Отношения

Последиците от невижданата интелектуална революция не са ед­нозначни. От една страна, тя може да допринесе за по-добро взаимно опознаване и разбиране между народите, може да даде тласък за все­странно развитие на нациите. Но от друга страна, ако се запазят пре­димствата на малък брой страни, може да се отиде към опасен интелек­туален и информационен монопол, чиито последствия да са много не­благоприятни. Може да се отворят интелектуални и информационни про­пасти, които да разделят страни и народи.

Може би при отношенията в тази сфера на й -слабо се долавя разли­чието между малки и големи оържави, между бедните и богатите страни. Всяка страна, всеки народ има какво да даде и има какво да полу­чи. При това мащабите на отделната страна, нейното материално богат­ство или техническият и научният й напредък понякога изобщо не съвпа­дат с приноса, който тя е направила или прави в интелектуалния обмен или в световната култура. Има нации и народи, които в материалната кул­тура, в сферата на материалното производство или в начина на живот са отишли далече напред, докато техният принос в областта на световната култура все още е сравнително малък. И обратното, народи, които са били почти изтласкани в периферията на съвременната цивилизация, чиито държави не играят активна роля в световните отношения и не тънат в ма­териално благополучие са създали и продължават да съхраняват забеле­жителни културни постижения. Независимо от това. всяка страна, голяма или малка, влиятелна или незначителна, богата или бедна, в сферата на културата и знанието има какво да даде, за да обогати другите.

Общуването в тази сфера е начин за взаимно обогатяване, което на свой ред е условие за развитието на всяка национална духовност - кул-

тура, наука и образование. Интелектуалният обмен, а в тези рамки и международният интелектуален обмен, както и обменът в областта на културата, ако е равноправен, има особености на информационния об­мен, които го отличават от всички други прояви на международния об­мен. В странния свят на информацията действат закони, които са раз­лични от законите на материалния свят. Защото информацията е може би единственото нещо, което може да се даде на друг, без количеството на притежаваната информация от това да намалее. Да обогатиш култу­рата си, да научиш нови неща, да се насладиш на постиженията на дру­гия в областта на художествата не означава да го направиш в тези сфери по-беден. Затова в тази сфера на отношенията практически не може да има губеща страна, всички печелят, без нищо да загубят. В културното и научното творчество и малката страна може да стои наравно и дори по-високо от големите страни. Двигател на тези отношения е общата заин­тересованост на всички страни от обогатяването на националната им култура и научното познание.

Има несъмнена връзка между разцвета на националното творчество и интензивността на международния интелектуален и художествен об­мен, в който една страна, една нация, един народ влизат заедно с други­те страни, нации и народи. Страни, които са държали широко отворени границите си за обмен на култура и знания, през различни периоди са ставали огнища на духовно творчество със световно значение. Обратно, международната изолация в тази сфера на международните отношения е водила страни и народи към застой в духовното творчество. Стре­межът към „културна автархия" е особено гибелен за културата. Разделяйки света с желязна завеса и създавайки многобройни пречки за свободно общуване, студената война причини голяма вреда на култура­та на всички народи, на световната цивилизация. Забави развитието на науката, попречи за усвояването на постиженията на световната култу­ра. Самоизолацията на Съветския съюз. на България и на другите стра­ни от бившия социалистически лагер предизвика застой не само в ико­номическото развитие, но и в научното и културното творчество.

Участието на страните в международното интелектуално и култур­но сътрудничество зависи от редица условия, сред които немалко значе­ние имат тяхната външна политика, международните условия, сред кои­то се намират, откритият или закритият характер на тяхната икономика и много друго. Първостепенно значение има развитието на национални-

362 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

те средства за масова комуникация - радиото, печата и телевизията. Ус­ловията в отделните страни се различават, но нямат научна основа опитите да се делят народите на пълноценни и непълноценни в интелектуално отношение или в областта на културното им твор­чество. В тази сфера на международните отношения всеки може да даде на всеки. Под влиянието на много фактори в края на XX и началото на XXI век започнаха да възникват условия за формиране на истински об­щочовешка, космополитична научна, културна и образователна общност, в чиито рамки най-добре може да се оценят общочовешките ценности и интереси. Но все още това са до голяма степен възможности. Вредно и недопустимо е възможността за възникването на тази общност да бъде противопоставяна на културното, научното или образователното разно­образие в света, защото едното и другото се допълват, но не се заме­стват. В процеса на международното духовно сътрудничество и обмена на неговите продукти всеки народ изразява своята самобитност. Заедно с това спецификата на този род творчество е такава, че всяко национал­но постижение спомага за обогатяването на общочовешкото интелекту­ално наследство. Националната култура, наука и образование са еле­менти на общото интернационално богатство на световната цивилиза­ция.

Развитието на отношенията в тази област оказва силно влияние върху цялостното състояние на международните отношения в още едно много важно направление. То повече от всичко друго допринася ш взаимното опознаване на народите и за изтриване па националната омраза. Укрепва взаимното разбирателство и доверието. Така повишава равнището на всеобщата международна сигурност. Но от друга страна зависи от нормалното състояние и функциониране на цялата система на международни отношения, зависи от утвърждаването на нейния общо­човешки и демократичен характер, от взаимодействието на различните й подсистеми.

В тази толкова особена сфера на международните отношения много силно се долавя влиянието на научно-техническия прогрес, на първо мяс­то в областта на комуникациите, а същов общите условия на живота и на факторите, отнасящи се за другите сфери на общуване. Тук активно влия­ят два първостепенни фактора - телевизията и радиото, а от друга страна и свободното и все по-масово трансгранично движение на хората. Значе­ние има и общото състояние на социалната среда - всеобщата грамот-

ност, равнището на образоваността на населението, развитието на радиораз­пръскването и телеразпръскването, позволяващото да се притежават и широко да се използват радиоапаратите и телевизионните приемници материално състояние на хората, възможността им да разполагат със сво­бодно време, за да възприемат продуктите на самообразованието и култу­рата и много друго. Обменът на ценностите е полезен при всички случаи, но не може да се очаква, че той би бил максимално ефективен, ако не е взаимен. Бедният духом не се интересува от духовността на другите. Ин­тересът към културата, науката и образованието на други народи зависи, расте или намалява от равнището на собствената национал­на култура, наука и образование. Колкото се повишава това равнище, толкова повече расте и обменът. Ефективността му се определя не само от възможността за достъп към световната култура и наука или към култу­рата и науката на другите нации, но и от собствената, националната възможност да се възприема тази култура - материална и интелектуална. Ако населението на една страна тъне в мизерия и от сутрин до вечер хора­та трябва да се борят, за да осигурят физическото си оцеляване, не може да се очаква отношенията в тази сфера да са много ефективни и плодо­творни. Дори всички други условия да са благоприятни.

Много зависи от начина на живот и особено от възпитанието на младите хора. Една нация може да постигне високо равнище на матери­ално благосъстояние и на производителността на своя труд в много об­ласти, но ако материалното благосъстояние се превърне в абсолютна цел, мислите, разговорите и цялата активност на хората ще се свържат с печалбите и парите, а участието на нацията като равностоен участник в културния и научен обмен може да пострада от това. Между материал­ното и духовното богатство на нациите има връзка и зависимости, но те нито се заместват, нито с едното може да се „откупи" другото.

С развитието на отношенията обменът може да има още една много специфична обратна страна. В него се крият и възможности, отнасящи се не за науката и образованието, но опасни за културата. В науката и образованието развитието и успехите се изразяват в унифицирането на познанието върху основата на истината. Развитието на обмена на резул­татите от изследванията на учените в различни страни неизменно води към сходство на постиганите от тях научни резултати. Материалният саят и същността на човека по естеството си са единни. Научният факт няма национална принадлежност, няма национални характеристики. Ек-

364 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

спериментално потвърдените истини водят към единство в мненията на учените и затова в този смисъл разнообразието в мненията им не е бла­гоприятен за науката знак. В областта на международния културен об­мен нещата са диаметрално противоположни. Богатството на културата е немислимо без разнообразието. Размяната на научните резултати трябва да води към еднообразие на мненията, размяната на културните ценнос­ти трябва да запазва и увеличава разнообразието. В тази сфера ценно­стите имат общочовешко съдържание, но носят и трябва да носят наци­оналния си отпечатък. В науката и образованието отношенията и обменът целят унификация на изводите, в културата обменът с предизвикан от разнообразието и трябва да го запазва. От това след­ва, че развитието на международните отношения в тази сфера трябва да се съобразява и да съдейства за това различие.

Развитието на отношенията в областта на културата при условия на неравностойност, при небалансираност и еднопосочност на предаване­то и възприемането на културните ценности неизбежно започва да сни­жава разнообразието. А разнообразието е двигател на културните инте­реси, на развитието на самата култура. Снижаването на разнообразието руши и обмена, тъй като той може да съществува само в условията на разнообразието. Ако се запази, а още повече ако продължи да расте, неравностойността в материалните условия, в които се намират нации­те, може да въздейства лошо върху разнообразието. Никоя нация не може да има монопол над културата, но някои нации могат почти да имат монопол върху средствата за универсално разпространение на националните си културни ценности. Никоя нация не може и не трябва да претендира, че нейната духовност, култура или светоглед са единствено правилните и че трябва да се универсализират. В междуна­родните отношения културната експанзия не само не обогатява културата на другите, но в последна сметка води и към обедняване на собствената култура, защото прави страната, която я осъще­ствява неспособна да се обогатява от чуждата култура. Универса-лизирането на една единствена национална култура може да повлияе много неблаготворно на общочовешкото начало и разнообразието на световната култура.

В интелектуалната сфера и в сферата на художественото твор­чество преобладаваща роля играе неформалното общуване на недържавни субекти на културни отношения : културни организации

1.5. Подсистеми на отношения в областта па културата... 365

и институти, университети, национални академии, културни движения и общности, театри, опери и други. Основният поток на обмена е свобо­ден, неформален и в преобладаващия брой случаи е извън държавните канали за трансгранично общуване. В наши дни разнообразна дейност в областта на изкуствата, културата, науката и образованието развиват повече от 400 неправителствени международни организации. Между тях са Международен съюз на архитектите, Международна федерация на библиотеките, Международен съвет на музеите, Международен Пен-клуб, Международен съвет по кино и телевизия, Международен театра­лен институт, Международен съвет за социални науки, Международна асоциация за юридически науки, Международна асоциация за икономи­чески науки и много други.

Колкото и развит да е неформалният обмен в сферата на тези отно­шения и колкото и голямо да е неговото значение, естествено е като основни и универсални субекти на международни отношения държавите да не останат настрана от художественото и интелектуалното общува­не, от обмена на културните и научните ценности. Заинтересоваността им се определя не само от стремежа да се обогатяват и развиват националната култура, наука и образование, да се използват постижени­ята в тези области на другите страни и народи, но и от това, че посред­ством запознаването на другите страни с националните постижения се утвърждава благоприятна представа за собствената страна, печелят ней­ното политическо влияние и международен авторитет. Живелият дълго в чуждата страна човек, възприел нейната култура, овладял нейния език и получил образованието си в нея, може да запази към тази страна неиз-гасващ интерес и да остане неин привърженик и приятел.

Правителствата регулират и насърчават обмена в тези области, като сключват културни конвенции, насърчават обмена и го финансират, създа­ват благоприятни условия за получаване на образование в чужбина и признаване на дипломите за неговото успешно завършване, улесняват транстраничните пътувания, насърчават и нерядко субсидират дейност­та на националните неправителствени културни и научни организации и много друго. Стремежа си да развиват културния и научния обмен държа­вите осъществяват не само на национално равнище. Още след първата световна война те съединиха усилията си на многостранна международ­на основа, като създадоха към Обществото на народите Международен институт за интелектуално сътрудничество.

366 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

След втората световна война отново и още по-силно се прояви тен­денцията към все по-дейно участие на правителствата и други държавни учреждения и институти в културния и научния обмен, към развитието на сътрудничеството в областта на науката и образованието. Държав­ната политика още по-активно започва да насърчава обмена, да улесня­ва културните прояви и да регулира юридически отношенията в тези области.

Израз на растящото държавно участие е създаването през 1946 г. на Организация на обединените нации по въпросите на просветата, науката и културата (ЮНЕСКО) Тя има статус на специализирано учреждение на ООН. Задачата й е да съдейства за развитието на международното сътруд­ничество в областта на просветата, науката и културата, с цел да се спо­могне за постигане на траен мир и благоденствие на народите. С разнооб­разната си дейност ЮНЕСКО допринася за утвърждаване в международ­ните отношения на миролюбивите и демократични принципи на Органи­зацията на обединените нации, за постигане на нейните цели със специ­фични, характерни за нейното предназначение средства: насърчаване на потока от идеи; подкрепа на различните прояви на правдива и реалистич­на масова информация: развитие на образованието и обмен на опита в тази област, като се премахнат всички форми на дискриминация; закрила на световното културно наследство; обмен на произведения на науката и изкуството, както и на лица, работещи в тези области: осигуряване на сво­боден и ефективен достъп към културните ценности. В областта на наука­та ЮНЕСКО разработва специални програми за международно научно сътрудничество и организира съвместно изследване на проблеми, представляващи международен научен интерес.

Голямо практическо значение има разработването и предлагането на проекти за международни конвенции, които улесняват художестве­ния и научния обмен. Много от днес действащите конвенции в тези об­ласти на международни отношения са плод на усилията на ЮНЕСКО. Сред тях са: Конвенция за техническо и професионално образование; Съглашение за внос на предмети с образователен, научен и културен характер; Конвенция за международен обмен на публикации: Конвенция за запазване на световното културно и природно наследство; Конвенция за разпространение чрез спътници на носещи сигнални програми; Кон­венция за запазване на културните ценности при въоръжен конфликт и много други. Международната организация пряко финансира културни

/.5. Подсистеми па отношения в областта на културата... 367

и научни мероприятия, подпомага със средства национални организа­ции. Тя полага системни усилия за обективно, свободно и правдиво инфор­миране за живота и културата на всяка страна и за защита на свободата на информацията.

ЮНЕСКО не е единствената международна междуправителствена организация за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата. Успоредно с нея развиват дейност голям брой специализира­ни в отделни области междуправителствени организации, например: Световна организация за интелектуална собственост или Междунаро­ден център за изучаване на консервацията и реставрацията на културни ценности.

Преодоляло препятствията на студената война, международното художествено и интелектуално сътрудничество получава силен импулс и от развитието на международните отношения след края на 80-те годи­ни на XX век. Възможно е да се ограничи, а защо не и да се прекрати надпреварата във въоръжаването и така да се увеличат възможностите на правителствата да отделят повече грижи и бюджетни средства за кул­турно и научно развитие. В набиращия сили постконфронтационен пе­риод, в условията на деидеологизация на международната политика, при новия подем на интеграционни процеси и при бързо увеличаващ се по­ток от хора започва да възниква увеличаващо се информационно про­странство. Това може да допринесе за преодоляване на наслоенията, заблудите и стереотипите на студената война. Още повече, че не е труд­но да се осъзнае, че възникването на много от съвременните глобални проблеми е свързано и с културния, научния и образователния сепара­тизъм и че решаването им практически ще остане невъзможно без уни­версално сътрудничество и в областта на науката, културата и образова­нието. Сътрудничеството става още по-наложително, понеже може ус­пешно да допринася за отблъсването и превъзмогването на надигналата се през 90-те години на XX век в много части на света опасна вълна, както на ксенофобия и национализъм, така и на религиозен фундамента-лизъм.

368 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

1.6. ЮРИДИЧЕСКА

НОРМАТИВНА ПОДСИСТЕМА

НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Всяка системност предполага съществуване на ред, който да опре­деля взаимодействието на частите на системата. Социалните системи са целеви системи, затова и вътрешният им ред всякога е целесъобразен. Той съответства на предназначението им и е в хармония с целевата им функция. Тези положения се отнасят и за системата на международните отношения.

Редът в системата на международните отношения изисква от су­бектите на отношенията определено поведение. Взаимодействайки, те следва да се съобразяват с реда в системата. Каквито и съперниче­ства, противоречия и борби да съществуват в системата, тя не би могла да се съхрани без наличие на минимум съгласие относно вътрешния й ред и начина на нейното функциониране. В основата на това изисква­не е обшият интерес, който е не само първопричината за възникване­то на системата, но е и един от основните източници на импулсите, поддържащи нейната цялост. Правилата, определящи какви следва да бъдат отношенията между страните, образуват регулативните подсистеми па отношенията. Това са норми за поведение. В меж­дународните отношения такива са правилата, които регулират пове­дението на държавите, на притежаващите международна субектност групи държави и на други недържавни субекти на трансграничните отношения. Израз са на определени изисквания към субектите на меж­дународните отношения.

Нормите винаги изразяват изискуемото. онова което трябва да бъде, а не винаги това, което е. Те са нещо различно от реалното поведение, така както и реалното поведение може да бъде различно от нормите. Въпросът за съвпадането на изискуемото и реалното в отношенията върху световната сцена е изключително важен въпрос. От съответствието между едното и другото зависи преди всичко ефективността на международно­то право, стабилността на правния ред, предвидимостта в развитието и функционирането на системата.

Правилата на трансграничното общуване не са независими едно от друго. Помежду им има връзки и отношения, има взаимни зависимости и определен ред. Образуват системи. Системността им произтича от

1.6. Юридическа нормативна подсистема на мсжд^ча/юдиитс... 369

системността на самите международни отношения, тъй като отразява и закрепява системния им ред.

Има три нормативно регулиращи международните отношения нор­мативни подсистеми:

• Право

• Морал

Първите две са универсални. Действат по отношение на цялата меж­дународна общност. Третата има партикуларно действие, тъй като дей­ства само в рамките на общности, които споделят съответната религия.

Юридическата нормативна подсистема на международните отно­шения е система от принципи и норми, признати от държавите, юридически задължителни т тяхното поведение във взаимните им отношения. Задължителността се изразява в това, че всеки субект на правото трябва да съобразява поведението си с тези принципи и норми, като едновременно с това може да изисква от другите субекти да по­стъпват като него.

Юридическите норми се основават на единство на права и задълже­ния. На всяко право противостои задължение. Срещу всяко задължение стои право. Нарушаването на единството разрушава действието на пра­вото. Един от най-древните принципи на международното право е, че международните договори трябва да се спазват. Той следва да се тълку­ва разширително в смисъл, че трябва да бъдат спазвани всички произти­чащи от съгласието на субектите на правото правила. Съглашенията създават нови правила и развиват и обогатяват международноправната система.На съгласие се основават и общоприетите международни оби­чаи. За разлика от вътрешното право, при което обичаите нямат правно задължаваща сила, в международното право правилата на признатите за общозадължителни международни обичаи имат юридическа сила. Ефек­тивността на международното право се определя от степента, в която поеманите в съответствие с него задължения се спазват.

Страните на тези международни правоотношения, определяни като субекти на международното публично право (по-нататък за по-крат­ко ще използваме термина „международно право") са :

• държавите

370 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

• борещите се нации и народи за национално самоопределение чрез създаване на самостоятелна държава (т.е. на държави в про­цес на образуването им)

• междудържавните (правителствените) организации и някои държавоподрбни формации (напр. свободни градове)

• Международното право защитава непосредствено и основните права и свободи нафшическителица.

Както се вижда, субектите на международното право са различни от субектите на вътрешните правни системи. За разлика от международно­то право, за вътрешните правни системи субекти на правоотношенията са физическите лица, юридическите лица, държавата и нейните органи.

Международното право е право, предназначено да действа в осо­бената социална среда, твън юрисдикцията на която и да е държа­ва. Предназначено е правно да регулира отношения, в които за разлика от вътрешнодържавното правно пространство, над субектите не стои власт, подобна на вътрешнодържавната власт, защото юридически тези субекти са независими едни от други. Те са свободни без външна намеса да вземат решения, както за вътрешния си ред и следваната от тях вътреш­на политика, така и за поведението си едни към други в международната среда. Дори тогава, когато субектите на международното право създа­ват едни или други наддържавни структури, на които предоставят пра­вото да вземат задължаващи ги решения, те правят това доброволно, самоограничават се, но запазват възможността си по установения от правото начин да излязат от тях.

Националните правни системи са предназначени да действат в държавните рамки, а не в междудържавните отношения и поради това са изградени преди всичко в съответствие с принципите на субординация­та. Във всяка държава съществува единен център на власт, който създа­ва във формата на закони основните правила, определящи поведението на гражданите, групите граждани и държавните органи. Спазването на правния ред в държавите се осигурява от специално предназначени за целта органи: съд, прокуратура, полиция и т.н. Гражданите са длъжни да спазват конституцията и законите на своята страна и заедно с това полу­чават от своята държава правна защита против нарушителите на право­то. В съответствие с правото, те мога г чрез договори да поемат права и задължения едни към други и ползването на тези права и изпълняването