Т.н. свещени книга са просто религиозна порнография

4 ноември 1984 г.

Направо е отвратително! Хора, които се смятат за божии пратеници и проповядват състрадание и любов, дори не гледат на жената като на човешко същество. Всеки от тях е роден от жена, но въпреки това демонстрират отвратителна липса на уважение към жената. И причината е ясна - страхуват се от жените. От психологическа гледна точка страхът неизменно е свързан с магическата сила на привличане. Страхът и магическото привличане вървят ръка за ръка. Всъщност, страхът е вторичен продукт на привличането.

Всички са подвластни на силата на привличане и това е съвсем естествено. В него няма нищо лошо, то е Човешка черта. Но ако искаш да те смятат за месия, тиртанкара, паигамбара или аватар, трябва да се подчиняваш на условностите, наложени от съответната традиция.

А традициите са измислени от човека. Сега живеем в мъжки свят, който изобщо не зачита жената.

Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество.

Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене.

Всяка религия се страхува от жената, защото преди всичко се страхува от секса.

Всички религии потискат сексуалното желание, те са против секса като цяло. Следователно, религията по принцип е против жената и тя неизбежно бива заклеймена. Ако върху секса лежи проклятие, ти си длъжен да приемеш, че и жената също е прокълната.

Ако изпитваш уважение към жената, съвсем естествено е да приемаш по същия начин и секса - жената и сексът са неразривно свързани.

Защо всички божии пратеници толкова силно са настроени против секса? Различават се по всичко останало, но са единни в отношението си към секса.

Относно секса всички религии са единодушни. Това като че ли е единственият пункт, по който са стигнали до всеобщо съгласие. Може би тъкмо поради това трябва да приемем, че за религията сексът има огромно значение. Трябва да вникнем задълбочено в този феномен, за да открием защо религията му придава такова огромно значение.

Страхуват се от секса, защото това е най-могъщата енергия в човека, най-властната притегателна си-ла на природата, въпрос на биология. Тази сила е непобедима.

Трябва да я потиснеш и заклеймиш, или да вникнеш в същността й и да я трансформираш в нещо друго. Но втората алтернатива те изправя пред дълъг и труден път и изисква високо ниво на интелект и съзнание, тъй като сексуалното желание в човека е подсъзнателно.

Всяка клетка в нашето тяло е плод на секса и пулсира с неговите вибрации. Съзнанието не може да ре равнява по сила с подсъзнателните сили на сексуалната енергия.

Ето защо подсъзнателното всеки миг може да Вземе връх.

Потискането на тази енергия изглежда по-лесно. Преди всичко, потискането не изисква особен интелект, всеки идиот може да го постигне. Всъщност, така постъпват само идиотите. Смаях се, като видях как хиляди монаси от различни религии в Индия потискат своите сексуални инстинкти. Смаях се, защото според мен колкото повече потиска човек сексуалното си желание, толкова повече оглупява - право пропорционално. Потискането на естествения ход на нещата е толкова идиотско, че няма как да не съсипе дадената ни по природа интелигентност.

В това отношение монасите-джайнисти са направо уникални. В Индия са останали само двайсет и двама джайнистки монаси, които живеят по стриктните предписания на Махавира - голи, поели неотклонно по древния път на своя Учител. Пребродил съм цяла Индия и познавам лично всеки от тези двайсет и двама (за мен никога не е било проблем да говоря с когото поискам - рано или късно това, което човек иска, все ще се случи). Странно... Всичките двайсет и двама си приличат като две капки вода - тъпи, без никаква следа от интелект. В погледа им няма и искрица здрав разум. Всички са угаснали, мъртви. Няма как да е друго, през целия си живот те са потискали своята жизнена енергия - енергията, който ражда живот.

Ако потискаш своята жизнена енергия, няма как да не затъпееш. Самите нагони за потискането й неизбежно водят до все по-сериозно затъпяване. На тях им е забранено да се хранят по два пъти на ден. И при това им се налагат какви ли не норми - могат да ядат само няколко зеленчуци, които не са в състояние да задоволят нуждите на организма от витамини и белтъчини, а без тези вещества мозъкът отказва да функционира нормално. Те направо гладуват.

А интелектът у човека е лукс. Той се проявява едва след като са удовлетворени всички останали нужди на организма. Той е на най-високото равнище в човешкото същество. Ако по-низшите нива страдат от липса на енергия, тя няма как да стигне до най-висше-то ниво - интелекта.

Храната на монасите-джайнисти е напълно лишена от белтъчини. Забранено им е да ядат месо; не че според мен непременно трябва да се яде месо. Предложих им да го заменят със соя, соевите зърна са много по-полезни от месото.

Но тези глупаци не пожелаха да включат соята в менюто си, защото в свещените им книги не се споменавало за нея - естествено, в онези времена човек все още не е бил открил соята. Опитвах се да ги убедя, че соята не е месо, а напълно вегетарианска храна. Те казваха: "Може и да е вегетарианска, но в нашите свещени писания не пише нищо за соята. А Махавира, който всичко знае, не може да не е знаел какво трябва да се яде."

Е, Махавира не е бил химик, нито лекар или фи-зиолог. Не е знаел нищо за функциите на организма. Не е разбирал от витамини и белтъчини, нито от всичко останало, необходимо за функционирането на мозъка. На джайнистите им е забранено да пият мляко - и то било животинска храна. Не могат да ядат и млечни продукти, защото и те са от животински произход. Придържат се към следните доводи: "Така лишаваме децата на животните от мляко, а това е проява на насилие." Няма как да не затъпеят при това положение, та те постепенно изгубват насладата от усещането да си жив. Всъщност, те искат да изгубят тази наслада, защото се страхуват от нея. Ако й се поддадат, кой знае какво ще стане, в момент на слабост тя може да вземе връх над тях. Същото е и със страха от жените.

На джайнистите им е забранено да разговарят с жена - това е форма на контакт. Да не говорим пък за непосредствен контакт като докосване например... Забранено им е да седнат някъде, където е седяла жена, защото е оставила вибрациите си! Какво да каже човек на такива глупаци? Девет месеца са били сред тези вибрации в утробата на майка си, после години са се хранили с мляко от гърдите й. Цялото им тяло е създадено от жена. Нямаше да ги има без жена.

В създаването на живота ролята на бащата е почти пасивна - казвам "почти", защото същата работа може да свърши и една спринцовка. Мъжът спокойно може да бъде отстранен от целия процес на възпроизвеждане и рано или късно това ще стане, тъй като можем да намерим по-добри методи и по-добри семена. Засега всичко става случайно. Науката обаче бележи сериозни постижения. По отношение на животните степента на случайност в процеса на възпроизвеждане е по-ниска и породата непрекъснато еволюира. Но по отношение на човека, науката не е толкова напреднала, тъй като всеки има правото да роди дете. Не може да продължава още дълго така. Не бива да продължава така.

Ролята на мъжа е на изчезване. Той само натиска спусъка в този процес, после цялата тежест пада върху жената. А онези глупаци разправят, че не можело да се седне на място, където преди е седяла жена. Всеки джайнистки монах носи чердже, защото откъде да знае човекът дали няма случайно да седне на място, където преди е седяла жена? Носят и малка четка, с която чистят мястото си - като че ли вибрациите се изчистват с четка! После си постилат личното чердже - забранено е на друг човек да го докосва - и накрая сядат.

Питах монасите: "Ако това толкова ви притеснява, ще ви покажа две места. На едното е седял мъж, на другото - жена. Вътрешното ви чувство ще ви подскаже къде е седяла жената и къде - мъжът." Науката не е успяла да изобрети досега такъв детектор.

Те, разбра се, не приеха предложението ми: "Няма да правим такива работи."

Тогава им казах: "Истината е, че просто не можете да познаете. Учили са ви на глупости. Вибрации... Какво знаете вие за вибрациите? И какво толкова могат да ви направят тези вибрации?"

И така, страхът се корени в силата на магнетичното привличане. Жената привлича като магнит, явява се и насън. Монасите я отхвърлят от мислите си, докато будуват, а нощем?

Махатма Ганди бил силно впечатлен от монаси-те-джайнисти. Странен човек бил той - роден в семейство на индуисти, но не приемал кой знае колко индуизма - бил деветдесет процента християнин, девет процента джайнист и един процент индуист. Неведнъж бил на ръба на решението да приеме християнството, веднъж дори бил готов да стане джайнист. Определя за свои учители трима души - джайнистьт Шримад Раджчандра, Лев Толстой, който бил фанатично предан на християнството и Хенри Торо - също фанатик на тема християнска религия.

Разговарях с онези джайнистки монаси, разказах им за Махатма Ганди и за това, което се случило с него. В неговия ашрам любовта била забранена, ако съпруг и съпруга искали убежище в ашрама, трябвало да станат брахмачарии - да дадат обет за безбрачие. Това било основно правило - съпругът и съпругата трябвало да живеят в безбрачие. Това правило така и си останало само на думи, защото наведнъж се случвало да ги залавят в нарушение. Ганди бил мазохист, както и Ма-хавира. Самоизмъчването им доставяло удоволствие.

Състоянието, при което човек извлича удоволствие от болката, е форма на психическо заболяване. Такова заболяване имал Махатма Ганди, ако се съди по реакцията му всеки път, когато откривал нарушаване на обета за безбрачие... Обикновено ставало дума за излияния на чувства между двамата, а не за действително осъществяване на полов акт. Понякога просто се държали за ръце или седели прегърнати, но ако някой ги видел - а те са съпрузи все пак - начаса ги изгонва-ли от ашрама.

В такива случаи Махатма Ганди се отдавал на пост и молитва и започвал да се самоизмъчва. Не наказвал "провинилите се", но всички в храма ги заклеймявали, а на практика това е най-голямото наказание, което човек може да си представи. Провинилите се били измъчвани от собствени угризения на съвестта: "Той се отдаде на пост и молитви заради нас." Плачели, ридаели и го молели: "Молим те да ни простиш, това никога повече няма да се повтори, молим те да прекратиш постите."

Той им казвал: "Аз не наказвам вас, наказвам себе си. За мен това е знак, че не съм се пречистил достатъчно, затова около мен се случват нечисти неща. Аз просто пречиствам себе си." Това е доста фина проява на его - вие сте прегрешили, но аз поемам отговорността за вашия грях. На пръв поглед човек си мисли: "Какъв светец!", но ако се вгледа по-дълбоко, няма как да не определи подобно деяние като изключителна проява на собственото его. Кой съм аз? Как моята чистота или нечистота могат да въздействат върху твоя живот? Ганди разсъждавал по каноните на древните писания - ако си наистина свят човек, нищо нечисто не може да вирее около теб. Но какво означава нечисто? Мъж, който обича жена - какво нечисто може да има в това? Това е собствената му съпруга и той не го прави против волята й - къде е нечистото тук? И ако действително е нечисто, всеки е роден от нечистотата. Собственото ти раждане е нечисто.

Питах монасите-джайнисти: "Какво е станало с Махатма Ганди през последните години от живота му?" През целия си живот се е самонаказвал, непрекъснато се е самонаказвал и в мига, когато чашата преляла, не е могъл да продължава повече така. И тогава намерил рационално решение - започнал да спи до гола жена, но бил склонен към лукавство и намерил начин да обясни това с логични аргументи. Казвал, че някъде в подсъзнанието си все още чувствал, че жените го привличат и че спането до гола жена било изпитание за него. Дали все още му въздейства присъствието на красиво голо момиче? Бил прехвърлил седемдесетте, а момичето, с което спял, било едва на двайсет години.

Това било държано в тайна, защото учениците му се страхували, че той ще изгуби сана си на Махатма. Хората могли да се запитат: "Какво става с него?" Затова не дали гласност на цялата тази история, само неколцина от най-приближените му ученици знаели това, все хора, които умеели да си държат устата затворена. Но в техните очи Ганди паднал ниско, не го смятали вече за светец, както преди.

Казвах на монасите-джайнисти: "Опитайте се да разберете Ганди, да вникнете в това, което е станало с него. Същото ще стане и с вас. Много е възможно обаче да се изтощите до такава степен, че да не ви остане и капчица енергия." Точно в това се състои и основната грешка на Махатма Ганди, иначе това, което е станало през последните години от живота му, просто нямаше да се случи. Хранел се добре, с питателна храна, мляко и всичко необходимо за организма. Полагал грижи за тялото си - в това отношение бил много внимателен. Точно в това е причината, поради която стигнал до там. Имал енергия, а и никак не бил глупав. Бил изключително интелигентен човек.

След като енергията стигне до нивото на интелекта, това задълбочава нещата, подсилва интензитета на сексуалността и стига до нейните корени.

Енергията в едно цвете неизбежно стига до корените. Няма друг начин, тя просто трябва да протече през корена на цветето.

А онези хора бяха затъпели. Разговарях с тях и всеки път установявах, че нищо не са чули от предишния ни разговор. Нямаше живот в погледа им, самата им плът бе съсухрена. Бяха отблъскващи.

След като са настроени против секса, няма как да не са настроени и против жените. Според джайнистите никой не може да постигне просветление, ако е в тяло на жена. Само мъжът може да постигне освобождение и пълно себеосъществяване - те го наричат мокша... Но това е възможно само в тялото на мъж, не и на жена. Какво толкова му има на женското тяло? Няма никаква разлика между тялото на мъжа и тялото на жената - единствената разлика е чисто физиологична, а това не ги различава кой знае колко, не е от съществено значение.

Мъжките полови органи са издадени навън, а женските са вдадени навътре - това е цялата разлика. Можеш да оставиш джоба си в дрехата, можеш и да го обърнеш навън - тогава става мъжки. В това ли е разликата? Джобът си остава същият. Това обяснява защо науката открива начини да превърне мъжа в жена чрез не особено сложна пластична операция. Ако имаше някаква сериозна разлика, това нямаше да е възможно. Пластичната хирургия само обръща джоба отвътре навън, нищо повече.

Според джайнистите жената е прокълната поради женското си тяло, затова трябва да се стреми да стане мъж... В джайнизма има и монахини. Те не се стремят към просветление, а към това в следващия живот да се преродят като мъже - едва тогава ще могат да мислят за просветлението. Трябва да преминат през едно ниво в повече, за разлика от мъжете. Тук не е валидно правилото "път на дамите".

В историята на джайнизма има една жена, която притежавала изключителен интелект, невероятна смелост и бунтарски дух. Тя се разбунтувала срещу това отношение към жените. Казвала се Малибхаи. Въстанала срещу самата идея с думите: "Всичко това е измислено от мъже." По всичко личи, че притежавала ха-ризматично обаяние, благодарение на което станала джайнистки монах. Не искала да става монахиня, тъй като монахините могат да разчитат на освобождение едва в следващия си живот, когато успеят да се преродят като мъже. И така, тя станала монах. На джайнист-ката монахиня е разрешено да носи дрехи, не е необходимо да ходи гола - голотата е разрешена едва в следващия живот, ако се прероди в мъж.

Ала Малибхаи имала изключително бунтарски дух. Ходил съм из цял свят, но никъде не съм попадал на жена, настроена толкова бунтарски. Тя станала монах. Отказала се от дрехите си и заявила пред джайнистите: "Аз съм монах и искам да постигна освобождение, не ме е грижа какво пише във вашите свещени писания." Определено била харизматична, изпълнявала стриктно всички необходими изисквания за тиртанкара, и джайнистите били принудени да я приемат за тиртанкара.

Те въпреки всичко успели да й скроят номер. След като починала, те й сменили името; от Малибхаи я прекръстили на Малинат - бхаи означава "жена", а нат - "мъж". Така измамили целия свят и продължили както преди. Но една жена успяла да докаже, че не са прави, а след като това е възможно за една жена, то може да е вярно и за всички останали жени. Ала след смъртта й хитрите клерикали й сменили името. И не само това, променили дори статуята й - в храмовете тя е символизирана от статуетка на мъж. В храмовете на джайнистите са поставени двайсет и четири статуи на тиртанкари - и все на мъже!

Ходех в един джайнистки храм и задавах въпроса: "Коя е статуята на Малибхаи?"

Свещеникът неизменно ми отговаряше: "Хм... Малибхаи ли? Вие джайнист ли сте?"

Отговарях: "Не, не съм джайнист. Но не съм и шовинист на тема мъжко превъзходство. Коя от всичките двайсет и четири статуи е на Малибхаи?" Той бе принуден да ми я покаже.

Тогава казвах: "Това е статуя на мъж. Половите му органи са издадени навън, а със сигурност се знае, че по онова време не е имало пластична хирургия."

Не след дълго това се разчу и всеки път, когато отивах в някой джайнистки храм, ме посрещаха с думите: "Храмът е затворен. Забранено е да се влиза."

В Индор, Индия, има прекрасен джайнистки храм, може би най-красивият в цялата страна. Целият е направен от стъкло. Когато влезеш, образът ти се отразява в милиони огледала, целият храм е направен от малки огледални късчета. Това място много ми допадна, толкова бе тихо и спокойно. Но така и не ми разрешиха да вляза втори път. След като отидох веднъж, повече не ме допуснаха.

Посетих човека, който бе построил храма и попитах: "Чудна работа. Пускате в храма хора, които не са джайнисти, до него имат достъп всички. Могат да влизат и християни, всъщност, в часовете за посетители, може да влезе всеки (в храма имаше уникални произведения на изкуството. До дванайсет часа на обяд в него имаха достъп само джайнисти за поклонение, но след дванайсет бе отворено и за посетители) - а мен не ме пускат дори в часовете за посетители. Щом свещеникът ме види - а той неизменно стои на входа - казва: 'За вас е забранено!." Това споделих с човека, построил храма. Този храм бе великолепен дар за цялата страна.

Той отговори: "Знам това и много исках да се запозная с вас. Свещеникът ми разказа за вас."

Случи се така, че в продължение на шест месеца трябваше да остана в Индор, защото баща ми се разболя тежко и трябваше да се грижа за него. Останах в града, болницата беше само на пет минути път от храма. Всеки път, когато намирах малко време, почуквах на вратата, а свещеникът започваше да се тюхка с думите: "Колко пъти трябва да ви повтарям, че за вас този храм е затворен завинаги".

Човекът, който бе построил храма, ми каза: "Исках да се запозная с вас. Мога да кажа на свещеника да ви пусне, но не бива да задавате въпроси, на които не можем да отговорим. Вашият въпрос е разумен и знам, че сте прав. Малинат действително е жена. Но необходимо ли е да разбунвате нещата? От двайсет и пет века твърдим, че Малинат е мъж и никой не е поставял това под съмнение. Пише го във всички книги по история. Вие не сте от нашия край, как ви дойде наум подобна идея? Навсякъде, във всички книги твърдим, че Малинат е мъж. Във всички храмове е представен чрез статуя на мъж."

Казах му: "Не е важно откъде съм научил. Въпросът е, че на входа на храма пише: "Най-висшата религия е истината." А вътре са изложени двайсет и четири статуи на тиртанкари, пише и сатямева джаяте - "ис-тината ще възтържествува". Това няма нищо общо с мен. Кой се интересува от този въпрос? Защо ще ме е грижа дали Малинат е бил мъж или жена и дали изобщо е съществувал такъв човек? Това не ме интересува, Само трябва да изтриете думите сатямева джаяте. Поставили сте статуята на Малибхаи или Малинат точно под тях, а твърдите, че истината щяла да въз-тьржествува! Изтрийте тези надписи и никога повече няма да дойда в този храм, но ако не го направите, ще продължавам да идвам всеки ден. Ако упорствате с от-каза си, аз също ще продължавам да упорствам. След време много хора научиха това, защото аз започнах да ходя по всяко време - дори сутрин, когато джайнистите се молеха. Свещеникът затваряше вратата и неизменно ми казваше, че не мога да вляза, понякога я затваряше и под носа на други посетители, които ис-каха да влязат. Шест месеца нямах какво да правя. Ба-ща ми беше болен, а храмът бе само на пет минути път. Можех да ходя там по два, по три или четири пъти -толкова, колкото исках. Понякога отивах дори нощем, чуках на вратата, а свещеникът се събуждаше и казваше: "Какво! Пак ли ти! Дори през нощта!"

Отговарях: "Няма да си ида, докато не изтриете онези две изречения."

Най-после се принудиха да ги изтрият. Казах им: "Приключих с вашия храм. Оттук нататък правете каквото искате. Вие приехте, че в името на истината човек може да си послужи с лъжа. И в продължение на двайсет и пет столетия си служите с лъжа дори в Храма на истината. Сред вас е имало една-единствена жена, която се е разбунтувала срещу вашите догми и вие я унищожихте. Продължавате да твърдите както открай време, че жената не може да постигне просветление, но една жена е станала тиртанкара." Джайнистите бяха принудени да приемат Малибхаи. По всичко личи, че е била жена с изключителен дух, след като е заявила, че се стреми направо към мокша и няма да чака да се прероди в мъжко тяло. Независимо дали тялото е на жена или мъж, след смъртта то бива изоставено и изгаря при кремирането, докато душата няма пол - не е нито женска, нито мъжка. А на трансформация подлежи именно душата - дълбоката същност на съзнанието. "Тази жена го е доказала по безспорен начин и вие сте я приели, но въпреки всичко след смъртта й отново сте продължили с лъжите си."

Живеем в свят на мъжки шовинизъм. Всички ава-тари на индуистите са мъже, сред тях не е допусната дори една жена, не защото не е имало жени по-силни и с по-могъщ дух от мъжете-аватари - не са били приемани за аватари, само защото са жени в един свят, който все още принадлежи на мъжете.

Мохамеданинът може да има четири жени, разрешено му е от Корана. Но на жената й е забранено да се омъжи за четирима мъже. Това е съвършено несправедливо. Жените нямат достъп до мохамеданската джамия, трябва да се молят извън храма. Жената се смята за нечиста само защото е жена, забранено й е дори да се моли в джамията.

В синагогите жените са отделени със специална преграда, забранено им е да седят до мъжете. Обикновено местата за жените са някъде отзад или в галерията.

Спомням си една история... Дори не знам дали е вярна. Когато Голда Мейр стана министър-председател на Израел, Индира Ганди - тогавашният министър-председател отишла на официална визита в Израел. Искала да разгледа една синагога и да види как се молят израелците. Голда Мейр я завела в синагогата и двете седнали отзад в галерията, нали са жени. "Така ли е прието при вас - министьр-председателите да седят в галерията?", попитала Индира Ганди. Голда Мейр не искала да й каже, че според еврейската традиция жените трябва да седят отделно, някъде отзад. А Индира Ганди останала с впечатлението, че им е отредено специално място, защото са министър-председа-тели на своите страни. Да, наистина им е отредено специално място, но не защото са държавни глави, а просто защото жената си е жена и трябва да си знае мястото.

Отнасям се с дълбоко уважение към тези хора от металото, за които говорих досега... Трябва да приз-ная, че пропускам множество аспекти от техните биографии и може би ще ме разберете погрешно. Искам да изразя по-ясно какво имам предвид. Бих искал да ги видите такива, каквито са, в цялата им голота - добри или лоши, прави или не. Може би ви се струва, че понякога си противореча. Не се тревожете, това, което казвам сега, е напълно вярно, а още по-вярно ще бъде онова, което ще кажа утре. Последните думи, които ще произнеса на смъртното си ложе, ще представляват съвършената истина, преди това още не мога да реша доколко това, което казвам, я съдържа.

Колко много досега съм говорил за Буда! Но и той не е изпитвал никакво уважение към жените. Не допускал жените да стават монахини, не им давал посвещение. По всичко личи, че дълбоко в себе си се страхувал от тях. Това се вижда от изявлението му: "Няма да дам посвещение на жена." И наистина, в продължение на петнайсет години отказвал да им дава посвещение. Защо се е страхувал от тях? Защо да не даде посвещение на жена, ако тя го помоли за това? Защо да ги държи настрана от търсенето на истината? Нима това остава монопол на мъжа? Нима истината е стока, до която само мъжете имат достъп?

В край на краищата, макар и с огромно нежелание, Буда се съгласил да дава посвещение на жените. Случило се едва след като жената, която го отгледала, го помолила за посвещение. Родната му майка починала при раждането на Гаутама Буда. Сестрата на майка му останала неомъжена и посветила всеотдайно целия си живот на отглеждането му. Дарила го с много повече любов и жертвоготовност от всяка майка, дала му всичко, което имала, посветила му целия си живот. Казвала се Махамая. Вече остаряла, когато отишла при него и със сълзи на очи го помолила: "Зная, че вече петнайсет години отказваш да дадеш посвещение на жени, но аз съм твоя майка. Не забравяй, че пожертвах заради теб целия си живот. Не можеш ли поне на мен да дадеш посвещение? Нима няма да споделиш с мен истината, до която си достигнал?"

Буда се поддал на чувствата си - би било прекалено жестоко да отхвърли молбата на Махамая. Но въпреки всичко й наговорил жестоки думи. Приел я, дал й посвещение, но с мрачен тон, без обичайните ритуали и после добавил: "Моята религия щеше да просъществува пет хиляди години, а сега тя ще продължи само петстотин години, защото допуснах в нея да бъдат посвещавани и жени. Те ще я погубят." С какво толкова жените ще погубят религията? Не виждам смисъл в тези думи.

В моята комуна има повече жени, отколкото мъже; работят много по-усилено от мъжете и влагат повече любов. Способността да обичат им е вродена, могат да обичат по-силно, отколкото ние, мъжете. Те не съсипаха комуната, напротив - сътвориха я.

Защо Буда толкова се е страхувал от жените? Знам защо. Той се е боял... Дълбоко в себе си се е боял, че още не е преодолял силата на тяхното магнетично привличане. В това отношение не се доверявал и на собствените си монаси. Знаел, че те също усещат върху себе си женското привличане и скоро това, което проповядвал - безбрачието - ще изчезне. Ако обетът за безбрачие изчезне, какво ще остане от религията му? Но какво общо има религията с безбрачието? Когато мъжете и жените са заедно, религията им ще се разраства. Ще се родят деца, ще има все повече и повече деца като плодове на огромно дърво.

На негово място щях да кажа: "Моята религия щеше да просъществува още пет хиляди години, но сега ще живее завинаги - след като и жените дойдоха при нас, религията ни е напълно осъществена. Само с мъжете тя не е пълна. Сега тази комуна е истинска, жива, защото може да ражда други живи същества."

Но страхът... Страхът е възможен само ако е стаен някъде дълбоко в подсъзнанието на човека.

Аз самият вярвам във всеки - дори в онези, които са ме предали. Въпреки всичко им вярвам, моята вяра в тях е безусловна. Тя не зависи от тях - зависи единствено от мен. Ако искаш да ме предадеш, това е чисто твой, личен въпрос. То няма да погуби вярата ми в теб.

Разбирате ли какво говоря? След като не поставям условия, за да ви вярвам, вие не можете да погубите моята вяра във вас. Ако поставях някакви условия, при тяхната липса щях да престана да ви вярвам. Но ако една вяра зависи от външни условия, тя престава да бъде вяра. Превръща се в сделка.

Вярата може да бъде само безусловна и изворите й са в мен самия. Тя не зависи от вас - от нещо, което сте направили, или не сте направили.

Дори и да ме убиеш, това няма да накърни моята вяра в теб. Всъщност, ти предаваш себе си, губиш собственото си достойнство. Но за мен си оставаш същия.

Шива беше мой телохранител дълги години. След това изостави всичко. Започна да говори против мен. Публикува статии в германски списания - "Щерн" и други - насочени против мен. Но ако поиска да се върне и да стане отново мой телохранител, аз ще го приема до себе си. Той много добре си знае какво е направил. Аз също го знам. Но това няма значение, то си е негова работа и ако някой трябва да изпитва известно неудобство, това е той. Що се отнася до мен, аз с нищо не съм променил отношението си. Той може да се върне и отново да стане мой телохранител - за един телохранител е най-лесно да убие човека, когото охранява.

Индира Ганди бе убита от собствените си телохранители. Трима от тях я застреляха - осем куршума нанесли в нея шестнайсет рани, преминали през гръдния кош и корема и излезли откъм гърба. Ако някой иска да убие някого, длъжността телохранител му дава най-сигурната възможност.

Но ако Шива се върне и отново поиска да стане мой телохранител, аз ще го приема с удоволствие. За мен няма значение. Той сам носи отговорността за действията си - цялата отговорност. Не е моя работа да се намесвам в делата му. Щом смята, че е прав за нещата, които е писал против мен, чудесно; ако му доставя удоволствие да го прави - толкова по-добре. Та той десет години беше неотлъчно до мен. Щеше да е много глупав, ако не видеше нищо, което да не му харесва. Трябваха му цели десет години и едва сега, когато остави саняса, изведнъж проговори. Какво е правил през всичките тези години, през цялото време ли е спал?

Не, не против мен пише той тези статии. Прави го за самоутеха, иска да убеди себе си, че е постъпил правилно, като е изоставил саняса. А всъщност знае, че е допуснал грешка. Затова трябва да докаже на себе си, че е виновен човекът, до когото е вървял! В противен случай в него завинаги ще се затаи болката, че толкова много съм го обичал, че съм му вярвал безрезервно, а той ме е предал. Разбирам напълно в какво положение се намира. Насочените против мен статии са просто опит да прикрие раната, която сам си е нанесъл.

И така, след като Буда се е страхувал от жените, може би е усещал в себе си магнетичното им привличане. Затова и разпространява тази идея, която всъщност е... проста аритметика. Той знаел, че: "Ако на мен ми се случи да бъда привлечен неудържимо от жена, какво остава за другите? Те ще се развратят." Но възможността за развращаване е допустима само ако отхвърлиш сексуалността, не виждам иначе как може да се стигне до разврат.

Естественият инстинкт не може да те разврати. Само ако го потискаш, той придобива извратени форми и постепенно се превръща в нещо чудовищно.

Може би ще се изненадате, ако ви кажа, че има католически манастири, където не е влизала жена от хиляда години. Каква ти жена, един баща или брат не може да пристъпи там дори с шестмесечното си бебе или сестричка. Шестмесечно бебе! Кой мислите, че живее в такъв манастир - монаси или чудовища? Какви са тези, които се крият зад стените му? Такова сексуално извращение... Бебе на шест месеца - може ли да бъде мъж или жена?

Всички извращения са плод на религията.

Деветдесет процента от психическите заболявания по един или друг начин са плод на религията и на сексуалните извращения.

Питате ме какво мисля за всичките тези месии, апостоли, тиртанкари, аватари и паигамбари. Какво да ви кажа? Смятам ги за изключително противни, повдига ми се от тях.

Толкова беди са причинили на цялото човечество, че ако хората го разберат, ще сринат до основи всички синагоги, катедрали, джамии, будистки храмове и църкви. Всеки от тях е истински враг на човечеството, скрит под някаква фасада, някаква маска.

Християнската Света троица не допуска жена в себе си. Какъв е проблемът? Вместо Светия дух, биха могли да приемат присъствието на жена, защо изобщо им е притрябвал този Свети дух? Дори не мога да си представя какъв феномен ще да е той, какво цели и за какво е бил необходим. Една жена ще е много по-уместна в троицата - баща, майка и син - толкова е разбираемо и човешко. Какъв е този Свети дух - мъж или жена? Милиони християни се прекланят пред Дева Мария, която така и не е допусната сред върховната троица - жената си е жена!

Сред дванайсетте апостоли на Исус няма нито една жена. А нито един от тях не е присъствал на разпъването му на кръста. Отишли само три жени - майка му Мария, блудницата Мария Магдалена, която обикнала от все сърце човека Исус, и третата, която също се казвала Мария - сестрата на Марта.

Трите жени били много по-смели от всички мъже. Не се страхували като тях - три жени, сред хилядите врагове на Исус, които крещели и ликували, че най-после ще бъде разпънат... Апостолите избягали, уплашени да не би и те да бъдат заловени и разпънати. Сигурно преди това са казвали на Учителя: "Учителю, ще ти останем верни до гроб, готови сме да дадем живота си за теб". Но думите са едно, а делата - съвсем друго.

Само трите жени дръзнали да отидат там и да се изправят пред опасността от разпъване: "Каквото ще става, да става", мислели си те. По-добре е да умреш с Учителя, отколкото да живееш без него.

Трудно е да открием толкова любов в сърцето на мъж. А те не били просто апостоли - били единствените му апостоли. Трябва да бъдат отречени като такива, защото са просто страхливци и предатели.

Онзи ден министър-председателят на Англия, който уволни един епископ, каза: "Вярвам преди всичко на Матея, Лука и Марко - апостолите, написали Новия завет, защото са видели всичко с очите си." Много греши! И тримата избягали от разпъването и нищо не са видели с очите си. Единствени свидетели са трите жени, но той дори не споменава за тях. Житието на Исус е написано от трима мъже, които не са преки свидетели. Трите жени нищо не написали, сигурно са си мислели - какъв смисъл има да се пише? Кой ще ни чуе?

Затова министърът много греши, като смята, че тримата са видели всичко с очите си. Те не са никакви свидетели и в написаното от тях има съществени различия. Ако бяха присъствали, думите им щяха да бъдат съвършено еднакви.

Според мен, истинско е това, което е написано от Тома... Но то не е включено в Библията. Там нищо не е казано за него. Тома заминал с Исус за Индия и там написал свое евангелие. Разказах ви за него - думите му са много по-истински и автентични, по-близо до истината, по простата причина, че самият той успял да стигне до светлината. Тази светлина проблясва в думите му.

Никъде в Новия завет няма да откриете такава светлина.