П. Николов Н. Александрова
Закономерности на фантазната дейност в учебно-възпитателния процес
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 10.1. Закономерности на фантазната дейност в учебно-възпитателния процес
1. Фантазии образи в обучението се създават чрез аглутинация на собствените представи на учениците, придобити в учебния процес или от извънучилищните източници за информация. Тази зависимост на фантазните образи от богатството на представите, изисква да се осъществи уточняване на тези представи с оглед на равностойно участие на учениците в учебния процес; изисква насоки за конструиране в съответствие с възрастовите възможности за аглутинация на представните образи; изисква използването на подходящи начини за „оживяване” на наличните представни образи; изисква „проверка” на реализма на образите, които учениците вече са си създали, на онази фантазна дейност, която предшества организирания учебно-възпитателен процес. 2. Фантазии образи в обучението се конструират чрез ползване на чужди образи, фиксирани в картини, схеми, текстове, звукозаписи и т.н. Този начин на „онагледяване” е необходим за такива учебни дисциплини като астрономия, история, география и редица други, при които е невъзможен визуален контакт с реални предмети. От тази закономерност на фантазната дейност произтичат някои важни изисквания: по-богато насищане на учебния процес по такива дисциплини с изходни образци, които да създават възможност за фантазиране; по-дълбоко осмисляне на същността и механизмите на възпроизвеждащото въображение, което е в основата на този вид познавателна дейност. 3. Фантазии образи в обучението се създават чрез „оживяване” на схеми, чертежи, макети и др. Този фантазен процес е обратен на схематизацията. Той се изгражда върху основата на принципа за възхождането от абстрактното към конкретното. Прилага се най-често в обучението по естествознание, в конструктивно-техническата дейност, географията и т.н. От тази закономерност произтичат няколко изисквания: да се припомня в началото на всяка учебна задача същественото в схемата, чертежа, картата, дори тогава, когато то е очевидно, да се предотвратява опасността от свеждането на схемата, чертежа, картата до обикновена представа, основана върху елементарна асоциация; да се изисква от учениците сами да откриват същественото в схемата, чертежа, макета и т.н. 4. Специфични фантазии образи в обучението се създават чрез отделни елементи от собствени представи на учениците, от градивен материал, който съществува обективно в техния опит. Чрез мисловен анализ на представи, чрез отделни елементи на тези представи, учениците могат да създадат несъществуващи в действителността образи: извънземни същества, летящи чинии, роботи, всъдеходи и т.н. Какви препоръки произтичат от тази възможност: да се формира у учениците нагласа за възможността условно да се обединяват реално съществуващи части; да се осмисля възможността за подчиняване на фрагменти от представи на нова идея. 5. Фантазии образи в обучението се създават чрез съзнателно хиперболизиране на отделни черти и качества на образите. По този начин учениците създават или пресъздават сътворените в изкуството гротескни, карикатурни, деформирани образи и др. В обучението този тип фантазиране има ограничени функции, защото това специфично композиционно разположение на частите на цялостния фантазен образ изисква определена степен на зрелост на учениците. 6. Фантазии образи в обучението се създават, както преднамерено, така и непреднамерено. Особен интерес представлява непреднамерено /пасивно/ фантазиране в обучението, т.е. фантазирането, без поставена цел и без волево усилие. За хората на изкуството това е моментът на вдъхновението. Такъв момент на „вдъхновение” посещава и някои ученици. Проявява се като мечтателност, отклоняване от общите занимания, а в някои случаи като пълно изключване от учебно-възпитателния процес. Става дума за явление, неприятно за учителя, но необходимо за творческата дейност на учениците в училището и след неговото завършване. Съотношението на преднамереното и непреднамереното фантазиране изисква да се предоставят на учениците по-големи възможности за творческа дейност по собствен замисъл, за свободно творчество, което ще даде простор на поривите за непреднамерено фантазиране; да се стимулират учениците към завършване на творческия продукт в онези случаи, когато е необходимо не само творчески порив, но и волево усилие; да се следи за естественото преодоляване на границата между възможното и действителното, като един от признаците за развитие на преднамереното и непреднамерено въображение. Фантазни образи в обучението се създават и преднамерено, т.е. с определена цел и мобилизация на силите и възможностите, при което ученикът проявява активно въображение. Тъкмо усилието е главното условие, за да се постигнат творчески резултати в дейността на човека. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|