Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2017 г

По отношение на възрастово-специфичните коефициенти на детската смъртност, и през 2016 г. се наблюдава най-висока смъртност при децата в перинаталния период – 14,5 на 1 000 родени деца.

Детската смъртност в областта през последната година е по-ниска в сравнение с 2015 и 2016 година и е 4,1 на 1 000 живородени деца. Дължи се предимно на преждевременни раждания, недоносеност, вродени аномалии, асфиксия и пневмония. Тя е твърде висока сред малцинственото население, както и в отдалечените трудно достъпни села.

Най-голям през 2016 г. остава броят на починалите деца със заболявания от клас XVI – „Някои състояния, възникващи през перинаталния период”, като преобладават починалите деца с дихателни и сърдечно-съдови нарушения. Следват починалите деца със заболявания XVIII клас – „Симптоми, признаци и отклонения от нормата“ и I клас – „Някои инфекциозни и паразитни болести.

Причините за детската смъртност са както от медицински така и от немедицински характер: на първо място пропуски на семейни лекари и лекари специалисти при провеждане на женска и детска консултация и недостатъчната координация между отделните звена в системата за майчино и детско здравеопазване. Към втората група причини се отнасят ниският социален статус на населението, най-вече в селските и етнически райони, незадоволителната здравна култура и начина на живот, които определят високия риск на отделните групи.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението.

Неблагоприятното развитие на раждаемостта и смъртността води до неблагоприятни промени и в естествения прираст на населението. От 1990 година естественият прираст в страната намалява, тъй като броят на умиранията е значително по-голям от броя на ражданията. Тази тенденция е валидна и за Добричка област.

Статистическите данни за демографията на населението показват, че през 2016 г. продължават отрицателните тенденции в демографското развитие на областта. Увеличаването на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти и увеличаването на средната продължителност на живот не могат да променят отрицателните тенденции на естественият прираст в областта.

Естествен прираст по общини в област Добрич

Положителните тенденции в изменението на основните показатели на демографското развитие на страната, които се формираха през последните години, продължават и през 2016 година. Те се изразяват в забавяне на темповете на намаляване на населението в резултат на подобряване показателите за неговото естествено движение и постепенното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртност и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Независимо от положителните изменения в някои показатели за демографското развитие и в бъдеще броят на населението ще продължи да намалява. Според прогноза на НСИ очаква се през 2020 година населението на България да е 7 137 хил. души.

Демографското застаряване на населението показва стабилна тенденция, макар и с по-бавни темпове в област Добрич. Високата честота на артрити, ревматизъм, хронични заболявания, заболявания на сърцето, мозъка и белите дробове, включително инсулт, деменция и рак, водещи до трайно инвалидизиране, правят възрастните хора значителни консуматори на здравни услуги. Това в голяма степен е и един от най-съществените фактори за развитието на здравни и социални услуги.

В Добричка област няма болница за долекуване и рехабилитация на състояния след временна или трайна инвалидизация. Докато не се постигне чувствително нарастване на продуктивността на трудоспособното население, ще се изостря и проблемът за осигуряване на възможности възрастните хора да водят сигурен и достоен живот. Сегашните и бъдещите тенденции в здравния и социален статус на възрастното население поставят пред ръководството и планирането на здравната и социална помощ много важни въпроси за решаване, както на местно, така и на общодържавно равнище.

Ниската раждаемост – 8,2 %, средният коефициент на плодовитост на българската жена 1,54 показват, че в българските семейства средно се ражда по едно дете и половина.

Големият брой аборти поставя високи изисквания пред здравната мрежа в областта. В този смисъл профилактиката на изкуственото прекъсване на бременността има изключително важно значение, особено в условията на ниска раждаемост. Не бива да се подценява работата, свързана с обучението на неграмотните подрастващи от малцинствените групи.

Смъртността, като един от най-важните индикатори за оценка на общественото здраве, характеризиращ го от негативната му страна, т.е. чрез отсъствие на здраве, показва една устойчива тенденция на повишение в област Добрич, движеща се в интервала между 13,8 %о през 2005 година и нарастваща до 15,5 %о през 2016 година, при средна за страната - 15,1 %о. Анализът на структурата на общата смъртност по причини показва най-висок относителен дял на заболяванията на органите на кръвообращението, следвани от умиранията от новообразувания, болести на храносмилателната система, както и външни причини за заболеваемост и смъртност.

Детската смъртност в региона бележи тенденция на устойчиво снижение, сравнена с предходните периоди, което е много добър показател за здравната мрежа. През 2016 година детската смъртност е по–ниска от 2015 година за област Добрич и е 4,1 на 1 000 живородени деца, при средна за страната 6,5 %о.

Анализът на детската смъртност по причини показва най-висок относителен дял на някои състояния, възникващи през перинаталния период – 50 %, следвани от вродени аномалии 33,3 % и симптоми, признаци и отклонения от нормата – 16,7 % .

Вниманието трябва да се насочи към профилактика на бременността и качеството на родилната помощ, тъй като перинаталната смърт е много важен критерий за работата на здравеопазването.