За да са жив, не е достатъчно само да се родиш

7 ноември 1984 г.

Чудно ми е как досега никой не се е сетил да пита защо изобщо живеем на този свят. Такъв въпрос би бил къде-къде по-уместен.

Животът сам по себе си е изобилие. Той е извор на богатство във всяко отношение.

Достатъчно е да се вгледате в обкръжаващия ви свят. Намирате ли го за беден? Вижте милионите цветя, вдишайте от аромата им, погледнете милионите звезди.

Дори не можем да ги преброим, а и не смятам, че човечеството някога ще бъде в състояние да го направи. С невъоръжено око се виждат не повече от три хиляди звезди, а това е нищо в сравнение с невидимите. Нещо повече, броят на звездите непрекъснато се увеличава. Както един цвят се разтваря и листенцата се отдалечават от центъра, така и вселената непрекъснато цъфти, разтваря цветовете си и се разширява - при това с невероятна скорост.

Звездите все повече се отдалечават от центъра. Никой не знае къде точно е този център. Със сигурност се знае само, че цялата вселена се движи с невероятна скорост. Движи се и живее.

Хората, които идват да разгледат комуната, просто не разбират какво е животът. Те никога не са живели. Родили са се - да, така е - но за да си жив, не е достатъчно само да бъдеш роден. Подобни хора вегетират и само си мислят, че са живи. Един ден ще умрат и така и няма да разберат, че някога са живели. Навсякъде, по цял свят става все същото чудо - хората умират, без да са живели! Звучи ви абсурдно, нали? Но се случва всеки ден. Мнозина от нас го осъзнават малко преди смъртта си. Чувал съм да казват: "Странно, за първи път осъзнавам, че съм пропуснал да живея."

Ако си жив, защо живееш? За да обичаш, да се радваш, да изпитваш върховна наслада - защо иначе изобщо си струва да живееш?

И какво означава "богатство"? То е нещо, което ти е нужно, за да направиш живота по-приятен, по-удобен, изпълнен с много повече неща, които ти доставят удоволствие.

Бедняк е този, който не е открил невероятното богатство в света на музиката. Той е пропуснал един от най-големите луксове в живота. Бедняк е, ако не знае как да се наслаждава на Пикасо и Ван Гог, ако не открива магията на цветовете. Може ли човек да изпита истинско удоволствие от залезите и изгревите, ако не е виждал картина на Леонардо? Милиони хора живеят така - без да са познали красотата на изгрева, без дори за миг да са се спрели да погледат залеза и цветовете, които слънцето оставя след себе си на небосклона. Милиони хора дори не вдигат поглед да видят небето и за миг да изпитат наслада от неговото великолепие.

Да си жив, означава само едно-единствено нещо - да живееш пълноценно и в множество измерения -музика, поезия, живопис, скулптура... Все неща, които са форми на лукса.

Самият аз се прекланям не пред бедността, а пред лукса.

А съществуването е изключително богато на лукс, луксът е в изобилие. Там, където може да цъфне едно цвете, ще разцъфнат още милиони цветя.

Някога мислили ли сте, че съществуването е оскъдно? Тогава защо са нужни толкова милиони звезди?

Ако някой си задава подобни въпроси, значи е пълен глупак. Дори да срещне създателя, в който вярва, ще го попита: "Кому са притрябвали толкова много звезди? За какво ни е чак такъв лукс? И няколко ще свършат работа. Защо е било нужно да се създават толкова много птици, животни и човеци?"

Може би знаете, че досега учените са открили поне петдесет хиляди планети, на които има живот. Не се знае каква форма е приел там животът, какви са цветовете му и дали е красив, със сигурност се знае, че съществуването процъфтява и прелива от изобилие. Във всяка негова проява личат разточителство и лукс. Не, съществуването в никакъв случай не може да се определи като оскъдно.

Бедността е създадена от човека.

И по всяка вероятност хората, които идват да разгледат комуната, имат същия начин на мислене. Може би скоро преди това са гледали филма "Ганди". Чували са за аскетите на Изтока. Аз не съм аскет, чак толкова глупав не мога да бъда. Не съм Махатма Ганди. Аз отхвърлям напълно неговите идеи.

За бедността на света са отговорни тъкмо хора като Махатма Ганди.

В комуната на Ганди никой няма право да задава въпроси. Ако отидеш там, ще се почувстваш разочарован и натъжен. Все още е запазен малкият храм, където е живял Махатма. Рамдас, синът на Ганди, прояви особен интерес към мен и веднъж ме покани на гости. Отидох, беше малко след смъртта на Ганди. Имаше още трийсет, може би трийсет и пет човека. Там бяха всички от групата, живяла на времето с Ганди. Казах на Рамдас: "Защо мъчите тези хора? Това си е чист мазохизъм. В името на бедността, в името на простотата вие напълно лишавате тези хора от живот." Храната им беше съвършено безвкусна - вярващият индиец трябва да избягва вкусната храна. Махавира е оставил пет велики принципа и един от тях е приемането на безвкусна храна. Велики принципи - истина, ненасилие, никакви притежания, да не се краде... И да не се приема вкусна храна!

И естествено, Махатма Ганди усъвършенствал тези принципи. Храната им не само е безвкусна, от нея на човек направо му се повдига. Има едно дърво в Индия, казва се нийм, което е може би най-горчивото в света. Листата му са толкова горчиви, че веднъж да опиташ от тях, няма да забравиш вкуса им за следващите няколко живота. В ашрама на Ганди имало нареждане на всеки да се поднася сос от нийм. Според друго правило на аскета се забранява да оставя храна в чинията си. Не можеш да оставиш нищо от храната, трябва да я изядеш. Няма как да се отървеш от огромната купа, пълна с нийм.

Веднъж един американец, Луи Фишър, отишъл на гости в комуната. Идеите на Ганди много му допадали и той написал чудесна книга за него. Като почетен гост, Фишър се ползвал с определени почести и Ганди лично го завел в кухнята. Това било особена привилегия - да седиш на трапезата до самия Ганди. Фишър погледнал купата, пълна със зеленикава течност и попитал какво е това.

Ганди отговорил: "Това е най-ценното нещо". Американецът го опитал - не му харесало, но и никога преди не бил вкусвал нещо подобно. А Ганди си хапвал преспокойно, както и всички останали.

Затова човекът си рекъл: "Не бива да казвам какво мисля за тази храна, ще бъде неучтиво". Решил, че вместо да се мъчи да преглъща на части - индийците си топели хляба в соса - по-добре да се опита да изпие цялата гадост наведнъж. Затворил очи, затаил дъх и изпил соса, само за да свърши и нищо да не остане в купата. И знаете ли какво направил Ганди? Извикал готвача и му казал: "Виж нашият гост колко хареса со-, са ни!" И отново му напълнили купата.

За да живеят сподвижниците му съвсем като бедняците, Ганди не им разрешавал да използват мрежи против комари. Това било лукс. Вардха - областта, където живеели - се намира в самото сърце на Индия. Много е горещо, може би това е една от местностите с най-горещ климат в страната. Има толкова много комари, че ако искаш да свършиш някаква работа - четене, писане, каквото и да е - дори през деня трябва да стоиш под мрежата. Дори през деня те връхлитат стотици комари, да не говорим как би могъл да поспиш нощем. Но нали трябва да живееш в бедност... Как при това положение да използваш мрежа против комари? То си е чист лукс!

И така, Ганди открил (в някои отношения се оказал голям откривател), че ако човек намаже с автомобилно масло лицето и ръцете си, комарите не го хапят заради миризмата. Дори не се приближават до човека. И как да дойдат, да не са тъпи. Обаче миризмата е толкова е силна, че и ти не можеш да заспиш. Затова не можех да остана там. Казах на Рамдас: "Тук не е за мен. Какви са тези глупости, дето ги вършите? Заради някакъв си аскетизъм подлагате тези трийсет и пет човека на истински мъчения. И на всичкото отгоре въз-величавате мъченията им."

Ганди през целия си живот е живял така. Бил истински мазохист, доставяло му удоволствие да се са-моизмъчва. Бил и садист, защото изпитвал удоволствие да подлага и другите на мъчения. Рядка комбинация, наистина уникална. Някои са мазохисти, други садис-ти, но садо-мазохистът наистина е рядко срещано явление. Много малко хора - макар че се срещат и такива - изпитват удоволствие да измъчват както себе си, така и останалите. В името на религията това им се удава с най-голяма лекота, защото могат да обяснят с нещо друго собствените си мотиви - ако се самоизмъчваш сега, в следващия си живот ще постигнеш много повече.

Какви мотиви, толкова себичност... Хора като Ганди не дават определения, разбира се, нито наричат "мъчение" неща, които аз определям като такива. За мен това е мъчение, а те го наричат тапасчария, садхана - "дисциплина на духа". А то си е живо мъчение, както и да го погледне човек. Всеки негов последовател трябвало да се самоизмъчва в името на дисциплината на духа.

Колко хора са се самоизмъчвали през вековете заради разни религии... Няма да повярвате, ако ви кажа какво са правили. Християнските аскети се самобичували. Все още има такива хора - сутрин се събличат голи и се самоналагат с бич по гърба. И за най-свят се счита онзи, който успее да си нанесе най-много удари. Отвсякъде му тече кръв, но той продължава да се самобичува. В манастира прииждат тълпи да го гледат. Хората му подвикват в знак на подкрепа, ръкопляскат и го подканват да продължи. Щом имаш на своя страна одобрението на тълпата, ти, разбира се, си на път да прехвърлиш всякакви граници. Нерядко се случвало някой да се пребие до смърт. Тогава другите го обявявали за светец. Такива хора все още съществуват.

Имало на времето една християнска секта, чиито членове слагали от вътрешната страна на обувките си гвоздеи, които се забивали в плътта им и стъпалата им били вечно разкървавени. Ходели неизменно с такива обувки. Заради гвоздеите раните не можели да заздравеят, а целите им ходила били в рани. Подобни рани няма как да зараснат, за тях няма лек, нищо не може да се направи. А християните държали гвоздеите в обувките си така, че да поддържат плътта разранена и да не може да зарасне от само себе си.

Слагали си и пояси около кръста, в които също забивали гвоздеи с връх, насочен към тялото. И си причинявали рани, които не зарастват. Тези хора били издигани в култ. Да възвеличаваш луд... А те наистина били ненормални. Такива хора имат нужда от психиатър. Поведението им няма нищо общо с религията. Това са просто хора с умствени увреждания, при това много тежки, хора със склонност към самоубийство. Водачът им бил наистина уникален - измъчвал себе си най-много от всички останали и затова станал водач. Степента на самоизмъчване била единственият критерий за достоен водач. Той учел последователите си да се самоизмъчват по всевъзможни начини.

Хората по цял свят се отнасят към бедността с уважение, просто защото не знаят как да се отърват от нея. Откъде идва все пак това уважение? Ако си роден беден, никой не те уважава. И просяците не се ползват с уважението на другите. Но ако си царски син, който се отказва от трона и става просяк, тогава се ползваш с уважението на целия народ. Знаете ли, че всичките двайсет и четирима тиртанкари на джайнистите са царски синове, които са се отказали от трона? Защо нито един от тях не е имал друго призвание? Поради простата причина, че ако си роден беден, няма от какво да се откажеш. За да постигнеш нещо, преди всичко трябва нещо да пожертваш. А онези царе не били какви да е, те дори не стъпвали по земята, носели ги в позлатени носилки. Не знаели какво е страдание. И изведнъж оставали голи и изгаряли под жарките лъчи на индийското слънце.

На джайнистките тиртанкари е забранено да се къпят. Банята също се смята за лукс. Какъв лукс може да бъде къпането? При това в Индия, където хората се потят по цял ден... В Индия има много прахоляк и един гол монах, който непрекъснато се изпотява, няма как скоро да не потъне в мръсотия. Вода виждали само веднъж годишно и то не за да се изкъпят - техните последователи изливат вода върху тях. Но целта не била да ги къпят - това би означавало да извършат грях спрямо своя водач като го подтикнат към лукс. Не, причината е много по-различна - хората ценели водата, с която поливали своя тиртанкара, смятали я за светена. Едва ли можете да си представите по-несветена вода - човек, който цяла година не се е къпал, който ходи гол, поти се и е потънал в невероятна мръсотия и бактерии, бива поливан с вода, която се събира в съда и се обявява за светена. Неговите последователи пият от нея, тя била най-чистата, защото по-чист човек от техния тиртанкара няма!

Какви ли чудатости не вършат хората... За да избегнат лукса, индийските свети люде ходят голи, ядат по веднъж на ден, при това много малко, те просто бавно умират от глад. Това се вижда по телата им, в хлътналите им страни и очи, изгубили блясъка и цвета си. Всички изглеждат така, сякаш животът се е оттеглил напълно от тях. И какъв живот е това? Какво толкова правят? Не създават нищо. Не рисуват, не творят музика, не извайват прекрасни скулптури. Нищо не правят. Нищо и не откриват. Те не са учени. С нищо не помагат на човешкия род. Живеят на гърба на останалите, експлоатират бедните и те стават още по-бедни.

И колко, мислите, са монасите в Индия в момента? Пет милиона. Пет милиона индуистки монаси... Живеят от труда на другите, защото все нещо трябва да ядат. Целият народ гладува, но изхранва тези паразити. На всичко отгоре се ползват с всеобщо уважение и то защото предлагали утеха на хората.

Всяка религия намира някакъв начин да утеши бедните. Трите големи индийски религии - джайниз-мът, индуизмът и будизмът, проповядват: "Ти си беден, защото в някой от предишните си животи си вършил грехове. Бедността е твоето наказание. Ако се опиташ да се спасиш от нея, ще съсипеш и следващия си живот. По-добре е да приключиш с бедността още в този живот, за да можеш в следващия да живееш без болка и страдание. Богатите не са богати, защото създават блага, експлоатират другите или правят нещо друго. Те просто са били добродетелни в предишните си съществувания."

А какво се смята за добродетел? Бедността, само-измъчването, бавното самоубийство. "Провървяло ви е, като сте се родили бедни, защото това ви дава възможност да бъдете добродетелни. Не пропускайте своя шанс, възползвайте се от него."

Затова в Индия няма революции. Може би тя е най-древната държава в света, потънала в мизерия от хиляди години и въпреки това бедните не са се разбунтували нито веднъж, не се е зародила дори идея за революция. От десет хиляди години на никой и през ум не му е минавала мисълта, че бедните трябва да се разбунтуват срещу собственото си положение. Напротив -ако се вдигнеш на бунт, ще пропуснеш възможността да бъдеш добродетелен.

Може би ще ви се стори чудно това, което ще ви разкажа за една джайнистка секта, която все още съществува и е доста известна. Нарича се терапант. В нея има седемстотин монаси и един, който ги оглавява - ачаря Тулси, нещо като папа на сектата. От години споря с него по много въпроси. Тяхната философия се основава на логическото заключение за кармата, затова никой не смее да им противоречи. Може би аз съм единственият, който някога е предизвиквал ачаря Тулси към спор.

Той направо беше удивен. Каза ми: "Но в това вярва цял народ, ние просто стигнахме до логични заключения." Какво означава "логично заключение"? Сигурно ще се изненадате... Според тях, ако някой се дави в реката и започне да вика: "Помощ! Спасете ме!", вие не бива да му обръщате никакво внимание. Просто продължете пътя си. Онзи в реката е наказан заради грехове, извършени в предишен живот. Не бива да се намесваш, защото ако му помогнеш, ще трябва да изтърпи наказанието си отново. Остави го да приключи с този въпрос веднъж завинаги. Ако го спасиш, може би в следващия си живот отново ще падне в реката и ще се удави. Защо трябва да се мъчи отново? Нека да затвори тази страница завинаги. Извършил е грях и сега жъне горчивите плодове на онова, което е сторил. Някъде в миналото е посял семето на страданието; кой си ти, че да се намесваш в тези неща? Просто го подмини и продължи по пътя си.

Казват също: "Ако го спасиш, ще нарушиш естествения ход на живота му, ще лишиш човека от възможността да се освободи от лоша и греховна постъпка. Нещо повече - ако утре този човек извърши убийство, ти ще носиш отговорността за това." Ако го оставиш да се удави, няма кой да извърши убийството, разбира се.

Намесвайки се, ще нарушиш естествения ход в живота на давещия се, ще съсипеш и собствения си живот, както и живота на онзи, който може да бъде убит. Нищо чудно и да изнасили някоя жена. Може да направи какво ли не - през целия си живот все ще направи нещо лошо. И ти ще си виновен за всичко, което извърши оттук нататък. Ще се превърнеш в негов съучастник. Независимо дали знаеш какво ще извърши или не, ставаш пасивен съучастник на онзи, когото си спасил. Защо трябва да поемаш подобен риск? Така не му помагаш, не помагаш и на себе си, на никого с нищо не помагаш. Затова просто си върви по пътя и остави човека на собствената му съдба.

Джайнизмът, индуизмът и будизмът проповядват, че бедността е следствие от предишния ти живот. Следствие е и богатството. Бедността и богатството нямат нищо общо със сегашния ти живот.

И така, за революцията... Такъв въпрос не може дори да възникне. Революция срещу кого? Не можеш да поправиш стореното а миналото, трябва да изстрадаш своето наказание, да осъществиш екзистенциалния закон на кармата. Извършил си грях, кой друг освен теб трябва да изтърпи наказанието? Срещу кого да се разбунтуваш? И срещу какво? Миналото вече го няма, нищо не можеш да поправиш. Просто трябва да се примириш с това, което си сторил някога - каквото и да е то - независимо какво те чака занапред. Затова в Индия няма революции, просто не е възможно да съществуват.

Християните, мохамеданите и евреите си имат свои обяснения за революцията. Не че обясненията са кой знае какви. Те само обясняват дадена конкретна ситуация така, че да внушат на хората - станало е това, което е имало да става. Нищо не може да се направи. Според някои религии всичко става по волята Божия. Според други, това е собствената ти съдба, предопределена преди да се родиш. Трети проповядват, че причината е в предишните ти съществувания.

Но всички религии са единодушни, че това, което ти се случва, няма нищо общо със сегашния ти живот. И настоящето не може да се промени. Ако беше обратното, човек може да се опита да поправи нещата.

Такива хора се прекланят пред бедността. Защо хората изпитват уважение към бедността? Защо е това уважение към страданията? Бедността и страданията просто подхранват егото на бедния, карат го да се чувства уважаван, нищо че е беден.

И така, проклинай богатия, уважавай бедния -така бедните стават още по-бедни, а богатите продължават да трупат богатствата. Богатият разбира много добре нещата: "Проклинайте ме колкото искате, няма значение. То дори ми е необходимо." По-добре да го проклинат, отколкото да се вдигнат на бунт срещу него.

В какво всъщност се състои това проклятие? Ами богатият няма да бъде допуснат в царството Божие. Богатите са много по-образовани от бедните, мисленето им е на много по-високо ниво и разбират добре нещата. Повечето богати хора изобщо не ги е грижа за Божието царство. Понякога ходят на църква, за да покажат, че са добри християни, или посещават синагогата, за да покажат, че са истински юдеи, но са съвсем наясно, че това е въпрос само на обществени условности.

Синагогата и църквата са само обществени клубове - нещо като Ротари или Лайънс. Клубовете вършат работа. Подходящи са за събрания, а и като член на клуб, ти се ползваш с уважението на другите. Богатият идва в синагогата или църквата, а бедният си казва: "Нищо, че е богат, и той е скромен и смирен като мен, и той се кланя доземи пред кръста в църквата. Какво смирение само..."

За богатия това си е чиста преструвка. Той много добре осъзнава необходимостта от проява на диплома-тичност, изразена чрез преструвки и дарения на църкви, синагоги и джамии. От такива жестове той извлича огромна полза - намаляват се данъците му, решава и други проблеми, ползва се с уважението на обществото. Бедните го смятат за добър и благороден.

Богатият си мисли: "Може да не съм толкова добър, и аз имам своите слабости, но мога поне да проявя известно уважение към онзи свят човек, който се отказва от всичко, от което аз не мога да се откажа." И той отива да докосне нозете на някой свят човек, отказал се от всичко. В Индия и царе, и богаташи се покланят в нозете на светите люде, за да покажат на тълпата: "Макар и да не мога да се откажа от земните блага, защото съм слаб и още не ми е дошло времето, дълбоко в себе си знам, че светостта е истинската ми цел. Може да не се осъществи днес или утре, но ако не стане в този живот, ще стане в следващия. Но това е моята цел."

Шийла, хората, които идват да разгледат комуната, често идват предубедени, с предварително оформени идеи. Смятат, че това е религиозна комуна и очакват да видят нещо като католически храм или индуист-ки ашрам. Затова остават шокирани, когато срещнат пълната противоположност на своите очаквания. Затова когато те попитат: "Защо живеете толкова богато?", ти просто им кажи: "Защото засега не можем да живеем още по-богато. Когато можем да си го позволим, ще заживеем още по-богато. Засега ви моля да ни простите."

Аз ви уча да живеете пълноценно, да изпитвате върховна наслада от живота във всяко отношение -физическо, интелектуално, духовно. Трябва да живеете така, че да осъществите докрай възможността да се радвате на живота.

Извличайте от всеки миг възможно най-голямата наслада, цялото възможно щастие, за да не съжалявате после: "Ето, този миг отлетя, а аз не можах да се възползвам от него."

Не мислете за миналото, за другите животи или за Божието царство - всичко това е чиста глупост.

Утрешният ден не съществува. Винаги е днес -неизменно и завинаги днес.

Съществува единствено настоящият момент. Уловете го. Извлечете от него всичко възможно. Ако успеете да го постигнете, няма да се сетите за миналото. Нима е нужно да си спомняте за него? Просто миналото ще престане да оставя във вас своите следи.

Само неизживените мигове от миналото могат да се превърнат в тежко бреме за вашата психика.

Позволете ми да повторя още веднъж - мигновенията, които не сте изживели, а сте могли да изживеете докрай; начинанията, които са могли да процъфтят, но са оставили недоразвити; песните които сте могли да изпеете, но са останали дълбоко във вас поради някаква глупава причина и не са изпети докрай... Само неизживяното минало се превръща в огромна тежест за духа. И с всеки изминал ден тя става все по-страшна и непосилна.

Затова старците стават все по-раздразнителни. Те не са виновни. Не могат да осъзнаят защо всичко ги дразни, защо все нещо им е криво и нищо не ги радва, докато на другите им е весело, децата около тях пеят, танцуват, скачат и се радват на живота, а те самите търсят спокойствието на тишината... Защото всичко това за тях вече е отминало.

Става дума за съвсем просто психологическо явление - тормози ги неизживеният докрай живот, тяхното минало. Неизживяното детство се обажда някъде дълбоко, когато гледат как децата наоколо танцуват. Нещо им е попречило да изживеят детството си пълноценно, нещо им е попречило да танцуват, когато са бил деца - може би родителите, по-големите братя или сестри, или самите те по някакви причини са се въздържали от криворазбрано уважение към по-възрастните. Може би са ги представяли на съседите с думите: "Вижте го колко е кротък и тихичък, не прави пакости и не досажда." На времето това било напълно достатъчно да удовлетвори егото му. Но детството му така и си останало неизживяно. И на стари години човек усеща това и не може да търпи щастливи деца около себе си. Това, от което го боли, е всъщност неизживяното детство. То е оставило в него незарастваща рана.

Колко рани носи в себе си човек... Хиляди една след друга. Колко мигновения в живота си сте оставили неизживени?

Хората, които идват да видят нашата комуна, пристигат полуживи, пренесли дотук единствено телата си. И изпадат в шок, когато видят, че вие сте живи. Много биха се зарадвали, ако открият сред хвойновите храсти насядали аскети - голи, гладни, неизменно отправящи молитви към Бога, който не съществува. Много биха се зарадвали, защото те са много по-мъртви, отколкото вие някога сте били. Струва им се, че в сравнение с тях вие сте взели много повече от живота. Щяха да изпитват към вас дълбоко уважение, ако ги бяхте накарали да се чувстват по-добре.

Когато полуживи хора идват при вас и видят как живеете, чувстват се празни и безсмислено опустошени. А от това боли. Много боли. Затова ви питат: "Защо живеете толкова богато?"

Богатството ти принадлежи по право! То е следствие от самия факт на раждането ти.

Човек не се появява на белия свят с написана на челото си съдба. Можеш да отидеш при някой хирург и да го помолиш да види какво има в главата ти. Там няма нищо написано, не е написано нищо и в линиите на дланта ти.

Човек идва на белия свят като съвършено чиста, все още ненаписана, отворена книга.

Ти си този, който пише собствената си съдба, никой друг не прави това вместо теб. Кой би могъл да го направи? Как ще стане? И защо?

Човек идва на света като цялост от неосъществени потенциални възможности. И единствено той определя своята съдба. Всеки трябва да осъществи сам себе си.

Никой не се ражда с наготово изградена личност. Човекът се ражда също като семето, покълнало в земята и умира също като него. Но междувременно израства и цъфти цвете или дърво...

А цветето и дървото раждат милиони семена. Разбирате ли какво имам предвид под изобилие и богатство на съществуването? Едно семе може да обвие в зеленина цялата земя, цялата вселена... Земята не е нищо в сравнение с вселената! Едно единствено семенце... Какви потенциални възможности се крият в едно мъничко семенце! Но човек може да го скрие в сейфа или в банковата си сметка и да мисли, че живее нещо, което изобщо не е живот.

Аз съм за богатството във всичките му възможни форми. Не бива да забравяте, че богатството е възможно само ако допуснете неговото многообразие.

Не се подлъгвайте по онази остаряла представа, според която човек ще се обогати духовно, ако подлага тялото си на лишения, че физическото мъчение води до духовно обогатяване. Това просто не е истина. То противоречи изцяло на науката. Виждал съм хора, които цял живот са подлагали на мъчения тялото си и това ни най-малко не ги е обогатило духовно. Дори по-лошо - душата им е отлетяла дълго преди да се стопи тялото.

Тялото и душата не са врагове. Те съществуват в пълно съзвучие помежду си.

Човекът е една хармонична цялост. Всичко в него е свързано. Не можеш да унищожиш нещо за сметка на друго, така въздействаш върху цялата система - можеш да я накърниш, но можеш и да я развиеш. Трябва да осъзнаеш, че си неделима цялост.

Затова живей, и живей пълноценно! Запали факлата на живота си и от двете страни. Само тогава можеш да си отидеш от този свят с усмивка и в блаженство.

Един Учител бил на смъртното си ложе, броени мигове го делели от смъртта... Всичките му ученици били около него. Един от тях попитал: "Учителю, ти ни напускаш. Какво ще ни кажеш на раздяла?"

Учителят отворил очи, усмихнал се и рекъл: "Чувате ли катерицата на покрива?" Затворил очи и си отишъл. Учениците му съвсем се объркали - какво ли биха могли да означават последните му думи? "Чувате ли катерицата на покрива..."

И това е всичко, което им оставил - думите миг преди смъртта.

В този миг се радвал единствено на стъпките на катерицата върху покрива. Кой го е грижа за смъртта? И за какво му е да мисли за последните си думи? Мигът означава - тук и сега. Това означават и последните му думи - не е нужно да ходите някъде и да търсите нещо, всеки миг трябва да се изживее тук и сега, дори мига преди смъртта. Човекът просто се радвал на звука от лапичките на катерицата върху покрива.

Такива хора пият докрай от сладостите на живота, живеят пълноценно, имат невероятно богат живот и няма за какво да съжаляват. Хранят в себе си дълбока признателност за всичко преживяно и си отиват с усмивка на уста - какво го е грижа за някакви си заветни думи? И една усмивка е напълно достатъчна. А усмивката пред прага на смъртта е възможна само ако не носиш със себе си безкрайна върволица от неизживени моменти, които те дърпат назад и те питат: "Ами аз...?" Неизживените, пропуснати мигновения.

Ако нищо не е оставено недовършено, ако всеки миг е изпълнен докрай, тогава няма какво да те дърпа назад - има само тишина. Ако всеки миг е бил пълен, не остава и нищо за бъдещето, защото бъдещето само по себе си е недовършено и чака следващия ден - ако не си осъществил мига вчера, осъществи го утре.

Но ако няма неосъществени вчерашни дни, не съществува и проекция за утрешния ден. И тогава всеки миг е изживян докрай.