Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

9.6 Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

Дейността на ДАА за провеждане на държавната политика в областта на архивното дело е насочена към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата нормативна база. В процеса на изпълнение на втората стратегическа цел „Адаптиране на компетентностите на ДАА към реалните и намаляващи ресурси на агенцията” са разработени и утвърдени от председателя вътрешни административни актове, които уреждат дейността на агенцията и са пряко свързани с изпълняваната от нея политика и програма.

Опазването на документите е едно от най-важните условия за гарантиране правилното съхранение и доброто опазване на националното архивно наследство чрез осигуряване на специализирани архивохранилища. През периода 2013-2015 г. като една от най-важните стратегически цели на ДАА – стратегическа цел 3, е определено поетапното осигуряване на архивохранилища, отговарящи на стандартите за опазване на ценните документи на нацията. Поддържа се в електронен режим регистър на архивохранилищата в критично състояние. Изготвен е средносрочен план за ремонтни и строително-монтажни дейности с цел поетапно модернизиране на всички архивохранилища в критично състояние, който е оптимизиран във връзка с крайно ограничените финансови възможности на ДАА.

През отчетния период се регистрира за поредна година недостиг на финансов ресурс за реализиране на ремонти на архивохранилища на отделите „Държавен архив”, като тези дейности са намалени до критичния минимум. Крайно недостатъчни са и средствата за оборудване и поддържане на архивохранилищата на държавните архиви, съгласно изискванията на действащите стандарти. Липсата на необходимата финансова обезпеченост – за извършване на необходими ремонти и оборудване на архивохранилищата на държавните архиви – структурни звена на ДАА, значително увеличава риска от увреждане и загуба на националното документално богатство, както и до извършване на скъпо струваща реставрация и консервация на увредените документи.

ДАА е единствения орган на територията на Република България, който контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните и общинските институции и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване. Към настоящият момент на територията на гр. София в архивохранилищна база “Биримирци” има около 7 500 линейни метра ценни архивни документа в риск, за които е необходимо спешно предприемане на мерки за тяхното преместване в подходяща за целта сграда. Очаква се комплектуване на ценни документи с постоянен срок на съхранение с фондообразователи , съгласно ЗНАФ в размер на около 5000 линейни метри. За реализирането на стратегическите цели на агенцията, е необходимо спешно изпълнение на преустройство и реконструкция на имот – публична държавна собственост, предоставен на Държавна агенция “Архиви” с Решение № 772 от 25 октомври 2011г. на Министерски съвет. Обектът се намира в гр. София, Столична община, район “Младост”, кв. 2, п-л І от НПЗ “Изток” част 1, местност “Къро” и представлява обособена част ІІІ от терен със специално предназначение и изградена върху него през 1986 г. масивна едноетажна сграда . Сградата е със застроена и разгъната площ 4619,11 кв. м., височина 10,20 м. и застроен бруто обем 47114, 92 куб. м.

След преустройство и реконструкция, в сградата ще се изгради архивохранилище за документи на хартиена основа, отговарящо на изискванията за съхранение на документи, съгласно приетите национални и международни стандарти. При изграждане на триетажна стелажна конструкция в сградата ще бъде обособена 13 857 кв. м. архивохранилищна площ.*

Недостигът на финансови средства засегна и друга основна дейност за опазване на съдържанието на архивните документи – попълването на застрахователния фонд на агенцията със застрахователни микрофилмови копия – негатив. Това доведе до значително намаляване на броя изготвени застрахователни копия. Недостатъчното финансиране възпрепятства и организирането на обучения и осъществяване на ефикасен контрол на служителите, извършващи реставрация и консервация в архивите, от страна на Централната лаборатория.

Чрез приоритетната за държавните архиви дейност от 2012 г. по въвеждане на архивни описания и дигитални мастер обекти в централизираната база на Информационната система, както и чрез тематичните сайтове, се разширяват възможностите за Интернет достъп на потребителите до научно-справочния апарат и до дигитални копия на архивни документи и техните метаданни. Базата данни на ИСДА се обогатява ежедневно в резултат на дейността на служителите на държавните архиви. С това търсенето и извличането на информация от всички потребители става все по-пълноценно и ефективно, а достъпът до архивни документи и техните копия – по-удобен и облекчен. От друга страна, постоянното обогатяване и усъвършенстване на базата чрез функционалностите на системата даде възможност да се повиши ефективността на труда на служителите от ДАА и да се подобрят процесите по управление и контрол в агенцията. Освен това, наличието на достатъчно пълна база с архивни описания и метаданни в ИСДА, съвместими с утвърдените международни стандарти и изисквания, както и на специализирана функционалност на системата за експорт на данни в ХМL формат по най-разпространения професионален стандарт за архивно описание Encoded Archival Description (EAD), дава възможност за участие на агенцията в различни международни проекти, базирани на този стандарт и за обмен на данни с други архивни системи. Засега такъв проект, в който ДАА успешно участва е евпропейският портал APEx (Archives Portal Europe network of eXcellence). През 2015 година функционалността за експорт на данни от ИСДА по този стандарт беше допълнено и усъвършенствано.

И през отчетния период продължават последователната дейност на ДАА за дигитализация на националното културно-историческо наследство, съхранявано в държавните архиви. В изпълнение на функциите си на методически орган, съгласно Закона за Националния архивен фонд, ДАА инициира дискусия и сътрудничество за по-нататъшно развитие на общи принципи на методика за дигитализация на културно-историческо наследство на национално ниво, при отчитане на спецификата на отделните институции. На 11 юни 2015 г. в Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе методическа среща, организирана от Агенцията с любезната подкрепа на Историческия факултет на СУ, на тема: „Методика и практика на архивната дигитализация“. Бяха поставени и обсъдени въпроси от методически характер, като техническите изисквания и стандарти за дигитални образи и метаданни, управлението на процесите, начините за съхранение и достъп, а също и финансови и  технически проблеми. Беше засегната и темата за електронно създадените документи и нормативното регламентиране на тяхното архивиране.

В изпълнение на Стратегията на ДАА за периода 2013-2015 г. и на концепцията за изграждане на дигиталния архив, изграждането на дигиталния архив на ДАА като централизирана база от дигитални обекти и техните метаданни се извършва и управлява изцяло през ИСДА. С това се решават в значителна степен основни проблеми пред дигитализацията в ДАА, съществували до края на 2013 г. като: автоматизираното управление на процесите, последователността на качеството, ефективността на труда на служителите, сигурността на данните, използваемостта и директния Интернет достъп до изготвените дигитални обекти и техните метаданни.

През 2015 г. в базата на дигиталния архив на ИСДА са добавени общо 30880 дигитални обекта (дигитализирани архивни документи) съдържащи 90675 файла с дигитални образи с обем 4.3 ТБ. Увеличението спрямо 2014 г. (когато в ИСДА са въведени 13 057 дигитални обекта с 50 516 файла с общ обем 2.7 ТБ) е със 17 823 дигитални обекта, 40159 дигитални образа и 1.6 ТБ. От добавените през 2015 г. дигитални мастер обекти новоизготвени са 7 152 обекта с 31 213 образа с обем приблизително 1.3 ТБ. Останалите 23 728 обекта с 59 462 образа с обем 3 ТБ са изготвени периода 2008-2013 г., преди внедряването на софтуера за дигитализация към системата и съхранявани досега на външни твърди дискове. Към 31.12.2015 г. базата на дигиталния архив в ИСДА включва общо 50 379 дигитални обекта (дигитализирани архивни документи) със 168 039 файла (дигитализирани страници от документи) с общ обем приблизително 9 ТБ. Все още към тази дата извън ИСДА на външни дискове се съхранява значителен обем от дигитални обекти, изготвени преди стартирането на дигитализацията директно чрез системата през 2014 г. – приблизително 11.4 ТБ. Въвеждането им в ИСДА и включването им като пълноценна част от базата на дигиталния архив на ДАА зависи на първо място от осигуряването на допълнителен дисков масив за ИСДА и след това от дългосрочното планиране в съответствие с кадровите ресурси на ДАА. Към момента, като временна мярка за сигурност, тези дигитални обекти са дублирани на външни твърди дискове и въвеждането им в ИСДА може да бъде отложено. Това обаче е недостатъчно сигурно решение и не решава проблемите с използването на тези обекти и участието на техните описания в общата база с архивни описания на ИСДА.

Наред с качеството на дигиталните обекти от решаващо значение за тяхната използваемост е и качеството на техните метаданни като част от общата база с архивни описания на ИСДА. За подобряване и унифициране на качеството на метаданните в началото на годината бяха изпратени детайлни методически указания за изготвяне, проверка и корекция на архивните описания в ИСДА. Вследствие на това, и благодарение на засиления контрол на описанията в архивите, качеството на архивните описания се повиши значително.

През 2015 г. продължи дигитализацията по двете постоянни дългосрочни теми „Органи на власт и управление за периода 1878-1944 г.” – протоколи от заседания на органите на власт и управление и “Особено ценни и уникални документи, съхранявани в ДАА”. По първата тема крайната цел е цялостно дигитализиране и включване в базата на ИСДА на всички документи от този масив, което ще позволи намаляване на ползването им в оригинал и изграждането на една пълноценна и ефективна база. Други теми, по които бяха изготвяни нови дигитални обекти бяха “Първа световна война”, “Втора световна война”, “Съединение и Сръбско-българска война”, “Народен съд”, както и допълването на масива с дигитални копия на фотодокументи. Те бяха свързани основно с подготовката и допълването на електронни тематични колекции от платформата „Архивите говорят”. През годината започна въвеждането в ИСДА дигитални копия от стъклени плаки, съхранявани в архивите. В ИСДА бяха въведени 504 дигитални обекта с 504 броя дигитални образи, изготвени от стъклени плаки от архивния фонд на фотографа Крум Савов, съхраняван в ДА-Смолян. Целта е да се осигури достъп до тяхното съдържание без да се застрашава физическото им състояние. Въвеждането на основните масиви от стъклени плаки ще продължи и през 2016 г.

От стартирането на публичния достъп до ИСДА през 2013 г. до края на 2015 г. броят на директните посещения на дигитални обекти от централизираната база на системата е 10 010, като голямата част от тях – 6 793 броя са през 2015 г., когато реално започна директният достъп до всички новоизготвени дигитални обекти в ИСДА от момента на тяхното одобряване и регистриране в системата.

Освен за директен Интернет достъп на служители и външни потребители, изготвените в ИСДА дигитални обекти и техните метаданни се използват и за популяризаторски цели като подготовка на тематични колекции и Интернет сайтове, както и за изпълнение на заявки на потребители за дигитални копия на документи.

Към момента най-сериозният риск за дигитализацията в ДАА и развитието на дигиталния архив е намаляването на свободния дисков масив за изготвяне и съхранение на дигиталните обекти. Към 31.12.2015 г. дигиталните обекти в ИСДА заемат приблизително 9 ТБ. През 2016 г. се очаква базата да нарасне с около 2.5 ТБ, от които приблизително 1.5 ТБ новоизготвени обекти и около 1 ТБ от обектите, изготвени през 2008-2013 г. С това има вероятност свободният дисков масив да се изчерпи и ако не бъдат предприети мерки за осигуряване на нов масив, най-късно през 2017 г. дейностите по попълване на базата на дигиталния архив, както и изпълнението на всички планови и стратегически цели и задачи, свързани с това, ще бъдат прекратени. Извън това, на външни дискове ще останат около 10.4 ТБ дигитални обекти, изготвени през периода 2008-2013 г.

По отношение на сканиращата техника, основен проблем остава липсата на бук скенери, специализирани за дигитализация на голямоформатни документи, документи в застрашено физическо състояние, подвързани документи и книги. Агенцията все още разполага само с един бук скенер – “Bookeye 3” с формат А1, доставен през 2008 г., което е крайно недостатъчно и налага пренасяне на архивни документи от цялата страна в София. Доставената през 2014 г. репростанция в изпълнение на споразумението с Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем”, включваща висококачествен дигитален фотоапарат, подпомага в известна степен дигитализирането на голямоформатни документи, но не може по никакъв начин да замени букскенерите като специално проектирана технология за сканиране на такива документи.

Друго затруднение при част от архивите остава скоростта на прикачване на дигитални образи в ИСДА в част от архивите. Към момента част от държавните архиви ползват преносната среда на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация, което им дава възможност да работят в ИСДА при добра скорост. При останалите архиви обаче скоростта е недостатъчна с оглед на размерите на файловете с дигитални мастер образи.

Популяризацията на националното архивно богатство е една от основните цели в дейността на ДАА. Многобройни са формите чрез които агенцията утвърждава своя авторитет като институция на паметта – издания, документални изложби, уебплатформа с тематични дигитални колекции, участията в медии, беседите и посещенията на ученици и студенти в архивите, пресконференции по актуални общественозначими теми, както и участията в специализирани международни прояви.

Традиционно агенцията си взаимодейства в национален план с всички министерства и ведомства, както и със сродни институции, а в международен – с Международния съвет на архивите, Европейския борд на националните архивисти от страните-членки на Европейския съюз и Групата на европейските архиви към Европейската комисия, в които членува, както и с националните архиви на други страни, с научни и културни институции и организации. Продължава участието на експерти на ДАА в Техническите комитети към Института по стандартизация и конкретно в заседания на Технически комитет (ТК) 16 „Архивна, библиотечна и информационна дейност“ и на ТК 80 „Електронен обмен на данни в администрацията, търговията и услугите“. Агенцията участва със свой представител в двете смесени междуправителствени комисии „България – Баден-Вюртемберг“ и “България – Бавария”, както и в Тематичната работна група за разработване на Оперативна програма “Добро управление”.

• 
  Разработване и провеждане на политиката в областта на архивното дело
  

Дейностите, включени в този продукт/услуга, са насочени към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата подзаконова нормативна база с оглед гарантиране и облекчаване на достъпа до архивните документи.

В процеса на изпълнение на втората стратегическа цел “Адаптиране на компетентностите на ДАА към реалните и намаляващи ресурси на агенцията” са разработени, актуализирани и утвърдени от председателя на ДАА нормативни актове, свързани с ефективното и ефикасното изпълнение дейността на агенцията и изпълняваните от нея политика и програма, както следва:

През отчетния период са утвърдени от председателя на ДАА следните вътрешни актове:

• 
  Правилник за реда и организацията на използването на архивните документи в ДА“Архиви”;
  

• 
  Антикорупционни процедури в ДА “Архиви”;
  

• 
  Харта на клиента на ДА “Архиви”;
  
• 
  Вътрешните правила за настаняване под наем в жилища и ателиета от ведомствения жилищен фонд на ДА “Архиви”;
  
• 
  Правилник за използване и за вътрешния ред в почивната станция на Държавна агенция “Архиви” в с. Варвара, община Царево, област Бургас, и в апартамент за гости в гр. Смолян;
  
• 
  Процедура за работа с предложения и сигнали в Държавна агенция “Архиви”;
  
• 
  Вътрешни правила за оборот на документи на хартиен носител на електронни документи в Държавна агенция “Архиви”;
  
• 
  Вътрешни правила за финансово управление и контрол в Държавна агенция “Архиви”;
  
• 
  Инструкция за съхранение и използване на дигитални копия на документи, регистрирани в Регистъра на националния архивен фонд, чиито оригинали не се съхраняват в държавните архиви;
  
• 
  Правилник за устройството и дейността на дирекция “Държавен военноисторически архив”;
  
• 
  Вътрешните правила за пропускателния режим в сградите на Държавна агенция “Архиви”;
  
• 
  План на Държавна агенция “Архиви” за действие и защита при възникване на бедствия.
  

В пряка връзка с оптимизирането на дейността на Агенцията и за ефективно изпълнение на нормативно определените й функции, както и за устойчивото и ефективно прилагане на държавната политика за таксите и за избягване на прекомерна тежест при формиране размера на дължимите суми за държавни такси и извършване на регулирани от държавата дейности, са актуализирани Тарифата за таксите, които се събират от ДАА съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗНАФ, и на Цените на услугите, предоставяни от ДАА, съгласно чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗНАФ. Заплащането на държавни такси и цени за услуги на ДАА е нормативно регламентирано, като водещ принцип при формиране на техния размер е покриването на разходите, присъщи за извършването на услугите и издаването на документите, при осигуряване на съответствие с конкурентни цени на сходни институции. При предложената актуализация са отчетени потребностите на потребителите на архивна информация – физически и юридически лица, както и възможността за заплащане на дължимите суми за най-често заявяваните услуги и от лица с ниски доходи.

Ефективното и ефикасно функциониране на специализираната администрация на ДАА е свързано с дейността на Централната експертно-проверочна комисия (ЦЕПК), Централна експертна оценителна комисия (ЦЕОК), Постоянно действаща експертна комисия (ПДЕК) и Специализирана комисия за определяне на особено ценните и уникалните документи, предвидени в Закона за НАФ, както и експертните проверочни и експертните оценителни комисии към дирекциите “Централен държавен архив”, “Държавен военноисторически архив” и “Регионален държавен архив”.

През 2015 г. не са преведени заседания на Националния архивен съвет и Читателското експертно-консултативно звено (което съществува до 11.08.2016 г.).

През отчетния период продължава с различен интензитет изпълнението на проекти, реализирани с европейски средства, както следва:

ДАА продължи усилията си за реализиране на важни за Агенцията дейности чрез финансиране с европейски средства. Продължи изпълнението на проекти, както следва:

• 
  Проект “Подобряване качеството на комплексното административно обслужване, чрез въвеждане на електронни услуги за предоставяне на специализирани услуги на потребителите на архивна информация – администрацията, физически и юридически лица чрез надграждане на съществуващата информационна система на държавните архиви (ИСДА)”, по ОПАК, регистрационен договор № 13-32-5/24.02.2014 г., Приоритетна ос ІІІ „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, подприоритет 3.2. „Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост”, бюджетна линия BG051PO002/13/3.2-04. Периодът на изпълнение на проекта е удължен до 31.12.2015. Обща стойност на проекта е 394 956,30 лв.;
  
• 
  Проект “Изграждане на електронен обединяващ регистър на каталозите и цифровизиране на данните в каталозите и от инвентарни описи, за целите на автоматизиран обмен на информация и данни”, по ОПАК, регистрационен договор № 14-32-27/30.10.2014 г., Приоритетна ос ІІІ „ Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, подприоритет 3.2. „Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост”, бюджетна линия BG051PO002/14/3.2-06; обща стойност на проекта 496 885,22 лв. Обща стойност на проекта е 486 409,25 лв. Подписано е двустранно споразумение с УО на ОПАК за прекратяване изпълнението на проекта;
  

През 2015 г. приключи международния проект APEx (Archives Portal Europe network of eXcellence) – АПЕКС за създаване и предоставяне на съдържание в Архивния портал на Европа. Порталът осигурява единен достъп до масиви с дигитални копия на архивни документи и архивни справочници на европейски държави, както и информация за архивните институции в тях. ДАА като участник в проекта и като доставчик на архивно съдържание към портала изпълни своите ангажименти. До края на 2015 г., чрез специализираната функционалност към ИСДА, в портала са публикувани 90 875 броя архивни описания от всички нива на описание, 12 492 броя дигитални обекти и над 74 000 броя файлове с дигитални образи в съответствие с използвания от портала международен стандарт Encoded Archival Description (EAD). Освен това са въведени и детайлни описания на всички архиви от системата на ДАА в съответствие с изискванията на портала. Периодът за изпълнение на проекта беше удължен до 30 септември 2015 г. Бъдещето на портала на европейските архиви, както и неговото финансиране се поема от създадената за тази цел фондация – АПЕФ. Членовете на фондацията ще бъдат ангажирани с функционирането на портала, обогатяването на информацията в него и привличането на нови европейски архиви. ДАА като страна по проекта АПЕКС подписа споразумение за прехвърлянето на авторските права и резултатите от проекта АПЕКС към фондацията на портала на европейските архиви АПЕФ.

ДАА участва и в проект Е-АРК, финансиран от Европейската комисия, чиято цел е да предостави надграждаща методология, адресирана към бизнес и оперативни проблеми, както и да представи технически разрешения на въпроса за приемането, съхраняването и повторната употреба на документи (архивни документи) в различни формати и обеми. Председателят на ДАА е член на Архивния консултативен съвет към проекта. ДАА не е нито бенефициент (няма финансов ангажимент), нито партньор.

Показатели за изпълнение по продукта/услугата	Мерна единица	Целева стойност	Отчет
1. Актуализиране на нормативната и поднормативната база и административни актове	Бр. нормативни и административни актове		15 (от които 3 акта са утвърдени от Министерски съвет и 12 – от председателя на ДАА)
2. Участие в проекти по европейски, оперативни и др. програми	Бр. проекти		5
3. Действащи фондообразуватели	Бр.		8 941

• 
  Съхранение и опазване на Националния архивен фонд
  

Основните резултати от предоставянето на тази услуга са насочени към гарантиране на наличието и физическата цялост на архивните документи и увеличаване на жизнения цикъл на оригиналите.

През отчетния период държавните архиви извършиха контрол и научно-методическо ръководство по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. По този начин агенцията гарантира запазването на ценните документи от Националния архивен фонд. Като трайна тенденция се отчита намаленият брой на неспазващи изискванията на Закона за НАФ фондообразуватели.

Действащите фондообразуватели на държавните архиви са 8 941 бр. Контролът е осъществен чрез реализиране на 1 075 проверки във фондообразуватели в цялата страна. Проведени са 282/2 срещи с потенциални фондообразуватели от учрежденски и личен произход. От страна на държавните архиви е оказана експертна методическа помощ при съставяне и актуализиране на 841/1 номенклатури на делата/списъци на видовете документи на фондообразуватели. Внедрени са 360 номенклатури на делата. За подобряване на организацията на работата с документи в институциите са организирани и проведени различни форми на обучение (курсове, семинари и др.) – общо 342 бр. в 949 фондообразуватели.

През отчетния период са проведени 4 заседания на създадената на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за НАФ Специализирана комисия за определяне на особено ценните и уникални документи, съхранявани в ДАА, по време на които са разгледани постъпилите предложения от 14 държавни архива. От общо 96-те предложени документи са утвърдени като особено ценни 25 и като уникални – 9. Всички новоутвърдени документи са вписани в административната интернет страницата на Агенцията, рубрика Уникални и особено ценни документи, която е обобщен списък с метаданни на особено ценните и уникални документи, съхранявани в ДАА, изготвен по хронология. Предстои задължителното микрофилмиране на тези документи, които не са заснети, дигитализиране и при констатирана необходимост извършване на консервация и реставрация. В края на отчетната година общият брой на утвърдените като особено ценни и уникални документи в системата на ДАА е 496 (особено ценни – 433, уникални – 63). Започна и тяхното вписване в Регистъра на НАФ по партидите на държавните архиви, в секция Единични ценни документи.

В пряка връзка с дейностите по опазване на ценните документи на държавата са микрофилмирането на архивни документи за попълване на Застрахователния фонд на агенцията и реставрацията и консервацията на увредени документи и документи в застрашено физическо състояние. През 2015 г. за попълване на Застрахователния фонд на ДАА са изготвени 130 000 кадъра негатив от документи, съхранявани в архивите в ЦДА и отделите „ДА” – Ямбол, Русе, Варна, Шумен, Видин, Силистра, Велико Търново и Разград. За пълноценната използваемост на Застрахователния фонд в архивите е извършена обработка и описани заснетите филми в ЦДА и отделите „ДА” – София, Враца и Видин, както следва – 118 012 кадъра негатив и 1 024 кадъра позитив. Недостатъчното финансиране на тази основна, законово определена функция на агенцията е сериозен риск за запазването на съдържанието на архивни документи от НАФ, съхранявани в ДАА. Спадът на количеството изготвени кадри негатив през 2015 г., спрямо предходните години, се дължи и на ангажирането на служителите във фотолабораторията с цифрово заснемане на документите и обработка на дигитални образи по споразумението между ДАА и Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма “Яд Вашем”. През годината по споразумението са изготвени 35 600 файла с дигитални образи. Освен това, служителите във фотолабораторията са изготвили на 4 735 дигитални образа от регистри на загинали офицери и войници, съхранявани в ДВИА и общо около 5 000 дигитални образа за административни и популяризаторски цели, както и по заявки на външни потребители.

• 
  Реставрация, консервация и микрофилмиране на архивни документи
  

Ограничените финансови възможности на ДАА не позволяват организиране на практически курсове за повишаване на уменията на служителите от реставрационните ателиета в страната и осъществяване на ефективен контрол на тяхната дейност от страна на Централната лаборатория. Методическата и практическа помощ, която служителите от Централната лаборатория оказваха не може да замести практически образователни курсове на място.

• 
  Издирване и комплектуване на архивни документи, обект на Националния архивен фонд
  

В ДАА се съхранява най-богатият по състав и съдържание информационен масив в страната. Фондовата наличност в държавните архиви към 31.12.2015 г. е следната: 65 185 фонда със 80 673.13 линейни метра. От тях 59 279 са фондове от учрежденски произход и 5 485 – от личен. Съхраняват се и 37 525 спомени и 27 775 частични постъпления. Необработени са 63 учрежденски и 372 лични фонда. Приетите документи от бившите партийни архиви, възлизат на 25 237 фонда с 98 60.29 линейни метра. Сравнението с данните от предишни години показва трайна тенденция към увеличение на общия брой фондове в държавните архиви – 64 927 през 2013 г., 65 037 през 2014 г. и 65 185 през 2015 г. и на линейните метри – 80 294.77 през 2013 г., 80 327.89 през 2014 г. и 80 673.13 през 2015 г. Увеличен е броят фондове както на учрежденските (от 59 091 през 2013 г. и 59 171 през 2014 г. на 59 279 през 2015 г.), така и на личните фондове (от 5 385 през 2013 г. и 5 443 за 2014 г. на 5 485 през 2015 г.). В същото време се забелязва значително увеличение на броя на частичните постъпления (18 612 през 2013 г., 27 576 през 2014 г. и 27 775 през 2015 г.) и спомените (15 788 през 2013 г., 37 945 през 2014 г. и 37 525 през 2015 г.) при почти половината от архивите, което е резултат от включване на частични постъпления и спомени от масив “Б” в общата бройка.

• 
  Обслужване на потребители
  

През 2015 г. общият брой на потребителите на архивна информация е общо 141 091 бр. През отчетния период броят на потребителите, посетили читалните на държавните архиви, е 5 428 бр., а на тези в сайтове на ДАА е – 135 663 бр. Общият брой на потребителите, посетили читалните на държавните архиви, е с 416 души по-малко в сравнение с 2014 г. (5 844) и с 579 по-малко от 2013 г. (6 007). Чуждите граждани, ползвали документи от българските държавни архивите, са 122. Намаляването на броя на читателите се обяснява с липсата през последните години на кампании от страна на архивната система за представяне на нови масиви от документи, засягащи интересите на големи групи от обществото, подобно на реституционните процеси, както и на възможността за онлайн достъп до документи чрез тематичните сайтове. Издадените читателски карти през 2015 г. са 1 190, като от тях 894 са с намаление.

Важен показател за архивната система е броят на посещенията в читалните. И по този показател има спад в отчетния период. През 2015 г. броят на посещенията е 16 818, с 2 015 по-малко от 2014 г. (18 833) и с 3 849 по-малко от 2013 г. (20 667).

През отчетния период броят на посетителите и посещенията на сайтове е както следва:

Разделението на справките по изследователски теми и по имуществени въпроси през последните три години е почти по равно. Общият брой на справките на юридически и физически лица за цялата архивна система през 2015 г. е 16 247, което е с 2019 повече в сравнение с 2014 г. (14 228). През 2015 г. справките по изследователски теми са 851, а по имуществени въпроси – 798.

Броят на удостоверенията за трудов стаж, за наборна военна служба, за ветерани от войните и други удостоверения, издадени от Държавния военноисторически архив – Велико Търново през 2015 г., е 15 315, което е с 1 883 повече от 2014 г. (13 432) и с 4 206 повече от 2013 г. (11 109).

Общият брой на използваните архивни единици в архивната система през 2015 г. е 195 904. Техният брой е с 23 790 повече от 2014 г. (172 114), но е с 31 007 по-малък от 2013 г. (226 911).

Броят на използваните архивни единици от служители на архивите през 2015 г. е 115 213 и е с 34 522 повече от архивните единици, използвани от читатели (80 691). Такава е тенденцията и през предходните две години.

Броят на използваните микрофилмирани архивни единици през 2015 г. е 9 196, което е с 3 008 по-малко от 2014 г. (12 204) и с 4 386 по-малко от 2013 г. (13 582). Тази многогодишна негативна тенденция е свързана с липсата на работещи читателски апарати.

Изготвените копия на архивни документи през 2015 г. е 253 110 и е с 23 874 по-малко от 2014 г. (276 984) и с 31 417 по-малко от 2013 г. (284 527). Броят на заверените копия през 2015 г. (8 730) е намалял почти двойно в сравнение с 2014 г. (16 916). Незаверените копия през 2015 г. (159 840) са с 46 520 по-малко от 2014 г. (206 360). Повече от три пъти е увеличен броят на дигиталните копия, изготвени през 2015 г. (18 623), в сравнение с 2014 г. (6 089) и 2013 г. (6 101). Значително увеличение е отчетено за цялата страна за изготвените дигитални копия със собствен апарат. През 2015 г. са изготвени 65 917 копия, което е с 18 300 повече от 2014 г (47 617). Тези копия не са с необходимото качество и не отговарят на изискванията на архивната система за дигитални копия, така че увеличението им не допринася за последващо им използване.

• 
  Популяризиране на националното документално богатство
  

През отчетния период, макар и с голямо закъснение, излезе том 18 от поредицата „Архивни справочници“ – „Политиката на БКП към етническите, етнокултурните и имигрантски групи в България (1944-1989 г.)” (по документи от фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив). Справочникът е издаден с финансовата помощ на Министерство на културата, по програмата „Помощ за книгата“.

Продължава да е в риск отпечатването на специализираните периодични издания на ДАА. През първото шестмесечие на 2015 г. не беше отпечатан нито един брой от ИДА и АП. Причина за това е липсата на достатъчни финансови ресурси. Изключително дългото забавяне при отпечатването на отдавна подготвените броеве води след себе си, от една страна, проблеми с абонатите, международния обмен и изпълнението на другите договорни отношения, а от друга – загуба на вече утвърдени позиции и затруднения в работата по подготовката на новите издания.

През отчетния период продължи работата и по приоритетната задача в областта на издателската дейност – издаване на архивните справочници в поредицата „Архивни справочници“ и на административния сайт на Агенцията. Прегледани са коректури на PDF файловете на 4 пътеводители за качване на сайта на агенцията. Продължава работата по подготовка на 8 пътеводители по архивните фондове на държавните архиви.

При липсата на финансови средства за продължаване на печатните издателски поредици през отчетния период документалната платформа “Архивите говорят” остана единственият начин за публикуване и популяризиране на документи. Основно усилията бяха насочени към разработването и създаването на съдържание за планирания нов общ тематичен сайт “Войните на България (1878–1945 г.), включващ подстраници „Сръбско-българската война (1885–1886 г.)“, „Балкански войни (1912–1913 г.)“, „България в Първата световна война (1914–1918 г.)“ и „България във Втората световна война (1939–1945 г.)“. В началото на м. май новият сайт стартира със страницата “България и Втората световна война (1939-1945 г.)”. Разработени са подстраниците за Сръбско-българската война и Първата световна война. Реализирането на страниците за двете световни войни е финансирано чрез одобрени допълнителни разходи по бюджета на ДАА, като участник в националните комитети за отбелязване на 70-годишнината от края на Втората световна война и 100-годишнината от Първата световна война.

За първи път при подготовката на тематичен сайт бяха използвани възможностите на ИСДА. Чрез системата бе извършено извличането на метаданните и визуализацията на съответните дигитални изображения. Възникнаха обаче неочаквани и сериозни проблеми при софтуерната разработка, свързването с базата данни на ИСДА и експортирането на обектите. За отстраняване на проблемите се наложи фирмата разработчик на сайтове извънредно да разработи софтуерни механизми за извличане на данните.

В областта на популяризаторската дейност се отчитат 12 документални изложби при планирани 10. Поради липсата на финансови средства, 10 изложби са осъществени съвместно с други институции и финансиране от тях, а една е по проект.

Отговорността е на председателя на Държавна агенция „Архиви”

Каталог: fce -> 001 -> 0211 -> files
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за 2011 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет към полугодието на 2014 г за изпълнението на програмния бюджет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2012 г
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2015 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2013 г
files -> Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2016 г

Изтегляне 1.95 Mb.

Сподели с приятели: