Царство, което се моли на земята

Царство, което се моли на земята

Из книгата „Тайната на отговорената молитва“

Дерек Принс
Ако хората Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си и се помолят . . . ще послушам от небето.

II Летописи 7:14

Дотук положихме основата на три важни и взаимно свързани принципа. Първо, научихме, че Бог ни е направил царство от свещеници. Като такива нашата отговорност е да царуваме чрез молитва. Библията разкрива, че този свят всъщност не се управлява от президенти, владетели и диктатори. Те управляват само привидно. Хората, които на практика царуват в света, са тези, които знаят как да се молят.

Второ, научихме, че да бъдем ефективни, трябва да изпълняваме определени условия за пристъпване към Бога в молитва така, че да получим отговори.

Трето, като част от тези условия, научихме, че Божият Дух и Божията воля винаги работят заедно. Силата на Святия Дух действа чрез нашите молитви само дотолкова, доколкото те са в съгласие със Словото на Бога. Това значи, че за да се молим с успех, трябва Да знаем какво казва Библията.

Нека сега вземем това, което сме научили до тук, и да го приложим към един конкретен и много важен пример. Ето какво пише Павел на Тимотей:

И така, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, ходатайства и благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Защото това е добро и приемливо в очите на Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината. I Тимотей 2:1 -4

Това е един от най-логическите пасажи, които познавам в Библията. Той разкрива поредица от условия и ни поднася солидни и логични основания за казаното в него.

Павел пише това послание до Тимотей, за да му даде указания за реда и дисциплината в местното църковно събрание. Той казва, че първата и най-голяма дейност на местната група се изразява в молбите, молитвите, ходатайствата и благодаренията. Ако трябва да използваме едно обобщаващо съществително име за тези различни изрази, това щеше да е молитва. И така, главната задача на вярващите, които се събират за общение, когато започнат да служат на Господа, е молитвата. Тя е в основата.

Това е в съответствие с Исая 56:7, където Бог казва следното на вярващите, които се събират заедно: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи". С други думи, ние не само трябва да се молим, но и молитвите ни е необходимо да бъдат толкова всеобхватни, колкото е любовта и милостта на Бога; предложението на благовестието важи за всички.

После Павел разкрива първата тема на молитвата. В края на встъпителния стих той казва, че по принцип молитва трябва да се отправя за всичките човеци, но след това обяснява за кого е нужно да се молим най-напред. Измежду целия човешки род за кого първо да се молим? Дали за мисионера? Или за евангелизатора? За болните? Не. Точно тук голяма част от християните се разминават с изявената воля на Бога. Те не поставят Божия приоритет на първо място.

Бог казва, че, когато се събираме в местното църковно събрание за молитва, или когато двама или трима са заедно, първото нещо, за което Той иска да се молим, е за царе и всички високопоставени.

Аз бих казал, използвайки съвременната терминология, че това в днешно време се отнася за правителството. Осъзнавали ли сте някога, че главната ви отговорност в молитвата е да се молите за правителството на страната си? По мое наблюдение, в много църкви хората никога не се сещат за това, дори и веднъж в месеца. Въпреки това Павел го поставя на първо място.

Какво да молим Бог да направи за правителството и чрез него? „За да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност". Нека си зададем следния елементарен въпрос. Правителството, под чието управление живеем, оказва ли влияние върху живота ни? Очевидно да - постоянно и в много отношения. Затова, ако искаме да водим хубав живот, дори само по пътя на логиката и личния ни интерес това би значело, че трябва да се молим за правителството си.

Какво да се молим да постигне правителството? Такава обстановка, в която ние, които сме под управлението му, да можем да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. С други думи, трябва да се молим правителството да си върши работата, както трябва. Или, още по-просто казано, трябва да се молим за добро правителство.

Колко от нас могат да кажат, че водят тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност? Преди няколко години в Сан Франциско закусвах заедно с двама дипломатически представители отХонг Конг. В хода на разговора ги попитах как е в Хонг Конг, като очаквах да ми разкажат за комунистическата заплаха и т.н. Това, което ги впечатляваше, обаче, беше, че жените там можеха да се разхождат сами по всяко време, дори и през нощта. В Сан Франциско не беше така.

Знаем, че това е вярно. В повечето американски градове днес жените не могат да се разхождат сами безопасно и безгрижно. А в много райони това важи дори и за мъжете. Водим ли тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност?

За да стана американски гражданин, научих, че в основата на всички американски институции стои Конституцията. Когато я прочетох заедно с поправките й във формата, в която се предлага на кандидатите за гражданство, стигнах до следното заключение: основната й цел, според намерението на родоначалниците й, е да се създадат условия в Съединените щати, при които да можем да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Искрено вярвам, че тези думи обобщават възможно най-точно основната цел на американската Конституция. Ако тя е постигната, можем да кажем, че имаме добро правителство. С други думи, функцията на доброто правителство, според американските стандарти, е да осигури рамки, законово положение, ред и администрация, при които всеки от нас да може да върши работата си, водейки тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Убеден съм, че бащите основоположници щяха да приемат това като своя главна цел при създаването на Конституцията.

В следващия стих от нашия библейски откъс четем: „Това е добро и приемливо в очите на Бога, нашия Спасител." Това (доброто правителство) е изключително важно. То е Божията воля.

После Павел ни казва главната причина защо Бог одобрява доброто правителство, защо то е по Неговата воля. „[Бог] иска всичките човеци да се спасят и да дойдат до познание на истината." (стих 4). Вече изтъкнах, че Божията милост и любов се простират към целия човешки род. Бог иска всички хора да се спасят, но това не може да стане, без те да дойдат до познание на истината. А няма как да се случи, ако истината - истината на евангелието - не им бъде представена.

Поради тази съвсем проста и логична причина Бог иска истината на евангелието да бъде провъзгласена навсякъде и на всички. При това положение трябва да си зададем още един въпрос: Кой улеснява прогласяването на евангелието: доброто или лошото правителство? Струва ми се, че отговорът е твърде очевиден, за да се нуждае от обяснение. Лошото правителство възпрепятства проповядването на благовестието. Доброто правителство по много различни начини улеснява проповядването на евангелието. Ето защо доброто правителство е изявената Божия воля.

Ето я и нашата основа за успешна молитва в този конкретен пример. Като Царство от свещеници, знаем, че е наша отговорността да владеем света за Бога чрез молитвите си. Усилено се стремим да изпълняваме условията за пристъпване към Бога в молитва - идваме при Него с почтително смирение, с вяра и в съответствие с другите изисквания. След това изучаваме Божието Слово според водителството на Святия Дух и разбираме, че доброто правителство е Божията воля. Следователно, ако се молим за добро правителство, знаем, че Бог ни слуша. И ако знаем, че Бог ни слуша, получаваме това, за което се молим.

А сега нека обърнем това наопаки. Ако нямаме добро правителство, казвам само „ако" - всеки от нас трябва да прецени дали правителствата ни са ефективни, ефикасни или какъвто там стандарт използваме - но, ако нямаме добро правителство, каква е причината? Има само два варианта при положение, че вярваме на Библията.

Първото обяснение е, че не сме се молили както трябва. Предполагам, че в Съединените щати това се отнася за повече от половината наричащи себе си християни. Те на практика никога не се молят интелигентно и с истинска загриженост за правителството. Свиват рамене и бълват голяма доза критика. Нека се отклоня за момент, за да отбележа, че в Писанието няма власт, която да критикува правителството. Имаме длъжност да се молим за него.

Второто обяснение е, че сме се молили, но без да знаем Божията воля. Само когато се молим, познавайки я, можем да кажем, че получаваме това, за което се молим. В нашия пример знаем, че доброто правителство е Божията воля, понеже то улеснява проповядването на евангелието, което е главната цел на Бога за нашия свят.

Защо на нас, християните, ни е ужасно трудно да повярваме, че от нашата молитва зависи толкова много? Имаме нагласата, че каквото става, е извън нашия контрол; не можем да направим нищо за правителството или за предразсъдъците, или омразата или за каквото и да било зло, което виждаме наоколо. Свиваме рамене. Критикуваме. Оплакваме се. Но не се молим. Ето защо виждаме по цял свят морален и нравствен упадък както у водачите, така и в националната култура. Не сме разбрали безграничните възможности на молитвата според Божията воля, изявена в Неговото Слово. Поради това така и не успяваме да владеем в Божието царство така, както предвижда Той.

Три метафори за молитвата

Да кажем признаем, че християните не упражняваме потенциалното си положително влияние във всички сфери на нашия живот. Има ли нещо, което можем да направим, за да поправим това положение?

Моят отговор е - да. Библията има ясно и практично решение на този въпрос, но преди да се обърнем към него, нека първо поемем нашата отговорност с цялата й тежест като християни да упражняваме уникално и решаващо влияние върху обществото, в което живеем.

Исус ни дава напътствия в Проповедта на планината. Той използва три последователни метафори: сол, светлина и град, поставен на хълм. Ето какво казва:

Вие сте солта на земята; но ако солта обез- солее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

Матей 5:13-14

Да разгледаме значението на всяка от метафорите. Бих искал да започна в обратен ред на този, в който Исус ги споменава.

На първо място, християните сме град, поставен на хълм. Какво означава това? Според мен, най-добрата дума за обобщение тук е „видни". Виждат ни от всички страни във всеки един момент. Наблюдавани сме постоянно. В мига, в който хората разберат, че ти вярваш в Исус Христос, че си Негов верен последовател, че посещаваш такава и такава църква, хората започват да те гледат по-особено. Анализират живота ти, държането ти, поведението ти.

Те си мислят: Дали е истинско или просто си дава вид с това религиозно действие? Не те наблюдават в църквата, а на места като работния ти кабинет, завода или кухнята. Исус казва, че всички ние, които изповядваме вяра в Него, сме толкова видни, колкото и град, поставен на хълм.

Второ, Исус казва, че ние сме светлината на света. Има един важен факт, свързан със светлината: тя няма заместител. Нищо не може да заеме мястото й. Това важи и за нас като последователи на Христос - ние нямаме заместители; никой друг не може да заеме мястото ни или да свърши работата ни. Също така, светлината е единственият отговор на тъмнината. Това значи, че където огрее светлината, там няма проблем с тъмнината.

Третата картина, която Исус използва, е тази на солта. Тя, естествено, ни е позната и за нея може да се каже много. Аз ще посоча само две нейни основни функции: да овкусява и да предпазва от разваляне.

Ако храната не е особено вкусна или е някак блудкава - може би ядете яйце - какво правите? Поръсвате със сол. Солта придава вкус на онова, което иначе би било безвкусно.

Ако сме солта на земята, то ние сме като ситни зрънца, посипани по цялата земна повърхност. Наша е отговорността да правим земята вкусна. Вкусна за кого? За Бога. Нашето присъствие би трябвало да направи земята приемлива за Него така, че Той да не я хареса, ако ние не сме тук като християни, които живеят в Неговата благодат и любов, които Му се покланят, хвалят Го и Му се молят според Неговата воля. Нашето присъствие променя начина, по който Бог възприема земята. Аз вярвам, че един ден тя ще открие това, когато Бог ни вземе всички по време на великото събитие, наречено Грабването, но този ден още не е дошъл. Междувременно ние сме отговорни да бъдем сол.

Втората функция на солта е да предпазва от разваляне. В дните преди откриването на замразяването хората са консервирали месото, като са го осолявали. Аналогично, наша е отговорността да предпазваме от силите на разрухата - морална, социална, политическа - докато не бъдат осъществени Божиите цели на милостта и благодатта за този наш свят.

Да кажем, че се провалим в нашата функция като сол - да придаваме вкус и да предпазваме от развала. Чуйте какво казва Исус: „Ако солта обезсолее, тя вече за нищо не струва". Давате ли си сметка, че това се отнася за нас? Ако не си вършим работата както трябва, вече за нищо не струваме! Можем само да очакваме да бъдем „изхвърлени вън и тъпкани от хората". Как бихте се почувствали, ако това стане?

Отрезвяващ е фактът, че по лицето на земята днес милиони и милиони хора биха счели за върховна привилегия да стъпчат християните - особено християните на Америка. Бог няма да слезе и сам да ни стъпче, а ще ни предаде на онези, които мразят християнството и всичко, което то защитава. И най-горчивата мисъл в този момент ще бъде: „Ние си го заслужихме. Исус ни предупреди., а ние не Го послушахме. Той каза, че ако не сме солта, ще бъдем , изхвърлени вън и стъпкани."

Лекарството

Както вече споменах, вярвам, че съществува лек за общия ни неуспех в използването на нашия потенциал за положително влияние. Вярвам, че Бог в Своята милост ни предлага начин да подобрим положението. Ключовият стих, който ни дава насока, е добре познат:

Ако хората Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.

II Летописи 7:14

Да разгледаме за момент на кого се говори тук. Бог казва: „Хората Ми, които се наричат с Моето име." На еврейски всъщност се казва „върху които се изрича Моето име". Това описва мен и теб точно като християни. Ние сме християни, понеже ни наричат с името на Господ Исус Христос. Ние сме Неговите хора. В този случай Бог изисква от нас четири неща. Ако ги направим, Той ще стори три неща.

Да започнем с трите неща, които Бог казва, че ще направи. Ето първите две: „Ще послушам от небето, ще простя греха им". Бог не се ангажира да чува всички молитви, но казва, че ако изпълним условията Му, тогава Той ще послуша молитвите ни и ще прости греха ни. Не пропускайте да забележите, че Той говори за греха на Своите хора. Трябва добре да разберем това. Греховете ни стоят между нас и Божията намеса.

Третото нещо, което Бог казва, че ще направи, е „ще изцеля земята им". Нуждае ли се земята в повечето части на света от изцеление? Като американец, аз бих казал, че американската нация никога в своята история не се е нуждаела толкова отчаяно от изцеление, колкото сега. Божието обещание да изцели земята ни определено се отнася за нас днес. Само че не забравяйте: това обещание е условно.

И така, кои четири неща изисква от нас Бог да направим? Първо идва смирението. Писанието казва: „ Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." (I Петрово 5:5). Можем да започнем да се молим, но ако го направим от гордост, арогантност или себеправедност, Бог не чува молитвите ни. Когато се смирим, тогава можем да последваме второто Му изискване и да се помолим.

Третото нещо е да търсим Божието лице. Мисля, че това означава нещо повече от молитвено събрание, което започва в 19:30 ч. и свършва в 21:00 ч. Да търсим лицето на Бога означава да се молим, докато сме сигурни, че сме Го срещнали и че отговорът е на път.

И четвърто, трябва да се върнем от нечестивите си пътища. Да погледнем в очи факта, че те са причинили проблемите в земята ни. Отсъствието на молитва, липсата на свидетелстване, недостигът на пряма, откровена праведност, която да предизвика нечестивите и невярващите - Бог слага отговорността за промяната върху нас.

Сега, когато вече разбираме някои библейски принципи, които да спазваме, за да получаваме отговори на молитвите, нека да разгледаме няколко различни характерни начини за молитва - като молбата и ходатайството. Обикновено мисля за различните видове молитва като за части от една велика симфония. Това е и темата на следващата глава - дванадесет различни вида молитва, хармонични начини, ако щете, в които да приложим на практика тези принципи.