Деминг формулира това, което той нарича „система от дълбоки познания

1. 
   Оценяване за системата 2. Знания за промените. 3. Теория на знанието. 4. Психология
   

-Планиране на качеството–създаване на “Пътна карта” и идентификация на потребителските нужди. Превод на изискванията и нуждите на потребителите на езика на организацията; Оптимизиране на продукта чрез разработка и усъвършенстване на процесите, които го създават; Осъществяване на процесите при установени оптимални условия за протичането им;

-Контрол на качеството–Проблемите на качеството не се дължат толкова на лошата работа на изпълнителите, колкото са проблеми на лошо управление. Контролът се дефинира катопроцес на разкриване и корекции на недопустими отклонения, за да се поддържа определено статуквона качеството; Изпълнение на целите по качество в процеса на производство;

-Усъвършенстване на качеството–чрез “пробиви в качеството”се постига значително намаляване на отклоненията. Под “пробиви в качеството” се разбираподобрение, което води до ново, недостигнато до сега равнище на дейност

Джуран подчертава необходимостта от подобрение на цялата система. За да подобри качеството отделният служител във фирмата трябва да развие техники и умения и да знае как да ги приложи.Неговата дефиниция за качествотоизлиза извън качеството на конкретнияпродуктили качеството на дадена услуга. За Джуран качеството е концепция, трябва да бъде основа на всички аспекти на бизнес дейностите. Както е показано в Табл. 2.1-1, Джуран противопоставя голямото „Q“ и малкото „q“ за да покаже широката приложимост на концепцията за качеството.

Налагането на анализа на Паретов сферата на качеството. Диаграматана Парето или още известна като„правилото 80 –20“ се основава на съображението, че възможнитепричини за наличието на дефекти и отклонения в качеството нададен продукт иматразличен дял вкрайния резултат. Така напр. малък брой сътрудници във фирмата са обикновено отговорниза създаването на повечето дефектина продукцията. Целта на този инструмент е да идентифицира този малък брой т. нар "жизненоважни" фактори, обикновено около 20% отвсички, на които се дължат по-голямата част от дефектите в систематаи да се елиминират.

Филип Кросби –дефинира качеството като съответствие с изискванията.

Той подчертава, че качеството е резултат от предотвратяване на дефекти, а не инспекция и последваща корекция на дефектите.

Той разработва концепцията за “нула дефекти” и използва мотото “Направи го както трябва от първия път!”.

Основен принцип на неговия подход е, че „качеството е безплатно“. Той счита, черазходите за качество в крайна сметка са компенсирани от ползите и следователно не могат да се поставят в графата„разходи