От кого сме произлезли ернст Мулдашев съдържание

Една вечер ние - Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Селиверстов и аз - тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци", който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията" на нашите търсения.

- Разбирам, момчета - дърдореше той, - че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека.. .Дори и да седят там.. .На вас какво ви пука?... Я каква екипировка сте си купили - цялата чужбинска. Кой ви спонсори­ра? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари. И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мулдашев, Лобанков. И какво от това? Човек трябва да живее, момче­та, и то днес, д-н-е-с...Вижте ме мен - пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих... И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа - аз пък се интересувам! Какво си мислите, че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските ос­трови, Испания.. .е-е...?

- Не разбираш - търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, -че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли — учени... Много е трудно да се намери една научна истина, по­някога заради това си даваш не само парите, а и живота...Тук на­мерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастро­фа...

- Искате да кажете, че сте алтруисти - изгледа го новобогаташът. - Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с.. .За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, база. Да те вземем теб за пример, Валери...

Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеж­дайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с ев­ропейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „третото око", при това едно към ед­но, с клепачи и ресници.

— Хелоу, забрави­ли сте да гримирате „третото око" -подхвърлих им аз.

Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана яс­но, че са от Израел. И трите бяха отслу­жили в израелската армия, а сега полу­чили карти за почив­ка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.

- Хващат окото - каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. - Ернст, питай ги, някоя от тях не е ли емигрира­ла от Русия?

Оказа се, че две от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.

- Жалко, щях да се опитам да ги сваля - каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.

- Кажете, момичета - попитах ги аз, - „третото око" по челата ви шега ли е или значи нещо?

Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око" и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око" на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нари­суваме „трето око", отидохме в ресторанта без рисунки по челата.

В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше мо­миче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.

- Хайде да се запознаем - предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експеди­цията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнес­мен.

- О - възкликна ирландката, - изучавате предходните цивили­зации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Ня­кои се опитват да развият „трето око", посещават специални школи по медитация. А аз си спестих пари и пристигнах да уча меди­тация тук, откъдето тя е тръгнала по света. Старая се да развия своето „трето око". Разкажете ми по-подробно за вашата експеди­ция.

- Разкажете, молим ви - обадиха се и израелтянките. Докато се хранехме и си пийвахме, изброихме основните точки

на нашата експедиция.

- Изключително интересно - каза ирланката. - А вие сигурно сте спонсорът на експедицията? - обърна се тя към руския ново-богаташ.

- Да... - принуден беше да излъже той.

- Постигате ли успех в развитието на"третото око"? - попитах я аз.

- Съвсем скромен - смутено отговори тя.

- А знаете ли каква е същността на „третото око"? - попита Венер Гафаров.

- Аз зная — отговори една от израелтянките и посочи челото на своите приятелки, където то бе изрисувано.

- Будистката религия - започнах изложението си аз - разграни­чава 5 типа очи:

1. Очите на плътта (fleshly eye), т.е. обикновените ни две очи.

2. Пророческо око (divine eye), т.е. око, което може да вижда далече в пространството и във времето. Казано с други думи, това е око, с помощта на което може да се надзърне във Всеобщото ин­формационно пространство и да се предскаже нещо.

3. Око на мъдростта (wisdom eye), което позволява да се вглеж­даме в собствената си душа и да я анализираме, за да разберем ос­новната истина: животът е преди всичко твоята душа, а не твоето тяло.

4. Очите на Дхама (Dhamma eye), т.е. очи, които помагат да се прилага учението на Буда. Струва ми се, че това може да се разбе­ре като способност да се осмисля учението на Буда, което е доста сложно.

5. Очите на Буда (Buddha eye), т.е. очите на учителя. Те могат да бъдат определени като очи на човек, посветен в знанията на предишните цивилизации.

- Какво, да не би човек да притежава едновременно и петте ви­да очи? - попита израелтянката.

- Според мен в будистката религия под око се разбира способ­ността на човека да усеща и анализира душевните моменти в жи­вота - отговорих аз.

- А какви очи е имал Буда? - не спираше тя.

- Както ни разказа видният тибетски учен господин Мин -обясних аз, - само Буда е имал „трето око", при хората то е слабо развито. Но всъщност „третото око" никога не е изглеждало като око, дори при Буда. За него хората са знаели обаче, защото от че­лото на Буда периодично е излизал лъч светлина. С негова помощ Буда е привличал селяните към своите проповеди. Челото му е променяло цвета си - понякога е бил бял, друг път небесносин, зе­лен, жълт или червен.

- О, сигурно е било екзотично - възхити се израелтянката. Руският новобогаташ внимателно слушаше превода на Вален­тина Яковлева.

- Да не би Буда да е имал светлинен източник на челото си? -попита той.

- Смятам - отговори Валери Лобанков, - че това е ефект от преобразуването на психичната енергия в светлинна. Сигурно сте чували за телекинезата, когато с помощта на психична енергия мо­же да се придвижва например стъклена чаша по повърхността на маса. Това е преобразуване на психична енергия в механична. На същия принцип се получава и светлинният ефект.

- Разкажете ми по-подробно за „третото око". Все пак съм тук, за да го развия - настоя ирландката.

- „Третото око" е част от мозъка - продължи Валери Лобанков. - Ако мозъкът разгръща торзионните полета на душата, то „трето-то око" е орган, който

настройва честотата на торзионните поле­та на различните съ­ставни части на душа­та. Можем да говорим за три основни функ­ции на „третото око": - функция на инте-

лекта, т.е. настройка на честотата за кон-

такт с Висшия разум. Изглежда Посветените (например Елена Блаватская) използват своето развито „трето око" и могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно простран­ство;

- функция на медитацията, т.е. настройка на честотите на тор­зионните полета от различно ниво в собствената ви душа. Както е известно, съществуват 112 вида медитация, което означава, че е необходима индивидулна настройка на подходяща за него честота;

- функция на вътрешното зрение, това е настройка на честота­та на торзионните полета в различните органи, в резултат на кое­то може да бъде видян органът и „неговите" болести.

При децата „третото око" съществува като рудимент, то е по-скоро спомен за „третото око", развито при хората от предишните цивилизации. В литературата има данни, че атлантите са били в състояние да преместват огромни каменни блокове с поглед. На­шето обяснение е, че с помощта на своето „трето око" те са се на­стройвали на честотата на полетата в камъка и така са ги прена­сочвали, че да противодействат на гравитацията. Камъкът ставал лек. Променяйки насочването на торзионните му полета, те са мог­ли да го преместват.

— Ернст, я кажи на израелтянките да преместят с поглед чаша­та. Нали си имат „трето око" - подхвърли руският новобогаташ.

— Аз, разбира се, не притежавам способността да придвижвам камъни с поглед — каза ирландката, - но ми се струва, че след уро­ците по медитация започнах по-добре да усещам своята душа. Ве­че разбирам, че нашият твърде материалистичен свят не е най-важното, най-важна е душата. Интересно обаче защо при нас „тре­тото око" е започнало да деградира?

- Чела ли сте Елена Блаватская? - попитах я аз.

- Не, но на уроците по медитация я споменаваха като изтъкна­та Посветена.

- За да се отговори на въпроса ви, трябва да се познава истори­ята на човешките раси. Литературните сведения, общо взето, са едни и същи, но най-подробно проблемът е разработен от Елена Блаватская в „Тайната доктрина". Под понятието раса Блаватская разбира не нации, а цивилизации. Например първата раса е циви­лизацията на първите хора на земното кълбо. В книгата си Блават­ская описва източника, откъдето е почерпила тези знания - тя

твърди, че сякаш глас й е диктувал научните сведения. Напълно е убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на съвременните хо­ра данни за развитието на човечеството. Нямам основания да не й вярвам, понеже написаното съвпада с други научни сведения. „Тайната доктрина" е един от фундаменталните трудове в света. И тъй, Блаватская пише, че на Земята преди нас е имало четири ра­си. Нашата раса е петата...

- Извинете, ресторантът приключва - каза приближилият се келнер.

- Колко жалко... - промълви ирландката.

- Няма проблеми - отсече руският новобогаташ и му подаде 20 долара. - Валери, кажи му, че са за него, за да ни остави да си се­дим тук, докато ни се иска. Поръчай, между другото, още вино за жените. И на мен ми е интересно от кого произлизаме. И аз доказ­вам на приятелите си, че не сме от тръгнали от маймуните...

Келнерът с радост грабна двайсетте долара и учтиво застана в края на залата, като следеше всеки наш поглед.

- Непал е бедна страна, за тях 20 долара са цяло състояние -тъжно се усмихна Сергей Селиверстов.

- Я виж ти - не се успокояваше нашият бизнесмен, - за 20 до­лара да откупиш целия ресторант! В Москва за същите пари няма да ти поднесат и кафе. За подобна услуга московски келнер ще те изръси три стотачки. А тук, виж ти - струва си... Ех, да имахме та­кова обслужване в Русия!

- И тъй — продължих аз, — на Земята според Блаватская е има­ло 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Чо­векът, животните и растенията са се появили едновременно. Всяка раса е породила следващата.

Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангело-подобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40-50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов ха­рактер. Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е

изпълнявало някакво подобие на „третото око", чрез което са осъ­ществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум. Хората от първата раса са се размножавали чрез деление и пъпкуване. Не са имали език и са общували чрез нещо, което на­ричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.

Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст - 30-40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мис­ли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Раз­множавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.

Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.

Ранните лемурийци са били високи по 20 метра и са имали до­ста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообраз­ни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в ед­ни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други - жен­ски, в резултат на което половете се разделили и се е появило по­ловото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око" - отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са „обслуж­вали" предната част на тялото, другите две - задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното - на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез пре­даване на мисли.

Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-висо­коразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяване­то на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри - Ве­ликобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7-8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око" е потънало навътре в черепа. Цветът на кожа­та им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и досега се употребява сред съвременниците ни от Югоиз­точния регион на Земята. За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена авст­ралийски континент.

Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а „третото" е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст дости­гали 3-4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други - с че­рен, трети - с кафяв, а останалите - с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употре­бяват някои от туземните племена на Южна Америка. По-нататък се е развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атланти­те е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на та­ен език при Посветените.

Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са ле­тателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на ост­ров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други за­гадъчни монументи от древността.

Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват зна­нията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2-3 мет­ра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „тре­тото око" почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство.

Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.

- Интересно, но прекалено сложно - въздъхна руският новобогаташ. — С третото си око усещам, че се налага да поръчам още. Валери, повикай келнера...

- Така първите две раси - циклопите, са имали само това, кое­то наричаме „трето око", и са използвали единствено него. Трета­та раса - двуликите, освен „трето око", разположено на тила, е имала и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физи­ческия свят - те са помагали на „третото око". При четвъртата ра­са - атлантите, „третото око" се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око" се превръща в рудимент, т. нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при на­шата раса ще се прояви тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, пред­приели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функция­та на „третото око". А вие дори сте пристигнала тук, в Катманду -обърнах се аз към ирландката.

- О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се ка­же - усмихна се тя.

- А на момичетата им доскуча - свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. - Разрешете да раз­кажа нещо по-различно, за разтуха...Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай... Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували. ^

- Жалко за рикшите - каза израелтянката.

- Не ги съжалявайте - отговори й Венер Гафаров, - те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.

- По въпроса за гордостта - продължих аз - Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, то­гава и „третото око" престанало да действа.

- Защо „третото око" се нарича око, след като е вътре в чере­па? - попита ирландката.

- Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око" се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око - онова, което ние наричаме „третото". Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата - бившето „трето око".

- Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око" узнах доста за него - сбогува се ирландката.

Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бак­шиш на келнера.

- Е, интересно ли ти беше? - обърна се Сергей Селиверстов към него. - Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си... Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Деца­та, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите...

- Разбирам - отговори бизнесменът. - Наистина трябва да ос­тавиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант...

Следващия път ще съм по-сериозен

Разбира се, „новите руснаци" са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-гроз­ното творение на капитализма - „дивия пазар", оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ни­во и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак" го прави без задръжки, за­щото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстан­циите до края на дните си в търсене на справедливост.

Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изоб­що, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявай­ки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци" не са първите диваци в нашата бъдеща - не дай Боже -дива страна.

Днес авторитетът на Русия в чужбина рязко падна не само за­ради загубата на предишната военна мощ и несимпатичните физи­ономии на нашите лидери, но и понеже страната ни се представя най-вече от посочените no-горе „нови руснаци". Те някак си не се връзват с факта, че ние първи преодоляхме свръхзвуковата бари­ера, покорихме Космоса, създадохме най-добрата образователна система в света и т.н. Човек обаче е склонен да прави обобщения за дадена страна, изхождайки единствено от мимолетната си сре­ща с неин представител.

Ние, членовете на експедицията, изобщо не предполагахме, че описаните „славни представители на родината" ще окажат влияние върху работата ни и в далечен Непал. Някои от тях, забогатели набързо, решиха ускорено да издигнат своето духовно ниво. Тези яки момчета започнаха да посещават храмове в Катманду и по поз­волени и непозволени начини да настояват за срещи с високопос­тавени лами, да разговарят с тях на висок глас и да се снимат прегърнати за спомен. Колко екзотично! Застанал съм до самия лама! Приятелчетата ще се пукнат от завист!

По принцип любопитството в духовния живот е похвално, а фо­тографирането естествено не е забранено. Тази форма на общува­не обаче, когато самоуверен чужденец потупва лама по рамото, ся­каш му е набор, коментирайки „я колко е хилавичък...", меко ка­зано, е неприятна.

Разказаното явно стана причина за нашите научни несполуки при срещите ни с двама високопоставени лами. Под тяхно ръко­водство бяха най-големите будистки храмове в Катманду, където със сигурност се беше отбивало нашето „братство". И макар екс-

педицията ни да беше международ­на, все пак руски­те представители бяха нейният гръбнак. Никога не сме криели то­ва. А ни беше без­крайно необходи­мо да постигнем успех в разгово­рите с ламите! Са­мо те имаха правото да решат дали да споделят или да не споделят „секретните знания". Единствено те биха могли да ни посветят в тайните на древността и да посочат материални доказателства за съществуването на Генофонда на човечеството. Само те познава­ха хората, които имаха достъп до атлантите в състояние на сома-ти и можеха да уточнят външния им облик.

С всички сили ние се домогвахме до тяхното доверие. Изчисле­ният от нас атлант съвпадаше по основните си черти с представи­те на индийските свами за хората от предишната цивилизация. От свами и учени узнахме много нови сведения, които се подреждаха в стройна логична система. Не предполагахме обаче, че фамилиарното поведение на нашите съграждани ще се окаже препъни-камъкът, от който най-вече се страхувахме.

За да уговори среща с Римпоче-лама чрез ректора на Непалския университет, Шесканд Ариел предварително представи членовете на нашата експедиция и предаде някои научни материали. Римпо­че-лама ни прие в уговореното време, обкръжен от свои ученици. Те наброяваха 20-30 души и сред тях имаше германци, датчани, американци. Всички седяха на пода. Очите на някои бяха затворе­ни, други мърдаха устни, трети неотклонно го следяха с поглед, четвърти с интерес ни разглеждаха. Тези хора бяха посветили жи­вота си на източната духовна наука и от години живееха в Непал. Всички говореха непалски.

Поканиха ни да седнем на ниски меки кушетки. До мен се на­стани светлокос датчанин и се представи като преводач на Римпо­че-лама. Не знам защо, но бях убеден, че ламата свободно говори

английски, но предпочете да общува с нас чрез преводача си. Ма­кар да не знаех непалски, смътно долавях, че датчанинът, чийто ан­глийски не беше добър, говори непали още по-зле.

Излагайки нашата хипотеза за произхода на човечеството, аз се опитвах да говоря разбираемо, като „опростих" своя английски до краен предел, заради което усещах голямо неудобство и смут. Ла­мата слушаше моя разказ разсеяно, а на превода на датчанина изобщо не обръщаше внимание. Постоянно се приближаваха ня­какви хора, на които той подаваше свещени шалове и хапки осве­тена храна. Датчанинът постоянно дуднеше над ухото ми на непа­ли и час по час ме докосваше по рамото, като ме молеше да повто­ря изречението, ако неволно бях употребил по-сложна английска дума.

В крайна сметка на мен ми омръзна и аз директно попитах Римпоче-лама, като му показах рисунката на хипотетичния атлант:

- Вижда ли ли сте някога човек с подобна външност?

- Външността на човека е физическа проява на неговата духов­ност — каза той, като неочаквано премина на много добър англий­ски. - Основен елемент във външността са очите, в които се отра­зява мъдростта. Понятието око на мъдростта в будизма има два ас­пекта: поддържане на чувствителността и връзка със сетивните органи, при анализа на които трябва да се имат предвид наблюда­ваният обект, съзнанието и органите на чувствата...

- Позволете - прекъснах го аз, понеже разбирах, че всъщност ни поднася само набор от думи, - нали тази рисунка е репродук­ция на онзи човек, чиито очи са изобразени върху стените на ва­шия храм - храма Сваямбунатх. Валери Лобанков ги е заснел тъкмо тук, след което направихме офталмогеометричен анализ и пресъздадохме облика на притежателя им. Отговорете ни, моля ви, чии са тези очи?

- Това са очите на мъдростта - заговори отново Римпоче-лама, - които отразяват целите, твърдото желание и онова, което те са длъжни да отразяват. Буда учи, че трябва да се вижда качеството във всичко и това представлява външната форма на мъдростта.

За малко да попитам „Какво са очите на мъдростта?", но навре­ме прехапах езика си, понеже усетих, че ще последва водопад от думи, от които абсолютно нищо няма да разберем.

- Това очите на Буда ли са? - все пак попитах аз.

- Какво можете да ни кажете за подобен нос? - попитах аз и по­сочих рисунката на хипотетичния атлант.

- Необикновеният нос е проява на необикновена сила...

- А какво е необикновена сила?

- Това е силата на душата.

- Доколкото зная, силата на душата извира от очите...

- От носа също.

- Силата на душата може да има физически прояви - например да премества предмети?

- Може.

- Каква роля играе в такъв случай носът?

- Какво ще кажете за „третото око"? - попитах аз и отново по­сочих рисунката.

- Това е кичур косми, взети от веждите - подсмихна се ламата. Той очевидно ни се присмиваше. Датчанинът също ме гледаше

с насмешка.

- Чии знания е донесъл Буда на Земята? - попитах аз, призова­вайки на помощ цялото си търпение.

- Буда означава свобода. Ако си освободен от усещанията на своето тяло, ще вникнеш в смисъла на мирозданието. Важното е да се усещаш извън своето тяло...

- Та все пак чии знания е донесъл Буда?

- Всички знания са били в ума на Буда.

- Извинете, ще ви задам два последни въпроса. Първо, прилича ли ви този човек на атлант, изпаднал в състояние на сомати?

- Откъде знаете за сомати? - внимателно ме погледна Римпоче-лама.

- За него ни разказаха индийските свами. Имаме достатъчно основания, за да предполагаме, че в Тибет, в определени пещери, се съхраняват в каменно-неподвижно състояние телата на хора не само от нашата, но и от предишни цивилизации. Това е своеобра­зен Генофонд на човечеството, чието опазване е ваше най-отго­ворно призвание, 'скъпи лама. От друга страна, съществува по­следното послание SoHm. Защо е последно? Защото е предупреж­дение към човечеството: в случай на самоунищожение Генофондът няма да бъде използван повече, т.е. „консервираните" хора няма да излязат от дългото сомати и няма да послужат за раждането на нова цивилизация. Затова, скъпи лама, смятам, че е дошло време­то да разясним на човечеството: нашата цивилизация може да се окаже последна за Земята. Вижте колко оръжие има струпано по света! 'А духовното развитие на обществото все повече се заменя с материално-битово, при което основната цел е да забогатееш. Заради пари хората са готови на всичко.. .Само шепа хора от раз­витите страни - казах аз, като посочих учениците му, присъства­щи в залата - държи на своето духовно развитие. Но те се занима­ват с духовното си усъвършенстване лично за себе си. А на хора-, та са необходими нови факти и знания, за да повярват истински и искрено в правдивостта и силата на религиозното учение. Защото можем да кажем с ръка на сърцето, че до голяма степен днес ре­лигията се възприема само като красива приказка...

Настъпи мълчание. Римпоче-лама барабанеше с пръсти по ко­ляното си. Датчанинът ме пронизваше с поглед.

- Сомати е защитено - внезапно каза той. - Там има сили. Все­ки камък...И това не е само мое призвание...Впрочем, какъв е вторият ви въпрос?

- Исках да ви попитам какво знаете за последното послание SoHm?

- Същото, което и вие.

Извиках Римпоче-лама на балкона, пред нас се издигаше кръглата кула на храма с изображението на огромните необикно­вени очи. Точно тях бяхме анализирали, те ни бяха послужили за първоизточник при реконструирането на човека с необичайната

външност, когото хипотетично наричахме атлант. Защо осно­вен символ в непалските и ти­бетските храмове са тези очи? Какво символизират? Не ни удовлетворяваше разпростра­неното определение за „очите на мъдростта". Възможно е древните знания също да са съдържали аспект, подобен на нашата офталмогеометрия, и чрез изображението на очите да са кодирали облика на тех­ния притежател? Може би пред нас бяха очите на човека, ста­нал прародител на нашата ци­вилизация? Или са очите на чо­век от Генофонда на човечест­вото, определен да бъде негов „спасител", ако то се самоуни­щожи.

Очите на бъдещия спаси­тел...Може би... Но Римпоче-лама не ни казваше нищо.

Нашето самолюбие беше „удовлетворено" само от невероятно­то съвпадение, че изчислените „средностатистически очи" принад­лежат на тибетската раса и че точно тук, в Тибет, всички храмове са украсени с техни изображения.

Направихме си снимка с Римпоче-лама. Датчанинът също сто­еше до нас.

- Вие, разбира се, знаете тайната на тези очи - казах аз и посо­чих към будисткия храм.

- Когато гледаш брадичката ми, не виждаш челото. Ако поглед­неш челото, няма да видиш брадичката. Погледнеш ли към едното око, няма да видиш второто. Взреш ли се във второто, не ще ви­диш първото - произнесе ламата.

- Но окото работи като сканиращ лъч!

Дребният на ръст лама ме погледна втренчено, приближи се

към мен и като се понадигна, силно ме потупа по рамото.

- Не се притеснявайте - каза той, тупна ме още веднъж и се раз­смя гръмогласно.

Стана ми неприятно. Датчанинът ме гледаше изпод вежди.

- А защо вие не ме удряте по рамото и не се смеете? - учуди се той.

- Вашите сънародници идват, не обръщат внимание на хората, застанали пред мен< разговарят на висок глас, хилят се, удрят ме по рамото, докато се снимаме. Защо те - и той посочи към учени­ците си в залата, - тези германци, холандци, американци, англича­ни падат на колене пред мен, а вашите руснаци.. .Та нали аз олице­творявам древната мъдрост и знание, преклонението пред предци­те! Ето например датчанина - вече 22 години живее в Непал, обу­чава се на медитация и вниква в древните знания.

Датчанинът кимна.

- Не мога да бъда отговорен за онези руснаци, които са ви по­сетили - отговорих аз.

- Виждам, че сте сериозни учени, не сте като тях. Но как мога да се доверя на вас, представителите на страна, където има богати хора, невиждащи в нас нищо повече от туземна екзотика? Та те не проявяват нито грам уважение и интерес към нашето древно уче­ние, смятайки, че като имат много пари, целият свят им принадле­жи! Русия е богата страна. Непал е много бедна. Но тук, в Непал и Тибет, съществуват знания, които не можете да откриете никъде другаде. Ние уважаваме вашето образование, вашата наука, ува­жавайте и вие нашата религия. Един ваш сънародник се опита лич­но на мен да ми пробута 100 долара, след като се бяхме снимали заедно, а добрите хора просто внасят пожертвования.

- Мога само да поднеса извинения вместо тях - отвърнах аз.

- За какво са ми вашите извинения! По-добре поговорете със сънародниците си, изкажете се по телевизията. Ако нашите древ­ни познания попаднат в ръцете на подобни хора, те могат да ги из­ползват за зли дела. Ако същите хора намерят например човек в състояние на сомати, те ще го изложат на показ като див звяр в зо­опарка. Китайските комунисти разрушиха храмове и пагоди в Ти­бет, убиха много лами, издевателстваха над древните ценности. За щастие има сили, които защитават сомати. Те са огромни, никой не

може да им противодейства. Вашата страна притежава голяма во­енна сила, но дори ядреното оръжие е безсилно пред тях. Нали и вие сте комунистическа страна, забравила Бога и издигнала лиде­рите си до ранга на богове!

- Ние сме бивша комунистическа страна...

- Все едно. Щом у вас има богати хора като тези, които присти­гат тук, не може да ви се има доверие. Парите управляват света. Те ще купят почти без пари науката и религията и като не сторят ни­що свястно, ще ги погубят.

- Но такива хора има във всяка страна...

- Има, разбира се.

- Позволете, нека да ви обясня. Понастоящем Русия е в трудно положение. След преминаването към свободния пазар науката и образованието отидоха на заден план, а учени със световноизвест­ни имена се превърнаха в една от най-бедните прослойки на обще­ството. Слабообразовани хора, които могат само да изчислят про­цента от своята печалба при покупко-продажбите, забогатяха и си въобразиха, че всичко им е позволено. У нас ги нарекоха „новите руснаци". Тъкмо те сега наводниха различни страни и по тях съдят за Русия. Но не всички руснаци са от типа „нов руснак".

- Да, но начело на държавата ви стоят точно такива хора - от­сече Римпоче-лама.

- За съжаление е така. Надявам се, не задълго. Политиката е не­предсказуема.

Датчанинът, който отново се бе озовал близо до мен, неизвест­но защо започна да превежда моите думи на непалски и дори ме помоли да повторя нещо, което не беше разбрал.

- Науката има международен характер - продължих аз, показ­вайки на датчанина с целия си вид, че не се нуждая от превода му. - Ние, учените на Русия, не сме виновни, че през последните годи­ни страната ни придоби толкова неприятен имидж заради „новите руснаци". Аз съм хирург, обиколил съм 40 страни по света, в мно­го от тях съм бил по няколко пъти. Защо пътувам, чета лекции и демонстрирам новите си операции? Отдавна съм задоволил инте­реса си към географията. Би било доста по-лесно да превръщам медицинските си открития в големи пари, да ги продам на някоя богата фирма или да създам собствена клиника, където основният дял от доходите ще се излива в моя джоб. Работата е там, скъпи ла-

ма, че науката е дар от Бога. Ако Бог ти е дал способността да от­криеш нещо стойностно, приеми го като Божи дар, който ще ти до­несе лично удовлетворение. Но после ставаш роб на изобретения­та си, защото усещаш вътрешния повик да ги разпространяваш все по-нашироко: отначало в научните среди, после - в страната, а след това - по света. Повярвайте, далеч не всеки учен мисли за пе­чалбата или за славата. Най-често печалба няма, а славата неиз­бежно се размива, след като откритията станат достояние на дру­ги учени, които ги доразвиват и модернизират, докато първоначал­ният носител на идеята постепенно бива забравен. На пръв поглед би било по-логично човек да запази своята уникалност по-дълго, демонстрирайки великолепните резултати от операциите, без да издава тяхната технология. Рядко обаче истинските учени постъпват така, защото повечето усещат повика от дълбините на душата си: откритото от теб не е твоя собственост, то е предназ­начено за всички хора, ти само си роб на своите способности, ин­струмент на изобретението си и негов разпространител. Та нали откритието ти е дошло от Всеобщото информационно пространст­во и същевременно го е допълнило. Затова, скъпи лама, държава­та няма нищо общо с този процес, още по-малко нейните лоши представители - „новите руснаци".

— Защо не заминахте за Америка? Америка изкупува умове по целия свят, в това число и от вашата страна. Тя създава условия за „правене" на наука.

- Много добре познавам Америка, бил съм там неведнъж — по-омекнах аз. - И на мен са ми предлагали да ме купят. Съществуват обаче две причини. Първата е съвестта. Великият руски режисьор Тарковски създаде филма „Сталкер", чийто основен смисъл се свежда до това, че в особената зона се проявява най-силното чув­ство на човека - съвестта. Хора, чиято съвест беше омърсена, там загиваха. Науката никога не се създава поединично, ти винаги имаш съратници. И аз също имам приятели, които заедно с мен из­минаха труден път в науката. Никога няма да ги оставя, защото ще ме мъчи съвестта. Втората причина е, че в Америка мнозина еми­грирали учени започват да „угасват". Не мога да кажа защо точно, но ми се струва, че влиянието на американското общество, про­никнато изцяло от жаждата за долари, оказва своето вредно влия­ние. Науката означава преди всичко духовно начало.

- Прав сте, науката е духовно явление, ето защо е сродна на ре­лигията - съгласи се Римпоче-лама.

- И ето защо, скъпи лама, аз ви задавах ред научни въпроси, на които вие отговаряхте - простете ми - със заучени слова, сякаш проповядвахте пред хлапета от улицата.

- Следващия път ще съм по-сериозен - искрено се разсмя Рим­поче-лама. - Но и вие ме разберете.

- Разрешете ми да ви задам един философски въпрос - упори­то продължавах аз. - Защо във вашата страна науката е слаборазвита - нали духовното й лидерство в този район от света не пре­дизвиква съмнения?

- Ние сме бедна страна. А науката изисква големи пари.

- А защо страната ви е бедна? Нали дори на вашите ученици ще им бъде по-приятно, ако живеят в богата страна, където няма бед­ни.

Умълчалият се датчанин кимна.

- При нас има много бедни и голяма раждаемост. Хората са свикнали да се хранят скромно, такива са и условията им на живот. Те трудно си представят, че би могло да се живее и по-добре. Оформила се е бедняшка психология.

— Мисля, че за бедността на вашата страна голяма роля играе и религията.

- Религията?

- Учението от будистки и индуистки вид, доколкото ми е изве­стно, проповядва явен приоритен на духовното пред материално­то. Изобщо не подлагам на съмнение водещата роля на духовното, тъй като според религията материалното начало е създадено от ду­ховното чрез неговото постепенно уплътняване. Но твърде силно­то подчертаване на водещата му роля обърква вярващите във ва­шата страна и те започват да се отнасят към земния живот като към нещо незначително и не полагат особени усилия, за да го по­добрят, Тялото е само красив инструмент на душата и раздялата с него не буди жал. Затова смятам, че трябва да се придържаме към златната среда, когато разпространяваме религиозните знания сред обществото.

- Ние не можем да отстъпим от светите писания! - възрази ла­мата.

- Религиозните писания, появили се на света чрез пророците, са

предназначени според мен за високообразовани и културни хора. Освен това, както знаете, учението е гъвкаво и може в една или друга степен да се видоизменя съобразно условията на живот. На­пример започнете да проповядвате, че всеки човек паралелно с ду­ховното си развитие трябва усилено да работа, да се образова и да създаде за себе си и своето семейство достоен бит. Доста бързо ще получите резултати, понеже вие - духовниците, имате огромна тежест и авторитет в страната си. -М-м...да...

- Според вашата религия Буда е познавал две състояния - ми­ролюбиво и гневно. Не е възможно да се постигне всичко чрез миролюбие, понякога трябва и да се разгневиш, за да накараш хора­та да работят по-добре и да направят страната си богата. А тогава ще се появят условия и за развитие на науката. Ролята на науката е огромна. Какво представлява религията? Това са знанията на предишните цивилизации, получени от тях в резултат на научни изследвания. Затова развитието на науката и допълването на Все­общото информационно пространство е свято дело. Не може не­прекъснато като догма да се използват знанията от Всеобщото ин­формационно пространство - те трябва да бъдат допълвани и ко­ригирани съобразно условията.

- Сигурно сте прав - промълви Римпоче-лама.

- Не би трябвало до такава степен да се принизява ролята на материалното, че да затруднява развитието на науката, чиято святост не можем да отричаме - продължавах аз. - Вземете например сомати. В това състояние духът напуска тялото, но запазва връзката си с него. От своя страна, като се забави обменът на ве­ществата до нула, то може да се запази в консервирано състояние милиони години. Питам - защо трябва да се пази тялото, щом духът има водещо значение? Отговорът е ясен - тялото е създава­но в продължение на дълга еволюция и няма никакъв смисъл да бъде пренебрегвано. По-добре е да го запазим, отколкото да го създаваме наново.

- Но сега хората искат да усвоят точно духовното — прекъсна ме Римпоче-лама.

- Вижте учениците си. Погледите на повечето от тях блуждаят. Тези хора, отказали се от битието, едва ли биха въздействали ус­пешно върху обществото, за да повишат духовното му равнище.

Най-многото, на което са способни, е личното духовно удовлетво­рение.

Датчанинът ме подбутна по лакътя и ме попита нещо на непалски.

- Говорете английски.

— Ние - обади се ламата - се противопоставяме на останалия свят и акцентираме върху духовното развитие.

- Сигурно сте прав. В света трябва да съществува баланс. Ще дам пример, за да илюстрирам вашите думи. Познавате ли трудо­вете на Посветената Елена Блаватская?

- Да, имам нейни книги.

- От тях разбираме, че пирамидите по света са били създадени с многобройни цели, една от които обаче е запазването на хората в сомати. Тялото на египетския фараон е било изнесено от Хеопсовата пирамида и е изложено в Британския музей. Сигурни ли сме обаче дали египетският фараон не е бил жив, че всички леген­ди относно египетската тайна за консервиране на човешките тела са просто приказки? Може би египетският фараон се е намирал в състояние на дълбоко сомати. Но сега тялото му е изложено на по­каз и, разбира се, там не се съблюдават температурните условия, необходими за сомати. Сега душата на фараона едва ли ще се върне в тялото му. Защо необикновените сили не са защитили фа­раона?

- Мисля, че в пирамидите те не действат.

- Защо?

- Не зная.

те страни - човекът се е отдал преди всичко на духовно разви­тие и често пренебрегва матери­алната страна на живота. Резул­татът е известен - независимо от високото духовно развитие ико­номическото положение на тези страни не е за завиждане. По-встрани е японският вариант на будизма, където духовното се съчетава със строга дисциплина в материалния живот. Резултатът е, че прогресът в Япония е без­спорен.

- Да, сигурно сте прав.

- Всички знаем, че Бог е един. Защо тогава не видоизмените своята религия и не я коригирате отчасти, като вземете под внима­ние поне историческите аспекти за влиянието на различните рели­гии върху обществото. На земята е имало много пророци, които са създали различни варианти на религията. Животът вече посочи кой от пророците е бил по-прав. Мисля, че е настъпило времето за контакти между представителите на различните религии, за да се опитат да формират единно учение, основаващо се на постулата, че Бог е един. Исторически също ще е справедливо - спомнете си множеството религиозни войни, които продължават и до днес.

- Проведохме интересен разговор. Благодаря - каза Римпоче-лама.

- Кога бихте ни приели, за да проведем с вас сериозен научен разговор? Вчера Валери Лобанков се е срещнал с Тенго-лама и за съжаление резултатът е отрицателен. Тенго-лама се е държал също като вас в началото. А ние сме учени...

- Следващия път ще съм по-сериозен - обеща Римпоче-лама. -Всъщност, почакайте! По-добре ще е да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емиг­рирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.

Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.

- Благодаря ви.

Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в зала­та и като ги заобиколи, ни изпрати.

Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мра­чен поглед.