П. Николов Н. Александрова
Формиране на характерите в училище
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 20.3. Формиране на характерите в училище
Като комплексен феномен, характерът безспорно е продукт на комплексно влияние - на семейството, на училището, на приятелската или друга социална група, надграждащи своеобразието на всеки индивид върху получения по наследство природен капацитет. В това комплексно влияние, училището има безспорно приоритетно място, защото то изгражда светогледа, ценностната система и създава условия за непрекъснато упражнение на чертите, някои от които се автоматизират в навици и привички. В същото време обаче, няма отделен учебен предмет за формиране на характера, макар че всеки от тях дава възможности да се влияе върху характера на отделните ученици. Цялостният учебно-възпитателен процес в училище съдейства за развитие на уникални характери, ако създава няколко фундаментални условия: условия за формиране на просоциална насоченост на характерите и за предотвратяване на антисоциалната насоченост. В това отношение условията за формиране на научен светоглед, т.е. на възгледи за природата, обществото и човека, на идеали, стремежи, съзвучни с прогресивното развитие на обществото, са онези условия, които не само формират просоциална насоченост, но и ограничават до минимум антисоциалната насоченост в поведението на отделни ученици; условия за формиране на високо морални потребности и привички, мотивирани от богата ценностна ориентация на всеки ученик. Широките форми на общуване между учениците, с упражняване на целия спектър от цивилизовани норми на поведение, натрупва огромен фонд от поведенчески актове, определени от разнообразието на всичко, което е дала природата и на всичко, което семейството и училищният клас дават на всекиго; условия за укрепване на волевите качества на всеки ученик. Те се заключават в следното: правилно дозиране на трудността на учебните задачи в клас; координация на изискванията на училището и семейството; силна мотивация на дейността до пълна мобилизация на всеки субект; предоставяне възможност на всеки ученик за автогенен тренинг и.т.н. условия за култивиране на темперамента на всеки ученик; засилване на адаптивните възможности на екстравертите /холерици/ на интровертите /меланхолици/; засилване на емоционалната отзивчивост у флегматици, сангвиници, невротици; акцентуване върху по-голяма инициативност и активност у интроверти /меланхолици/ и т.н. Особени грижи изискват склонните към девиантни характери ученици. Става дума не за отклонения в психодинамиката, а в насочеността на характера - причини, за които са: домашното възпитание; авторитарният режим на педагогическо ръководство; социалният статус; неблагоприятното приятелско обкръжение. Наред с фундаменталните възможности, посочени по-горе, са необходими и други - по-конкретни условия, които създава учителят в ежедневните си наблюдения и контакти, които формират разнообразни и същевременно социално-насочени характери. Кои са тези условия? осигуряване на баланс на протичане на противоречието между социализацията и индивидуализацията в развитието на характера на всеки отделен ученик. Както е известно, от раждането до смъртта си всеки човек балансира между две тенденции: тенденция за вграждане в социалните структури /социализиране/ и другата - за автономност, уникалност на своята личност. Много фина, но крайно необходима е намесата на учителя в този сложен баланс между социализация и индивидуализация на подрастващия. Две са крайните екстремни отклонения, срещу които учителят трябва да предприеме своевременни мерки: конформизъм, което показва, че социализацията е взела превес пред индивидуализацията; екстравагантност, която показва, че стремежът към оригиналност, особнячество е взел превес над социализацията. акцент върху мерките за повишаване силата, равновесието и устойчивостта на характерите. За силата - посредством силната мотивация, в която да взема връх просоциалната над антисоциалната мотивация. За уравновесеността - чрез повишаване и упражняване на качествата на волята, на волевото усилие, което учениците полагат за изпълнение на всяка учебна задача в клас или у дома. За устойчивостта - чрез грижата за системността в упражняване на всички форми на социално поведение в общуването между учениците. стимулиране на саморазвитието на темперамента на учениците. Това означава внимателно да се наблюдава животът на класа, да се търсят, посочват и анализират положителни примери на самовъзпитание на темперамента и характера. създаване на условия за развитие на уникални характери, което става най-вече в педагогическото общуване върху принципите на демократизма и хуманизма. Вместо необоснована забрана или спонтанната нецелесъобразна реакция, от учителя се изисква да упражни такт, внимателно проучване, обмисляне и индивидуална консултация. Само на такова влияние може да се разчита. Стимулирането на общуването между учениците по целия спектър на цивилизованите норми на поведение е основно изискване за работата на учителя в индивидуалния му подход за развитие на уникални, но социално насочени характери. Разбира се, в този контекст са необходими и специални превантивни грижи за склонните към психопатни отклонения ученици. специални мерки, в т.ч. и диагностика, за нравствената насоченост на характера на всеки ученик. Акцентът безспорно следва да се постави върху хуманизма, милосърдието, емпатията и др. норми на общочовешкия морал. Особено внимание следва да се обърне на балансирането между алтруизма и конкурентноспособната амбиция на всеки индивид за лично преуспяване. Този баланс е особено необходим в условията на прехода към пазарната икономика. Характерите се формират главно в урока и в извънурочното занятие. Но тяхното формиране не бива да се остави на импровизаторско досещане, а да се постави като допълнителна цел на урока. Това е особено необходимо: когато емоционално се представят образци на силни характери; когато трябва индивидуално да се дозира трудността на учебните задачи; когато трябва да се стимулира и максимално да се мобилизират усилията на всекиго; когато трябва да се забележи и да се стимулира нравственият пример на отделни ученици. Какво може да направи учителят, за да предотврати отрицателната насоченост у отделни характери? Преди всичко своевременно да открие „невидимото” за просто око: склонността към участие в групови или индивидуални кражби, измами, проституция, бягство от семейството, леност, депресия и т.н. След това, заедно с родителите или приятелите, да увлекат незабелязано ученика в интересна и съдържателна дейност, която да му носи друга позитивна вътрешна мотивация и друга емоционална удовлетвореност. В повечето случаи всеки индивидуален казус се нуждае от задълбочено проучване лично, или с съучастие с училищния психолог или социалния работник, след което се провежда системна индивидуална или групова психокорекция. Социално-нравствената насоченост на характера - дали тя ще бъде просоциална или антисоциална, зависи от ефективността на цялостния учебно-възпитателен процес в училището, от това как всеки ученик усвоява културно-историческия опит на предходните поколения. Силата, уравновесеността и устойчивостта на характера зависят от майсторството на учителя и родителите да направляват системността в натрупването на привички и навици за адаптивно общуване на всеки индивид в социалните структури. Идеалът на училището и семейството - положителна социална насоченост, устойчивост, сила и уравновесеност на характерите се постига, но има и неуспехи - антисоциално насочени, неадаптивни характери, които по-нататък животът коригира с висока цена. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|