П. Николов Н. Александрова
Въпроси и учебно-научни задачи
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 19. Формиране на волята в учебно-възпитателния процес 19.1. Волята като изразител на активната страна на човешката психика и личност
| Въпроси и учебно-научни задачи:
Анализирайте природните и социалните условия, които определят индивидуалните различия на учениците. Характеризирайте собствения си индивидуален стил на учебна дейност. Опишете проявите на индивидуален стил на учене за наблюдаван от вас ученик. 19. Формиране на волята в учебно-възпитателния процес 19.1. Волята като изразител на активната страна на човешката психика и личност Волята е действената и регулиращата страна на съзнанието, насочена към реализиране на съзнателно поставени цели. Тя отразява степента на активност на човека, насочена към промени на околната природна и социална среда и себе си. Процесът на тези промени е свързан с пречки от най-различно естество, които изискват волево усилие за тяхното преодоляване. Резултатите от тези усилия зависят от степента на развитие на волевите качества: упоритост, настойчивост, организираност, решителност, сдържаност, самостоятелност, дисциплинираност и т.н. Едно шеговито твърдение на философа Фойербах се оказва много точно за мястото на волята в структурата на човешката личност. Според това твърдение волята не е майстор, а калфа на човешкото поведение, но без този калфа, майсторът нищо не може да направи. Ако „майсторът” е училищната и семейната среда, както и биологичният потенциал, то този „майстор” наистина нищо не може да направи без волята, т.е. без този „калфа” на поведението. Но в това твърдение има подтекст, който също отговаря на действителността - волята е еднакво необходима, както на просоциално, така и на антисоциално насочената личност. И на бога и на дявола е необходима воля, за да управляват съдбините на хората. И на демократичния лидер, и на лидера на престъпната банда е необходима воля, за да осъществи своите цели. Както беше казано в един от предходните параграфи, волята има решаваща роля не само за активността на човека към промени в природната и социалната среда, но и за саморазвитие на собственото си тяло и дух. Странно, но важно е обстоятелството, че волята, подобно на езика, обслужва личности с противоположни убеждения, ценности и ориентации. За съжаление, не всички просоциално насочени и високо развити личности имат и силна воля. Затова си заслужава да се подкрепя възгледът и практиката, които поставят волевия фактор за формиране на личността наравно с биологичния и социалния. Защото само този възглед може да осигури по-ефективно и по-хармонично развитие на хората, в контекста на което волята осъществява тяхната активност, както за промени, “навън”, така и за промени “вътре”. Така образователната практика ще изпълни и уплътни дефиницията за личността като саморегулираща се, самосъзнаваща се, самоинтегрираща се и саморазвиваща се система. Общоприето е схващането за същността на волята, като „съзнателна саморегулация от субекта на своята дейност и поведение, което осигурява преодоляване на трудности за достигане на поставени цели”. Волята винаги се е разглеждала в единство с подбуда, за иницииране на дейността, т.е. такава функция, която по-късно се анализира в контекста на мотивационните процеси. Сам Сеченов посочва, че функцията на волята във всички теории е една и съща: „да предизвиква, да прекратява, усилва и отслабва движенията”. Много от направленията в психологията изучават настойчивостта като главно съдържание на волевото поведение. Всъщност, изследователите различават настойчивостта като характеристика на поведението и като ниво на изпълнение. Насочеността на активността представлява важна поведенческа проява на мотива. Експерименталните изследвания разглеждат връзката между настойчивостта и индивидуалните различия по отношение локализацията на контрола.. Изследвания на настойчивостта показват, че влияят по силно върху формираните очаквания за успех /неуспех/, отколкото различията но скалата интерналност - екстерналност. Мнозина автори от миналото разглеждат волята, свързани с борбата на мотивите, която стои в основата на мотивацията. Формирането на волята те свързват с развитието на представите на човека за собствените му динамически сили, т.е. силите на потребностите и осъзнаването на мотивите. Днес този възглед с основание се смята за неточен, защото свързването на волята с борбата на мотивите, означава силно подценяване ролята на личността на човека. Ето защо сега мотивацията се дефинира така: състояние на личността, при което тя отдава предпочитание на един или друг мотив, на един или друг начини на поведение. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|