IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

По изпълнение на Бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина” са извършени следните дейности:

Първата половина на 2018 г. мина под знака на Българското председателство на Съвета на ЕС. Представители на Министерство на културата имаха водеща роля като председатели на следните работни групи в областта на културата и Аудиовизията: Комитет по въпросите на културата, Работна група по аудиовизия и РГ Приятели на Председателството на тема „Стратегически подход на Европейския съюз към международни културни отношения и участваха активно в процеса на вземане на решения в ЕС”.

Изпълнение на политическите приоритети:

В политическите приоритети на Министерство на културата за Българското председателство на Съвета на ЕС, бе отчетена важността на културата и на културното наследство, като фактор за социално приобщаване и по-добро разбиране на същността на ЕС и ролята на аудиовизията и авторското право във връзка с Единния цифров пазар.

Приключени законодателни досиета:

В следствие на високо професионалната работа на ръководителите на тези работни групи, както и на експертите, включени в дейността им бяха завършени следните досиета по линия на обикновената законодателна процедура, по време на Българското председателство на Съвета на ЕС:

• Регламент (ЕС) 2018/596 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.). Досието бе наследено от Естонското председателство. Първият триалог се проведена на 25.01.2018 г. Постигнато бе пълно съгласие по текста. На свое заседание от 31 януари КОРЕПЕР одобри без изменения предложения финален компромисен текст и е уведоми Европейския парламент с писмо за решението на Съвета, с което работата по същество по досието приключва. Регламентът бе публикуван в Официалния вестник на ЕС L103/23.04.2018 г.

• Предложение за директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия. Българското председателство пое работата в нелек етап от междуинституционалните преговори по това важно досие като успешно постигна споразумение с Европейския парламент и да приключи работата по същество. С постигането на политическо споразумение и финализирането на ревизираната Директива за аудиовизуални медийни услуги, България успя да постигне една от важните цели на този приоритет, а именно осъвременяване на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги с цел осигуряване на равнопоставеност между традиоционните излъчващи организации и новите услуги и платформи; защита на малолетни и граждани от вредно аудиовизуално съдържание и подобряване на условията за създаване аудиовизуалното съдържание. Новите разпоредби ще създадат равни условия за всички оператори, независимо от предоставяната от тях услуга и платформата, която използват.

Едновременно с това бяха приети и следните важни политически документи:

Заключения на Съвета относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС бяха приети от Съвета на заседанието му от 23 май 2018 г.

Като една от най-богатите на културно наследство страни в ЕС, България предложи настоящите заключения, чиято цел е продължаване на процеса на създаването на благоприятни политически условия за засилване на социалната и икономическата роля на културата и културното наследство. В тях се предлага разширяване на осведомеността на всички заинтересовани страни от взаимните ползи от включването на културното наследство в другите политики, защото то има потенциала да стимулира иновациите в други сектори на икономиката и социалния живот. Ето защо, Заключенията препоръчват предприемането на редица мерки от страна на държавите членки и на Комисията в посока към възприемането и използването му като стратегически ресурс при подготовката и осъществяването на тези политики. В тази връзка, Заключенията призовават държавите членки, съвместно с Комисията, да изготвят споделена и всеобхватна стратегическа визия за културното наследство, като по този начин гарантират устойчивост на резултати от Европейската година на културното наследство 2018, включително и чрез разработването и изпълнението на конкретни действия на различни равнища.

Изготвен бе Доклад относно някои елементи на бъдещия стратегически подход на ЕС към международни културни отношения, който на 26 юни Съветът взе под внимание.

Докладът е основан на дейността на РГ в периода юни 2017 г. - юни 2018 г. и съдържа принципите на работа на РГ, ключови секторни послания, свързани с областта на защита и валоризаця на културно наследство, мобилността и обмена между хората; култура в сътрудничество за развитие. Включени са и предложения за бъдеща работа, които включват разглеждане на темите, засягащи връзката между културата и миграцията; културните и творчески индустрии и търговската политика; борба срещу незаконния трафик на културни ценности и др. ДЧ са положително настроени за удължаване на мандата на РГ ПнП с още една година.

Политически дебат на министрите по време на Съвета на министрите

Министрите се обединиха около идеята, че културата като споделен ресурс и общо благо има все по-важно място в Европа в собствено културен, социален и икономически смисъл. В противовес на днешните отрицателни тенденции, свързани с национализма, популизма и съмнения за бъдещето на Европейския съюз, културата доказа, че е сплотяваща сила, която може да обединява хората. Резултатът от културното многообразие в Европа, е стимул за художествено изразяване и създаване, както и основа за креативно мислене, които могат да се прилагат и да допринесат за просперитета на редица други сектори. Тази ключова роля на културата за преодоляване на основните социални и икономически предизвикателства и приносът й за бъдещето беше отчетена миналия декември от Европейския съвет.

Потвърждавайки необходимостта от утвърждаването на по-значима роля на културата в бъдещите програми и финансови инструменти на ЕС, Министрите на културата подкрепиха запазването на програма Творческа Европа като самостоятелна програма с увеличен бюджет с цел насърчаване на създаването и разпространението на качественото европейско творческо и художествено съдържание. В този контекст бяха отбелязани сектори като аудиовизуалния, музикалния, книгоиздаването, преводите и разпространението на това съдържание чрез цифрови средства, които могат да бъдат обект на по-засилено внимание, поради икономическия принос, които имат.

Събития от политическата програма

На 28 февруари 2018 г. в гр. София се проведе Неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по образование, младеж, култура и спорт (Формат „Култура”).

В рамките на заседанието бяха обсъдени следните теми:

• Утвърждаване на чувството за принадлежност към Европейския съюз чрез културата и взаимодействието с други сектори. Какви конкретни действия на равнище държави-членки и ЕС биха имали добавена стойност?

• Пътища за мобилизиране енергията и потенциала на младите хора в опазването и развитието на европейските ценности чрез културата.

Подобряване условията за развитие на културата, по-широк достъп до култура, насърчаване на междукултурния диалог, необходимостта от по-сериозно обществено финансиране и засилване на програмата „Творческа Европа“, мобилността на творците - това бяха посланията, около които се обединиха министрите на културата на страните-членки на Европейския съюз на неформалната си среща в София.

В Срещата на министрите на културата от Европа и Азия (ASEM) взеха участие 45 страни и 125 делегата. По време на дискусиите стана въпрос, че днес повече от всякога сме изправени пред необходимостта и усилието да се опознаем по-добре, да се борим със страха от различията, да видим какви са общите ни интереси, както и пред ангажимента ни, свързан с опазване и обогатяване на културните различия и ценности. Комбинацията от зачитането на културното многообразие и способността на културата да обединява около общи ценности гарантира мирното съжителство, просперитета и солидарността между народите.

Министрите се обединиха около идеята, че основната им мисия днес, е да използват всяка възможност, за да създадат условия за пълноценно използване на ресурса на културата за социалното и икономическо развитие на нашите държави.

Министрите на културата на ASEM е необходимо да работят съвместно, за да се гарантира, че всички граждани имат достъп до култура и се възползват от културното многообразие. Министрите подчертаха, че утвърждаването на културата като стратегически елемент в международните отношения е един от най-преките пътища, които допринасят за по-доброто разбирателство и опознаване между народите. Всички тези посоки на сътрудничество са включени във финалната декларация, която министрите приеха.

В периода 26-27 март 2018 г. в гр. Пловдив се проведе Международната конференция „Културното наследство: за една по-устойчива Европа”

Идеята за конференцията бе свързана с факта, че благодарение на своя изключителен потенциал културното наследство се възприема днес не само като един от най-обещаващите сектори на развитие, но и като важен инструмент, който може да подкрепи развитието и на други сектори.

Един от най-важните изводи от конференцията е необходимостта от прилагането на нов интегриран модел на управление на наследството във връзка с включването на политиката за наследство в другите секторни политики. Това обвързване трябва да се осъществява не само единствено според потребностите на секторите, в които наследството се включва, а чрез активно и равнопоставено интегриране на културното наследство в политиките на ЕС при отчитане на неговата ценност като източник на приобщаване и носител на памет, нуждаеща се от опазване и устойчиво използване.

На второ място трябва да се търсят и нови подходи при финансиране на културно наследство. Това, което е необходимо да направим днес, е да се погрижим публичното финансиране да не намалява. От друга страна, трябва да потърсим възможности за алтернативно финансиране на опазването и социализацията на наследството като: стимулиране на публично-частно партньорство, използване на потенциала в данъчната политика, както и в създаването на механизми за използването за опазването на наследството на индиректните приходи, които то генерира в полза на други сектори като туризма и т.н.

Не на последно място, новият модел на управление е свързан и цифровизацията на културното наследство, което се възприема не само като отговорност и адаптация към съвременния свят, но и като източник за развитие, за разширяване на аудиторията, като нова икономика, генерираща работни места въз основа на знанията и комуникациите, с нова динамика и начини за създаване на продукти и на ценности.

Бе отчетено също така, че КН е част от качествената жизнена среда, от подобряване на нивото на живота на хората. Затова е важно включването му в различни социални инициативи и политики. КН е важен инструмент в ръцете на общностите, от където произтича и необходимостта от по-широка ратификация на Конвенцията от Фаро.

Бъдещето изисква в областта на КН да говорим все повече не за развитие на публиките, а за съвместно творчество. Това ще помогне и за решаване на един друг въпрос, свързан с бъдещето на КН, а именно утвърждаването на важността на професиите, свързани с наследството. Не на последно място остава и нуждата от количествени измерители за приноса на наследството за обществото.

Държавен експерт от отдел МСРД е ръководител на РГ 18 към Съвета по европейски въпроси, която обсъжда на национално ниво формирането и реализацията на политиките на ЕС в областта на културата, аудиовизията и културното наследство. С членовете на РГ 18 се обсъждат и всички точки от дневния ред на Съвета на ЕС.

Представители на отдела участваха в състава и на редица други работни групи като: РГ 3 „Свободно предоставяне на услуги“, РГ 5, „Конкуренция”, РГ6 „Държавни помощи“,РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, РГ 20 „Околна среда”, РГ 25 „Търговска и външноикономическа политика“, РГ 30 „Разширяване”, РГ 34 „Интелектуална собственост”.

Продължи и участието на представители на отдела в следните Работни групи към Европейската комисия по отворения метод на координация: „Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства“; „Междукултурният диалог в контекста на миграционната и бежанска криза” и др. Българските експерти взеха активно участие в подготовката на документите в тези работни групи.

Културна програма на Българското председателство на Съвета на ЕС

Културната програма на Българското председателство представи националната специфика с богатството и постиженията на българската култура, както и приноса на страната ни за развитието на европейската и световна култура. Акцент бе поставен върху съвременния творчески потенциал, креативността и новаторските търсения на българските творци, с важен акцент при представянето върху талантливи млади български изпълнители.

За периода на Председателството Министерството на културата подготви и реализира културни събития в страната /75/ и чужбина /39/. В този брой не влизат и инициативи, организирани от различни културни институти в страната, които са ги посветили на Председателството.

Културната програма имаше две посоки на осъществяване – в национален и международен план. Събитията от културната програма покриваха широк спектър от области: материално и нематериално културно наследство; литература; визуални изкуства; приложни изкуства; изпълнителски изкуства – музика, танц, театър; аудиовизия – игрални, документални и анимационни филми; други аудиовизуални продукции, нови медии.

Основната част от културната програма в чужбина по време на Българското председателство беше организирана от Българските културни институти. Общо 35 събития са проведени в столиците на страните и в други големи градове на съответната страна – Братислава /3/, Виена /5/, Берлин /4/, Будапеща /3/, Варшава /2/, Лондон /3/, Москва /2/, Прага /5/, Париж /3/, Рим /4/ и Скопие /1/.

Сред по-големите инициативи можем да откроим:

• Изложбата „Българските букви – азбуката на Европа” в Държавната библиотека в Берлин и Градската библиотека в Храдец Кралове в Чехия;

• Концерти на камерния ансамбъл „Софийски солисти” в Братислава, Будапеща и Москва;

• Фестивала на младите дарования на България, включващ осем различни събития, които бяха представени във Варшава, Лодз, Краков, Катовице и други полски градове;

• Представяне на българското кино и театралния спектакъл „Чамкория” в Лондон;

• Мултимедийната музикална платформа „Женските гласове на България” в Страсбург; изложбата „Древните обичаи и традиции от България” в Рим и редица други.

Отделно от споменатите събития, Министерството на културата бе основен организатор на други от основните събития в международен план, някои от които бяха:

• Дванадесето издание на фестивал „Балкан трафик”, организиран от центъра за изкуства „БОЗАР”, който се състоя от 19 до 22 април в Брюксел. Като държава, председател на Съвета на Европейския Съюз, България е фокусна страна в него, а Министерство на културата беше партньор в представянето на страната ни.

• Концерт и изложба „Младите таланти на България поздравяват Европа“ на 20.06.2018 г. в Европейския парламент в Брюксел. Участници в него бяха състави от музикалните училища в страната.

• Изложба „Синергия. Съвременно изкуство от България“ на Националната галерия, представена в Европейския парламент, Брюксел, през периода от януари 2018 г. до юни 2018 г.;

Реализиране на проектно предложение за изготвяне на декорация на сградите на Съвета на ЕС в Брюксел.
Вътрешно измерение на културната програма

Министерството на културата организира и Културни програми в рамките на официалните вечери над 20 събития от категория А и С по време на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз. В тях, след селекция, участваха ученици и студенти от средните и висшите училища по изкуствата и културата, млади хора, лауреати на международни и национални конкурси и фестивали и държавни културни институти.

Част от събитията от културната програма бяха финансирани на конкурсен принцип чрез Национален фонд „Култура”.

В НФ "Култура" постъпиха общо 485 проектни предложения на обща стойност 16 565 508 лева. От тях 55 бяха одобрени за финансиране от Управителния съвет на Фонда с обща стойност в размер на 1 650 000 лева.

Общо в национален план бяха организирани и подкрепени над 100 събития.

Най-значими събития от цялата програма във външен и вътрешен план, можем да посочим:

• С тържествен концерт в Народния театър „Иван Вазов“ на 11.01.2018 г. бе открито в София Българското председателство на Съвета на ЕС.

• Официален концерт по повод откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС на 01.02.2018 г. в зала „Бозар“ в Брюксел.

• Две изложби в Лувъра - едната, посветена на Първото българско царство; втората, посветена на българо-френската археологическа мисия в Аполония .

• Гастрол на Софийска опера и балет в Болшой театър, Москва през месец май, който премина при изключителен успех.

• Концерт на пианиста Георги Черкин в Парижката опера през юни;

• Концертът на Камерен ансамбъл „Йоан Кукузел” във Виена, символично закриващ Българското председателство и поставящ началото на Австрийското председателство на 12 юни.

• Изложбата „Шедьоври на църковното изкуство в България” в Третяковската галерия в Москва през м. юни.

• Мултимедиен спектакъл „Открий България” и концерт на ансамбъл „Чинари” на Капитолийския хълм в Рим на 28 май.

• Концерт на Теодоси Спасов и Влатко Стефанофски в Рим на 24 май;

• Заключително събитие за Председателство на Съвета на ЕС с концерт на Софийската филхармония на 01.07.2018 г.

Европейската година на културното наследство 2018 цели не само да се популяризира културното наследство, но и да се повиши осведомеността за неговото богатство и многообразие. Също така, тази тематична година дава възможност да представим ценностите, които нашето общо наследство носи и начините, по които то съдейства за укрепване на нашата европейска идентичност.

Министерството на културата е координатор на национално ниво за Европейската година на културното населдство. Негов ангажимент е да бъде връзка с Европейската комисия, да подкрепя дейностите на регионално и местно ниво и т.н.

Едновременно с това Министерството е оторизирано да дава възможност на различни инициативи да ползват логото на Годината и да бъдат включени в Националния календар, разработван от Министерството. За да бъдат включени в националния календар на събитията в рамките на ЕГКН и да получат възможност да използват логото, то събитията трябва да отговарят на три критерия:

• съвместимост с целите на ЕГКН;

• достигане до възможно най-голяма аудитория;

• положително въздействие върху аудиторията.

Едновременно с това събитията трябва да бъдат разработени като инициативи за информиране и насърчаване на европейско, национално, регионално и местно равнище. Чрез тях ще се предават ключови послания и ще се разпространява информация за примери за добра практика. Конференции, мероприятия и инициативи за насърчаване на дебата и повишаване на осведомеността за значението и стойността на културното наследство и за улесняване на комуникацията с гражданите и заинтересованите страни.

За отчетния период експерти от Министерството на културата са оценили около 300 кандитури. 80 от тях са включени в националния календар и са получили възможността да ползват логото на годината.

Основните дейности, които се предвиждат в рамките на ЕГКН, като се дава възможност на държавите-членки да инициират и други подобни, са:

- конференции, мероприятия и инициативи за насърчаване на дебата и повишаване на осведомеността за значението и стойността на културното наследство и за улесняване на комуникацията с гражданите и заинтересованите страни;

- информационни и образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, целящи основно стимулиране на приноса на широката общественост за защитата и стопанисването на културното наследство;

- споделяне на опита и добрите практики на национални, регионални и местни администрации и други организации във връзка с разпространението на информация за културното наследство;

- провеждане на проучвания и научноизследователски и иновационни дейности и разпространение на техните резултати в европейски и национален мащаб и др.

Дейност на контактните звено по програмата „Творческа Европа” и „Европа за гражданите”

Контактното звено „Бюро Творческа Европа – България” е изградено с цел да подпомага кандидатстването на български организации по Програмата. В отчетния период бе извършено следното:

• Проведени информационни срещи – 3 бр. (в градовете София и Шумен). Бюрото представи програмата «Творческа Европа» в рамките на София филм фест през март 2018 г. Възможностите за финансиране по програмата, както и Европейската година на културното наследство бяха представени в рамките на семинара „Изграждане на дългосрочни връзки с млади публики. Опитът на художествените галерии във Великобритания в провеждането на образователни програми“ проведен в София и обучителен семинар за музейни специалисти, който се състоя в гр. Шумен.;

• Представител на Бюрото участва като лектор в два панела в международната конференция „Културата свързва – нови перспективи за културните отношения ЕС-Западни Балкани“, организирана от информационно бюро “Творческа Европа – Сърбия“, Държавният културен институт към МВнР, Посолството на България в Белград, Р Сърбия, с участието на мрежата от европейски културни институти EUNIC Global, Европейската служба за външна дейност. Представител на Бюрото участва в международната конференция „Културното наследство: За една устойчива Европа“ и осмата среща на министрите на културата от АСЕМ.;

• Проведена международна среща на информационните звена по програма „Европа за гражданите“ и програма „Творческа Европа“ с участието на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, Европейската комисия и представители на 32 страни, София, 11-12 юни 2018 год.;

• Проведена конференция, представяща възможностите за участие в програма „Европа за гражданите“, програма „Творческа Европа“ и програма „Предприемачество в сферата на културата, културното наследство и културното сътрудничество“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с участието на мрежата от Областни информационни центрове в България, Варна, 28-29 юни 2018 год.;

• Проведени индивидуални консултации – над 20 бр.;

• Разработване и прилагане на комуникационна стратегия, в т.ч. поддържане на уебсайт и страница във Фейсбук; издадени 2 броя бюлетинв печатен и електронен вариант;

• Активно промотиране на наградите на ЕС в секторите на изкуствата и културата, както и други инициативи на Европейската комисия, свързани със сектор култура;

• Поддържане на мрежа от партньори (организации, институции и др.), както и подкрепа за намиране на партньорства;

• Обезпечено е функционирането на Бюрото (подаден годишен отчет за 2017 г., сключено е тригодишно рамково споразумение и споразумение за финансиране за 2018г., сформиране на нов екип на Бюрото).

Национален център за контакт по програма „Европа за гражданите“ работи за популяризиране на национално ниво, улесняване участието на български организации в програмата и подпомага дейността на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура на Европейската комисия.

В рамките на отчетния период дейността на Национален център за контакт включва:

• Издадени информационни бюлетини – 6 бр.;

• Проведени информационни срещи – 10 информационни събития, включващи семинари, конференции и практически обучения. Събитията бяха проведени в градовете София, Добрич, Варна, Пловдив, Сливен, Перник и Стара Загора.

• Проведени индивидуални консултации – над 100 срещи. Особенозасилен интерес в отчетния период се наблюдава от местни власти и организации от СевернаБългария.

• Проведена международнасреща на информационните звена по програма„Европа за гражданите“ и програма „Творческа Европа“ с участието на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, Европейската комисия и представители на 32 страни, София, 11-12 юни 2018 год.

• Проведена конференция, представяща възможностите за участие в програма„Европа за гражданите“, програма „Творческа Европа“ и програма „Предприемачество в сферата на културата, културното наследство и културното сътрудничество“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с участието на мрежата от Областни информационни центрове в България, Варна, 28-29 юни 2018 год.

• Издаден информационен материал „Резултати 2017“, съдържащ обща информация за изпълнението на програма „Европа за гражданите“ на европейско ниво, примери за успешни проекти и статистически анализи на резултатите от подбора на проектни предложения.

• Участие в общоевропейска инициатива за създаваненамрежа за търсене на партньори по програмата (организации, институции и др.);

• Поддържане на общите информационни канали на мрежата от Националницентрове за контакт по програма„Европа за гражданите“ в участващите страни – нова инициатива, която цели популяризиране на програмата и стимулиране изграждането на международни партньорски мрежи.

Международни организации

Съвет на Европа

В периода продължи изпълнение от Министерството на културата за Национална програма за участие на България в междуправителствени дейности на Съвета на Европа. В отчетния период продължи популяризирането на новата Стратегията за културното наследство на Съвета на Европа през 21 век – един изключително важен документ за бъдещето на наследството, в разработването на който е поканен за участие представител на Министерството на културата.

Представителят на България в Управителния комитет за култура, наследство и пейзаж към Съвета на Европа бе избран за член на Бюрото на комитета, което е признание за нашата работа и принос към този комитет.

Продължи и нашето участие в Управителния съвет на Разширеното частично споразумение (РЧС) на Съвета на Европа за културни маршрути. Неговата основна функция е дейностите си да утвърди културните маршрути във важен фактор за развитие на културния туризъм, като активизира създаването на мрежи и асоциации за тяхното управление и популяризиране, в които се включват местните и регионалните власти, университети, различни професионални организации и т.н. РЧС се ръководи от Управителен съвет (УС), чиято основната задача на е да прави оценка на вече съществуващите маршрути, от гледна точка на това дали спазват основните изисквания за сертификат „Културен маршрут на Съвета на Европа”. В тази връзка УС отнема или присъжда това звание и нови предложения за такива маршрути.

Представителят на България в УС продължи да бъде член на Ръководното бюро на УС.

На последното заседание на Управителния съвет през април 2018 г. на осем културни маршрут бе препотвърден сертификата, а два нови получиха такъв сертификат.

ЮНЕСКО

Експерти от Дирекцията участваха в подготовката на периодичен доклад по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на формите на културно изразяване, който се представя на всеки четири години.

Черноморско икономическо сътрудничество

Целта на нашето участие е разширяване на сътрудничеството със страните от Черноморския регион в областта на културата и наследството и утвърждаване на водещата роля на България в организацията. В разките на отчетния период са подготвени становища по документи в областта на културата и наследството.

Съвет на министрите на културата в Югоизточна Европа

Целта на Съвета е разширяване на сътрудничеството със страните от региона в областта на културата и наследството, както и утвърждаване на водещата роля на България в организацията. Започнаха и действия на експертно ниво, съвместни с други международни организации, за утвърждаване на българската позиция за запазване целостта на инициативите в региона в областта на културното наследство. През отчетния период България пое и ротационното председателство на организацията за следващата една година.

Международна фондация „Форум на славянските култури”

През отчетния период България продължи своето участие в инициативата 100 славянски романа. Бе определен и български представител в журито за най-добър славянски музей на годината – Наградата „Жива”. България участва в изпълнението и на други проекти на ФСК, в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”. Министерството на културата продължи да разпространява информация за дейността на Фондацията, както и да участва в заседанията на управителните й органи.

Дунавско сътрудничество

Министерство на културата участва в дейностите по приоритетна област 3 на Дунавската стратегия за насърчаване на сътрудничеството в областта на културата и туризма и преките контакти между хората, по която България и Румъния са съкоординатори.

Министерството участва като партньор в проект „Културна платформа за Дунавския регион“ по програма „Дунав“, дейностите по което ще се изпълняват в периода 2017 – 2019. Проектът ще се финансира от програмата за трансгранично сътрудничество „Дунав“ . Проектът цели разработване на иновативни начини за популяризиране на културни обекти и културни маршрути. Ще бъдат разработени наръчник за иновативни методи за рекламиране на транснационални културни маршрути, чрез развитие на публиките, артистични дейности и ИКТ. Ще бъдат изпълнени пилотни проекти, като Министерство на културата е предложило да бъде организирана пътуваща изложба за живота и поминъка на градовете по Дунава.

В проекта участват партньори от 6 държави (Австрия, България, Румъния, Германия, Унгария, Сърбия). От България партньори в проекта са Министерство на туризма и Министерство на културата.

Сътрудничество във формат Китай и страните от Централна и Източна Европа

МК продължи да координира дейността на тази инициативи в областта на културата.

Двустранно сътрудничество

Двустранното сътрудничество в областта на културата продължи да се развива равномерно. През отчетния период министърът на културата направи посещения в Руска федерация, Кралство Белгия, Република Австрия, Република Македония, Италианска република и др.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подготвени за подписване следните документи:

• Проект на Програма за сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Армения в областта на културата за периода 2018-2020 г. - подписана;

• Споразумение за сътрудничество в областта на културата между Министерство на културата на Република България и Министерство на човешките ресурси на Унгария за периода 2018 – 2020 година – подписано;

• Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителството на Република България и правителството на Република Индия за периода 2018-2020 г. – подписана.

Ресорният заместник-министър, директорът на дирекцията.