П. Николов Н. Александрова
Актуални проблеми на педагогическата психология
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 1.4. Актуални проблеми на педагогическата психология
Педагогическата психология разработва проблеми, свързани с ефективността на усвояването на знания, умения и навици от учениците. Най-напред това са закономерностите на познавателните и емоционално - волевите процеси и състояния на учениците, тъй като тяхното съблюдаване в педагогическия процес повишава ефективността от обучението и възпитанието. Педагогическата психология разработва и по-общи проблеми, свързани с психологическите условия за ефективност на учебно-възпитателния процес. Там, където има педагогически процес, т.е. усвояване на знания, умения, навици, норми на поведение, там има психологически закономерности, познаването на които издига ефективността на този процес. Такъв е обхватът на изследванията, които извършва педагогическата психология. Като учебна дисциплина тя е структурирана, съобразно нейните функции в системата на подготовката на педагогически кадри. В нея са включени методологическите проблеми на педагогическата психология — предметът и задачите, основните понятия и методите на изследване, с които си служи. Включени са и проблемите за формирането на личността, за мотивацията като основен негов механизъм, за развитието на способностите на личността. Чрез разработката на тези проблеми в началото на лекционния курс се осигуряват и предпоставки за личностен подход към проблемите, които се изучават по-нататък. Включени са психологическите закономерности и условия, специфични за усвояването на знания, умения и навици в учебния процес. Закономерностите на сензорното и логическото познание, на паметта и въображението се изучават като условие за повишаване ефективността на обучението. По-нататък са включени психологическите закономерности и условия, специфични за усвояването на знания и норми на поведение във възпитателния процес. Темите са условно разделени, без да се накърнява реалното единство на обучението и възпитанието в образователната практика. Закономерностите на емоционално-волевите процеси се разглеждат като условие за ефективност на възпитателния процес, който протича в обучението и извън него. Най-после са включени психологическите закономерности и условия за ефективност на цялостния учебно-възпитателен процес. Проблемите за съвместна организация на учебната дейност, за индивидуализацията на развитието на нови проблеми, които сега защитават своето място в учебната програма по педагогическа психология. Между проблемите, които традиционно се включват в системата на педагогическата психология, има няколко, които придобиват особена актуалност за образованието. Нека се спрем накратко на част от тях. Възлов проблем за промените, които трябва да настъпят в образованието, е теоретическото изясняваме на учебно-възпитателния процес като взаимодействие на учител и ученици. От такава позиция предстои да се изясни характерът на общуването като свободно и културно сътрудничество между учениците и учителя, като освободено от страх и конформизъм единодействие между тях в името на общата цел - формирането на демократични личности за обществото. Сериозен е проблемът за реално ориентиране на обучението по различните учебни дисциплини към формиране на личността на учениците. Не е ясен и не е разработен методически проблемът за трансформирането на нормативното знание в съответни убеждения и качества на личността. Актуален е проблемът за зависимостта на развитието на учащите от дейността, в която са включени. Тази зависимост звучи познато на пръв поглед. Всъщност трябва да се изяснят редица проблеми, за да се реализира тази закономерност: за разностранната дейност като условие за стабилизиране на интересите на учениците и за определяне на приоритетната област, в която те имат най-големи шансове за развитие на своите способности; за развитие на обществено необходимото равнище на способностите; за върховите, максималните възможности които отделните ученици достигат в определена област; за типа организация на разностранната дейност като условие за развитие на учениците като уникални личности. Актуален психологически проблем е изграждането на система от задачи на средното училище. Всеизвестно е, че главната цел на училището все още не е достатъчно конкретизирана, не е дешифрирана. Следователно не е извършено онова, което в психологията се нарича „външно целеобразуване” или таксономия. Не е създадена система от цели в такова отношение, в каквото тези цели се проектират като структурни качества на личността. Ако това е задача главно на педагогиката и на редица други дисциплини, включени в човекознанието, то „вътрешното целеобразуване”, т.е. усвояването на целите от личността на ученика е задача, която се изпълнява от педагогическата психология. Голямо практическо значение има проблемът за формиране на рефлексивните способности като условие учениците да осмислят постиженията си и да участвуват по-активно в собственото си развитие. Кога се проявяват рефлексивните способности, каква е тяхната динамика в различните възрасти, кога, как, чрез кои учебни дисциплини може успешно да се развиват рефлексивните способности, са въпроси, които трябва да се изучават и обсъждат, за да се издига върху тази основа учебно-възпитателната практика. Рефлексията е сложно личностно новообразувание, а нейното формиране - интегрална задача на цялостния учебно-възпитателен процес. Тя се осъществява само с участието на всички дисциплини и всички дейности, в които участвуват учениците. Актуални и недостатъчно разработени са проблемите на психотехническите похвати за учене, на „стратегията на ученето”. Формирането на система от общоучебни умения за решаване на задачи /стратегия на ученето/ вече се налага като алтернатива на лавинообразното нарастване на информацията и стремежа й да се настани в учебните програми. Проблемът не може да се реши с една или две лекции за психотехническите похвати за учене. Ще бъде целесъобразно различните групи общоучебни учения да се включат към учебните програми по различните учебни дисциплини, а учителят да учи учениците не само да овладяват учебния материал в съответната предметна област, но и на различни начини на обучение и самообучение. Напредъкът в овладяването на педагогическата диагностика окуражава мнозина просветни дейци да обърнат поглед и към психодиагностиката. Този интерес към нея е оправдан, защото чрез психодиагностиката се установява ефективността на обучението върху формирането на личността, установява се равнището на нейното развитие. Психо-диагностиката е безспорно по-трудна от педагогическата диагностика процедура. Затова нейното овладяване изисква по-задълбочена подготовка от студентите - бъдещи учители, методици, директори и т.н. Докато педагогическата диагностика е представена добре, то психодиагностиката е незадоволително представена в учебния план на педагогическите учебни заведения. Дотук са представени само част от актуалните проблеми на учебно-възпитателния процес, които новата образователна система поставя и които изискват активна намеса на психологията като наука и като учебна дисциплина. От изложените проблеми произтича един важен извод: необходимо е най-тясно сближаване на психологическите и педагогическите дисциплини върху основата на актуалните нужди на образованието, върху основата на единството и спецификата на предмета на едните и другите науки. Нужно е не само усъвършенстване на програмите, но и широка научноизследователска дейност, за да се издигне на ново равнище психологическа подготовка на студентите, да се повиши активността на субекта студент в собствената му професионално-педагогическа подготовка. Това неминуемо ще се отрази положително върху активността на субекта ученик, обучаван и възпитаван от такъв учител. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|