От кого сме произлезли ернст Мулдашев съдържание

На Изток във всяко магазинче се продават статуетки на Буда. Струват скъпо, понеже всеки чужденец, посетил будистка страна, иска да си вземе за спомен статуетката на този, на когото се покла­ня почти половината земно кълбо.

Наивно е да се вярва, че скулптурът точно е предал характер­ните черти на Буда. Всички лами, които питахме, отговаряха, че скулпторите и художниците са добавяли по нещо от себе си - на­пример огромните провиснали уши.

Как е изглеждал Буда?

Още преди експедицията знаехме от религиозните книги, че е имал необикновена външност. Но по-точното му описание наме­рихме чак в Непал при историка г-н Мин. Ламите също ни запоз­наха с древното описание на външността му, което съвпадна с то­ва на г-н Мин.

Според тях Буда е имал 32 характерни отлики. Мисля, че на чи­тателя ще му е интересно да узнае какви са.

1. Ръцете и краката му са били белязани от хиляди колела със спици.

2. Стъпалата на краката му са приличали на стъпалата на кос­тенурка - били меки, плоски и дебели.

3. Пръстите на ръцете и краката му били съединени с ципа, сти­гаща до половината от дължината им. Ръцете и краката му прили­чали на патешки лапички.

4. Мускулите на ръцете и краката му били меки и еластични.

5. Тялото му имало седем закръглености и пет вдлъбнатини. Две от тях се намирали при глезените, две - при раменете и едно -зад главата.

6. Пръстите на ръцете и краката били много дълги.

7. Петите били широки.

8. Тялото му било голямо и стройно. Измервало се със седем кубове и не било изкривено.

9. Стъпалата му нямали извивка.

10. Всяко косъмче върху тялото му растяло нагоре.

11. Прасците на краката му били като на антилопа - гладки и източени.

12. Ръцете му били дълги и красиви, стигали до коленете.

13. Мъжкият му орган бил скрит като при коня - не се виждал.

14. Кожата му имала златист оттенък. Наречена е златна не за­ради цвета, а защото била съвсем чиста.

15. Кожата му била тънка и гладка.

16. Върху всяка част от тялото му имало само по един косъм, който растял надясно.

17. Челото му било украсено от къдрави коси, които имали шест особености: гладки, бели, послушни, можели да се навиват на три пласта, къдриците му били завити отдясно наляво, а краищата им - обърнати нагоре. Изглеждали сребристи, прическата му на­помняла по форма плода амбала.

18. Горната част на тялото му била като на лъв.

19. Горната част на рамото била заоблена.

20. Гърдите му били широки. Между раменете гръдта била пло­ска.

21. Буда усещал вкусовете по-силно, защото езикът му не бил поразен от трите болести - газове, слуз и жлъчка... Веднъж бла­годетел му предложил неприятно на вкус конско месо. Той поста­вил парчето върху езика си и после го върнал на благодетеля. Ме­сото придобило вкуса на най-деликатна храна.

22. Тялото му напомняло дървото Tadrota, чиито корени, ствол и клони имат еднакъв размер.

23. Имал е кръгло възвишение на главата си като букла, завито по часовниковата стрелка.

24. Имал е дълъг и красив език, с който достигал до линията на косата и до ушите. Езикът бил червен като цветето Utpala.

25. Речта му се отличавала с пет достойнства: била разбираема за всички, думите произнасял с еднаква интонация, била задълбо­чена и полезна, приятна и дълбоко впечатляваща, думите били произнасяни в правилен словоред, чисто и без грешки.

26. Бузите му били закръглени, контурът им напомнял ритуал­но огледало.

27. Зъбите му били съвсем бели.

28. Всички зъби били с еднаква дължина.

29. Между зъбите му нямало пролуки.

30. Имал четиредесет зъба.

31. Очите му били с небесносин цвят като сапфири.

32. Миглите били прави и чисти като на „жадуваща крава".

Нека да съпоставим отличителните особености на Буда с чер­тите на хипотетичния атлант, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове.

Признаци	Хипотетичният атлант	Буда
Глава	голяма	кръгло възвишение на главата като букла, завита по часовниковата стрелка; челото е украсено от бели коси, способни да се разтягат
очи	големи, с необикновена извивка на горния клепач	небесносини на цвят, миглите -прави и чисти
нос	клапановиден със спирална завъртулка	обикновен на вид
бузи	малки като цялата долна част на лицето	закръглени и пълни
уста	малка, може би съединена с вертикалния разрез на носовия отвор	обикновена на вид
зъби	трудно е да се каже	40 зъба, съвсем бели, с еднаква дължина, без междузъбни пролуки
език	трудно е да се каже	дълъг, достигал е до линията на косите и ушите
врат	мощен, с подчертани мускули в областта на тила	вдлъбнатина в задната част на главата, което говори за развита задна група вратни мускули
гръден кош	много голям	широк като на лъв
рамена	мощни и закръглени	заоблени и пълни
ръце	дълги, с изразена задна и предна група мускули с вдлъбнатина помежду им	дълга, стигали до колената, две вдлъбнатини до раменете
длани	Лопатоподобни големи, може би с ципи	пръстите са много дълги, с ципи, стигащи до половината от дължината им
крака	развити предни и задни групи мускули с вдлъбна­тина помежду им	вдлъбнатини при глезените
стъпала	с формата на перки	подобни на стъпалата на костенурка, крака - меки, плоски и пълни петите - широки, без извивка
полов орган	трудно е да се каже	скрит като при коня, не може да се види
кожа	гладка	със златист оттенък, тънка и гладка
ръст	много висок	голямо и стройно тяло, измервано със седем куба и неизкривено

Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове

От таблицата се вижда, че образът на човека, реконструиран според изображението на очите върху тибетските храмове, до го­ляма степен съвпада с външността на Буда. Телесните особености и на двамата говорят, че са водели полуводен начин на живот: перкообразни крака, длани с ципи, извивка на горния клепач при ат-

ланта, прикриваща роговицата при досега с водата, мощен гръден кош, необходим при по-продължително гмуркане, мощни тилни мускули, за да държат главата изправена при плуване, клапановиден нос и т.н.

Приликите са очевидни. Както обаче и разликите. Например липсата на клапановиден нос под формата на завъртулка при Бу­да. Освен това при него не е посочена и необикновената извика на горния клепач.

Оттук следва, че върху тибетските храмове са изобразени очи­те не на Буда, а на друг човек - също с необикновена външност. Кой е той? Бонпо-лама ни беше казал: „Това са очите на по-древен човек от Буда." Може би са очите на Бонпо-Буда - първият Буда на Земята?

Съпоставяйки отличителните черти на Буда и на реконструира­ния от нас човек с облика на съвременния човек, стигаме до изво­да, че и единият, и другият не са били представители на нашата ци­вилизация. Историческите източници са единодушни, че обликът на най-древните хора от нашата цивилизация незначително се е от-

личавал от днешната ни външност. За нас не са характерни нали­чието на ципи, перкообразни крака, огромни очи с необикновено извити клепачи и още по-малко - клапановиден нос със завъртул­ка. Никой от нас не води полуводен начин на живот и не отглежда подводни плантации. В такъв случай може би са извънземни? Но това е толкова спорен въпрос, че е безпредметно да го обсъждаме от научна гледна точка. По-логично е да предположим, че Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, са били представители на предишни цивилизации, излезли от сомати и появили се сред хората в определен момент. Това предположе­ние е по-обосновано, ако се вземе под внимание всичко написано в книгите, отколкото безпредметните догатки за извънземни хума-ноиди.

Кои са били те? От сомати ли са излезли или са родени от же­ни? За да отговорим на този въпрос, решихме да проучим истори­ята за раждането на Буда. Сведенията за човека, чиито очи са изо­бразени върху тибетските храмове, бяха съвсем откъслечни.

Скоро обаче разбрахме, че въпросът за раждането на Буда също е твърде объркан. Трудно беше да се разбере коя е била май­ка му, кой е бащата и дали изобщо ги е имало. По този повод на­пример г-н Мин ни беше казал следното: „Буда е роден на земята и е акумулирал в себе си много минали бракове. Бил е с висок ръст, много красив и добре е познавал древните знания, като ясно е осъзнавал, че е със земен произход." Историкът г-н Прадхан пък ни беше казал: „Буда се е родил от краля Тару и Мария Дева в градчето Люмбини - Непал, във водата на езерото."

Племето тару

Събирайки информация, ние се срещнахме с ръководителя на руския културен център в Катманду Владимир Павлович Иванов. Той ни разказа, че близо от градчето Люмбини наистина живеят хора, наричащи себе си тару, и добави, че в Люмбини е започнало строителство на международен център по будизъм, в който влагат големи средства почти всички азиатски страни и будистките общ­ности от Европа и САЩ.

Хората, които ни разказаха за племето тару, не се числяха към

сериозните учени. Отначало това об­стоятелство предизвикваше в нас опа­сения за достоверността на сведенията, но описаното от тях се оказа толкова интересно, че за известно време забра­вихме за препоръките да се отнасяме по-внимателно към данните, получава­ни от случайни лица.

Един от тях, чието име не бих назо­вал по понятни съображения, разказа следното. Тару живеят в джунглата на границата с Хималаите. На север от тях се намира районът Джумла, който спо­ред някои данни се смята за първоиз­точник на нашата цивилизация. Члено­вете на племето тару единствени в све­та имат имунитет срещу маларията и с това са известни по света. Понастоя­щем тару наброяват около 1 000 000 души. Смята се, че племето живее на посоченото място повече от 3 000 години. Най-учудващо се оказа описанието на тяхната външност - кръгли лица с малки брадички, малък неиздаден напред нос, силно развит гръден кош, дебел и къс врат, стъпала без извивка - плоски и широки. До из­вестна степен в изброените признаци можеха да се различат харак­терните черти на Буда.

Естествено у нас изникна желанието да се видим с представи­тели на племето тару и да се убедим сами. Може би те бяха наслед­ници на Буда?

Владимир Иванов ни помогна да намерим в Катманду представител на племето. Какво беше нашето разочарование, когато вме­сто очакваните отличителни белези видяхме типичен азиатец с обикновена външност. Все пак двама от членовете на експедиция­та посетиха племето тару, извършиха анатомични изследвания и окончателно се убедиха, че външността на местните хора е съвсем обикновена.

Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събесед­ник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И из­веднъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират ре­ално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода - каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчи­во разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път - никога не минава без грешки.

В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би...", „не зная...", „не, не е така..." Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към евро­пейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любо­питство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш не­бивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням ..." и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените от Индия и Непал са възпитани в същия дух, за­щото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.

Кой е Буда?

Очевидно се налагаше да отхвърлим първоначалната си хипо­теза за раждането на Буда. А да се смятат хората от племето тару за негови наследници - звучеше несериозно. Може би той наисти­на е излязъл от състояние на сомати в езерото край градчето Люмбини или от близката планина. Последният вариант изглеждаше по-вероятен, понеже в легендите за него се споменава следният

факт: на по-зряла възраст той започнал да гладува, измършавял и се оттеглил в дивата го­ра, откъдето по-късно се появил отново сред хората - красив и пре­образен. Не е изключено да се е явил съвсем друг човек, а историите за „непорочното зачатие" да са измислица. Както вече посочихме (Бонпо-лама), през те­кущите 30 000 години на земята трябва да се появят 1002 Буди.

По този повод при

Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 529, 530): „Буди­те са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци... От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди, и петдесет и трима от другата... Тези кошове с най-древни писания върху „палмови листа" се пазят като най-голяма тайна... Онзи особен манускрипт, от който бя­ха извлечени следващите откъси и после преразказани на по-разбираем език, е бил преписан от каменни скрижали, при­надлежали на един Буда от най-първите дни на петата ра­са, който е бил свидетел на потопа, когато са изчезнали под водата основните континенти на расата на атлантите. "

Написаното от Блаватская за Будите може да се схване по раз- личен начин. От една страна, привлича вниманието фактът, че те са назовани „исторически Мъдреци". Работата е там, че на друго място (т. 2, с. 440) Блаватская пише: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси са обитавали подземни жили-ща..." Понятията „исторически Мъдреци" и „мъдри хора" изглежда са синоними. Тогава синоним е и думата адепти. Кои са те? От беседите със свами и лами разбрахме, че адепти се наричат хора­та, които живеят по стотици и хиляди години, пребивавайки в сомати и връщайки се периодично към обикновения начин на живот.

Оттук следва, че последният Буда а изглежда и други Бу­ди - бидейки адепт, се е появил на Земята, като е излязъл от Генофонда на човечеството. Думите на Е. П. Блаватская: „.. .Бу­дите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци... От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди и петдесет и трима от другата... ", потвържда­ват горното твърдение.

Необикновената външност на Буда може да бъде обяснена с факта, че е бил адепт-атлант или адепт-лемуриец (да се спом­ним думите на Е.П. Блаватская: „Адептите или мъдрите хо­ра на третата, четвъртата и петата раси ..."). Огромните познания на последния Буда, на които никой не го е учил по време на обикнове­ния му земен жи­вот, са обясними единствено с фак­та, че е владеел знанията на атлан­тите и лемурийците. Косвено свиде­телство е и споме­наването от Бла­ватская за „камен­ните скрижали" и за Буда от времето на Потопа. В края на краищата тя ди­ректно и недву­смислено посочва, че Буда е бил пред­ставител на че­твъртата раса, т.е. атлант (т. 2, с. 280, 281): „...чертите и типовете характери, приписвани на великаните от четвъртата раса...тези Буди, макар и често обезобразени от символично представените дълги провиснали уши... ".

От друга страна, съгласен съм, че думите на Е. П. Блаватская може да се интерпретират по съвсем друг начин. Тогава ще ни об­винят в слаба логика и в нагаждане на фактите. Но всички източ­ни духовници знаят за адептите и дори, както твърдят, се срещат с тях! Фактът за съществуването на феномена сомати едва ли е ос­порим на Изток. Буда е имал подчертано характерна външност, приспособена за полуводен начин за живот. Притежавал е огром­ни познания и т.н. Все пак съществуват достатъчно данни, свиде­телстващи, че гореописаната логика може да се представи като хи­потеза.

Но ако вземем за база тази хипотеза, ще трябва да добавим към нея и хипотезата за съществуването на Генофонда на човечество­то. А съществува ли той наистина? Нима паралелно с нас има под­земен и подводен свят на хора от различни цивилизации в сомати? Нима Буда и другите пророци са идвали оттам?!

Какъв е нашият отговор на въпроса — какви са били последни­ят Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските хра­мове? Анализът на тяхната външност ни позволява да твърдим, че последният Буда заема средно положение между съвременния чо­век и човека, изобразен върху тибетските храмове. Забелязва се също така известна променливост по отношение на прехода от по­луводен към наземен начин на живот: замяната на клапановидния нос (като дихателния орган при делфините) с обикновен и изчез­ването на ципите. Освен това и Е. П. Блаватская пише, че в „под­земните жилища" се намират адепти от третата (лемурийци), четвъртата (атланти) и петата (нашата цивилизация) раси.

Имайки предвид всичко казано дотук, можем да допуснем, че последният Буда е бил атлант, а човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове - лемуриец или лемуро-атлант.

Кои са лемурийците и атлантите?

Изследователски методи

При подобен род изследвания не може да се очаква, че ще се получат безспорни и точни данни. Налагаше се да обобщаваме сведенията, почерпени от различни източници.

Най-опасна според нас е научно-популярната литература, коя­то изобилства от противоречия и измислици, макар че някои кни­ги са прецизни и сериозни. Такива са например книгите на Лобсанг Рампа „Третото око", „Докторът от Лхаса", „Пещерите на древни­те" и др. Авторът, след като овладява медитация при своя настав­ник, започнал да изпада в сомати и известно време прекарал в ед­на от пещерите в Тибет. Доверие буди и книгата на Джон Хислъп „Беседите с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", изградена под форма­та на беседи с великия Саи, когото в някои региони на Индия смя­тат не само за Посветен, но и за въплъщение на Бога на земята. Интересна е и книгата на Рудолф Щайнер „Из летописите на све­та", описваща тайната „Хроника на Аканш", съставени в древ­ността от Посветените. Взехме под внимание и сведенията, полу­чени от тези книги.

Анализът на източната религиозна литература се оказа сложен не само защото е написана на трупно достъпни за нас езици (сан-скрит, непали и т. н.), но и заради особената алегоричност, харак­терна за източния стил. В древните източници намерихме различ­ни сведения за живота на хората от предишните цивилизации, ко­ито не се отличаваха кой знае колко помежду си. Тези сведения в общи линии съвпадаха с фактите, изложени в трудовете на велики­те Посветени като Е. П. Блаватская и Нострадамус. Лами, гуру и свами са знаели за предишните цивилизации, но са избягвали да разказват за тях, защото или слабо са си спомняли този раздел от религиозната наука, или са го криели като голяма тайна.

От трудовете на Посветените най-достъпни за нас бяха книги­те на Нострадамус и Блаватская. Разбира се, пророчествата на французина са изложени под формата на четиристишия, чийто

превод от старо френски на руски можеше да доведе до неверни за­ключения. „Тайната доктрина" на Е. П. Блаватская пък е огромен по обем и фактология труд. Логиката в тази книга ми се стори ня­как си нечовешка - всичко е изложено в строфи, а началото¹ на да­дена мисъл можеш да намериш в края на книгата, средата й - в на­чалото, а края й - в средата. При първия прочит безкрайно много се дразнех, но после осъзнах, че тук господства логика от изклю­чително висок ранг — може би логиката на Висшия разум, която моят човешки мозък схващаше само частично и то от време на време. След като се отчаях да систематизирам изложените в кни­гата факти, принудих се да приложа стар студентски трик. Мнози­на студенти са способни, напрегнато изучавайки материала, да го запомнят за кратко, а след това го забравят. Отново прочетох кни­гата, като запомних доста пасажи, а после ги съпоставих мислено и започнах да си водя бележки, като въвеждах цялата информация в руслото на човешката логика и хронология. Тези бележки вече включих в логическите си умозаключения.

Може ли да се вярва на Посветените? Трудно е да се каже „да", но също толкова трудно е да се каже „не". Все пак всеки разумен човек вярва в Бог, поне когато настъпи смъртният му час. Ако не отричаме съществуването на Бог, т.е. на Висшия разум, не би трябвало да отричаме и сведенията на"Посветените, защото рели­гиозните знания принципно съвпадат с текстовете на Посветените. Разликата е там, че религията, предназначена в ранния си период за полуграмотни хора, им се поднася в приемлива за тях приказна форма, докато сведенията на Посветените носят характера на историко-научни знания. Можем да предположим, че Висшият разум на отделни етапи от развитието на човечеството „посвещава" от­делни човешки индивиди в по-сложните аспекти на Единното все­мирно знание, като задълбочава първоначалните религиозни зна­ния и противодейства на догматизма на закостенелите религиозни служители.

От гледна точка на съвременната физика механизмът, чрез кой­то Посветените получават знания, би трябвало да е следният. За тези хора - Посветените, престава да действа принципът SoHm. С помощта на психичната си енергия те вече могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство. Всеки По­светен, описвайки източника на знанията си, отбелязва, че сякаш

му ги е диктувал „глас". За­сега ни е трудно да си пред­ставим друг източник за по­лучаване на тези учудващи и сравнително еднакви за всички Посветени знания. Религиозните знания и зна­нията на Посветените идват от един източник - Всеоб­щото информационно прост­ранство.

Мнозина са способни чрез медитация да изпадат в транс, по време на който „виждат" миналото и настоя­щето. Вероятно за тях се от­варят само тесни канали за информация и затова сведе­нията им са объркани. Ин­формационният канал на Ве­ликите Посветени очевидно

е несравнимо по-широк, затова знанията им са доста по-подробни и имат своята „нечовешка" логика, както вече отбелязах.

Надявам се, читателите да ми простят, че се позовавам най-вече на Елена Блаватская. Всъщност всички Посветени говорят поч­ти едно и също. Само че руското издание на Блаватская ми е по-разбираемо в езиково отношение.

В заключение - всички посочени данни и изследвания сме съпоставили с анатомо-физиологическия анализ на външността на хората от предишните цивилизации, за да отговорим поне до изве­стна степен на въпроса какви са били лемурийците и атлантите.

Общи сведения за предишните цивилизации

Елена Блаватская пише по този повод (т. 2, с. 169): „...Исто­рията на първичните раси е заровена в гроба на времето не за Посветените, а единствено за невежествената наука. "

Според посочените източници никой не оспорва произхода на човека чрез уплътняването на духа. Формулирано на езика на съвременната физика, вълновият вариант на живота - духът, Онзи свят, постепенно се е материализирал и е придобил човешко тяло. Процесът на материализация на духа, на сгъстяване на психична- та енергия напомня за приказката, в която при разтварянето на вълшебната покривка храната се появила от нищото. Разбира се, в това не може да се вярва.

От друга, страна, дори от уроците по физика знаем, че 2 г = 1 електрон, т.е. вълновият елемент е способен да се трансформира в материален. Жителят на гр. Уфа - Марат Фатхлисламов, на два пъти е посещавал Великия аватар Сатя Саи Баба в Индия и се е убедил със собствените си очи как той материализира мисълта, създавайки като че ли от нищото прахообразни вещества, ориз и други предмети. Марат донесе и няколко видеофилма, в които се демонстрира процесът на материализация.

Естествено, материализирането, извършвано от Великия ава­тар, може да е добре изпълнен фокус. Твърде убедително е обаче всичко, което прави! А и броят на хората, които му вярват, е смай­ващо голям - всекидневно го посещават около 10 000 души, а на тържеството по повод неговата 70-годишнина се събрали 1 000 000 души от цял свят. Трудно е да си представим чак такова коли­чество простаци и будали.

Трябва да отбележим, че хипотезата за материализарането на психичната енергия има също толкова шансове да бъде доказана, колкото и възприетата в наше време хипотеза за възникването на живота чрез появата на органични молекули и тяхното постепенно усложняване.

Според религията и знанията на Посветените на земята е има­ло 5 раси (или цивилизации). Както вече отбелязах, представите­лите на първата раса, наричани самородените, били ангелопо-добни същества с ръст 50-60 метра, с едно око (онова, което се­га наричаме трето) и се размножавали чрез делене. Представите­лите на втората раса, наричани родените по-късно или безсмъртните, били вече по-плътни, но все още призракоподобни същества с височина около 40 м и с едно око (също от типа на третото) и се размножавали чрез пъпкуване и спори. Третата ра­са, наричана двояките, андрогини или лемурийци, съществувала
най-продължително и проявила най-голяма вътрешна изменчивост. В рамките на тази раса станала подялбата на половете, по­явили се костите, тялото се уплътнило и от четириръки и двулики същества с ръст около 20 метра те се превърнали в двуръки, с едно лице и по-ниски на ръст. Изключително развитие постиг­нали най-късните лемурийци - лемуро-атлантите. Представите­лите на четвъртата раса, наричани атланти, били с две ръце и ед­но лице, 6-8-метрови на ръст и имали плътно тяло. Представите­лите на петата раса, т.е. нашата цивилизация (наричана арийци), отначало били по-високи на ръст, но постепенно се смалили до днешните размери.

Смята се, че на Земята ще се изредят една след друга само 7 ра­си. Всяка от тях е имала и ще има по 7 субраси.

Кога е възникнал животът на Земята?

Във всички посочени източници се отбелязва, че животът и чо­векът са възникнали преди милиони години.

Е. П. Блаватская (т. 2, с.261): „ Читателят може да попи­та защо изобщо говорим за дракони? Защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за огромната древност на човешката раса. "

В „Хрониката на Акаши" пише: паралелно с човека са съществували животни, които са били на същата степен на развитие, както и той. Според съвременните понятия биха ги причислили към влечугите. " (Р. Щайнер „Из летописите на света ", 1992, с. 66)

Блаватская в „Тайната доктрина" (т. 2) дава достатъчно дан­ни за продължителността на последните земни цивилизации: „Лемурия е загинала около 700 000 години до началото на това, което сега наричаме Третичен Период " (с. 392), „...наводнението, заляло последните части от Атлантида, е ста­нало преди 850 000 години... " (с. 416), „...след загиването на последните представители (има предвид атлантите от ос­трова на Платон, оживели след Всемирния потоп) на раса­та на атлантите преди около 12 000 години... " (с. 158), ,,...и че арийците (нашата цивилизация) са съществували вече 200

000 години, когато първият велик остров или континент (на атлантите) е бил потопен " (с. 495).

Очевидно възникването на човека чрез уплътняване на ду­ха е отнело на природата милиони години еволюционен труд. Във връзка с това отново ще цитирам Е. П. Блаватская (т. 2, с. 392): „Преди появата на високо разумната и интелектуал­ната раса на no-късните лемурийци е изминал период от ня­колко милиона години от времето на първата раса, която нямала разум; както и другият период между най-ранната цивилизация на атлантите и историческия период... " И тъй, животът на Земята се е появил преди милиони години, а човешките раси (цивилизации) са се раждали една след друга, ка­то постепенно са се усложнявали. В същото време историята е би­ла изпъстрена с глобални катастрофи, които са унищожавали цели цивилизации. Затова е било напълно логично да се създаде Гено-фонд, подсигуряващ човечеството в случай на глобални катастро­фи.

Материализъм или идеализъм?

Кое е първично - идеята или материята? Този вечен спор в ре­лигията и трудовете на Посветените се накланя по посока на идеализма. Има ли доказателства? Трудно е да се намерят преки доказателства, понеже всичко е погребано назад във времето. Но вече никой не оспорва паралелното съществуване на финия и физичес­кия свят и факта, че мисълта, т.е. психичната енергия има и мате­риални измерения. От друга страна, постепенното усложняване на органичните молекули след появата на примитивни форми на жи­вот и последвалия им прогрес също не може да се изключи. Има ли доказателства? Някои лабораторни експерименти дават смътна представа за процесите, но истината също е погребана назад във времето.

Материалният вариант на живота е някак си по-осезаем и по-разбираем, затова изпитваме и по-голямо доверие към него. Вълновият вариант ни изглежда като нещо мистично и приказно, понеже при съвременното ни ниво го разбираме лошо и сме склон­ни да възкликваме „О, чудо!" или тотално да отричаме всичко. Все

пак навярно вълновата и материалната страна на живота са свързани, също както са свързани финият и физическият свят.

Когато е трудно да се открият преки доказателства, ви остава да вярвате в правотата на божественото учение, ако не сте атеист. Ако се съпостави развитието на науката и религията, можем да от­кроим слепната тенденция: науката не може да отхвърли божест­веното учение и намира все повече и повече доказателства за не­говата правота. Трябва да осъзнаем, че сме само малка частица от Висшия разум и не е наша работа да бъдем съдници. Както е изве­стно, най-големият грях е да смяташ себе си за Бог. Консерватив­ният учен извършва огромен грях, абсолютизирайки достигнатото от него като истина от последна инстанция и напълно отричайки новите научни кълнове, чието „шумолене" вече се разнася из на­учните кръгове.

Лемурийците

От посочените източници става ясно, че земните континен­ти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австра­лия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайна­та доктрина" четем: „.. .Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко проме­ни, отколкото на други места. " (т. 2, с. 248); „По онези вре­мена Земята е била не толкова плътна и по-течна. " (Р. Щайнер, „Из летописите на света", с. 48).

Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).

Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по-приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хи­потезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса", с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество

разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.

Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли", а основното си внимание са концентрирали върху разви­тието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно", „безкостните"), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило раз­делянето на половете - появили се мъжете и жените.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „ Трета­та раса на човечеството е най-тайнствената...Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделни­те единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца... "

Също тя посочва (с. 211), че те са .се размножавали по начин, подобен на пъпкуването - както и повечето растения, червеи, ох­люви и т.н. В „Хрониката на Акаши" разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доми­ниращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи", с. 46, 47).

Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце посте­пенно атрофирали поради това, че „третото око", разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало" във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разби­рам, то е „виждало" горе-долу така, както „виждат" съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслуж­вали това „трето око".

Според мен двете предни очи са се появили при ранните лему­рийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материя­та", което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно него­вата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „ Трето­то око... отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека - като орган на физиче­ското зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи. " И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено - огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични бого­ве. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във фи­зическия, така и във финия свят.

Късните лемурийци вече са били двуръки и еднолики. Задните им ръце атрофирали, а задното „трето око" се скрило дълбоко в черепа, но не престанало да функционира, тъй като костната пре­града на черепа не важи за психичната енергия. Духовният еле­мент в живота на късните лемурийци все още е бил от голямо зна­чение, принципът SoHm не е бил в сила и те са поддържали връзка с Всеобщото информационно пространство чрез „третото око". Те са били високоразумна и интелектуална раса.

Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с. 247, 247, 410), че и в наше време съще­ствуват преки потомци на лемурийците, които не са минали през пещта на генетичните промени в четвъртата (атлантите) и петата (нашата цивилизация) раси. По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои пло-скоглави аборигени в Австралия", „...австралийските ту­земци - съществуващи по едно и също време с архаичната флора и фауна - трябва да причислим към дълбоката древ­ност. Цялото обкръжение на тази тайнствена раса, за про­изхода на която етнологията мълчи, свидетелства за ис­тинността на езотеричната гледна точка", „...оцелелите от онези късни лемурийци, които се спасили от гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният континент бил погълнат от водите, са станали родоначалници на част от

В „Хрониката на Акаши" също има подобни сведения: „ Те (лемурийците) са се изродили, а потомците им продължават и днес да населяват някои области на Земята като диви народи " (Р. Щайнер „Из летописите на света ", с. 22).

Във връзка с това изследването на Австралия, която според тези източници е част от древния континент Лемурия, представлява за нас голям интерес. Възможно е аборигените да са запазили от анатомичните особености на лемурийците.

Лемуро-атлантите

От всички източници става ясно, че лемуро-атлантите съществено са се отличавали от своите предци - ранните лемурийци, и от потомците си - атлантите. Те са били по-съвършени и от едните, и от другите. Един руски Посветен, разказвайки за късните лемурийци, твърдеше, че в сравнение с тях атлантите и хората от наша-та цивилизация са като неразумни деца. В „Хрониката на Акаши" пише, че в началния период на атлантическата цивилизация имало вождове, които били въплъщение на Бога на земята и чиито души са свързани с Висшия разум (Р. Щайнер „Из летописите на света", с. 46, 56).

Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Съвременните хора виждат техните летателни апарати като тайнствени летящи чинии.

Какви са били лемуро-атлантите? Най-подробното описание на живота и гибелта на лемуро-атлантите намерихме при Е. П. Блаватская („Тайната доктрина", т. 2, с. 278, 340, 342, 395, 397, 427, 429, 447, 530, 537) и Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 230-232). В тези източници пише, че лемуро-атлантите са се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всичко скрито. Зрението им е било неограничено и те са разпознавали нещата мигно­вено. За тях не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Познавали са из основи тайните на природата и първо­началната мъдрост. Наричали ги Синове на Боговете.

Лемуро-атлантите не изповядвали религия, защото не познава­ли догмите и нямали убеждения, основани върху вярата. При тях напълно се разтворило „третото (менталното) око", поради което са усещали своето единство с вечно съществуващото, вечно непо­стижимото и невидимото всичко - Единното Всемирно Божество. Това е бил „Златният век" на онези древни времена, когато бого­вете ходели по Земята и свободно общували с простосмъртните. Когато той приключил, боговете се оттеглили, т.е. станали невиди­ми, а по-късните поколения започнали да се прекланят пред техни­те царства - стихиите.

Лемуро-атлантите са строили огромни градове, използвайки мрамор, лава, черен камък, метали и редки почви. Те изсичали от камъни своите собствени изображения - по-свой размер и подо­бие, и им се кланяли. Древните останки на гигантските съоръжения са били съградени от тях. Огромни монолити с тегло до 500 то­на били използвани в строителството. Съществува предположени­ето, че „висящите камъни" в долината Солзбъри - Англия, и еги­петският сфинкс са техни творби.

Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Зе­мята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", с. 165), че тези летателни апара­ти са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енер­гия.

Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атланти­те, макар последните да са били два пъти по-високи от съвремен­ните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората - по-обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по-слаба.

Пак при него намерихме сведения за конфликтите между раз­личните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.

На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята пре­скочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъ­пил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да за­лязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник - Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кра­тер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.

И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата земна цивилизация

Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други - лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволю­цията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно по­сочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават не­видими.

Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.

Атлантите

Както пише Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 235-237), след катастрофата, пре­дизвикана от сблъсъка между планетите, останалите живи атланти започнали да се при­способяват към променените

условия на Земята, но вече в отсъствието на суперинтелектуалците, които биха могли да помогнат за оцеля­ването им. Като спомен за тях възникнала религията. Жреците се опитвали, из­ползвайки религията, да под­чиняват хората на своята власт. Мамутите и бронтозаврите изчезнали, тъй като не се приспособили към новия климат. Небето, което преди било червено, станало не­бесносиньо. Понякога валял сняг, ветровете били станали осезаемо по-студени, появи­ли се приливите и отливите. Хората постепенно ставали все по-ниски.

Жреците на атлантите разбирали, че без знанията на лемуро-атлантите обще­ството трудно ще прогреси­ра. Започнали да събират старинните им писания, опитвали се да ги дешифри­рат. Били предприети раз­копки за откриването на дру­ги източници на древните знания. Овладяването им довело до прогрес.

Били построени големи градове, учените постоянно изобретя­вали все по-нови средства за покоряване на природата. Хората по­строили летателни апарати и започнали да се издигат във въздуха със самолети без крила. Те летели безшумно и можели да „засти­ват" във въздуха, защото хората разбрали тайната на гравитация­та и се научили да използват антигравитацията. Управлявали на­пример във въздуха огромен камък с помощта на устройство, голямо колкото длан. Превозването на стоки ставало предимно по въздуха, наземен транспорт използвали при малки разстояния, превозването по вода било рядкост.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 533) също пише, че атлантите са притежавали летателни апарати. Тя посочва: „...Именно от четвъртата раса са получили... най-ценните науки за скри­тите свойства на скъпоценните и другите камъни, както и химията..."

В „Хрониката на Акаши" (Р. Щайнер, „Из летописите на света", с. 20) е отбелязано, че атлантите властвали над това, което се нарича жизнена сила. Например в пшениченото зърно е концентри­рана сила, благодарение на която прераства кълнът. Атлантите имали приспособления, с чиято помощ тази или подобна жизнена сила се превръщала в механична, прилагана при летателните и другите апарати.

Освен че въздействали върху гравитацията и използвали жиз­нената сила, атлантите употребявали психичната енергия с по­мощта на „третото око". Нострадамус посочва, че при строителст­вото на пирамиди и други подобни монументи атлантите пренася­ли камъните с „поглед" (изглежда са се настройвали с помощта на „третото око" на вълновите елементи на камъка и по този начин са противодействали на гравитацията). Е. П. Блаватская (т. 2, с. 375) отбелязва, че в процеса на еволюцията им „третото око" започна­ло да губи своята функция, но те предприели мерки, за да стиму­лират „вътрешното си зрение". След като овладели необичайните за нас сили (антигравитацията, жизнената сила и психичната енер­гия), атлантите създали високоразвита цивилизация, останки от която намираме и днес.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 538) пише следното: „... пирами­дите на Египет, Карнак и хилядите развалини... на монумен­талния Начкон-Ватв Камбоджа... развалините в Паленке и Уксмала в Централна Америка... (светът) на неизбледняващите бои в Луксор - тирският пурпур, яркият вермийон и заслепяващото синьо, които украсяват стените..., са тол­кова свежи, както в първия ден на полагането им... неразру­шимият цимент на пирамидите и древните акведукти... сабята-дамаскиня, която може да бъде сгъната в ножницата, без да се пречупи... несравнимите нюанси на витражите...

тайната на стъклото, поддаващо се на обработка... "

Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 237) пише, че са общу­вали помежду си чрез телепатията, която изпълнявала ролята на „универсален език". Постепенно започнала да се развива речевата функция, появили се различни езици, хората все по-трудно се раз­бирали един друг. Било измислено писмото.

В „Хрониката на Акаши" (с. 18, 19) се отбелязва, че атлантите са се отличавали от съвременните хора с прекрасно развита памет и с не по-малка предразположеност към логиката. При тях се полз­вали с авторитет предимно възрастните хора заради дългогодиш­ния си опит.

По време на атлантическата цивилизация географията на кон­тинентите е била по-различна. В същата „Хроника на Акаши" (с. 17) се казва, че атлантическият континент се е разпростирал на мя­стото на Атлантическия океан между Европа и Америка. Е. П. Блаватская (т. 2, с. 279, 280) разграничава два основни континен­та: единият в Тихия океан, вторият - в Атлантическия. Както отбе­лязва тя, Мадагаскар, Цейлон, Суматра, Ява, Борнео и островите на Полинезия са части от огромния тихоокеански континент Ат­лантида. За размерите му може да се съди по Сандвичевите остро­ви, Нова Зеландия и остров Пасха, които са били „трите върха на потъналия континент". Туземците от тези острови никога не са се познавали и въпреки това твърдят, че островите им преди са били част от огромен континент. Но най-интересното беше, че местни­те жители говореха на един език и имаха еднакви обичаи.

Вторият континент Атлантида се е разпростирал в Атлантичес­кия океан и негови части са Азорските и Канарските острови. На мястото на съвременния азиатски континент е имало само големи острови.

Съществуват сведения, че атлантите са били от различни нации и подраси. Например в „Хрониката на Акаши" (с. 23-29) се разгра­ничават 7 подраси. Първата подраса (рмоагали) се е отличавала с високоразвита памет и магична сила на словото. Втората подраса (тлавиатли) придобила честолюбие и запазвала в паметта си свои­те подвизи и деяния. Третата подраса (толтеки) е предавала пости­женията и талантите си на своите потомци, във връзка с което са се появили клановете и вождизмът. Четвъртата подраса (пратуранци) изпитвала по-силни користни желания и стремежи. Петата

подраса (прасемити) се характеризирала с развити аналитични способности. Шестата подраса развила мисловната си сила, пора­ди което се появила жаждата за нововъведения и промени. Седма­та подраса (монголи) развила още по-интензивно мисловната сила, но стигнала до убеждението, че най-умно е най-древното.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278,280,281,493,532, 533) отделя две подраси на атлантите - деви и пери, отбелязвайки, че девите са би­ли силни гиганти, и разграничава атлантите от хората, чийто облик напомнял Буда, от хората, приличащи на статуите от остров Пас­ха. Според нея първите били Синове на Боговете, а вторите - на злобни магьосници. Освен това атлантите били жълти, черни, ка­фяви и червени. Жълтите са прародители на китайците, монголите и туранците, черните - на африканските негри, а червените - на евреите.

Тя пише и за греха на атлантите, които злоупотребили с новите технологии. Светилището, предназначено за Бога, било превърна­то в езически молитвен дом - място за всякакви духовни беззако­ния. В резултат започнали безкрайни войни между различните групи атланти.

Лобсанг Рампа (с. 238, 239) обяснява, че причина за възниква­нето на войните е била появата на различни езици сред атлантите. Същият автор пише, че атлантите са изобретявали все нови и но­ви видове оръжия. Появило се лъчево оръжие, което предизвиква­ло мутации. Бактериологичното причинило ужасна епидемия от инфекциозни болести. Скоро създали и оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и като че ли се олюляла около своята ос. По­топи, пожари, смъртоносни лъчи убивали хората с милиони. Някои се спасили в херметизирани кораби, които плували по повърхността на водата, други се издигнали във въздуха с лета­телни апарати.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 439, 466, 534) така обяснява войната между атлантите. Черните атланти, които били управ­лявани от низшите материални духове на Земята и съставлява­ли две трети от човечеството, воювали срещу жълтите атланти, останали верни на боговете и представляващи една трета от човечеството. Двете групи атланти се различавали една от дру­га не само физически, но и духовно. Те били отлично осведомени за първоначалната мъдрост и тайните на природата, вза­имно антагонистични в своята борба. Тя описва как вождът на жълтоликите, виждайки греховете на черноликите, изпратил своите въздушни кораби (вимана) с благочестиви хора при братята управници с думите (с. 379): „Нека всеки жълтолик изпрати сън (хипнотичен) на всеки чернолик. Нека дори те (магьосниците) избегнат болки и страдания. Нека всеки чо­век, верен на слънчевите Богове, завърже (парализира) всеки човек, верен на лунните богове, за да не избегне никой своя­та участ... Когато черноликите се събудили и си спомнили за своите вимана, за да се спасят от надигащите се води, те видели, че онези били изчезнали. "

И тъй, цивилизацията на атлантите, оцеляла след гибелта на лемурийската цивилизация, овладяла древните знания на лемуро-атлантите и ги развила, но постепенно между отделните групи атлан­ти се натрупвал антагонизъм, който довел до война. Безкрайните войни и все по-новите оръжия неизбежно предизвикали гибелта на Атлантида.

Гибелта на Атлантида. Всемирният потоп

Информация по тези въпроси успяхме да намерим главно в мо­нументалния труд на Е. П. Блаватская (т. 2, с. 158, 179, 276, 278, 279, 284, 364, 365, 378, 379, 392, 393, 416, 438,439, 458,466, 495, 501, 509, 514, 535, 536, 537, 541, 546). Известни допълнения ус­пяхме да направим и в посочените вече книги на Р. Щайнер (с. 17) и Лобсанг Рампа (с. 239, 240).

Безкрайните войни и невижданото по своята мощ оръжие в крайна сметка повлияли върху стабилността на земната ос. Пре­местването й предизвикало глобални промени в земните недра, ко­ито били съпътствани от изчезването на Атлантида и появата на нови континенти. Последната фатална война, избухнала между жълтите и черните атланти, предизвикала гибелта на последните, които в момента на потъване на континентите били под хипнотич­но въздействие (телепатично оръжие). Жълтите успели да се спа­сят с летателните си апарати (вимана), като кацнали на „Земята на огъня и метала", под която се разбират днешните Хималаи, Тибет

и Гоби. Двата главни континента на Атлантида потънали.

Всемирният потоп бил предизвикан от това, че „полюсите сменили местата си". От книгата на Е. Блаватская се разбира, че „Зе­мята на огъня и метала" била полярната област (Северният полюс). Оттук следва, че по времето на Атлантида самият полюс се е намирал в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби. В ре­зултат на разместването на земната ос Северният полюс се преместил на сегашното си място.

„По време на Всемирнния потоп цялата Земя била една огромна водна пустиня, само върховете на Хималаите и Ти­бет заедно с високото плато (Гоби) стърчали от водата. На мястото на пустинята Гоби се плискало голямо вътрешно море, там имало остров, който по своята несравнима кра­сота нямал съперници в целия свят и бил обитаван от по­следните оцелели представители на раса, предшествала на­шата. Този остров според преданието съществува и досега като оазис, обкръжен от страшното безлюдие на пустиня­та Гоби." . .

Лобсанг Рампа пише, че при атлантите съществувало племе, което се ползвало навремето с особената благосклонност на суперинтелектуалците (лемуро-атлантите). То обитавало великоле­пен бряг на едно от моретата. След Всемирния потоп територия- та му се издигнала над морското ниво и била обкръжена от високи планини (може да се предположи, че това е Гоби - бел. Е. М.). Жреците на племето били предсказали потопа. Те предварително отразили историята, картата на света и на звездното небе, а също така и тогавашните научни представи, върху златни плочи. Заед­но с образци на инструменти, книги и други предмети те били скрити в каменни пещери на няколко отдалечени едно от друго места, за да ги намерят хората от бъдещето и да опознаят своето минало.

В резултат на издигането на територията климатът силно се променил, мнозина от жителите умрели от преохлаждане и разре­дения въздух. А оживелите станали родоначалници на съвремен­ните издръжливи тибетци. Точно по тези места дълбоко в планин­ските пещери са скрити плочите, съхраняващи Знанието. В пеще­рите имали право да влизат малцина от новите жреци. Другите свидетелства за изчезналата цивилизация се намират в един изоставен, от никого неохраняван град, сред просторите на планин­ския масив Тян-Шан.

Данни за това, че в пещерите на Тибет и Гоби е скрито ве­ликото Знание, намираме и при Е. Блаватская. Тя обаче не разказва за златните плочи и книгите, а недвусмислено намек­ва за хора в сомати, намиращи се в тази област на земното кълбо: „...Малцината от безсмъртните хора, спасили се, когато загинал свещеният остров, намерили пристан във великата пустиня Гоби, където пребивават и досега, неви­дими за всички и защитени от достъп до тях от цели войн­ства духове" (с. 466); ,,...в Аиряна - Ваеджо, където се строи Бара... годината изглежда като един ден и една нощ... това е ясен намек за полярните области" (с. 365); „...там, във Бара, ще донесеш семената на мъжете и же­ните, семената на всякакъв род домашни животни... за да се съхранят там и да не се изчерпват, докато тези хора пребивават във Бара... " (с. 364).

От всичко казано следва, че по време на Всемирния потоп, пре­дизвикан от изместването на земната ос и полюсите, част от атлан­тите са се спасили, като се преместили в района на Хималаите, Ти­бет и Гоби. По времето на Атлантида районът е бил полярна об­ласт, но изглежда с други климатични условия от сегашния Севе­рен полюс. Издигането на планините и на платото (Гоби и Тибет) са променили условията на живот. Една част от оцелелите атланти станали родоначалници на съвременните тибетци, други се укрили в планинските пещери и изпаднали в състояние на сомати, запаз­вайки за хилядолетията и себе си, и своите знания. Там се съхра­няват и златните плочи, книгите и инструментите, свидетелстващи за знанията на атлантическата цивилизация.

Авторите отбелязват, че са се спасили само „благочестивите", т.е. хората, способни да се освободят от негативната енергия -важно условие за изпадане в дълбоко сомати. Спасили са се също така и част от атлантите, пътували в херметизираните кораби, как­то и онези, които били. издигнати над морското равнище заедно със земята, върху която живеели. Другите загинали под водата, възможно е над главите им да са се съединили планините.

Кога е загинала Атлантида? Подобни сведения намерихме само при Е. Блаватская. На няколко места тя отбелязва, че Всемирният

потоп и гибелта на главните континенти на Атлантида са станали преди 850 000 години. По време на Всемирния потоп атлантите загинали веднага. Оцелелите изчезнали в периода отпреди 850 000, - 700 000 години. По нататък обаче Блаватская си противоречи: на едно място отбелязва, че преди 850 000 години е имало половин дузина потопи и последният от тях е станал преди 100 000 години, на друго - че в периода преди 850 000 - 11 000 години вече е нямало потопи. Тя специално отбелязва, че Всемирният потоп, унищожил основните континенти на Атлантида преди 850 000 години, е библейският потоп, останал в паметта на хората. Малките „потопи" нямат нищо общо с него.

При това положение какво се е случило преди 11 000 годи­ни? При Нострадамус, Е. Блаватская и в „Хрониката на Акаши" се отбелязва, че освен Хималаите, Тибет и Гоби след Все­мирния потоп отпреди 850 000 години е останал незалят още един участък от сушата (в съвременния Атлантически океан), описан от Платон и наречен в източниците „островът на Пла­тон". Там останали живи атланти, които не разпилели своите знания и технологии. Те живеели на своя остров, оказвайки вли­яние върху развитието на хората от нашата зараждаща се циви­лизация, появила се върху издигналите се от океана континен­ти. Е. Блаватская приписва построяването на великите египет­ски пирамиди на атлантите от „острова на Платон" и назовава времето - преди 78 000 години, когато „Египет току-що се бил появил от водите ". Отбелязва положителното влияние на ат­лантите върху древните египтяни: „Династията на древните египтяни притежавала всички знания на атлантите, макар в жилите им да не течала кръвта на атлантите. "

Преди 11 000 години атлантите от „острова на Платон" видели на небосклона нова звезда. Тя се уголемила и скоро, както описва Нострадамус, започнала да бълва нетърпима жар. Това била коме­тата Тифон (по Нострадамус), която паднала в района на Атланти­ческия океан. В резултат „островът на Платон" потънал, а послед­ните атланти на земното кълбо загинали. Кометата пробила земна­та кора и в океана се изляла магма. В атмосферата се издигнало го­лямо количество пара и прах и над Земята за дълги години се спус­нала тъма. Зародилата се по онова време наша цивилизация отно­во попаднала в трудни условия за оцеляване.

Китайските източници също описват Атлантида и посочват, че е пропаднала на дъното на океана, а спасилият се „китайски Ной" продължил човешкия род.

За причините, довели до гибелта на Атлантида, съществуват две мнения. Първото - на Е. Блаватская, гласи, че е геологически катаклизъм. Второто („Хрониката на Акаши", Лобсанг Рампа, Но­страдамус, отново Блаватская на друго място в книгата си) свиде­телства за греха на атлантите, които злоупотребявали със знание­то и новите технологии.

Разсъждавайки за гибелта на Атлантида, нямаме право да из­ключим периодично повтарящите се геологически катаклизми. Но не можем да пренебрегнем и ролята на греха, колкото старомодна и религиозна да ни се струва тази мисъл. От получените по време на експедицията сведения става ясно, че атлантите са били вклю­чени към Всеобщото информационно пространство (Бога) и оттам са черпели знания. Използването им за военни цели наистина е би­ло голям грях. И само Бог знае какво влияние оказва финият свят (светът на психичната енергия) върху физическия - може би нега­тивната енергия води до геологически катаклизми. Не можем да не се съгласим обаче, че грехът на атлантите е довел до тежката карма за нашата цивилизация, изолирана от знанията на Всеобщото информационно пространство и принудена да се реализира сама. Само малцина Посветени имат правото да влизат в системата от знания на Висшия разум.

Ако съберем откъслечните и разнообразни сведения за взаимо­отношенията между атлантите и хората на нашата цивилизация, посочени от Е. П. Блаватская (т. 2, с. 178, 278, 384, 387, 439, 440, 441, 495, 509, 532, 533, 536), в „Хрониката на Акаши" (с. 31, 33, 34, 37, 38,41,46, 56) и Лобсанг Рампа (с. 240), се получава изклю­чително интересна картина.

Хората от нашата цивилизация са се появили в недрата на атлан­тическата почти 200 000 години преди потопа (станал преди 850 000 години), т.е. повече отпреди 1 000 000 години. По онова време атлан­тите започнали да~ раждат деца с необикновена за тях външност -точно те били първите хора от петата раса (нашата цивилизация). Отначало това се е смятало за анахронизъм. Но такива деца се по­явявали все повече. Те били по-ниски на ръст от атлантите, в сравне­ние със съвременния човек обаче били по-високи и едри.

В периода на съвместния живот с атлантите преди Всемирния потоп за хората от нашата цивилизация, както и за атлантите, не важал принципът SoHm, т.е. те също са били включени към Все­общото информационно пространство. Последното послание SoHm започнало да действа доста по-късно - след Всемирния по­топ. След него са се спасили малък брой атланти, сред които има­ло жълти, кафяви, червени и черни. Оцелели са също и хора от пе­тата раса (нашата цивилизация). И атлантите, и хората от нашата цивилизация били спасени от Вайсвата Ману (или Ной), който бил атлант, както твърди Е. Блаватская (т. 2, с. 278).

Има сведения, че хората от нашата цивилизация дори и след Всемирния потоп не преставали да воюват с оцелелите атланти. Изглежда тези войни са останали в паметта ни като древни леген­ди и сказания, разказващи за смели рицари, побеждавали велика­ни (деви и пери) и същества, надарени с магьосническа сила („тре­тото око"?). Въпреки това атлантите и хората от нашата цивилиза­ция се размножавали не само отделно едни от други, но се и смес­вали помежду си. И това се проточило до времето, когато потънал „островът на Платон" (преди 11 000 години). По-старата раса (ат­лантите) губела все повече от отличителните си признаци и придо­бивала чертите на по-младата и нова раса. Египетската цивилиза­ция, която най-дълго и мирно съществувала съвместно с атланти­те от „острова на Платон" и се е смесвала с тях, придобила много от тайните знания и технологии на атлантите.

При смесването жълтите атланти станали родоначалници на ки­тайците, монголците, туранците; черните - на негрите; червените - на евреите; кафявите - вероятно на европейците. Отбелязват се два източника за произхода на човечеството - Тибет и Африка. Струва ми се обаче, че африканският първоизточник на нашата цивилизация е загинал преди 11 000 години заедно с „острова на Платон" и доминиращ се е оказал тибетският източник, което се потвърждава от офталмогеометричните изследвания.

Най-интересно е следното: всички автори отбелязват, че оцеле­лите след Всемирния потоп хора от четвъртата и петата раса били управлявани от „божествени царе". Кои са те? Ако си спомним, че същите автори наричаха лемуро-атлантите Синове на Боговете, можем да предположим, че след Всемирния потоп точно лемуро-атлантите са управлявали хората от четвъртата и петата раса. Те са

ги обучавали как да развиват своите знания, загубени след потопа. Душите на „божествените царе" били свързани с Висшия разум.

От къде са се появили на Земята обаче лемуро-атлантите, заги­нали по време на предишната глобална катастрофа 1 000 000 годи­ни преди Всемирния потоп? Така по пътя на логиката стигаме до извода за съществуването на Генофонда на човечеството, включ­ващ хора от различни цивилизации, откъдето те могат да излизат при необходимост.

Заключение

Лемурия и Алантида, съществували на Земята една след друга, са били високоразвити цивилизации. Но развитието на всяка от тях неизбежно довеждало до конфликти и войни, които предизвик­вали гибелта им. Земята преживяла две глобални катастрофи. Първата унищожила лемурийците, втората - атлантите.

Всяка цивилизация се е зараждала в недрата на предишната. Нейните древни знания и технологии не се предавали обаче на следващата. Оцелелите след глобалните катастрофи хора, поставе­ни в сурови условия на живот, губели своите знания и технологии и възниквала опасността да подивеят напълно. И само знанията, запазени в дълбоките пещери, както и „божествени царе", появи­ли се неизвестно откъде, им помагали да се развиват и да вървят по пътя на прогреса.

Може би наистина съществува Генофонд на човечеството, включващ представители на различни цивилизации в състояние на сомати, чиято задача е да запазва живота на планетата и в случай на глобални катастрофи да управлява оцелелите, както и да дава нови кълнове човешки живот? Нашата цивилизация също може да бъде сполетява от глобална катастрофа. Дали Генофондът същест­вува все още? Какво има там, в сомати-пещерите?