П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 22. Психология на ученическия клас
| Въпроси и задачи:
1. Разкрийте съдържанието на понятието общуване и по-конкретно неговите диалогични особености. 2. В какво се състои разликата на общуването между децата и между възрастните? 3. Опитайте се да диференцирате и определите спецификите на общуването Ви: а) с любимия (ата); б) с преподавател, уважаван от Вас; в) с приятел(ка); г) с неприятен за Вас човек; д) с познат(та) и др. 22. Психология на ученическия клас В най-новата история на педагогиката и образованието са известни няколко дискусионни вълни относно взаимоотношението на обучението и възпитанието в цялостния педагогически процес. Въпреки дискусиите все още са живи две крайни и несъстоятелни решения на този проблем: отъждествяването на обучението и възпитанието или тяхното пълно разграничаване и противопоставяне. През последните години понятието „развиващо обучение” или „личностово ориентирано обучение” внесе известна яснота по този дискусионен проблем. Както е известно, с този термин се означава обучение, което е насочено не само към усвояване на знания, умения и навици, а и към развитие на свойства и качества на личността. Този термин сближи, но не отъждестви понятията обучение и възпитание. Тъкмо това единство на обучението и възпитанието ни задължава да видим и спецификата на едното и другото като автономни подсистеми на системата „учебно-възпитателен процес”. Докато обучението като автономна подсистема има традиции, то възпитанието няма такива. За обучението са предложени множество модели и структури, докато за структурирането на възпитанието като система няма значими идеи. Докато за целите на обучението са създадени учебни програми, които детайлизират знанието за природата, за обществото, за човека, то за възпитанието не са създадени заслужаващи внимание системи от цели и задачи. Може да се каже, че и самата педагогическа психология повече се развива като психодидактика /психология на обучението/ и по-малко като психология на възпитанието. Това обаче е оценка за досегашното равнище на теорията и практиката. Обществото все повече пренася своето внимание към степента на развитие на младото поколение, към неговото образование и към неговото възпитание. Тази нова обстановка налага и нова стратегия за изследване и за усъвършенстване на учебно-възпитателния процес като система. Какъв ефект може да се очаква от тази стратегия? Всички форми на дейност - обучение, игра, труд, спорт, в клас и извън него, където участват ученици, е учебно-възпитателен процес. За по-голяма прецизност, процесът, който протича в училището, е учебно-възпитателен, а този вън от него - възпитателно-учебен; Учебно-възпитателният и възпитателно-учебният процес имат единна структура - цели, съдържание, средства, резултат. Когато усъвършенстваме отделните структурни елементи на тази структура, повишаваме ефекта от цялата система, както в, така и вън от училището; Учебно-възпитателният и възпитателно-учебният процес са по-ефективни, когато се осъществяват чрез богато взаимодействие между учениците и учителя. Взаимодействието и общуването в съответствие с демократизма и хуманизма в училището и извън него, осигуряват благоприятна социалнопсихологическа атмосфера за развитие на учениците; Учебно-възпитателният процес в и извън класа формира и съблюдава критерии за култура, хармония и социална позиция на всекиго, който се олицетворява и отстоява общественото мнение на групата. Оценките на групата и на учителя влияят върху самооценката, социализацията и автономията на всеки ученик. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|