P. O. Box 300 Fort Lauderdale, fl 33302, U. S. A

Колкото повече обмислях това, толкова по-сигурен ставах, че тези из бродирани дракони бяха донесли проклятие в дома ми. Изхвърляйки ги, аз бях освободен от проклятието и бях отворен за благословението, което Бог бе планирал за мен.

Тези промени ми дадоха възможност да купя дом, който щеше да играе решаваща роля в последвалото разширение на служението ми. Девет години по-късно продадох тази къща за три пъти повече, отколкото бях платил за нея! Парите дойдоха точно навреме, когато Бог ме предизвикваше за нови по-големи финансови посвещения.

Това изживяване с драконите ми даде ново разбиране на пасажа във Второзаконие 7:25, 26, където Мойсей предупреждава Израел да не се обвързват с покланящите се на идоли ханаанци.

Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.

И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена на изтребление.

Моите из бродирани дракони не бяха издълбани кумири, но Вероятно бяха образи на фалшиви богове, на които са се покланяли в Китай В продължение на хилядолетия.

Вкарвайки ги В дома си, без да знам бях изложил себе си и семейството си на проклятие. Толкова съм благодарен на Святия Дух, че ми отвори очите да Видя риска!

Това ме накара да направя систематично изследване Върху библейското учение за благословението и проклятието. Бях удивен колко много Библията говори за тях. Думите благославям или благословение се срещат около 410 пъти — като изключим случаите, където думата в оригиналния текст има значението най-вече на „щастлив" или „блажен" (като например блаженстваща). Думата проклятие в своите различни форми се среща около 230 пъти. Това ме накара да разбера колко малко поучение съм чувал върху тази тема през всичките години на християнския си живот. Всъщност, изобщо не можах да си спомня нито едно послание, което систематично да разглежда целия този предмет.

В резултат на изследването си, започнах да поучавам върху проклятията в публичното си служение. Всеки път, когато правех това се удивлявах както от ефекта, който произвеждаше поучението, така и от броя на хората, които очевидно се нуждаеха да го чуят. Касетите от тези събрания се разпространяваха сред други групи и много скоро започнах да получавам поразителни известия. Изглеждаше, че посланието бе променило не само живота на отделни хора, но и на цели църкви. Накрая пуснах в продажба три касети със заглавие Проклятия: причина и лек.

По-късно, по време на едно пътуване до Южна Африка, се запознах с една еврейка, която бе изповядала Исус за свой Месия. Тази жена, която ще наричам Мириам, описа лично на мен и на жена ми чудото, което преживяла след като прослушала тези три касети.

Мириам работила като административна секретарка на бизнесмен, президент на собствена компания. Тя разбрала, че работодателят й и всичките администратори в компанията били в някакъв странен култ, воден от жена - „гуру".

Един ден работодателят на Мириам й подал касета и казал: „Това са някои благословения, които нашият гуру е произнесъл върху нас. Моля те да ги напечаташ".

Щом започнала да ги печата, Мириам разбрала, че „благословенията" са всъщност предсказания за бъдещето, придружени от силни окултни напеви. Тя обяснила на работодателя си, че тези неща са в противоречие с вярата й в Господ Исус и Библията и помолила да бъде извинена. Работодателят й любезно се извинил, че бил поискал от нея да извърши нещо против съвестта й.

Почти веднага след това в ръцете на Мириам се появила остра болка. Пръстите й се усукали и се вдървили напълно. Повече не можела да изпълнява длъжността си като секретарка. Болката била толкова остра, че тя не можела да спи в едно и също легло с мъжа си, защото всеки път, когато той се обръщал, движението на леглото причинявало непоносима и ужасна болка в пръстите й.

Рентгеновите изследвания показали, че проблемът бил ревматоиден артрит.

Една приятелка, християнка, чула за нейното нещастие и й донесла моите касети относно Проклятията, за да ги чуе. Мириам била доста изтънчена жена, скептично настроена относно такива неща като проклятията, които тя свързвала със Средновековието. Но все пак се зачудила дали не съществува някаква връзка между отказът й да напечата „благословенията" и последвалите промени с ръцете й. Възможно ли е тази гуру да е произнесла проклятие върху нея? Така че Мириам, чувствайки се като удавник, който се „хваща за сламката", се съгласила да изслуша касетите.

Когато достигнала до момента в третата касета, когато водя хората в молитва за освобождение от проклятието върху техния живот, касетата блокирала и не искала да върви нито напред, нито назад, нито можели да я извадят! „Очевидно не мога да се моля с тази молитва" - си казала Мириам.

Обаче, приятелката на Мириам предварително била преписала заключителната молитва за освобождение и имала едно копие в себе си. Тя настояла Мириам да прочете молитвата на глас. Отново в Мириам се надигнал скептицизъм. Тя не можела да си представи как прочитането на думите, написани върху лист хартия могат да окажат някакво влияние върху ръцете й.

Но най-накрая Мириам отстъпила пред настойчивостта на приятелката си и започнала да чете молитвата на глас. Докато четяла пръстите й се изправили и освободили. Болката намаляла и когато завършила молитвата, тя установила, че е напълно изцелена. Цялото преживяване траело само няколко минути.

По-късно Мириам се върнала при лекаря, който бил направил първите рентгенови снимки. Вторите рентгенови снимки не показали и следа от артрит.

В този случай наблюдаваме една много важна особеност. Молитвата, с която Мириам се е молила не включва молитва за физическо изцеление. Ръцете й били изцелени единствено в резултат на молитвата за освобождение от проклятие.

Това доказва, че проклятието може да бъде бариера, която пречи на хората да приемат изцелението си.

Същото се отнася и за момичето със счупения крак. От друга страна, в моя случай проклятието ми е пречело да достигна нивото на благоуспяване, което Бог бе промислил за мен. Ако проклятието може да бъде пречка за получаване на благословения като изцеление и благоуспяване, не е ли възможно или вероятно, много различни благословения да са възпирани именно поради тази причина? Имайки предвид това, аз реших да търся отговор на три свързани помежду си въпроса:

Първо, как можем да разберем дали в живота ни действа проклятие?

Второ, какво можем да направим, за да разчупим проклятието и да се освободим от последствията му?

Трето, как можем да влезем в Божието благословение?

Резултатите от моето изследване са представени на следващите страници.
3

Как действат благословенията и проклятията

Към видимия свят спадат всички обикновени предмети и събития в материалната вселена. Всички ние сме запознати с тази област и се чувстваме като у дома си в нея, въпреки че често пъти събитията не- следват посоката, която ние бихме желали. За много хора границата на познанието не се простира по-далече. Въпреки това. Библията отваря врата към един друг, невидим свят, който не е материален, а духовен. Силите, действащи в този свят упражняват постоянно и решаващо въз-действие Върху събитията във видимия свят.

Във II Коринтяни 4:17, 18 Павел описва тези два свята: Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на Видимите, но на невидимите; защото Видимите са Временни, а невидимите вечни.

Нещата, които принадлежат на видимия свят са преминаващи и непостоянни. Само в невидимия свят можем да намерим истинска и трайна реалност. В него откриваме силите, които със сигурност ще оформят нашата съдба, даже и във видимия свят. Павел ясно показва, че успехът в живота зависи от способността ни да разберем и да се свържем с това, което е невидимо и духовно.

И благословението и проклятието принадлежат към невидимия духовен свят. Те са проводници на свръхестествена, духовна сила. Благословението произвежда добри и благотворни резултати; проклятието води до лоши и пагубни последствия. В Писанията и двете са главни теми. Както вече посочихме, тези две думи са споменати в Библията повече от 640 пъти.

Между тях съществуват две главни общи особености. Първо, техният ефект рядко се ограничава само до един човек. Той може да се разпростре върху семейства, родове, общества или цели нации. Второ, веднъж започнали да действат, те се стремят да действат от поколение на поколение, докато се случи нещо, което да ги спре. Много благословения и проклятия, споменати в Библията във връзка с патриарсите, са продължили да действат почти четири хиляди години и са все още в сила и днес.

Тази втора особеност на благословенията и проклятията ни навежда на Важни практични изводи. В живота ни могат да действат сили, чийто произход се корени в предходните поколения. Като последица можем да се сблъскаме с повтарящи се ситуации или модели на поведение, които не можем напълно да обясним въз основа на личния си опит или с това, което се е случило в живота ни.

Главният приносител както на благословенията, така и на проклятията са думите. Те може да са изговорени или написани, или дори произнесени на ум. Библията говори изключително много за силата на думите. Книгата Притчи, в частност, съдържа много предупреждения за това как думите могат да бъдат използвани или за добро, или за зло. Ето само няколко примера:

Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

(Притчи 11:9)

25

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа

(Притчи 15:4)

Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му

(Притчи 18:21)

Апостол Яков също се спира на употребата на думите. Той изтъква, че езикът е малка част от тялото, но най-трудно се обуздава.

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла...

С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде...

(Яков 3:5, 6, 9, 10)

Яков използва една ярка картина, за да наблегне на невероятната сила, с която думите могат да влияят на хората и ситуациите, било то за добро или за зло. От значение е, че той подчертава, че и благословенията, и проклятията могат да бъдат заредени с тази почти неизмерима сила.

Думите обаче, не са единствените канали, по които може да се предава духовната сила на благословенията и проклятията. Съществуват различни начини, по които материални предмети могат понякога да станат преносители на този вид сила.

В Изход 30:22-23 Господ дава напътствия на Мойсей да направи специално помазващо миро, което трябваше да се използва изключително и единствено за помазване на скинията и нейните принадлежности, както и за помазване на свещениците, които щяха да служат В нея. В ЛеВит 8:1-12 четем как се използваше това миро. В стихове 10-12 случката продължава:

След това Мойсей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.

С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.

Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона, та го помаза, за да го освети.

Думата „освети" В този пасаж означава да отдели за Бога, да направи свят. По този начин мирото за помазване стана преносител за предаване благословението на святост върху скинията, върху принадлежностите й и върху свещениците. По-късно в историята на Израел мирото (маслиновото масло) се използваше, за да предаде определеното благословение на царете, които трябваше да управляват хората от името на Бога. I Царе 16:13 описва как пророк Самуил отдели ДаВид като избран от Бога цар:

Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Мирото, излято на главата на ДаВид от Самуил, стана проводник, по който благословението на Святия Дух се освободи в живота му, за да го екипира за задачата му като цар.

В Новия Завет символите използвани в Господната вечеря също стават проводници на Божието благословение за участващите в нея. В I Коринтяни 10:16 Павел пише:

Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Синодален превод, 1991 г.

Тези символи предават Божието благословение на ония, които участват в Господната Вечеря с библейска вяра.

Павел специално посочва „чашата на благословението", т.е. чашата, която предава благословенията на Новия ЗаВет на тези, които пият от нея.

Трябва да се подчертае обаче, че Във всички описани по-горе обреди няма нищо мистично. Благословенията не са Вградени В материалните Вещи. Те се предават само на тези, които разбират Божията воля, разкрита в Писанието и тези, които след това с лична Вяра и покорство приемат благословението, което е предложено чрез материалния предмет. Без Вяра и послушание нито едно благословение не идва. Точно обратното, относно символите на Господната Вечеря, в I Коринтяни 11:29 Павел казва:

Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

Така че съществуват две Възможности. Вярата и послушанието получават Божието благословение чрез символите; неверието и непослушанието предизвикват Божието осъждение. И В двата случая материалните предмети използвани в Господната вечеря са тези, чрез които се предава духовната сила, независимо дали за благословение или осъждане.

Числа 5:11-31 описва обредът, според който се определяло дали една жена е била вярна на своя съпруг или не. Изискват се определени молитви и жертви, но центърът на този обред е чаша с Вода, в която свещеникът смесва пръст от пода на скинията и мастило, изстъргано от написано проклятие. След това жената трябва да изпие водата.

Ако е виновна, действието на проклятието ще се прояви във физическото й тяло:

Ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. Това ще бъде наказанието за греха и.

В този случай проводникът, през който се предава проклятието е чашата с Водата.

От друга страна, ако жената е невинна няма да преживее никакви вредни последици. По този начин. Бог ще и въздаде за праведността й, и съпругът й няма да има право да я обвинява повече. Невинността й ще я пази от проклятието.

Различните примери дадени по-горе установяват една важна библейска истина: при определени обстоятелства и благословенията, и проклятията могат да се предадат чрез материални предмети. От друга страна, ако отместим вниманието си от библейската практика и разгледаме различни фалшиви религии и окултизъм, действително ще видим, че не съществува ограничение в начините, по които материалните предмети могат да станат приносители на проклятия.

В Изход 20:4, 5, във втората от Десетте заповеди, Бог изрично забранява правенето на какъвто и да било идол или образ с религиозна цел и предупреждава, че тези, които нарушат тази заповед ще нанесат проклятие не само върху себе си, но и върху най-малко три следващи поколения:

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е Във водата под земята;

да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят.

Голяма група предмети попадат под тази забрана. В моя случай из бродираните китайски дракони ме бяха изложили на невидимото влияние на проклятието. Наистина, нямах намерение да им се покланям, но те представляваха нещо, което е било обект на идолопоклонство В продължение на много векове. Те бяха отворили Врата В моя дом за злата сила на езическото поклонение, което се е практикувало в продължение на хилядолетия.

По-късно, като си спомних за това, забелязах едно определено въздействие, което тези дракони са имали върху мен. Те не само бяха бариера, която ми пречеше да се придвижа към благословението на благополучието, но даже са ми пречели да видя, че всъщност благословението е било вече там. Едва след като се освободих от тяхното влияние можах да разбера какво Бог е приготвил за мене.

29

Оттогава наблюдавам същото въздействие и върху живота на много хора, които са под проклятие. Проклятието не само им пречи да получат благословението, което Бог им предлага, но също им пречи да осъзнаят, че благословението е на тяхно разположение - те само трябва да го приемат.

Моисеевият списък на благословения и проклятия

Поради служението си аз контактувам с християни от различен произход и различни страни. Намирам, че повечето от Божиите хора не знаят как да различават благословенията и проклятията. Много християни, които би трябвало да се радват на благословенията, всъщност, търпят проклятия. Има две главни причини за това: първо, те просто не знаят да разпознават благословението от проклятието и не могат да ги различават; второ, ако се намират под проклятие те не разбират въз основа на какво могат да бъдат освободени.

Бог е единственият и върховен източник на всички благословения, въпреки че те могат да достигат до нас по много начини. Проклятията също често произхождат от Бога, но Той не е единственият източник. По-късно ще разгледаме други източници на проклятие.

Проклятията, произтичащи от Бога са един от Неговите главни начини за докарване на осъждение върху непокорните, невярващите и неблагочестивите. Историята на човечеството представя дълъг и тъжен списък за действието на Божиите проклятия произнесени върху такива хора.

В продължение на много години на мода бе твърдението, че съществува разделение между Стария и Новия Завет. Според това тълкувание, Старият Завет разкрива Бог като Бог на гняв и осъждение, а Новият Го описва като Бог на любов и милост. Но всъщност, двата завета са съвместими. Всеки описва Бог едновременно като Бог на милост и на съд.

Историята на Ерихон, в Исус Навин 6, съчетава тези две страни на Божия начин на действие толкова живо и драматично, колкото и във всеки друг пасаж в Новия Завет. Докато градът загиваше поради пълното Божие осъждение, блудницата Раав и цялото й семейство излязоха невредими. Историческите документи показват, че по-късно Раав стана жена на Салмон, един от първенците на Юда, и зае своето място в родословната линия, от която трябваше да дойде Месията на Израел, Исус! (виж Матей 1:5)

В Римляни 1:17, 18 Павел обяснява, че Евангелието съдържа най-висшето откровение за тези две страни на Бог, Неговата милост и Неговото осъждение.

Защото в него (Евангелието) се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра... Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците... От една страна, Божията милост предлага Неговата праведност, която Той дава на тия, които чрез вяра приемат заместителната жертва на Исус. Но в същото време тази жертва ни показва и пълното разкриване на Божия гняВ, излян върху Исус, когато Той се идентифицира с човешкия грях. Християните, които се съмняват относно реалността на Божието осъждение върху греха би трябвало да размислят отново за значимостта на разпъването. Даже Исус не можеше да направи греха приемлив за Бог, но трябваше да изтърпи напълно изливането на Неговия гняв.

По-нататък, в Римляни 11:22, Павел отново представя тези две страни от Божия начин на действие една до друга:

Виж, прочее, благостта (милостта) и строгостта Божия. За да придобием точна представа за Бог, винаги трябва да помним тези две страни на Божия характер. Благословенията произлизат от милостта Му, а осъжденията произлизат от строгостта Му. И двете са еднакво реални.

В Притчи 26:2 Соломон изяснява, че за всяко проклятие винаги съществува причина:

Както Врабче В скитането си, както лястовица В летенето си, така и проклетия не постига без причина. Този принцип има двойно приложение. От една страна, проклятието не може да действа ако не съществува причина за него. От друга страна, вярно е и обратното - винаги, когато действа проклятие има и причина за него. В стремежа си да помогна на хората да получат освобождение от проклятие, научих от опит, че най-добре е първо да се открие причината.

Шейсет и осемте стиха на Второзаконие 28, които са изцяло посветени на темата за благословенията и проклятията, разкриват главната причина за тях. В 1 и 2 стих Мойсей първо се занимава с причината за всяко благословение:

Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и Внимаваш да Вършиш всичките Неговите заповеди... Всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. По-буквално първата част може да се преведе: „Ако ще слушаш слушайки гласа на Господа твоя Бог..." Повторението на глагола „слушам" поставя по-голямо ударение. Накратко казано, условията да се радваш на благословенията са: първо, слушане на Божия глас; второ, вършене на това, което Той казва.

Това са били непроменимите изисквания за живеене в завет ни отношения с Бог през всичките диспенсации. В Изход 19:5. когато се подготвяше да Влезе В първия си завет с Израел при Синайската планина, Бог каза:

Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от Всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание.

Основните изисквания бяха да слушат Божия глас и да се покоряват на условията на завета Му.

В Новия Завет, в Йоан 10:27, Исус по подобен начин описа тези, които Той признава за Свои овце - т.е. Негови, истински ученици:

Моите овце слушат гласа Ми... и те Ме следват.

Основните изисквания са все още същите: да слушаме Божия глас и да Го следваме в покорство.

Чуването на Божия глас далеч надхвърля простата религиозна изповед или формален обред. Няма нищо по-уникално и по-отличаващо се от гласа на даден човек. Чуването на Господния глас изисква едно интимно взаимоотношение с Бога, в което Той да говори на всеки един от нас лично.

Господ не говори на физическите ни уши или на естественият ни ум. Общуването с Него е Дух в дух, т.е. чрез Святия Дух на нашия дух. Излъчен по този начин, гласът му прониква до най-вътрешните дълбочини на нашето същество. От там Неговите трептения могат да се почувстват из цялата ни личност.

Господ може да говори чрез Библията или да даде слово на директно откровение. Обаче, четенето на Библията не е достатъчно само по себе си, освен ако думите от страниците не бъдат преобразени от Святия Дух в един жив глас. Само такъв вид взаимоотношение с Бога може наистина да ни направи годни за благословението, което Той е обещал на тия, които чуват и се покоряват на гласа Му.