Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет

Пасха (Песах)

Мартин ди Хаан II

Празникът Пасха се празнува на 14-ия ден от еврейския месец Нисан. От самото му начало, Пасха или Песах, на еврейски, се празнува на пълнолуние, което буквално означава “тяхното бягство”. Въпреки че Нисан обикновено отговаря на Март/Април според римския календар, и макар че съвременните еврейски общества празнуват своята Нова Година на първия ден от седмия месец (Октомври/Ноември), Нисан е първият месец от “постановените от Господ празници”.

Четиринайсетият ден от месеца на “тяхното бягство” гледа назад към началото на първата Пасха и към раждането на нацията Израил. Оттогава, от изхода на Израил от Египет през около 1450 г. пр.Хр. Богът на Библията е искал от Своя народ да използва този ден, за да си спомни как Той е освободил предците им от идолите и робството в Египет.

Предназначението на Пасха е било спазвано. На 14 Нисан, съблюдаващите закона евреи са разказвали на децата си как Бог на бащите им е избавил техните предци от икономическо робство и духовна тъмнина. На празника Пасха родителите евреи все още разказват как Бог е използвал десет язви, за да разчупи здравата хватка на Фараона. Язвите започват с “поразяването на река Нил”, на която египтяните са се покланяли като на източник на живота. Язвите свършват чак след като Бог отнема живота на всеки първороден син в Египет (Изход 12:29-32).

Тази последна решителна язва е по време на пълнолуние на 14 Нисан. Мойсей, водачът на евреите, е наредил всеки израилев дом да пожертва агне, да събере кръвта му – библейския белег за живот – и с китка от исоп да намаже кръвта на агнето върху горния праг и двата стълба на къщните врати (Изход 12:22).

Вечерта на тази първа Пасха, Господ посещава Египет като ангел на смъртта. Според Писанието Той отнема живота на всяко първородно – хора и животни включително – освен местата, където намира белега на кръвта. Единствено там, където има кръв върху вратата, Той “отминава” и пощадява живота на първородния в този дом (Изход 12:23).

За да разберем защо е трябвало да бъде убито пасхалното агне, важно е да знаем, че в Египетското общество агнето или овенът (мъжката овца), са били свързвани с езическото божество на египтяните Амон (изговаря се също Амун, Амен или Аммон). Амон, чието име означава “скрит”, бил смятан за цар на боговете и за източник на всеки живот на небето и земята. Според египетския зодиак, Нисан е главният месец на този бог, а за 15 ден от този месец по време на пълнолуние се вярвало, че е кулминацията на силата на Амон.

Агнето е било до такава степен свещено за египетския култ, че на хората в страната било забранено дори да докосват овен, а какво остава да го внесат в дома си, да го заколят (Изход 12:6), да го опекат и след това да го ядат (Изход 12:8), както Бог заповядва на израилтяните да направят. За египтяните убиването на агне е било форма на оскверняване на религията им! Пасхалната жертва е била пряко предизвикателство за техните богове. За еврейския народ, същата жертва изпълнявала обещание на Всемогъщия: “Ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова” (Изход 12:12).

На празника на Амон и на предполагаемия връх на силите му, Бог на Авраам, Исаак и Яков не само побеждава Фараона, а и осквернява поклонението на Амон и дава на египетския народ причина да повярва в Бога на Израил.

Четиридесет години по-късно, евреите носят тези спомени в Ханаанската земя, която става известна като страната на нацията Израил. Тук децата на Изхода започват да празнуват годишния празник Пасха в памет на това, което Бог е извършил за тях в Египет. Векове по-късно, когато израилевият цар Соломон изгражда храм в Йерусалим, те пътуват отдалеч, за да празнуват своята Пасха заедно в Йерусалим. Това е практиката на еврейския народ докато римляните унищожават храмовия комплекс през 70 г. сл. Хр.

След разрушаването на храма, евреите трябва да празнуват Пасха по различен начин. Без храма не е възможно да се жертва агне. Според закона жертвата може да бъде принасяна само от посветени свещеници, които служат при жертвеника и на място, избрано от Бога. Затова в продължение на близо 2 000 години по време на Пасхалната трапеза не се сервира агне в еврейските домове. Вместо това равините и учените заявяват, че безквасният хляб “мацца” е подходящ заместител. Яденето на мацца е равностойно на яденето на агне.

Хората, които вярват, че Иисус Христос е обещаният Месия са приели духовното значение на Божиите празници.

Разрушението на храма променя начина, по който се честват всички празници. Без храм и без упълномощено свещенство много от дейностите, заемащи централно място в съблюдаването на празника, не могат да бъдат извършвани. Това е една от причините да разберем защо хората, които вярват, че Иисус Христос е обещаният Месия от Израил са приели духовното значение на Божиите празници. Около 40 години преди разрушаването на храма, Иисус не само заявява, че е Месия (Йоан 4:25-26), а и че е дошъл да изпълни смисъла на Пасхалната жертва. На пасхалната Седер², която по-късно става известна за Христовите последователи като “Господнята трапеза”, Иисус взима вино и мацца и ги свързва със Своята личност. По време на вечерята Той разчупва безквасния хляб пред учениците Си. След това взима в ръцете Си тази разчупена мацца и казва: “Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание”(Лука 22:19). Тогава, след вечерята, Той взима чаша вино и по същия начин я свързва със Себе Си като казва: “Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (ст.20). Тези твърдения биха изглеждали неуместни и богохулни, ако не са верни. Но те са истинни и обясняват защо празникът Пасха ще премине през такава основна промяна в бъдеще.

За тези, които откриват сериозни причини да приемат твърденията на Христос, елементите на Господнята трапеза са ценни напомнители за Неговото разчупено тяло и пролята кръв. Изпълнено в Иисус, празнуването на Пасха следователно е много повече от припомняне за раждането на една нация. Този годишен празник е и очакване Месия окончателно да избави измежду всички народи хора, които желаят да се доверят на Неговата жертвена смърт за своето духовно спасение.

За тези евреи, които още не са повярвали в Иисус Христос, разчупената мацца или безквасният хляб продължават да бъдат част от Пасхалното ядене. Но то е забулено в тайна. Тази тайна, пъзел, за който еврейските учени не могат да постигнат съгласие, не трябва да бъде тайна за хората, които вярват в Иисус като Месия.

Един елемент от тайната се намира в пасхалната традиция, включваща “афикомен”. Върху всяка пасхална трапеза има платнена торба, наречена “мацца тош”.Тази торба е квадратна или кръгла и лежи плоско на масата. В мацца тош има три парчета хляб мацца, като всяко парче е в отделен джоб. По този начин те са скрити от погледа, но празнуващите знаят, че са там. По време на Седер, средното парче мацца се изважда от мястото му, разчупва се на половина и едната част се увива в ленен плат. Това увито парче мацца се нарича “афикомен”. Афикомен не е еврейска дума, а гръцка и означава “идващия”. Афикомен се отстранява от масата и се скрива. По-късно, по време на яденето започва игра, при която децата търсят скрития афикомен. Детето, което го намира, го донася на масата, където главата на семейството трябва да го откупи. След като е платил за него, развиват афикомена и всички ядат от него. Това е последното от вечерята, което се яде – така че ароматът му да остане на езика и споменът за него да остане в ума през останалата част от вечерта.

Равините не са единодушни за значението на този необикновен ритуал или за произхода му. Някои смятат, че трите парчета в мацца тош представляват три корони на познание. Други вярват, че олицетворяват тримата патриарси: Авраам, Исаак и Яков. Други пък са на мнение, че те символизират трите групи от обществото на Израил: свещениците, левитите и обикновените хора. Но през очите на Евангелията ние виждаме друго обяснение. Евреи и езичници, които вярват в Иисус Христос, често са виждали в афикомен изумителна картина на Божието триединство. В трите гънки на мацца тош виждаме олицетворение на Отец, Син и Свети Дух. Средната мацца – представяща Сина, нашият Месия – е разчупена, обвита в ленено платно, скрита и откупена (платена е цена) и след това се връща на семейството, за да я приемат и й се наслаждават. Това изглежда твърде очевидно, за да бъде отхвърлено като обяснение. Символизмът на този ритуал остава тайна за тези, които не са приели Иисус като Месия, но за повярвалите в Него значението е ясно и силно.

Когато Иисус Христос казва за безквасния хляб: “Вземете, яжте – това е Моето тяло” (Матей 26 :26), Той не постановява празен ритуал, а се отъждествява лично както с хляба, така и с пасхалното агне, като припомня думите на пророк Исая:

В изпълнение на това предсказание на пророка в Израил, вярващите в Иисус приемат, че когато взимаме от хляба на Господнята трапеза и Пасхата, ние споделяме Христос, Който е станал нашата мацца. Той е бил разчупен заради нас, за да стане наш хляб. В културата на Близкия изток “хлябът” е основното в живота, символ на всичко, от което се нуждаем, за да живеем.

В Пасхалната трапеза има и други елементи, които привличат вниманието ни към първоначалното й значение – избавлението от Египет, и нейния духовен смисъл – избавлението чрез Месия, но не можем да изследваме всичките в една книжка. Ще пропуснем обаче нещо важно, ако не отделим време да изследваме “Киддуш чашата”.

Вторият важен елемент в традиционното празнуване на еврейската Пасха е виното. По време на една типична пасхална Седер биват изпивани четири чаши. Всяка заема своето значимо място в ритуала. Първата чаша се нарича “чашата на освещението”. Тя отделя празника от всяко друго обикновено хранене. Втората чаша е “чашата на язвите”. Тя напомня за бедствията върху египтяните. Третата чаша се нарича “чашата на изкуплението”. Тя оценява и ознаменува освобождението на евреите от плен. Четвъртата чаша се нарича “чашата на възхвала”, по време на която семейството рецитира Псалмите 113-118, които традиционно се смятат за Псалми на прослава.

Ще обърнем внимание на третата чаша, “чашата на изкупление”, “Киддуш чашата”, която в съвременната Седер е след изяждането на афикомен. Поради ритуалния характер на храненето и богатото значение на този обред, някои християни богослови смятат, че това е чашата, която Иисус вдига, благославя и заявява: “Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете” (Матей 26:27-28).

Чаша червено вино е символ за кръв в еврейската традиция, което е от значение тук за нас. В Петокнижието (първите пет книги на Библията) и в целия древен свят, договорите са били подпечатвани и потвърждавани с кръв. Това е вярно и в Евангелията. Символично с чашата и буквално чрез кръвта Си, пролята при разпъването, Месия оповестява началото на Нов Завет, предсказан от еврейския пророк Йеремия:

Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте Господа: защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече (Йеремия 31:31-34).

Очевидно този Нов Завет не е достигнал пълното си изпълнение. Хиляди евреи и милиони езичници са повярвали в Иисус Христос и Бог не помни вече греховете им. Но не всички от Израилевия дом или от Юдовия дом са предприели тази стъпка на вяра.

Тези, които приемат Иисус като Месия, вярват, че всеки път когато пием от чашата на Господната трапеза, споделяме Пасхалната чаша на Новия Завет. С този символ на нашето изкупление ние си спомняме не само за смъртта на Христос, а и за кръвта, която е подпечатала Новия Завет, защото в Него “имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7; също Колосяни 1:14).

На Никейския събор (325 сл. Хр.), император Константин забранява спазването на всички библейски празници заради силния еврейски оттенък и възкресението не се пресмята вече въз основа на Пасха, а на първата неделя след пролетното равноденствие. Понякога обаче двата сезона съвпадат.