П. Николов Н. Александрова
Целеобразуване на похватите за самообучение
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 12.2. Целеобразуване на похватите за самообучение
Стратегията на ученето под различни названия е позната задача на образователната практика. Но проблемът за нейното формиране не е решен. И сега не са малко учителите, които по собствена инициатива интегрират възможностите на своите учебни дисциплини в името на тази важна задача на образователния процес. Без съмнение обаче, целенасоченото и съзнателното обединяване на тези усилия, ще доведе до по-пълно решаване на подобна задача. Овладяването на стратегия на ученето обхваща целия период на формирането и развитието на личността до нейната относителна интелектуална и социална зрялост в края на средното образование. Задачата сега е да се осъществи такова развитие и усъвършенстване на учебните умения и навици, че във всеки клас те да се синтезират в определено равнище на стратегия и с всяка година, да се приближават до онова равнище, което е потребно на съвременната развита личност. В това отношение началният период на средното училище има изключително важна роля. За да се оползотвори този период обаче, е необходима програма, която да насочва учителите към взаимодействие и осмисляне на пътищата за формиране на такава стратегия. В съществуващата сега система на учебно-възпитателна работа задачите са включени в отделните учебни програми. Опитът по внедряването на всяка такава система показа, че този начин на представяне в програмите не носи необходимия интегрален ефект върху формирането на умение учениците как сами да се учат. Изводът от внедряването е в полза на обособяването на самостоятелна програма за формиране на стратегия на ученето, защото тя създава ясна и пълна картина за всеки учител към какво той трябва да се стреми. Тази програма трябва да се ползва от всички учители като единен източник за образователно-възпитателни задачи от този тип, които намират своето място в годишните разпределения на учителите. Ето кои са най-съществените психологически изисквания за систматизирането на общоучебните умения в програма:30 Цялостно и пълно да се обхванат всички възможни похвати за усвояване, осмисляне и прилагане на знания, умения и навици, които са необходими за обучението в училище, за самообучението в къщи и след неговото завършване; Да бъдат структурирани на спираловидния принцип, като задачите за формиране на похвати за самообучение постепенно се усложняват; Програмата да позволява естествен преход от организация към самоорганизация, тъй като в последна сметка стратегията на ученето е необходима на личността не само в училище, а и след неговото завършване; Учебните предмети и дейности да използват възможностите си за едновременно формиране на всички елементи на стратегията на ученето; За да се осъществи най-пълно интегративната функция на тази програма, е необходимо нейните структурни единици да бъдат включени в учебните програми по отделните дисциплини и като задачи на всеки урок. Системният анализ на съдържанието на стратегията на ученето, който различните автори предлагат, показва, че то може да се допълни със съществени общоучебни умения и навици: разчленяване на учебна задача; съставяне на таблица, схема, резюме; умения за диалог с различните източници на информация; конструиране на образ по схема; реализиране на идея в продукт; кодиране и декодиране; извеждане и формулиране на правила; класификация по признаци, защита на тези, психическо съсредоточаване, мобилизация и др. Да предположим, че програма за системно изграждане на общоучебни умения има, макар че от призивите на ЮНЕСКО минаха десетилетия. Това обаче би била само едната част на целеобразуването - външното за ученика, педагогическо по характер. Тази част ще придобие смисъл, само ако се усвои от него, т.е. ако се осъществи психологическото /вътрешното/ целеобразуване. Както е известно, не всички ученици приемат съдържателните цели и задачи на урока. Същото се случва и с похватите /начините/ за учене. Каквито са грижите на учителя за мотивиране и най-пълно /вътрешно/ „авторизиране” на образователните и възпитателни цели на урока, такива те трябва да бъдат и за „авторизиране” на похватите за учене, като необходима част от тези цели. Освен това обаче, учителят трябва да познава и прилага специфична педагогическа технология за ннтериоризация на тези похвати, за приемането им от всеки ученик. Заедно с това учителят трябва да умее да интегрира похватите по своя учебен предмет /частно-учебни умения/ към общоучебните умения, към изграждане на съответната за възрастта „стратегия на ученето”. Важно значение за изпълнението на тази нова цел на образованието има включването и в системата на педагогическия контрол. Необходима е прецизна система за педагогическа диагностика, както на целия клас, така и на всеки ученик поотделно, включително и отражението на равнището на тези похвати в общата оценка на съответния учебен предмет. А сега да предположим, че такава програма няма, каквато е самата истина. В дългото чакане на такава програма, има ли смисъл от това психологическо познание, което да даде възможност на учителите да подготвят по-добре учениците за самообучение вкъщи и за самообучение след завършване на училището? Има смисъл при следните разсъждения. Обучението в клас и самообучението вкъщи се осъществява чрез едни и същи умствени действия. Чрез тях учениците усвояват знания, разбират закономерности и решават учебни задачи. Тези умствени /учебни задачи/ и операции се усвояват чрез методическия апарат от учителите и се прилагат всеки ден по всеки учебен предмет. Днес всеки преподавател в своя час прави анализ и сравнение на фактическия материал по своя учебен предмет. От арсенала на учебните операции /виж таблицата!/ всеки преподавател взема 2-3 и си създава такава конфигурация, която отговаря на конкретните цели на урока.
Следователно, учениците, колкото повече израстват, толкова повече се повлияват от начина на използване на тези операции. Всичко това дава отражение върху начина на учене вкъщи, върху използването на учебните операции за самообучение. Добре подготвените да обучават учители, чрез учебните операции в клас, влияят ежедневно върху самообучението на учениците в къщи и ги подготвят за голямата им стратегия в живота – да посрещат самостоятелно лавинообразно нарастващата информация. Разликата между обучението и самообучението не е в умствените операции, чрез които се осъществява познавателния процес. Върху това тъждество се основава възможността на всеки учител /само с матрицата!/ да влияе върху учениците за формирането на умения за самообучение. Разбира се, върху основата на тази матрица винаги може да се изработи подробна програма за формиране на умения за самообучение на учениците от І до ХІІ клас. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|