ДАНС ПРОВЕРЯВА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БОЛНИЦА В ПЛОВДИВ

Приходите в бюджета растат, но неясно защо и как

От всичките изказвания на премиера Бойко Борисов на тема бюджет личи, че кабинетът изпълнява някакъв алтернативен план за приходите и разходите на хазната, различен от този, гласуван от парламента. Хубавото на този план е, че приходите растат по-бързо от планираното. Лошото е, че няма никаква яснота какво точно се очаква като постъпления и от кого. А когато не е ясно какво се очаква от двете приходни агенции, не се знае и кой, защо, кога и в какво се е провалял

За този алтернативен бюджет не знаем много. За него ексклузивно говори премиерът, а числата периодично се менят. Първоначално Борисов обяви, че държавата си е поставила за цел през 2015 г. да събере 500 - 600 млн. лв. повече. После обяви, че се е объркал и всъщност ръстът трябва да е 1.5-1.6 млрд. лв. Появи се и междинно число - 1.2-1.3 млрд. лв. повече. Борисов обяви, че ако този праг се мине, ще може да се мисли за влизане в парламента за евентуална актуализация и леко завишаване на разходите.

В нито един момент премиерът не обясни тези милиарди в повече спрямо кое се очакват - спрямо събраното през 2014 г. или спрямо заложения план за 2015 г. В плана за тази година са заложени близо 1 млрд. лв. повече данъчно-осигурителни приходи спрямо реално събраното за 2014 г. При данъците очакваният ръст е 743 млн. лв., при социалноосигурителните постъпления - 201 млн. лв., лек ръст се чака и в общинските приходи. Ако обявяваните от премиера 1.5 млрд. лв. в повече са спрямо 2014 г., реалното преизпълнение на бюджета за 2015, при заложен ръст от 1 млрд. лв., ще е 600 млн. лв. Това е важно и на фона на нагласите за евентуално допускане на допълнителни разходи. Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ дори посочи месец за актуализация - октомври, и образование и социална политика като евентуални сфери за допълнителни разходи.

Тук картината става съвсем мъглява. Премиерът на няколко пъти свърза това число със съдбата на агенция "Митници" и евентуалното й сливане с Националната агенция за приходите. Така в медиите се появиха заглавия, че това е цената на главата на Танов. Самият Танов се опита да обясни, че подобни постъпления няма как да се очакват само от митниците и числото вероятно включва и приходите на НАП. Но по същата логика в обявената от Борисов цел може да попада и очаквания плюс в приходите от пенсионни и здравни вноски. Тоест изобщо не е ясно кой какво точно трябва да събере, за да приемем, че е изпълнил новите завишени изисквания към него. Да не говорим, че част от преизпълнението може да се дължи и на консервативно планиране.

Какво изпълнение на приходите отчитат официално НАП и митниците на фона на тези неясни очаквания към постъпленията в бюджета? С постъпленията на агенция "Митници" от ДДС от внос тази година има проблеми, при това немалки. За първите три месеца на годината митниците са събрали по това перо 785.2 млн. лв. За сравнение през 2013 г. приходите от ДДС от внос са били 874.1 млн. лв. (2014 г. не е подходяща за сравнение, защото в първите месеци на годината имаше планов ремонт на "Лукойл Нефтохим"). Проблемите с ДДС от внос тази година бяха очаквани на фона на срива в цените на горивата, но така и не се появи официална оценка за евентуалния ефект върху постъпленията в хазната. Нещо повече - за 2015 г. за пръв път няма яснота каква част от годишните приходите от ДДС трябва да дойде от внос. Досега в ежемесечните бюлетини за изпълнение на бюджета редовно се отчиташе как върви като дял изпълнението на годишния план и за ДДС от внос, и за ДДС от сделки в страната поотделно. Сега подобни данни няма, а неофициално се говори, че митниците нямат одобрен план за ДДС от внос за 2015 г. и работят по стария - от миналата година.

На фона на тези постъпления излиза, че големият принос за отчетения ръст от ДДС за първите три месеца на годината е на НАП. От ДДС от сделки в страната и вътрешно общностно придобиване са събрани 1.18 млрд. лв. при 791.8 млн. лв. за първото тримесечие на 2014 г. Но първото тримесечие на 2014 г. по принцип е било слабо за ДДС от сделки в страната, тоест данъчните сега се справят добре, но на фона на едно по-слабо изпълнение година по-рано. По всичко личи, че тази година данъчните ще трябва да компенсират по-ниския ДДС от внос на митниците заради срива в цените на горивата. Любопитно е как събирането на повече ДДС изведнъж се оказва възможно и от кои сектори идва плюсът. Или данъчните работят само когато премиерът го поиска?

За първите три месеца на годината са събрани близо 95 млн. лв. повече спрямо 2014 г., а Танов очаква до края на май митниците да изпълнят целия заложен ръст при акцизите от 160 млн. лв. спрямо събраното м.г. Какво говори статистиката и каква игра играе изпълнителната власт?

При тези преизпълнени срокове и планове и НАП, и агенция "Митници" ще излязат пълни отличници. Това прави особено интересна изненадващата закана на премиера Борисов да слее агенция "Митници" и НАП заради лоши резултати на митничарите. Две седмици по-късно в рамките на същия месец след това заявление Борисов се отказа от идеята с аргумента, че митниците били събрали 58 млн. лв. повече (незнайно спрямо какво). Колкото и фриволно да е отношението на премиера към математиката, подобни резки смени в позициите му надали са случайни. Умерената позиция, която Борисов зае впоследствие и изтъкнатите от него аргументи за сериозните последици от евентуално сливане на две мегаагенции, показва, че той никак не се заблуждава за рисковете от подобна мярка. Същите аргументи изтъкват и други фигури в ГЕРБ. Така въпросът кой натиска за сливането на двете структури става все по-интересен.

Много интересни са и развитията около борбата с контрабандата. И тук ситуацията тъне в тайнственост. Вече е май, а отчетът на агенция "Митници" за изминалата 2014 г. още не е публикуван

Така не е ясен резултатът от контролната дейност на митниците в проветривата 2014 г. и е трудно да се оцени размахът на мерките, предприети тази година. За акциите на митниците съвместно с други структури в държавата рядко има информация. Частична информация имаше при представянето на доклада "Финансиране на организираната престъпност", на който бе обявено, че 70% от нелегалния пазар на цигари през 2014 г. е бил държан от неназован български производител. Данните се базират на традиционното проучване на пазара на контрабандни цигари на "Нилсен", което обаче спря да се публикува публично и вече се цитира и разпространява апокрифно. Щеше да е хубаво да разберем какво е направила държавата срещу този анонимен нарушител, но нейсе, друг път.

Според премиера Борисов цялата тишина около действията на властите е похвална. Той нееднократно изтъкна, че без много шум държавата му е намерила цаката как да вдигне приходите. Възможно е тази потайност наистина да се дължи на противопоставяне на държавата на солидни играчи в контрабандата и опит за отстояване на интересите на хазната на фона на прекалено разнопосочни интереси. На опит да се пази Танов може да се дължат и залитанията около съдбата на митниците. Но и това е диагноза - за невъзможността на властите да отстояват публично спазването на законите. Пък може и играта да е съвсем друга.