ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ
НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО
/ОУПО/
май 2013
ОБЕКТ: ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ
НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО /ОУПО/
ВЪЗЛОЖИТЕЛ:
ИЗПЪЛНИТЕЛ:
“АРХИТЕКТОНИКА” ЕООД
СЪДЪРЖАНИЕ
-
Общи положения
-
Общи постановки
Изготвянето на планово задание за ОУП на община Севлиево се възлага от местното ръководство – общинска администрация - и е в съответствие с нормативната уредба в областта на устройственото планиране в България. Според законовата рамка изработването на задание за ОУП трябва да предхожда изготвянето на самия план.
В този смисъл заданието служи като информационна и методическа база за разработването на общ устройствен план. В този документ се посочват фази, етапи и срокове на разработка, както и основни изисквания към проектантския колектив, на който ще се възложи задачата.
-
Мотиви за изработване на ОУПО
Устройственото планиране на общините и населените места е в пряка зависимост от промените в обществено-икономическите условия и законова уредба, настъпили в страната през последните десетилетия. Присъединяването на България към структурата на Европейския съюз, както и преминаването от централизирана планова икономика към пазарно стопанство са основните фактори, предизвикали същностни изменения, от една страна - в процеса и подхода на планиране, а от друга - в изискванията към функционирането и качествата на урбанизираната среда. Това налага необходимостта от изработване на нови устройствени планове, които да съответстват на настоящата социално-икономическа ситуация, както и да регулират и стимулират развитието на територията на базата на нейния физически и духовен потенциал. Това важи в още по-голяма степен за територии със специфична проблематика – като наличие на значими курортни ресурси и на изявено културно-историческо и природно наследство, при които се налага преосмисляне на традиционната методика за даване на оценка и прогноза за използването им като потенциал за устойчиво социално-икономическо и териториално развитие.
Градоустройственото развитие на град Севлиево се осъществява на базата на действащия застроително – регулационен план, одобрен от Общинския съвет през 1991г. За развитието на жилищните зони – комплекс Юг и за кв. Балабанца са приети документи съответно през 2003 г. и 1998 г. За селищните образувания със статут на жилищна устройствена зона в близост до града - „Крушевски баир”, „Севлиевски лозя” и „Чифлика” има одобрени планове на новообразуваните имоти, но няма изработени и одобрени подробни устройствени планове. Належащо е изработването и одобряването поне на планове за улична регулация. Територията на бившата осеменителна станция, разположена вдясно от пътя Севлиево - Троян, е включена чрез одобряване на околовръстен полигон в строителните граници на гр. Севлиево през 2000г., заедно с обособяването на горепосочените селищни образувания. За тази територия има одобрен кадастрален план, но няма изработени и одобрени подробни устройствени планове. Належащо е изработването и одобряването на план за улична регулация.
В последните години е осъществено застрояване в поземлени имоти извън установената строителна граница на гр. Севлиево въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, като е променено предназначението на земята.
През 1989 г. е бил приет ТУП на отдиха на община Севлиево, с който са били определени земеделските земи с право на застрояване, териториите за развитие на промишлени дейности, предназначени за разширение, лесопарковете и др. Този план не е съблюдаван стриктно.
Също така през 1982 г. за територията на гр. Севлиево е изработен Общ градоустройствен план, който поради настъпилите промени в социално-икономическите условия в държавата, е трудно приложим и се нуждае от ревизиране и актуализиране.
Очевидна е необходимостта от разработването на нов Общ устройствен план на община Севлиево, който да даде дългосрочна перспектива за развитието на общината и да отрази промените във функциите на отделни територии.
Подобен проблем се очертава по отношение и на град Севлиево предвид инвестиционните искания за строителство на терени извън строителните граници на града.
Съвременното развитие и утвърждаване на град Севлиево като важен икономически център в Северна България се нуждае от прилагане на интегрирана стратегия за неговото развитие, която да решава комплексно въпросите на развитието, а не на парче.
Предвид промените, настъпили във времето от приемането на посочените устройствени и градоустройствени документи, е необходимо разработването на актуална урбанистична концепция, която да отчете функциите на Севлиево като притегателен градски център, развитието на териториални центрове от по-нисък ранг и въздействието на осите София - В.Търново - Варна и ролята на тангентата към европейски коридор № 9 по направлението Ловеч – Севлиево - Габрово, в т.ч. като се отчете възможността за изграждане на тунел под Шипка.
Ситуацията с устройствените планове за селата в Общината е почти идентична с тази за гр. Севлиево. За голяма част от селищата има одобрени регулационни планове /Таблица1/, но те са приети във време, когато социално-икономическия и политически контекст е бил различен от днешния и поради тази причина се налага тяхната актуализация на базата на нов Общ устройствен план на Общината, който да определи тяхната посока и устройствени параметри на развитие.
Таблица 1 - Списък със Заповедите за одобряване на регулационни планове на селата в общ. Севлиево
Населено място
|
Заповед №
|
Дата на
заповедта
|
с.Агатово
|
874
|
23.7.1966
|
с.Батошево
|
756
|
30.5.1966
|
с.Бериево
|
481
|
20.7.1981
|
с.Боазът
|
1575
|
29.11.1988
|
с.Баева ливада
|
387
|
1981г.
|
с.Богатово
|
630
|
15.4.1975
|
с.Буря
|
271
|
20.2.1967
|
с.Валевци
|
1573
|
25.9.1964
|
с.Горна Росица
|
32
|
10.1.1964
|
с.Градище
|
396
|
12.12.1932
|
263
|
03.2.1933
|
с.Градница
|
585
|
1964
|
с.Дамяново
|
1593
|
24.11.1967
|
с.Добромирка
|
492
|
17.3.1975
|
с.Душево
|
522
|
06.5.1966
|
с.Енев рът
|
273
|
17.4.1970
|
с.Идилево
|
841
|
06.8.1970
|
с.Кормянско
|
1050
|
04.5.1972
|
за поляната
|
442
|
02.10.2000
|
с.Крамолин
|
1014
|
03.8.1988
|
с.Крушево
|
389
|
25.3.1968
|
с.Кръвеник
|
768
|
14.7.1970
|
с.Ловнидол
|
875
|
30.9.1983
|
с.Лъгът
|
350
|
13.5.1982
|
с.Малък Вършец
|
272
|
20.2.1967
|
с.Младен
|
388
|
26.3.1968
|
с.Млечево
|
1177
|
01.9.1971
|
с.Петко Славейков
|
316
|
16.3.1976
|
с.Ряховците
|
518
|
24.3.1964
|
с.Сенник
|
655
|
01.12.1992
|
с.Стоките
|
581
|
11.8.1987
|
с.Столът
|
1182
|
28.9.1965
|
с.Стар кръвеник
|
94
|
16.2.1982
|
с.Търхово
|
1353
|
28.12.1989
|
с.Хирево
|
504
|
04.7.1980
|
с.Шумата
|
613
|
24.7.1969
|
"М. Палаузов"
|
109
|
03.2.1976
|
Забележка: Селата, които не са упоменати в списъка, нямат одобрени регулационни планове. Строителните им граници са определени с околовръстни полигони.
Динамиката, с която се променят социално-икономическите условия през последните години, налага адаптация, ревизиране и актуализиране на устройствените схеми и планове на различни нива. Може би и това е причината поради която събитията често изпреварват планирането. За да се създаде планова основа и единна визия за развитие на само на града, но и на общината, е необходимо да се разработи общ устройствен план с такъв териториален обхват.
Изследвайки територията на цялата община – връзките между център и периферия, комуникациите между отделните селища, потенциалите на граничните територии, актуални проблеми и приоритети, тогава може да се изгради единна концепция за устройство и пространствено развитие. В по-общ контекст, по естествен път ще се достигне и до вярната посока за развитие на общинския център – гр. Севлиево.
-
Съвременни изисквания към устройственото планиране
Методически подходи при разработване на аналитичните и прогнозни проучвания към ОУП
ОУПО Севлиево следва да обвърже всички други устройствени разработки за територията – както от по-високи териториалноустройствени нива, така и да послужи като директива за изработването на устройствени разработки от по-ниски нива (директивни план-схеми за териториална структура и обемно-пространствено изграждане; общи устройствени планове на градове и подробни устройствени планове).
Изработването на ОУПО Севлиево е необходимо да се съобрази и да е в съответствие с изискванията и разпоредбите на всички действащи нормативни актове, както с наднационално и национално значение, така и с регионално и локално действие.
Основните приложимите нормативни документи при изработването на ОУПО Севлиево са:
-
Закон за Устройство на Територията (ЗУТ), с актуалните приложения и наредби;
-
Закон за Културното Наследство (ЗКН), с актуалните приложения и наредби;
-
Закон за Водите (ЗВ), с актуалните приложения и наредби;
-
Закон за Защитените Територии (ЗЗТ), с актуалните приложения и наредби;
-
Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);
-
Закон за Опазване на Околната Среда и Водите (ЗООСВ), с актуалните приложения и наредби;
-
Национална концепция за пространствено развитие, 2013-2025 г.
-
Национален План за Регионално Развитие – НЦТРЖПС, 2007-2013г.;
-
Национална Стратегия за Регионално Развитие – НЦТРЖПС, 2007-2013г;
-
Национална Стратегия за Устойчиво Развитие на Туризма в Република България 2009-2013;
-
Регионален план за развитие на Северен централен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.
-
Областна стратегия за развитие на област Габрово за периода 2005 – 2015 година
-
Стратегия за управление на общинската собственост на община Севлиево мандат 2011 – 2015
-
Общински план за развитие 2005-2013 г. и актуализиран документ за изпълнение 2008-2013
-
Програма за опазване на околната среда на Община Севлиево
При аналитичните проучвания да се допълни базовата информация от плановото задание и да се направи по-задълбочен анализ на актуалното състояние с цел да се установят фактори, закономерности и процеси в отделните функционални системи, както и причини за наличието на определени проблеми.
За да се установят определени тенденции в развитието на социалната и икономическа сфера, на материалната среда и инфраструктура е необходимо да се изследва ретроспективен период от минимум 5 години назад.
Етапи и времеви хоризонти на прогнозите
Времевият хоризонт на един общ устройствен план е в рамките на 15-20 години. Възможно е да се възприеме и 7-годишния период при плановите и програмни документи на Европейския съюз.
Относно вариантността на прогнозите е препоръчително да се разработят три варианта, както следва:
-
Песимистичен вариант - този вариант може да се нарече още минимален, като при него се приема, че основно е влиянието на задържащите развитието фактори
-
Реалистичен вариант – при този вариант се приема, че основно влияние имат стимулиращите фактори за развитие, а това на задържащите е незначително / пренебрежимо малко
-
Оптимистичен вариант – при този вариант се приема, че социално-икономическото развитие, сферата на културата и изкуството, демографските процеси и пр. се влияят от стимулиращи фактори
Вариантния подход на работа при прогнозите се препоръчва, за да се даде по-голяма гъвкавост и да се осигури по-голям шанс за прилагане на устройствените решения и планови действия.
Плановото задание предвижда в процеса на цялостната разработка диференциране на три основни етапа:
-
Задание за изработване на ОУПО Севлиево и Опорен план
-
Двуфазно изработване на ОУПО Севлиево в съответствие с разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба №8
-
ФАЗА Предварителен проект
-
ФАЗА Окончателен проект
-
Правила и нормативи за прилагане на ОУПО в съответствие с Наредба №7 (във връзка с чл.104, ал.2 ЗУТ).
Предпроектните проучвания – Плановото задание и опорния план подлежат на обсъждане и приемане от ОЕСУТ.
ОУПО Севлиево да се изработи в съответствие с чл. 116а ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г). Обемът и съдържанието на ОУПО Севлиево да съответстват на наредбата по чл.117 от ЗУТ - Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове - чл. 15-19. В този смисъл с ОУПО Севлиево да се определят:
-
Анализ на съществуващото положение (диагноза) и прогноза за периода по чл. 17, ал. 3 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове
-
териториалното разположение и развитие на основните функционални системи – обитаване, труд /производство/, обслужване, отдих и туризъм, както и транспорт;
-
местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;режимът на устройство на отделните видове територии, който включва параметри на застрояване и развитие, санитарно-охранителни зони, мерки за опазване и превенция опазване, както и изисквания към тяхното използване и развитие;
-
териториите с особена териториално-устройствена защита, чл. 10, ал. 2 от ЗУТ, както и тези, за които е необходимо установяване на режим за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗУТ
-
разположението на трасетата на транспортната инфраструктура от национално и общинско равнище;
-
разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, вкл. съоръжения и обекти от национално значение. Също така да се отразят и съответните им сервитути;режимът и специфичните правила за опазване, възстановяване, превантивна защита и т.н за териториите, за които има специфични изисквания към тяхното устройство, функциониране и развитие.
-
Регионална характеристика, място на общината в националното и международно пространство
Община Севлиево е разположена в Северен централен район на България и е част от област Габрово. Тя е една от четирите общини в областта и заема почти половината от нейната територия /47%/. Стратегическото разположение определя многообразието от възможности за устойчиво развитие на региона. Географската среда, физическите характеристики, климатичните особености и богатата флора и фауна са важен фактор за постигане на икономически и социален напредък.
В Национална концепция за пространствено развитие (НКПР), 2013-2025 г., при модела „изходно състояние“ за определяне на урбанистичното развитие – между „краен моноцентризъм“ и „краен полицентризъм“ е въведена система от градове-центрове, като всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива. Териториалните ареали на влияние на градовете-центрове от петте йерархични нива съвпадат съответно с границите: на община при 5-то ниво, на група общини при 4-то ниво, на област при 3-то ниво, на район при 2-ро ниво, на страната при 1-во ниво.
В модела на изходното състояние Севлиево е определен като град от 4-то ниво – малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини. Той е посочен в това ниво, но е на границата между 3-то и 4-то ниво, като има известни възможности при подходящо бъдещо развитие и евентуално стимулиране да премине в 3-то ниво, а при отсъствие на такива стимули - да остане в 4-то ниво. Значението на малките градове в селски райони е обект на особено внимание и в общоевропейските документи за балансирано териториално развитие. Шанс за преминаване в 3-то ниво Севлиево има с развитие на местната икономика чрез модернизация и подобряване на основните инфраструктурни мрежи.
Друга предпоставка за стимулиране развитието на региона е спечелването на проекта „Подкрепа за развитие на регионален интегриран туристически продукт в общините Габрово, Трявна и Севлиево", финансиран по схема BG161PO001/3.2-02/2011 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите” на Оперативна програма Регионално развитие Целта му е да подкрепи и увеличи интереса към конкурентноспособни туристически атракции в региона, диверсифициране на туристическият продукт и намаляване на сезонността в предлагането му. Предвидено е да се използват различни съвременни средства, техники и системи, осигуряващи ефективна туристическа информация и маркетинг.
Централното местоположение на област Габрово я определя като главен стратегически транспортен, икономически и културен център на страната. През Шипченски проход минава важен шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Габрово с околните общински и областни градове в Северна България. Транспортната система играе важна комуникационна роля при осъществяване на икономическите взаимоотношения между значителна част от северната и южната част на страната. Състоянието на пътната мрежа е един от съществените ограничителни фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, понижава достъпа до различни видове услуги. Инфраструктурно развитие ще спомогне за свързването на регионите и ще стимулира регионалната кохезия. Териториалното развитие на областта, приоритетното развитие на определени стопански отрасли, както и демографската структура на региона, са повлияни и в същото време до известна степен предопределени от неговия климат и релеф.
Габровска област обхваща средната част на Предбалкана и главната старопланинска верига. Около две трети от територията на областта се отнасят към Предбалкана, представляващ система от ниски и средно високи ридове, в повечето случаи почти успоредни на главната старопланинска верига, които на няколко места са прорязани от главните водни артерии – реките Видима, Росица, Янтра, Дряновска река и др. Това дава хабитус на типичен предпланински релеф, сред които имат място няколко надлъжни долинни разширения и котловини. На тези природни фактори до голяма степен се дължи и териториалното разположение на населените места в региона, както и обуславят възможностите за тяхното бъдещо пространствено развитие.
Община Севлиево е един от най-големите административни и икономически райони в областта. Нейният център - гр. Севлиево е разположен близо до географския център на страната – на 178 км източно от гр. София. Територията на общината е 964,11 кв.км., климатът е умерено-континентален, а релефът – полупланински. С Решение № 166 от 8 март 2013 г. за административно-териториални промени в община Севлиево броят на населените места е намален от 53 на 46, тъй като се закрива населеното място с. Дрянът, а към с. Млечево се присъединяват селата Баева ливада, с. Българи, с. Малиново, с. Мариновци и с. Рогулят и към с. Столът се присъединява с. Дялък. Населението на общината към февруари 2011 г. е 35 995 души.
Община Севлиево има добре развита икономика, в основата на която са формиращи се икономически клъстери, даващи перспективи и възможности за развитие както на по-големите, така и на сектора на Малки и Средни предприятия /МСП/. Традициите по отношение на индустриалното развитие и атрактивните работни места трябва да се съхранят и развиват в бъдеще. Предвижда се постигане на високо ниво на развитие на системите на техническата инфраструктура, екологичната инфраструктура и благоустрояването на населените места, за привличане на нови инвестиции и стимулиране технологичното модернизиране на предприятията и осигуряване на жизнена среда с високо качество. По-тясното обвързване на нуждите на икономиката от квалифицирана работна ръка със системата от образователни институции, функциониращи в общината, както и създаването на връзки между фирмите и университети и изследователски и научни центрове е база за развитие и внедряване на иновации, разработване на нови продукти и въвеждане на нови технологии.
-
Цели и задачи на ОУПО
Основна цел на ОУП на община Севлиево определяне на устройствени режими и показатели, способстващи за изграждането и функционирането на една гъвкава, бързо приспособяваща се и отговаряща на съвременните изисквания среда за обитаване, труд, отдих, обслужване и комуникация, отчитаща съществуващия потенциал и благоприятни условия за развитие на бизнеса и привличане на повече инвестиции в община Севлиево
Този документ служи:
-
За регулиране на определени обществени отношения, свързани със собствеността
-
За хармонизиране на определени пространствени политики
-
За да се създаде планова основа за реализиране на различни инвестиционни намерения и инициативи
-
За прилагане на заложени в нормативните документи и утвърдени в устройствената практика принципи на планиране и устойчиво развитие на основните функционални системи в жизнената среда – обитаване, труд, отдих и обществено обслужване – като се съблюдават съвременните стандарти, норми и критерии
Методически задачи и прогнозен период на ОУП на община Севлиево
Важно е да се намерят допирните точки между задачите на общинският план за развитие и задачите на общия устройствен план. В този смисъл формулираните задачи трябва да допринесат за реализиране на визията, заложена в ОПР: "Севлиево – една просперираща европейска община в сърцето на България, с конкурентноспособна икономика, основана на знанието и новите технологии; престижно място за работа и изява на образовани млади хора; привлекателна жизнена среда, дала нов живот на вековни традиции и богато културно наследство“.
За постигането на основната цел на ОУПО Севлиево е необходимо да се решат следните методически задачи:
-
Очертаване на точните граници на защитените територии и зони за природно и културно наследство и изготвяне на специфични режими и изисквания за поддържане на екологичното равновесие и за опазване на ландшафта от неблагоприятни антропогенни въздействия;
-
Съставяне на демографска прогноза в рамките на времевия обхват на плана, с цел изчисляване на бъдещото натоварване на територията – необходимост от изграждне на нови мрежи на инженерната инфраструктура, нови обекти на социалната инфраструктура и т.н.
-
Дефиниране параметрите на устройствените зони и режими при два или три сценария (оптимистичен, песимистичен и реалистичен) за развитие на територията на община Севлиево при отчитане на собствените ресурси и регионалните взаимовръзки;
-
Организация на вътрешната структура на елементите на функционалните системи и определяне на допустими устройствени показатели;
-
Развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерните мрежи;
-
Определяне на йерархията, структурата, трасетата на елементите на главната транспортно-комуникационна мрежа; създаване на условия за оптимизиране функционирането на обществен междуселищен транспорт;
-
Създаване на правила, режими и нормативи за опазване, експониране и адаптация на ценностите на природното и културно-историческото наследство;
-
Изготвяне на правила и нормативи за приложение на ОУПО;
-
Разработване на програма от мероприятия и система за управление реализацията на ОУПО.
В съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от Наредба №8, Плановото задание изисква ОУПО Севлиево да се разработи за времеви обхват (прогнозен период 15 – 20 години) – до 2030 г. Периодът е по-дългосрочен, тъй като е обвързан с инвестиционни намерения и реализиране на определени стратегически решения и политики.
-
Историческо развитие на населените места
В близост до съвременния гр. Севлиево през Средновековието като административен и стопански център на региона е съществувал град Хотел. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала солидна крепост още по времето на Източно римската империя – Византия. Местоположението й е било изключително важно за защита на подстъпите към проходите в централната част на планина Хемус.
По-късно през Х-ти век българите изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и предградие с четири квартала. Крепостта е разположена на площ от 15 дка и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.
Днешният град Севлиево се споменава за първи път в османски данъчен регистър от 1516 г. със старото си име Селви. По-късно, през 1580 г. село Селви става административен център на нахията (административна област) Хоталич – вече със значение на град. Той е обхващал 2 квартала, пазар и джамия и е сборен пункт на пет пътища.
Определянето на Селви за административен център на областта дава тласък на неговото развитие и разрастване. През 1580 г. населението му се състои от 49 домакинства, през 1751 г. са вече 301, а през 70-те години на XIX-ти век град Севлиево има население от около 10 000 жители.
Най-старата обществена постройка, която и до днес е част от централната градска част, е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 г., тя става символ на града. Старата църква „Св. Пророк Илия“ (XVIII в.) е изцяло обновена през 1834 г., а две години по-късно е възстановен и средновековният манастир „Успение на Пресвета Богородица“ край с. Батошево. 1844 г. е построено първото светско училище в града, където учител е бил и младият П.Р.Славейков. Майстор Кольо Фичето построява каменния мост над р. Росица през 1858 г.
През втората половина на XIX в. Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот. Севлиевският Балкан е един от центровете на масови въстанически действия през 1876 г. След потушаване на въстанието в центъра на града са обесени 8 от ръководителите и организаторите му. 16 юли 1877 г. е началото на съвременната история на Севлиево като свободен град. До провеждане на административната реформа през 1901 г. гр. Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.
През XVIII и XIX в. в града се развива динамично занаятчийство, като основен занаят е обработката на кожи. Продукция на севлиевските занаятчии се изнасяла в цялата Османска империя и Европа. В резултат на европейското влияние в града се развива фабрично производство. През 1882 г. е отворена първата кожарска фабрика, а през 1918 г. започва да работи първата машинна текстилна фабрика.
В историческото развитие на Севлиево голям принос има петъчният пазар, който са посещавали търговци от различни краища на България. През 1922 г. започва да се провежда традиционен есенен панаир.
След Освобождението в града започва строителството на нови училища. До края на XIX в. в Севлиево са построени Класното училище, Абаджийското училище, Гимназия и начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Градът е средище и родно място на редица творци – поети и поетеси, писатели, художници и певци, диригента Димитър Манолов и скулптора Асен Пейков. Севлиево има богата възрожденска история и е член на Национално сдружение на възрожденските градове в България.
-
Културно-историческо наследство
Община Севлиево има богато културно-историческо наследство. То е представено от архитектурно-строителни, исторически, археологически и художествени ценности, някои с национално, други с местно значение, самостоятелно или в ансамбъл.
Съгласно Закона за културното наследство – ЗКН (10.04.2009 г.) според културната и научна си стойност и обществена значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: със световно, с национално, с местно и ансамблово значение, както и за сведение.
От тези категории в община Севлиево има културни ценности „с национално значение – археологически резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната“; и такива „с местно значение – свързани с културата и историята на населени места, общини или области“ (чл.50, ЗКН,).
Според научната и културна област, към която се отнасят, недвижими културни ценности са: археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени и пр. Според пространствената структура и териториалния обхват те биват единични и групови. В община Севлиево има представители и на двата типа.
В Приложение 1 е приложен подробен списък в табличен вид с недвижими културни ценности на територията на община Севлиево, предоставен от НИНКН.
Едни от най-значимите и известни обекти в списъка на културно-исторически ценности в или близо до гр. Севлиево са:
Сподели с приятели: |