P. O. Box 300 Fort Lauderdale, fl 33302, U. S. A

Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, и като птица от ръката на птицоловец.

Съществуват две минимални изисквания за получаване на освобождение. Първо, устно трябва да се отречете от организацията, в която участвате. Само вие можете да отхвърлите това, което сами сте казали. Най-добре е да го извършите в присъствието на приятелски настроени свидетели, които ще Ви поддържат със своята вяра.

Второ, трябва да се избавите от всички емблеми, книги и други материали, които са били белег на вашата организация, като ги унищожите. В трите споменати по-горе ситуации халката бе от особено значение. При масоните обикновено има и други различни предмети, особено престилката. Помнете думите от Юда 23: „Като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха".
13

Служители на Сатана

Отношението на християните към Сатана варира между две крайности. Някои напълно го пренебрегват и се опитват да действат така, като че ли той не съществува. Други се плашат от него и му отдават много повече внимание, отколкото заслужава. Но между тези две крайности съществува библейски баланс.

Сатана е сътворено същество, разбунтувал се ангел, който бе изхвърлен от Божието небе. Той управлява над духовното царство на злото, над разбунтувалите се ангели и по-низшите зли духове, които се наричат „демони".

Името Сатана означава „неприятел" или „противник". Той е непроменимият, непримирим враг, както на Самия Бог и Неговите намерения, така и на Божиите хора. Целта му е да постави цялата човешка раса под свой контрол. Главната му тактика е измамата, на която той е господар. В Откровение 12:9 е описан като

големия змей... оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, която мами цялата вселена.

Сатана вече упражнява господство над по-голямата част от човечеството, над всички, които имат бунтовно отношение спрямо Бога. В Ефесяни 2:2 е описан като: „духа, който действа в синовете на непокорството". Повечето от тези хора нямат ясна представа за истинското си състояние. Те просто са тласкани напред-назад от сили, които не разбират и не могат да контролират.

Между тях обаче, има такива, които съзнателно са се предали на Сатана, макар и да не са наясно с неговата истинска същност. В стремежа си към сила и материални придобивки те систематично развиват упражняването на свръхестествените сили, които Сатана им дава. Такива сатанински служители откриваме в почти всички култури, макар и назовавани с различни имена: врач, лечител, мчауи, шаман, тоханга, магьосник, чародей, жрец или жрица на Сатана и т.н. В културата на почти всяко племе в света съществува специално име за този вид човек.

Самият Исус е нашият главен източник на информация относно Сатана. Когато Той изпрати седемдесетте ученика да подготвят пътя пред Него, те се върнаха с радост, казвайки:

Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

На това Исус отговори:

Ето, давам Ви Власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и Власт над цялата сила на Врага; и нищо няма да ви повреди.

(Лука 10:17-19)

Исус не отрече, че Сатана е реален или че има сила. Но Той обеща на учениците Си, че властта, която Той им дава ще ги направи победители над силата на Сатана и ще ги пази от всичките му опити да им навреди. Необходимо е Всички Господни слуги да разпознават властта, която Той им е дал и да се научат успешно да я упражняват.

Проклятията са едно от главните оръжия, които служителите на Сатана използват срещу Божиите хора. Това ясно се вижда от историята с Валак и Валаам В Числа 22-24.

Валак беше цар над Моавската територия на изток от Йордан. В пътуването си от Египет към Ханаан, Израел разположи стана си покрай Моавската граница. Валак почувства, че царството му е застрашено, но му липсваха сила и смелост да предприеме открита атака срещу Израел. Вместо това той нае Валаам, за да произнесе проклятия над тях като се надяваше, че по този начин Израел ще отслабне до положение, в което Моав би могъл да ги порази. Валаам бе известен из цялата област „врач-лекар", който вземаше големи такси за услугите си.

Днес много християни биха отхвърлили всичко това като суеверна „глупост", лишена от каквато и да било сила. Божията реакция обаче, бе напълно различна. Той погледна на проклятията, които Валаам можеше да произнесе като сериозна заплаха за Израел. Впоследствие, Той се намеси по свръхестествен начин и предупреди Валаам да не приема задачата. Валаам обаче, силно желаеше богатството, което Валак му бе обещал и затова тръгна с намерението да изпълни молбата на Валак. Обаче, всеки път, когато Валаам се опитваше да произнесе проклятия над Израел, Бог се намесваше и променяше предполагаемите проклятия в благословия! Впоследствие, във Второзаконие 23:5, Мойсей припомня на Израел тази случка като доказателство за Божията любов към тях:

Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклятията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна. Трябва да се изтъкне един важен факт: Бог не погледна на предполагаемите ВалаамоВи проклятия срещу Израел като празни думи, лишени от сила. Той ги Видя като сериозна заплаха за Израел и поради тази причина Той лично се намеси, за да провали Валаамовите намерения.

Времето не е променило Божията гледна точка. Той не пренебрегва, нито подценява проклятията, които служителите на Сатана отправят срещу Неговите хора. Напротив, както Исус каза, Бог признава силата на Сатана, но екипира Своите слуги с по-голяма сила.

Библията представя различни примери за дейността на сатанинските служители. Тяхната цел е да предупредят Божиите слуги, срещу които често пъти са насочени тези дейности. Например, В Езекиил 13:17-20 Бог осъжда някои фалшиви пророчици, или магьоснички.

И ти, сине човешки насочи лицето си против дъщерите на людете си, които пророкуват от своето си сърце; и пророкувай против тях, като речеш: Така казва Господ Йеова: Горко на жените, които пришиват възглавнички¹ на всеки лакът, и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, и ще пазите ли души живи за себе си?

Като лъжете людете Ми, които слушат лъжи, ще Ме оскверните ли между людете Ми за шепи ечемик и късчета хляб, та да убивате души, които не трябваше да умрат, и да упазите живи души, които не трябваше да живеят? Затова, така казва Господ Йеова: Ето, Аз съм против възглавничките ви, с които ловите души като птици...

Някои от подробностите не са ясни, но изглежда, че тези жени са играли типичната роля на Врачки. Всеки, който се скарвал с някой, ги наемал, за да използва магьосничествата им срещу този човек. Един от методите им бил да прикрепват магически талисмани към дрехите на хората. По този начин те „ловели души" и всъщност убивали невинни хора. В замяна им заплащали с шепи ечемик или парчета хляб.

Това не са някакви пресилени обвинения напомнящи за Средните векове. Това е обвинение, което Сам Бог нанася срещу тези жени. Нещо повече, служителите на Сатана са използвали сходни методи със същите цели през всичките векове като продължават да ги използват и днес.

През 197980 в град Бат в Западна Англия, археолозите разкриха остатъци от храма на богинята Минерва, датиращ от времето на Римския период. Жриците в този храм имали сходно служение с това на магьосничките от времето на Езекиил. Хората, които търсели отмъщение срещу някого, наемали жриците да напишат подходящо проклятие. Записването на проклятието изисквало специални умения, които били притежавани само от жриците. След като проклятието било записано, трябвало да се изпълни някаква магическа церемония, за да бъде насочено към човека, срещу когото е било написано. Разбира се, за всичко това жриците получавали съответното заплащане.

Също така, поклонниците оставяли даровете си обречени на богинята в извора, свързан с храма.

Този начин за използване на проклятия и магически изкуства все още се среща в ежедневието на голямата част от народите по света, особено В Азия, Африка, Океания и Централна и Южна Америка. Следващото съобщение идва от мой приятел мисионер, който е живял цял живот в Замбия, Централна Африка и е добре запознат с езиците и обичаите на хората там.

На Общата християнска конференция в нашата провинциална област, Святият Дух изговори силно пророческо слово, призоваващо за святост В Църквата. Много християни бяха изобличени за грях В живота си и истински се покаяха като изповядаха греха си и умоляваха за Божията прошка.

След службата, при проповедника дойде старей на една от църквите в отдалечените села. Целият треперещ и със сълзи на очи той изповяда ужасния грях на убийство чрез чародейство.

Той призна, че години наред се е борил със своя съработник, старей В църквата, който бил старши над него. Положението толкова се влошило, че той решил да го накаже като отиде при местния врач и му плати, за да го прокълне. Врачът с радост приел да го направи, особено след като узнал, че тези мъже се предполагало да бъдат християни. Той поискал голяма предплата и казал на човека да се върне на следващия ден.

Когато се върнал, той видял магьосникът да стои под едно дърво. В ръцете си държал огледало, а на земята пред него имало съд с магьосническо лекарство. Врачът намазал цялото огледало с лекарството и казал на старея да погледне внимателно в огледалото и да му каже какво вижда.

Изплашен, стареят доста ясно Видял лицето на своя съработник-старей. Тогава Врачът Взел бръснач и прерязал гърлото на лицето отразено В огледалото. Незабавно огледалото се покрило с кръВ.

Стареят изкрещял „Ти го уби! Аз те помолих само да го прокълнеш". Врачът отвърнал с кикот: „Щом като ми бе възложена тази работа реших да я свърша както трябва".

Стареят бързо се прибрал в къщи. За свой ужас научил, че съработникът му старей наистина е мъртъв, умрял по мистериозен начин от внезапен кръвоизлив. Стареят бил ужасен от последствията на извършеното и решил да го премълчи. Святият Дух силно го бе изобличил за греха му.

За щастие „където се умножава грехът, преумножи се благодатта". Чрез изповядване, покаяние и вяра в Исус Христос този човек бе доведен не само до прощение и мир с Бога, но и до реалността на новорождението.

Някои западни читатели може би са склонни да отхвърлят всичко това като примитивни, суеверни практики от „тъмната Африка". Но истината е, че даже и в (така наречените) по-цивилизовани страни, окултните практики, които са били в упадък, започват да се развиват с голяма сила. В Западна Германия, например, много бизнесмени, които никога не биха поискали съвет от християнски служител, редовно се съветват с предсказател на бъдещето относно сделките си.

В средата на 80-те един водач на Сатанинската църква в Америка бил интервюиран по телевизията. Запитали го дали е истина, че сатанистите принасят човешки жертви. Той отговорил: „Ние принасяме човешки жертви, може да се каже чрез заместител - унищожението на човешки същества, които да речем биха създали вражеска обстановка срещу нас под формата на проклятия и магии" Цитирано от A.ftepuka: Новият чирак на магьосника от ДейК Хънг и Т. А. МакМахон

America: The Sorcerers New Apprentice by Dave Hunt and T. Л. McMahon.(Harvest House Publishers)..

Това не било обвинение, което някой враждебно настроен критик му отправя; това било едно признание, което той сам доброволно направил.

В Израел, под Закона на Мойсей, това се наказвало със смърт. В съвременната ни култура обаче, окултните практики не са престъпление и не съществува предназначено за тях наказание, даже ако се използват, за да убиват хора.

Цитираното по-горе изявление на този сатанист разкрива че те употребяват проклятията и магиите, за да убиват хора, но това в никакъв случай не ги освобождава от обвинението относно принасяне на човешки жертви. Ужасно доказателство за това се съдържа в следващото известие от Ню Йорк Таймс. което датира от 12 април 1989, Матаморос, Мексико:

Във вторник ...в осем грубо направени гроба (в едно отдалечено ранчо близо до щатската граница) властите (мексикански и щатски) откриха телата на 12 човека. Сред тях бе и тялото на 21 годишен студент от Университета в Тексас, който изчезна преди един месец. Днес, на пресконференция тук и в Бронсвил, Тексас, властите казаха, че отговорна за убийствата е банда, занимаваща се с наркотици, която счита, че човешките жертви са „магьоснически щит", който ще ги предпази от полицията...

Всред заподозрените, но все още на свобода, е един контрабандист на наркотици, идентифициран като Адолфо де Исус Констанцо, родом от Куба, когото другите наричат Ел Падрино - кръстника. Полицията каза, че той организирал обредните убийства, като посочвал на своите последователи случайни млади мъже, които се движат по градските улици. Те ги отвличали, след това ги убивали и обезобразявали в ранчото.

Властите описаха убийствата като извратена смесица от практикуване на жертвоприношения и черна магия, произхождаща от Хаити, Куба и Ямайка...

От различни краища на Съединените Щати се получават сведения за убийства на пеленачета и малки деца, които сатанистите принасят в жертва като част от своите ритуали.

Основните мишени на сатанинските проклятия и другите окултни оръжия са служителите на Бога и Исус Христос. Сатанистите правилно са разпознали кои са главните им врагове и съответно насочват атаките си срещу тях. Това ясно се вижда от една случка, която ми бе разказал мой приятел, служител.

Една християнка, позната на моя приятел, обядвала със семейството си в един ресторант в Ню Орлиънс, за който се твърди, че е духовният център на чародейството в САЩ. Докато седели на масата, до тях се приближили сатанисти, които били влезли в ресторанта, за да „свидетелстват" по същия начин, по който някои християни биха го направили, минавайки от маса на маса. Те активно убеждавали хората за сатанизма и показали на жената напечатан проспект за 1988 година, който съдържал списък на следната шест точкова световна програма, която трябвало да се придружава от пост и молитва(!):

1. Антихрист да се разкрие скоро.

2. Християнските служители, водачи и мисионери да паднат.

3. Божиите служения и дела да бъдат унищожени.

4. Християните да станат самодоволни; да искат преди всичко и над всичко мир; да търсят църкви, които не проповядват пълното евангелие с пастори, които предпочитат да пазят мира, независимо какъв е греха.

5. Християните да намалят поста си и молитвата си.

6. Дарбите на Святия Дух да бъдат пренебрегвани.

Това е само едно от многото доказателства, че Църквата на Исус Христос е непрестанно под интензивната и систематична атака на силите на Сатана. Какво може да направи Църквата? Христос победи Сатана на кръста. Как можем ние, преди всичко, да се защитим и след това да направим Христовата победа всекидневна реалност в личния си живот и в нашите църкви?

Някои осветляващи отговори се съдържат в опита на Валаам да навлече проклятие върху Израел. Бог се намеси на страната на Израел и обърна предполагаемото проклятие в благословение. Какво видя Бог в поведението на Израел по онова време, което Го накара да застане на тяхна страна срещу Сатана.

Ето няколко важни факта, които взети заедно привличат Божието благоволение върху Неговия народ:

1. Народът на Израел действаше в изпълнение на Божия план за тях.

2. Денем и нощем те бяха свръхестествено водени от облак и огнен стълб. Това съответства на водителството на Святия Дух за новозаветните вярващи (виж Римляни 8:14).

3. Те бяха народ, живеещ в строг ред, с посочени от Бога водачи и постановени от Него закони.

4. Взаимоотношенията им бяха внимателно подредени според един Божествен модел. Този хармоничен модел на взаимоотношения бе прекрасно обрисуван в описанието на Валаам в Числа 24:5, 6.

Колко са красиви твоите шатри, Якове, твоите скинии, Израилю)! Като долини са разпрострени, като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е посадил, като кедри покрай водите.

Очевидно това не е буквално описание на местоположението на Израел, тъй като по това време те бяха на стан В пустинна област. 5. Повечето от горното се дължеше на факта, че цяло поколение от невярващи и непокорни израилтяни бе отстранено измежду тях (виж Числа 26:63-65).

Кои са уроците, които трябва да бъдат научени от примера на Израел? Особеностите могат да бъдат обобщени така: Израел бе едно общество с Божествен ред, дисциплина и водителство, което живееше в хармония помежду си. Да го кажем по друг начин: Израел не бе просто едно общество от отделни личности всеки „вършещ своите си собствени неща".

Бог не се е променил относно това, което търси у Своите хора; нито пък Сатана е променил тактиката си срещу Божиите хора. Ако Църквата не изпълнява изискванията за Божието благоволение и защита, има само един лек - Църквата трябва да се промени.

За нещастие обаче, историята на Валаамовата стратегия срещу Израел не завърши с пълна победа за Израел. След своя неуспех да навлече проклятие над Израел, Валаам прибягна до втора тактика. Той посъветва Валак да използва моавките като примамка, за да въвлече мъжете на Израел, първо в сексуална неморалност, и второ - В идолопоклонство. Там където пропадна първата тактика на Валаам, Втората успя.

След това, вече нямаше нужда да се произнася проклятие над израилтяните. Чрез нарушаването на първата Божия заповед, те сами навлякоха Божието проклятие върху себе си и 24 000 от тях загинаха (виж Числа 25). В Числа 31:16 Мойсей конкретно заявява, че това стана поради съвета на Валаам.

В I Коринтяни 10:8 Павел се спира на този пример като предупреждение към вярващите в Новия ЗаВет. Измамителните тактики на Валаам се споменават също и В три други пасажа на Новия ЗаВет: II Петрово 2:15, 16, Юда 11 и Откровение 2:14. Очевидно, стратегията на Валаам срещу Израел съдържа предупрежденията и за вярващите в Новия завет. Основният урок е простичък - християните, които живеят в дисциплинирано покорство към Бога и в хармония с другите, могат да разчитат на Божията защита срещу Сатана. Но християните, които са недисциплинирани, непокорни и действат в несъответствие с хармонията, губят правото си да изискват Божията защита.

Душевен говор

Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска.

За да опише определения вид „мъдрост", Яков използва прилагателни на три низходящи нива: първо, „земна"; после „животинска" и накрая „бесовска". Ключът за разбиране на низходящия процес се намира във второто прилагателно, което тук е преведено „животинска". Гръцката дума е псухикос и се образува директно от псухе, което означава душа. Съответстващата дума би била „душевна". Преведена по този начин, тя съвпада с библейската картина за човешката личност.

В I Солунци 5:23 Павел се моли:

А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок...

Тук Павел свързва трите елемента, които съставят пълната човешка личност като ги изброява в низходящ ред: първо -дух; след това - душа; и накрая - тяло.

Духът е тази част от човешката личност, която бе направо вдъхната от Бог при сътворението. Поради това човек може да има пряко единение и общение с Твореца. В I Коринтяни 6:17 Павел казва:

Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.

Неправилно би било да се каже „една душа с Него". Само човешкият дух може да бъде в пряко единение с Бога.

В първоначалния модел на създанието, духът на човека се свързва нагоре с Бога и надолу с душата. Бог общува пряко с човешкия дух и чрез него с човешката душа. Заедно, духът и душата на човека се изразяват чрез неговото тяло.

При падението, в резултат на непокорството на човека, духът му бе откъснат от Бога, и в същото време душата му започна да се изразява независимо от духа му. Това ново „разделено" взаимоотношение бе както следствие, така и израз на човешкия бунт срещу Бога.

Навсякъде другаде в Новия Завет думата „душевен обозначава дейността на човешката душа, когато тя не е в правилно взаимоотношение с духа му. Следователно, тя описва състояние, което противоречи на Божията най-висша воля. Това може да се разбере като се разгледат накратко два други пасажа в Новия Завет, където се среща думата псухикос - т.е. душевен.

В I Коринтяни 2:14, 15 Павел казва, че естественият (душевен) човек не побира това, което е от Божия Дух... и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

От друга страна:

...духовният човек изпитва всичко.

Очевидно е, че „душевното" и „духовното" се противопоставят едно на друго. „Духовният" човек действа според Божията воля; „душевният" човек е извън хармонията с Бога. „Душевният" човек се стреми да разбере духовната истина с душата си, но не успява да го направи. „Духовният" човек е свързан с Бога чрез духа си и по този начин може да получава духовни откровения направо от Бога.

В Юда 16-19 апостолът описва категория хора, които са свързани с църквата, но въпреки това, са „роптатели, оплакващи, които ходят по страстите си". Неговото заключение е:

Тия са които правят разцепления, плътски (душевни), които нямат Духа (т.е. Святия Дух).

Взети заедно, тези пасажи в I Коринтяни и в Юда представят една съответстваща картина на човек, описан като „душевен". Той очевидно е човек, който се свързва с Църквата и носи обвивка на духовност. В същото време обаче, душата му не е правилно свързана с Бог чрез духа му. Въпреки вярата, която изповядва, той в действителност е бунтовник, извън единение с Бог и Божиите хора. Той е неспособен да разбере духовната истина. Бунтовното му отношение и поведение оскърбяват Божия Дух и причиняват съблазън в Христовото тяло.

Този анализ обяснява низходящите нива на извратената мъдрост, описани в Яков 3:15 - от земна, до душевна, до бесовска. Коренът на проблема е бунт - някаква форма на непокорство спрямо Бог, някаква форма на отхвърляне на Божията власт. Този бунт отделя човешкия дух от Бога и от небесните неща. Той вече се ограничава до нивото на земните стойности и мотиви.

В същото време душата му, която е извън хармония с Бог, се излага чрез своя бунт на демонично влияние, което той не може да различи с притъпените си сетива. Резултатът е някаква форма на мъдрост, която изглежда „духовна", но всъщност е „бесовска, демонична".

Цялата трета глава на Яков разглежда един конкретен проблем: неправилната употреба на езика. Нещо повече, цялото послание е адресирано главно, ако не и изцяло, към тези, които изповядват вяра в Христос. Следователно става ясно, че извратената, лъжлива, демонична мъдрост, за която Яков говори, намира своя израз в думи, използвани от християни. Как се е получила тази ситуация?

Съществуват две главни области, в които християните често имат вина що се отнася до думите, които изричат. Първата област са думи, които християните говорят помежду си; втората област - думи, които изговарят към Бога, главно в молитва.

Новият Завет много ясно предупреждава християните как да говорят за другите хора и особено за другите християни. В Тит 3:2 Павел казва, че не трябва да „злословим никого". Думата никого се отнася за всички хора, независимо дали са вярващи или невярващи.

Гръцкият глагол преведен „злословя" е бласфемо, откъдето произлиза думата богохулство. Важно е да се разбере, че грехът на „богохулство" включва не само зли думи изговорени срещу Бога, но също и зли думи изговорени срещу хората. Независимо дали се отнася за Бог или за другите хора, такъв език е забранен за християните.

В Яков 4:11 апостолът се занимава по-конкретно с думите, които християните говорят един за друг:

Не се одумвайте един друг, братя.