предимството на директната интервенция „на местопроизшествието", без мотивацията да се инспирира чрез медиатори. В рамките на семейството детето има демократичния шанс да получи обратна връзка и помощ от близките си. Всъщност същият шанс имат и родителите, братята и сестрите.

За разлика от тези три метода, които предполагат относително високо ниво на логическо мислене и боравене с езика, психомоторното подпомагане на развитието по Ернст Кипхард може да се прилага и в диапазона от не особено способни до умствено изоставащи деца. Те правят забележим напредък, научавайки се да уважават партньора, да помагат, да изчакват и т. н.

Разбирането от страна на родителите обаче е най-важното условие за полагане на ново начало при детето. Ако властта му е била отнета извън къщи, преди още и те самите да са доловили алармените сигнали за зависимостта му от властване, съществува опасност от още по-драматична криза. Надеждата за малкия тиранин е в смелостта на родителите му да изоставят илюзиите си и да поемат своята отговорност. Да му се порадваме за това, че може да се освободи от потребността си да властва и най-сетне да бъде щастливо и свободно дете.
Азбучен указател на понятията

Амбивалентност - (от лат. - двузначност, раздвоеност) - психично състояние в ситуация, в която човек трябва да избере едната от две еднакво приемливи цели или в която един и същ обект поражда у него едновременно положителни и отрицателни емоции и с това едновременно го привлича и отблъсква.

Аутизъм - тежко разстройство на междуличностните контакти; засегнатите игнорират своето човешко обкръжение и живеят в собствен емоционален и душевен свят.

Афективност - съвкупност от емоции, които отразяват отношението към жизнените условия; афектите се появяват бързо, протичат бурно и обикновено бързо отзвучават; възбуждат се от впечатления, които застрашават или стимулират интересите и потребностите на личността.

Бихевиоризъм - (от англ. - поведение) - най-влиятелната школа в американската психология; ориентира психологическите изследвания към поведението, което може да се наблюдава обективно, и отрича научната валидност на твърдения, свързани с мисленето, възприятията и чувствата; за основател на бихевиоризма се смята Уотсън, а за главни негови представители - Мийд, Торндайк, Толмън, Хъл и др.

Възпитание „Non frustration" - (от англ. - без фрустриране) - възпитание без заплаха от насилие, което избягва несистемната смяна на награди и наказания, смятана за фрустриращ фактор; почива на схващането, че фрустрацията (препятстване на желанието за някакво действие) е причина за възпитаването на агресивност.

Гещалттерапия - направление в психотерапията, създадено от Фриц Перлс (САЩ, след 1947 г.); почива на принципа за единство на душата и тялото набляга се върху конкретната ситуация „тук и сега", върху поемането на отговорност за самия себе си, самореализацията чрез действие, създаването у пациента на усещането, че е в състояние сам да реши проблемите си.

Декомпенсация - загуба на способността за компенсация при намалена или липсваща психическа или физическа издръжливост. Може да бъде следствие от различни външни въздействия, от невротично или параноидно развитие, депресивна реакция и пр.

Дисфункция - нарушение или разстройство на дейността на някой орган.

Диференциална диагноза - психологична диагноза.

Диференциална психология - направление на психологичните изследвания, което има за предмет психичните различия между отделните хора или групи от хора. Понятието е въведено през 1900 г. от В. Щерн.

Дълбинна психология - понятие за всички психологически теории, които се занимават с несъзнателните движещи сили на психиката (нагони) и ги обявяват за същност на човешката психика; обоснована от Фройд, модифицирана от неговите сътрудници Алфред Адлер и Карл Густав Юнг; разпространена в САЩ от К. Хорни, Е. Фром, X. Съливан.

Екстроверсия (есктраверсия) - понятие, служещо за описание на човек, насочен към външния свят и сравнително малко занимаващ се със своя вътрешен живот. Екстравертираното поведение се характеризира с откритост за социален контакт и активност (потребност от компания, споделяне), импулсивност, спонтанност със склонност към риск, оптимизъм, нерядко слаб контрол над емоциите, нетърпеливост и склонност към агресивно поведение. Противоположният полюс се нарича интроверсия.

Етиология - (също хуманетология) - биологична наука за поведението на човека. В центъра на вниманието й е ролята на генетичното наследство за формирането и регулацията на човешкото поведение, т. е. изследването на генетично програмираните механизми и тенденции в регулацията на поведението.

Идентификация - (отъждествяване, сливане) - процес, при който една личност повече или по-малко преднамерено „моделира себе си в чувствата, мислите и действията си по образец на друго лице".

Интенционен, интенционно движение: въведено от О. Хайнрот наименование на извършването на началните за дадено поведение движения, без да се стига до реализация на самото поведение.

Интеракция - взаимно повлияване на личностите в резултат на психичната дейност.

Интроверсия - поведение, насочено навътре; измерение на личността според Юнг и Айзенк; при екстремно състояние на това измерение личността е неконтактна, стеснителна, скована.

Картезианство - учението на френския философ Декарт (на лат. Картезий) и на неговите последователи, което прави опит да примири идеализма с материализма.

Когнитивен - (лат. познавателен): отнасящ се до познавателната дейност.

Легастения - неспособност за научаване на четенето и правописа при деца с нормална обща интелигентност; недостатъчната разделителна способност на речево-моторно-акустичния апарат предизвиква аналитико-синтетични затруднения.

Мания - болезнено психотично състояние на възбуда и съсредоточаване върху една мисъл или идея.

Монголизъм - олигофрения; слабоумие, онаследено или придобито в ранното детство.

Мутизъм - мълчание въпреки наличието на речеви способности; може да бъде симптом на психоза (шизофрения или депресия) или на невротично развитие при децата.

Нарцисизъм - понятие в психоанализата, което обозначава полово влечение към собственото Аз; според Фройд вторичен нарцисизъм се среща при шизофрения и хистерия и се изразява в обръщане на либидото от предмети и лица във външния свят към собственото Аз.

Натрапливост - неуправляем импулс за постоянно повтаряне на определени действия; една от основните форми на невротично развитие; отнася се и до представи и мисли - натрапливи идеи за нещо, натрапливо мъдруване и пр.; по правило се развива при много стриктни, педантични хора, лабилни и интровертни.

Проекция - изява на скритата структура на личността; например, човекът вижда в своя партньор при общуване не реалните мотиви на неговото поведение, а своите собствени желания, потребности, страхове, опасения, и ги разкрива в реакциите си спрямо неговите думи, жестове и постъпки.

Психодрама - техника в груповата психотерапия, при която пациентът представя сценично в групата своите лични проблеми; чрез психодрамата Морено, нейният основател, свързва психотерапията с резултатите от психологията на изкуството.

Психология на развитието - дял от психологията, предмет на който е анализ на психичните изменения от по-низшето към по-висшето и от простото към сложното; анализ на развитието на личността (онтогенеза) и анализ на развитието на човешката психика като род (филогенеза).

Психосоматика - название на телесните заболявания, при които влиянието на психичните фактори има голямо значение (астма, язва на стомаха, хипертония и др.), както и на направлението в медицината, занимаващо се с диагностиката и лечението им.

Психотизъм - едно от четирите основни измерения на личността според Айзенк, което се определя от степента на себепогълнатост, жестокост, беднота на чувствата, враждебност, оригиналност.

Референтна личност - личност, която обективно има особено значение в социалното обкръжение на индивида, например като възможност за задоволяване на потребности, като човек, притежаващ властта да наказва и възнаграждава, като образец и пример и т. н.

Ригидност - закостенялост, трудноподвижност и понижена способност за пренагласа.

Самоидентификация - самосъзнание, способност за рефлексия върху собственото място в средата, върху самия себе си и собствените постъпки; първите прояви на такова рефлексивно самосъзнание се проявяват към третата година от живота.

Сензитивност - чувствителност, общо състояние на лесна възбудимост най-вече на рецепторите при приемането на информация.

Сензомоторика - съвкупност от процеси, предизвикани предимно от мускулатурата и възприемани посредством сетивата; например движението на очите и връзката му със зрението и предметното възприятие.

Сравнителна психология - дял от психологията, чийто предмет са различията в поведението на животинските видове, от една страна, и на човека и животното, от друга; търси закономерностите в развитието на психиката през филогенезата на животните и антропогенезата.

Страх - негативно емоционално състояние, съпътствано от физиологични явления като ускорено дишане, сърцебиене, треперене, изпотяване; има нормален психологичен и патологичен страх; последният у някои автори се нарича тревожност и съпътства много психични заболявания - фобии, неврози, шизофрения и пр.

Стремеж към значимост - понятие от индивидуалната психология на Алфред Адлер; стремежът към значимост е свързан с комплекса за непълноценност, който, според Адлер, е повече или по-малко присъщ на всяко дете и играе важна роля в неговото психично развитие.

Тактилност - усещане при допир, осезание.

Терапевтичен метод на Берт Хелингер - семейна терапия, която разглежда семейството като система и взема предвид всички негови членове, включително и липсващите - мъртвородени, починали дори и в най-ранна възраст или напуснали, чието присъствие обаче остава неизменно за динамиката й и продължава да оказва своето влияние. Хелингер преоткрива изначалните, скрито действащи в семейния организъм „закони на любовта". Неговият метод осветява неподозираните взаимовръзки и „преплитания" в семейната система и, възстановявайки реда според законите на Сътворението, възстановява баланса и хармонията в нея.

Тревожност - негативно емоционално състояние, което при фрустрация и невъзможност за отбягване на даден обект може да се генерализира и да се превърне в устойчиво свойство на личността; тревожността е сродна на страха и някои автори ги разграничават според характера на дразнителите (конкретни дразнители - страх, по-общи дразнители - тревожност), а други автори - според адекватността на реакцията.

Фаза на негативизъм - възрастта между 2 и 3 години, когато детето се самоосъзнава и се противопоставя на възрастните с инат и твърдоглавие, които често са неадекватни на ситуацията и неразбираеми за околните.

Фобия - прекомерен страх от определени обекти: животни, предмети, пространства, ситуации, придружен от чувство за задушаване, ускорено дишане, изпотяване, треперене, сърцебиене и желание за бягство.