Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич

С Решение на Националния съвет за опазване на паметниците на културата от 24 април 1994 обявения с категория „местно значение” археологически паметник „Средновековна крепост Хоталич” да се прекатегоризира в категория „национално значение”. В изпълнение на Заповед № РД 09-589/11.009.2008г на Министъра на културата с протокол от заседание на Комисия се определят режимите за опазване на територията на археологическия паметник на културата „Антична и Средновековна крепост Хоталич”. В него са дефинирани границите на териоторията на паметника, границите на охранителната зона на паметника, предписания за опазване територията на паметника и предписания за опазване на охранителната зона.

Археологическият обект се намира в най-западната част на Севлиевската планина т.нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево. Предшественик на съвременния град. Създаден е в края на Х век върху основите на по-ранно византийско селище. Мощна крепост е отбранявала проломът на р. Росица от нападения на варварски племена от север и византийски войски от юг. Високи и здрави крепости стени и кули с 5 порти са обграждали площ от около 15 дка, където населението на града се укривало при опастност. Самият средновековен град се е състоял от 4 квартала с масивни каменни постройки - църкви, жилища, работилници. Обектът се поддържа от Община Севлиево и историческия музей като място за посещение. Създадени са условия за отдих - питейна вода, огнища за пикник, маси и навеси.

Християнските храмове на Хоталич

До сега на Хоталич са открити четири християнски храма. Два от тях са вписани един в друг и са от различни периоди. С тяхното разкриване през 1979 г. започват археологическите проучвания на терена. Въз основа на откритите при разкопките материали, както и по особеностите на архитектурните планове, по-старата църква се датира в V - VІв., а по-късната в ХІІ-ХІVв. И днес могат да се видят запазеният плочник във вътрешността и каменни скамейки около стените. Освен църквите, открити още през първия сезон, на археологическия обект са открити още два християнски храма – един в най-източната част на селището /т.нар. източна църква/ и друг на крепостта.

Източната църква има опростен план с каменни скамейки, долепени до двете й дълги страни. Тя е леко вкопана. Най-източната част към олтара е застлана с плочи. Интересното тук е, че е запазена олтарната маса – мраморен римски надгробен камък със заличен надпис, вторично употребен в християнския култ.

С християнски храм е разполагала и цитаделата на Хоталич – т.нар. болярска църква. Малките размери и опростената планова схема причисляват храма към групата на семейните църкви, известни ни от много средновековни крепости. Най-вероятно тя е служила на болярина на Хоталич и неговото семейство. В един по-късен етап притворът се превръща във щерна /водохранилище/ за дъждовна вода.

Всеки посетил крепостта може да види едно от най-добре разкритите и експонирани селища от средновековието. Състои се от четири ясно обособени части отделени от зидове. Двата крайни „квартала” са и най-гъсто населени. Сградите, жилищни и стопански, са близо деветдесет. Височината, на която са запазени градежите е различна – 0.40 до 2.50 метра. Някои от сградите са били на два етажа, което личи от запазените стълбища. В близост до източната църква са открити и четири грънчарски пещи. Три от тях са намерени заредени със съдове, готови за изпичане. В момента те са част от постоянната експозиция в историческия музей. Според откритите в тях находки, както и по начина на градеж и архитектурното им оформление, помещенията от външния град се датират най-общо към Х-ХІVв., като са върху по-стар ранновизантийски пласт.

Цитаделата

На труднодостъпния хълм над селището се издигат здравите крепостни стени на цитаделата. В резултат на десетилетия археологически разкопки са проучени и консервирани повече от 900 метра крепостни стени, запазени във височина до 3м. Става ясно, че още през ранновизантийския период ІV –VІ в. хълмът е опасан от здрава крепостна стена. За съществуването на Хоталич през късната античност говори значителното количества ранновизантийски материали .

Най-богатият гроб, открит досега на Хоталич, е №42 по реда на откриването. Гробът е на млада жена с дете, положено на бедрата й. Погребана е с девет гривни на ръцете, като на лявата ръка има три масивни бронзови, а на дясната пет усукани от медна тел и една масивна. Тази находка дава данни и за женския костюм през средновековието. Върху ризата е имало вероятно елек, за който съдим по големите бели мъниста, с който е бил обшит. Останалите близо 3000 дребни червени, черни и тъмно сини мъниста са били нанизани на седем гердана около шията й, както и пришити около кръста на дрехата.

В резултат на десетилетията археологически проучвания във фонда на музея в Севлиево са постъпили хиляди находки. Малка част от тях могат да се видят в експозицията Археология, експонирана в Хаджистояновото училище. По повод 30 години от началото на разкопките на Хоталич те бе основно обновена.

Започна реализацията на проект за социализация на средновековения град и крепост Хоталич. За онагледяване на бита на жителите на Хоталич, проектът предвижда да се реставрират три жилищни сгради от 14 век, в които ще има малка експозиция на предмети, намерени при разкопките. Ще бъдат изградени източната и западната крепостни порти. Предвижда се реконструкция на съществуващите пешеходни туристически пътеки и изграждане на нови такива, както и направата на панорамни площадки.

Часовниковата кула е най-старата запазена обществена постройка в Севлиево. Деклариран е като архитектурно–строителен паметник със Списък от 1975г, Писмо №1452 от 16.04.1979г, Писмо №1981 от 03.04.1987г., а ансамбълът около нея е деклариран като архитектурно-градоустройствен групов паметник на културата с Писмо №1981 от 03.04.1987г.

През ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чиито камбани съобщават за всеки изминал час.

Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната и врата съответства годината 1779г. Върху камбаната е гравирана годината 1775г..

Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.

Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци и за нея през годините се полагат грижи. Като важни новини в общинските вестници през годините 1911, 1924 и 1965 се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм.

Комплексът се намира в централната част на гр. Севлиево. Той е деклариран в Списък 1975г, Писмо №1452 от 16.04.1979г, Писмо №1981 от 03.04,1987г за архитектурно-строителен паметник. Уникална сграда от периода на българското Възраждане, където са събрани три типични градски къщи и работилница с дюкяни на приземния етаж. Построена е през 1870 год. Реставрирана е през 1981 год. от НИПК . Там са разположени експозициите на Историческия музей, интериори от ”Селския и градския бит на Севлиевския край през Възраждането”, “Севлиевски градски двор от Възраждането“ и “Красотата в изделията на севлиевските занаятчии през Възраждането“.

В самия център на днешния град се издига един от символите на Севлиево, храмът „Свети Пророк Илия”. Деклариран е като архитектурно–строителен паметник Списък от 1975г., Писмо №1452 от 16.04.1979г. и Писмо №1981 от 03.04. 1987г, а ансамбълът около него е деклариран като архитектурно-градоустройствен групов паметник на културата с Писмо №1981 от 03.04.1987г. Трудно е да се установи точно от кога датира той, но най-вероятно е съществувал на това място още в края на далечния ХVІІ век. Това категорично свидетелство за църковна дейност. В средата на ХVІІІ век дейността на църковната община е засвиделствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „Свети Никола” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклонници, водени от църковния епитроп.

През 1834 година старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена „из основи”. От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т.нар.”царски ред” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”. Иконостасът, дело на майсторите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, което е трудно да се опише. Иконостасът е обявен за национален паметник на културата.

В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново искри с цялата си непреходна красота

Църквата „Света Троица”, намираща се в гр. Севлиево е обявена паметник „от национално значение” с ДВ бр.70 от 1976г. и е декларирана за художествено-архитектурен паметник със Списък от 3.11.1973, Списък от 1975, Писмо № 482 от 2.02.1987г.

Църквата „Света Троица” се въздигнала като една от най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. На западната фасада над входа й е поставен следния надпис: „ Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани Севлиево, 1870 Октомври 19”.

Още преди Освобождението църквата Света Троица се превръща в едно от средищата на духовния и обществен живот в града.

Внушителната сграда е изградена от дялан местен камък с три олтарни абсиди, като средната се издига до покрива. Красотата на бароковите форми и линии продължава и във вътрешността на храма – високи и стройни колони поддържат широки полукръгли арки, върху които се издига голям купол. Иконите за първия иконостас на храма са изписани от известните иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев през 1870-1872 г. След направата на нов иконостас част от тази изключително ценна иконна сбирка е пренесена през 1905 г. в новопостроената църква на Батошевския девически манастир.

Други значимите културно-исторически ценности се намират в селата в община Севлиево:

Батошевският мъжки манастир „Успение Богородично“”

Архитектурно-историческият комплекс Батошевски манастир са обявени за паметник с „национално значение” с Разпореждане № 79 на Министерски съвет от 1971г

Батошевският мъжки ставропигиален манастир “Успение Богородично“” е възстановен през 1836 година, с усилията и средствата на севлиевската българска общност приблизително на мястото на средновековен манастир от времето на цар Михаил Асен / 1246-1256 г./. За построяването на манастира през ХІІІ век свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево.

След падането на Второто българско царство под османска власт участта на много български светини последвала и Батошевския манастир и той потънал в разруха и запустение. По време на поредната голяма чумна епидемия в началото на 30-те години на ХІХ век семействата на няколко севлиевски първенци се спасили в околностите на манастира и обещали да го въздигнат отново.

Много бързо на това свято място през 1836 г. се издигнала новата манастирска църква. Строежът бил ръководен от Константин от Пещера, майстор известен и с опит. Батошевският храм е с внушителни размери, а усещането е още по- силно заради високите барабани, върху които са поставени трите купола. Характерната за възраждането украса на сградите с каменни релефи не липсва и тук. По стените и под корнизите оживяват множество изображения на двуглави орли, риби, гълъби, ангели. 

Дърворезбеният иконостас е шедьовър, дело на новоселските майстори Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията. Иконите от царския ред на иконостаса изписват през 1837 г. тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса, която е обявена за художествен паметник с „местно значение” с ДВ бр.94 от 1972г.

Много скоро след възстановяването манастирът се превърнал в религиозно, духовно и просветно средище. Станал убежище и на революционерите, които укривали тук част от закупеното за въстанието оръжие. Батошевският манастир не бил пощаден по време на Априлското въстание и неговия разгром. Част от манастирските одаи били опожарени, но храмът се запазил по чудо.

Батошевски девически манастир „Въведение Богородично“

Манастирът е художествен паметник и е деклариран като такъв в Списък от 25.11.1975г., Писмо №6614 от 28.11.1975г. Намира се в центъра на с.Батошево, Севлиевска община, на 16 км от Севлиево, свързан е с третокласен добре поддържан асфалтиран път.

Батошевският девически манастир „Въведение Богородично“” започва съществуването си от късната есен на 1872 г. с първа игуменка монахиня Магдалина. Той е построен от нейния баща, чорбаджията Миню Попкоев, като манастир от семеен тип. Първата дървена църква е осветена през пролетта на 1873 г. от иконом поп Марин Софрониев, чрез поставяне на предварително осветен от Доростоло-Червенския митрополит Григорий антиминс, запазен и до днес.

Сега съществуващата каменна църква е построена и осветена през 1909 г. от Търновския митрополит Антим. В църквата има икони, които са дело на известните възрожденски иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев от Трявна

Крепостта "Пречиста" се намира на около 300 метра от село Градница и най-вероятно е издигната през III-IV век. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието с „местно значение” в ДВ бр.74 от 1967 г.. Има византийски произход и е била създадена да охранява Русалийския проход. В историята на крепост "Пречиста" има възходи и падения. Крепостта е играла изключително важна и стратегическа роля при отбраната на столицата Търново по време на Второто българско царство.

При проведените археологически разкопки е открита мощна отбранителна система. Крепостната стена върви по целия хълм от север на юг. Има запазена част от главната крепостна стена с височина от 2 до 3 метра и дебелина 2,60 - 3 метра. Открити са три порти, а на най-високото място на хълма се е намирала правоъгълна отбранителна кула.

Едно от интересните разкрития при разкопките е еднокорабната базилика, която е дълга 18.50 и широка 9.86 метра. По откритите предмети, оръжията, монети и начина на градеж на крепостта,

Границите и режимът за използване и опазване на недвижимите културни ценности, намиращи се извън населените места в община Севлиево, по Наредба №17 (ДВ бр.35 от 1979 г.) следва да бъдат отразени в ОУПО.

„Текето” край с. Ряховците

„Текето” е средновековно селище и турска гробница, намира се на вр. Куза, 3-4 км югозападно от с. Ряховците. Обявен е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието с „местно значение” в ДВ бр.74 от 1967 г Там се намира гробът на мюсюлманския светия Мехмед Гаази баба

Заключение

Поради наличието на голям брой недвижими културни ценности на територията на Общината е необходимо да се предвидят мерки за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство, които обхващат: създаване на специфични режими за опазване; изработване на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях, както и планове за опазване и управление на тези ценности.

С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалния обхват, както и предписания за опазването на самата ценност и нейната среда.

При разработване на Устройствени планове за територии, в чийто обхват са разположени недвижими културни ценности, специфичните правила и нормативи трябва да бъдат отчетени, а самите планове съгласувани със съответния компетентен орган. Реализираните мероприятия трябва да спазват изискванията за запазване на автентичността на обектите на културното наследство, както и тяхното опазване, популяризиране и социализация.

8. 
   Селищна мрежа
   

Описание на по-големите села на територията на община Севлиево:

В непосредствена близост до с. Градница се намират археологическите руини на средновековната крепост „Пречиста“, от чийто изглед може да се наблюдава панорамна гледка на цялото село. Една от забележителностите на селото е църквата „Архангел Михаил”, която е построена през 1855 г. Тя е изградена в характерния архитектурен стил на XIX в., а надпис отбелязва годината на градежа и майсторите, които са я строили. Днес църквата е добре поддържана и е обявена за исторически паметник.

В близост до селото има туристически еко пътеки, от които се откриват приказни гледки.

В землището на селото е имало средновековен град. Възникнал е през V-VІ век като ранно византийска крепост и селище, а през Х век е възстановен и е просъществувал до края на ХVІІ век. Състои се от укрепен външен град с четири квартала, две църкви, работилници - всички масивни каменни постройки. Цитаделата е била обградена с каменни стени, някои от които са запазени до височина над 3 м, отбранителни кули и пет порти. Във вътрешността на крепостта са запазени болярското жилище, малка семейна болярска църква, казармени и складови помещения.

Селищата са горе-долу равномерно разпределени на територията на общината, като изключение прави най-южната част, която е и най-висока – Предбалкан, Централна част на Стара планина. В този район населените места са по-малки, съсредоточени са основно около минаващите пътища и долините на реките, някои от тях са с по-дисперсна/ разкъсана пространствена структура поради теренните особености. Населените места около общинския център са по-големи и по-компактни. Селищната мрежа е със средна гъстота.

9. 
   Информационно обезпечаване
   

Информационното осигуряване на проекта се обезпечава чрез:

• 
  Демография, население – възрастова, полова и етническа структура, заетост и пр.
  
• 
  Икономика – сектори и отрасли, приоритетни икономически дейности за развитие
  
• 
  Социален сервиз – здравеопазване, образование и социални услуги
  
• 
  Околна среда – вредни емисии, състояние на въздух, води и почви
  
• 
  Туризъм – средства за подслон, реализирани нощувки и др.
  

• 
  Културно и историческо наследство – НИНКН
  
• 
  Защитени територии и зони - по данни предоставени от РИОСВ Велико Търново
  
• 
  Природни дадености и характеристики и пространствена организация на населените места в общината – Общински план за развитие
  

Информация по отрасли и функционални системи, представена от съответните отдели и служби (отдел „Строителство, инфраструктура, икономическо развитие и околна среда“, „Кадастър и регулация“, „Образование култура, етническа интеграция и вероизповедания“) на общинската администрация, Териториалното статистическо бюро – град Севлиево, Общинска служба “ Земеделие и гори” – Севлиево. Други служби и институции, разполагащи с информация, необходима за разработването на ОУП според оценката на проектантския екип и със съдействието на общинската администрация – експлоатационни дружества и пр.

• 
  
  Каталог: uploads -> docs
  docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
  docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
  docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
  docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
  docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
  docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание
  
  
  
  Изтегляне 1.82 Mb.
  
  Сподели с приятели: