П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 20.2. Структура на характера
Характерът има своя структура, но структурирането му няма за цел да търси общото и да унифицира характера, а да посочи задължителните съставни части на всеки характер, които са същевременно и показатели за равнището на неговото развитие. Кои са тези съставни части? 1. Темпераментът като природна част на характера. Изследванията показват, че темпераментът, заедно с другите съставки на природния капацитет, не е само основа за понататъшното надграждане на човешкия характер. Той е и съставна част на характера през целия живот на човека, но вече значително изменен от социалните условия, от системата на обучение и възпитание, при което е бил поставен субектът. Явно е, че в основата на силните и уравновесени характери лежат главно чертите на изразения сангвиник, флегматик, интроверт /стабилен/. В основата на силните и неуравновесени характери лежат главно чертите на изразения холерик, екстраверт /нестабилен/. В основата на слабите и неуравновесени характери лежат главно чертите на изразения меланхолик, интроверт /нестабилен/ и т.н. Психиатрията, която изучава и лекува психопатиите /болестите на характера/, ни дава още едно основание за органическата връзка между темперамент и характер. Неслучайно тя най-често намира хипертимните психопати между изразените и неуспели да се култивират и цивилизоват холерици,а хипотимните психопати - между изразените меланхолици, които не са успели да култивират и цивилизоват своя темперамент. 2. Социално-нравствена насоченост на характера. Тя се определя от социалните условия на живот, от светогледа на ученика и равнището на неговото развитие в дадения момент. В такава стенен, в каквато се формира светогледът в ученическата възраст, в такава степен се развива и характерът на ученика. Насочеността и неустойчивостта на възгледите на ученика за природата, обществото и човека, са същевременно непълнота и неустойчивост в насочеността на характера. Един ученик има трудова доминанта, друг - интелектуална, трети - удоволствена, четвърти - утилитарна, пети – антисоциална и т.н. Поради тези доминанти и потребности, един вижда смисъл в живота си да яде и да спи, друг - да се развлича, трети - да се труди, четвърти - да живее с илюзии, пети - да краде и т.н. Моралната стойност на характера. се определя от усвоените и осмислени знания за моралните норми и от мотивационната им сила по отношение на нравственото поведение на ученика. Особено значение за характера имат нравствените привички в междуличностните отношения /комуникативни привички/ или привичките на хуманизъм, милосърдие, скромност, взаимопомощ и др. Разбира се, реалното разнообразие на характерите на учениците съдържа, както полюсните равнища на всяка нравствена норма, така и цялото многообразие между тези два полюса. Важно място в моралната стойност на характера имат и нормите на отношение към себе си: надменност, скромност; егоизъм и алтруизъм; себеуважение, себеотрицание, злорадство, завист и т.н. 3. Волеви черти на характера. Те се определят най-вече от природния капацитет на ученика и степента на системност на социалните ситуации, при които той расте, живее и работи. Волевите черти бяха посочени по-горе: черти на активността, на организираността, на твърдостта и т.н. Очевидно тези черти имат голямо значение и място в структурата на характера, тъй като те определят степента на неговото развитие. Безволевият човек е безхарактерен човек. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|