П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 21.5. Психологически условия и изисквания за реализиране формиращите функции на общуването.
| о увеличаване доверието в своя субективен опит, т.е. да приеме личността в себе си чувствата и възприятията, да разкрие значението на собствените си проблеми;
о експериментиране със себе си т.е; търсене по подходящ начин на поведение, оценка, като проверява своите предположения и оценки; о търси в заобикалящия свят обратна информация, т.е. реални резултати от собствените си действия и по-точно какви реакции и чувства предизвиква в другите хора неговото поведение; о има съзнанието и способността да прави избор и да взема решения за собственото си поведение; о анализира собствените си успехи и неуспехи и не разглежда успеха като случайно явление, което е източник на удовлетворение, не приема неуспеха като поражение. Определено се смята, че основен източник на смущения и трудности в общуването е отсъствието на доверие между партньорите. Недостатъчното взаимно познаване на партньорите благоприятства тяхната сдържаност. 21.5. Психологически условия и изисквания за реализиране формиращите функции на общуването. Водеща роля в организацията на общуването има училището, семейството. От тази гледна точка общуването представлява професионален инструмент, а общителността и комуникативната култура са задължителни качества на неговата личност. От голямо значение за ефективността на общуването е достоверността на предлаганата информация. В това отношение са проведени изследвания, които показват качествата на подателите на информация, които я правят достоверна и така те разполагат с по-големи възможности за оказване на влияние върху получателите на тази информация. Определени качества на подателя на информацията могат да доведат до повишаване на достоверността му при получателя на информацията. А тези качества са: о Откритост на намеренията на подателя на информацията; о Проявяване на топлота и доброжелателност; о Солидност на подателя като и зточник на информация; о Динамика на подателя на инфирмацията; Степента на достоверност е обусловена от това, дали нейният получател може да се разглежда като източник на информация. Можем да кажем, че достоверността на подаваната информация създава субективна нагласа на получателя, която се изразява в определена готовност за доверие в това, което се съобщава от подателя. Описаните качества на поведението на подателя на информацията могат да доведат до изграждането на същите нагласи и в получателя. Подчертахме, че откритостта изпълнява важна роля в ситуациите на кризи в междуличностните отношения и зависи от степента на самовъзприемането и осъзнаването на самия себе си. Много е важно обратната информация да бъде осигурена така, че да не предизвиква мобилизиране на психичната самозащита на човека. За тази цел е необходимо при изказването си личността да се концентрира върху поведението на партньора, неговата експресия, мимика. Необходимо е повече да се говори за наблюденията, отколкото за заключенията, констатациите. Важно е вниманието да насочено преобладаващо повече върху описанията,отколкото върху оценките. Обратната информация трябва да е насочена към ползите, помощта и подкрепата на лицето, за което се отнася, а не за собственото удовлетворение. За възникването и осъществяването на диалога е необходим взаимен стремеж на неговите участници за установяване на истината, единство на целите, способността да се изслушва гледната точка на събеседника. Диалогът е невъзможен без заинтересованото, съчувствено отношение на събеседниците един към друг, готовността на всеки да представи и да разбере проблемите на другия. Психолозите разглеждат диалога като "открито общуване", доколкото неговите участници се уведомяват един друг за това, което с тях действително става. Участниците в диалога са партньори в конкретния смисъл на думата, събеседници, които са свързани в отношения си за взаимна поддръжка и взаимопомощ. В арсенала на професионалните средства на психолога и педагога в рамките на общуването, като едно от най-важните, е умението да се слуша. Така К. Роджърс смята, че един от основополагащите принципи на неговия личностно - ориентиран подход е "доброто слушане". Първото, което е необходимо за доброто слушане, е умението за съсредоточаване върху събеседника, концентриране вниманието върху човека, който се обръща за помощ. За да се слуша събеседникът, нужно е да се обръща внимание не само на неговите думи, но и на мимиката, жестовете, интонацията. Да се слуша събеседникът, означава да се разбере какво той преживява. Не трябва да забравяме, че емоционалното напрежение, тревогата на хората, често се скриват зад външното безразличие, неувереност, дори агресия. Ако психологът, учителят спокойно и доброжелателно гледа в лицето на ученика- той му помага да преодолее напрежението, тревогата, безпокойството и го предразполага към доверителен разговор. Погледът в очите е гаранция за това, че събеседникът ще бъде изслушан. Учителят е също човек и има право да приема или неприема едни деца или възрастни, примерно родителите. Но ако учителят даде воля на своите симпатии и антипатии към учениците, то в такъв случай е трудно да се оказва някакво възпитателно въздействие. Поучителен и полезен е опитът на театралната педагожка М. О. Кнебел именно по отношение на "своята работа" върху своето отрицателно отношение към студентите. Тя смята, че не любовта към студентите е причина на педагогическите неуспехи, препятствия за нормалния творчески възпитателен процес. С цел да преодолее антипатията към някой от своите ученици тя се е стремяла в себе си към "равновесие, да запази спокойствие и обективност, да възстанови в себе си мъдрото разбиране на .човека". За нея техниката на педагогическия труд се състои в овладяването на своето отношение към учениците, в развитието на приемане и готовност към сътворчество. Ефективността на общуването в голяма степен зависи от начините на общуване на учителя, а именно достатъчно ли такт, търпимост и уважение има възпитателят към събеседника. Самокритичността на учителя непременно дава своите резултати. Корекционната работа по общуването се провежда в условията на доверителна атмосфера, открито общуване, в което се прилага приемането на обратната връзка. Създава се възможност да се преживее новият опит на взаимоотношенията с възрастните. Тук психологът се държи недиректно, опира се на интересите на децата, като не прави оценка и не сравнява децата между тях. С. Джурард смята, че в сферата на междуличностните отношения човек встъпва, за да обогати своето съществуване. В качеството на характеристики на междуличностните отношения той отделя: Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|