П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| Рефлексията е една от основните категории на педагогическата психология, която напоследък все повече привлича вниманието на теоретици и практици. Макар да няма пълно единодушие по нейната същност, може да се приеме, че тя е способност на човека да осмисля постиженията си в дейността и поведението. Осмислянето като самопознание, самооценка, осъзнаване на факторите за успеха или неуспеха, като съпоставка на собствените с чуждите постижения и т.н. е едно сложно състояние на личността, което бележи прехода от съзнание към самосъзнание, към една от най-висшите прояви на личността като самосъзнаваща се и саморазвиваща се система. В педагогическата психология рефлексията се разглежда като способност на учениците да се вглеждат в себе си, способност, която се формира през целия курс на средното образование.2
Рефлексията като способност на ученика да осмисля равнището на своите достижения, е резултат от процесите на самопознание, самопреживяване и условие за самовъзпитание и саморазвитие. Това важи особено за адекватната самооценка, адекватния „аз-образ", т.е. тогава, когато рефлексията е на високо равнище и сумира подбудите и усилията на личността за самовъзпитание. Чрез рефлексията личността сменя позициите си в процеса на дейността, достига до умение да сменя гледните си точки и по този начин да постига по-голяма ефективност, по-пълно единство между съзнание и поведение. Способността за рефлексия формира у учениците самочувствие, което има голямо значение за техния социален статус и социална активност. Като ядро на самосъзнанието, рефлексивната способност е резултат от функционирането на механизма на саморегулацията, на самопознанието /самонаблюдение, самоанализ и др./, което формира аз-концепцията на личността; на самопреживяването /удовлетвореност, неудовлетвореност/, което формира самооценката на личността /адекватна, неадекватна/; на самоизменението /автокорекция/ на личността. Развитието на тази способност зависи от много фактори, главният от които е учебно – възпитателният процес в училището. До сега рефлексивните способности обаче не са заели своето място като конкретни цели на учебно-възпитателния процес. В педагогическата психология се изучават няколко вида рефлексивни способности: личностни, интелектуални, нравствени, професионални и др. Едно от основните понятия на педагогическата и социалната психология е общуването. В педагогическата психология то се разглежда като понятие, което отразява взаимодействието на хората върху основата на взаимното психично отражение. Като сложен и многопластов процес за установяване и развитие на контактите между хората, то е породено от потребността им от съвместна дейност. Според някои психолози общуването е иманентна част от основните човешки дейности, а според други — самостоятелен вид човешка дейност. Тук това понятие ще се разбира чрез първото становище. Мнозина философи, педагози, психолози стесняват съдържанието на понятието общуване до обмен на информация. Същността на общуването е много по-богата: то е и интелектуално, и нравствено, и естетическо, и невербално, и речево. Общуването е основен фактор за формирането и развитието на личността. Поради това педагогиката и психологията търсят нови пътища за активизиране на общуването в процеса на обучението, търсят начини за разширяване на формите за съвместната учебна дейност, като условие за разгърнато общуване между учениците. Тази тенденция ще се засилва, тъй като в процеса на общуването се декодират и усвояват най-добре от учениците ценностната и нормативната системи на обществото. Общуването като научен проблем е предмет на изследване от социалната психология, психологията на възпитанието и от педагогическата социология. В структурата на обучението, обаче един от видовете общуване - междуличностовото, отсъства. Към собствения категориален апарат на педагогическата психология се отнасят още: Интериоризация — термин, с който се означава процесът на натрупване на опит чрез преобразуване на външни действия във вътрешни психически. Терминът се използва в единство с понятието екстериоризация. Психодиагностика - процес на изучаване състоянието на ученика, равнището на неговото психическо развитие. Приема се, че психодиагностика може да се осъществява на две равнища: на равнище научно изследване и на равнище педагогическа практика. Ориентировъчна дейност — дейност, насочена към обследване на условията, с оглед получаване на информация, необходима за решаването на разнообразни задачи. Проучени са няколко вида ориентировъчна дейност: по случайни признаци; по верни, но ситуативни признаци; по съществени и типични признаци. Психична саморегулация3 - психична активност на човека, насочена към изпреварващо отражение. Чрез такъв тип отражение се осигурява не само осмисляне на вече извършената дейност, но и умствено планиране на предстояща дейност. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|