P. O. Box 300 Fort Lauderdale, fl 33302, U. S. A

„за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".

Днес безброй много хора, включително и много християни, не съзнават, че неуважението към родителите донася Божие проклятие. Не мога да определя броя на хората, с които лично съм разговарял на тая тема. Благодаря на Бога, че виждах чудесна промяна към по-добро в живота на тези, които признаваха греха си, покайваха се и променяха отношението си към своите родители!

Във връзка с тази тема ще е добре да цитирам един пасаж от книгата си за брака Бог е Сватовник.

Павел посочва, че първите четири заповеди нямат обещание при изпълняването им. Но в петата заповед, свързана с родителите, Бог добавя специално обещание: „За да ти бъде добре". В същото време, обещанието включва и едно условие: ако искаш да ти бъде добре, трябва да внимаваш да почиташ родителите си. И обратното, ако не почиташ родителите си, не трябва да очакваш, че ще ти бъде добре.

Помнете, че е възможно да почитате родителите си, без да се съгласявате с тях за всяко нещо или да одобрявате всичко, което вършат. Може да сте абсолютно несъгласни с тях по някои въпроси и все пак да поддържате отношение на уважение спрямо тях. Да почитате родителите си по този начин означава също да почитате Самия Бог, Който е дал тази заповед.

Убеден съм, че правилното отношение към родителите е основно изискване, за да може Божието благословение да бъде върху нашия живот. През всичките години, в които съм служил в поучение, пастируване, съветване и съм имал други взаимоотношения с християните, никога не съм срещал човек, който да има погрешно отношение към родителите си и да се радва на Божието благословение. Такъв човек може да е ревностен в много области на християнския живот, отдаден на църковната дейност, енергичен в служението; може да има място на небето, което да го чака, и все пак в живота му винаги ще липсва нещо - Божието благословение или благоволение.

От друга страна, виждал съм много християни, чийто живот е бил коренно променян, когато са признавали погрешното си отношение към родителите, покайвали са се и са извършвали необходимите промени. Спомням си един човек, който бе изобличен за това, че през целия си живот е имал огорчение и омраза спрямо баща си. Въпреки че баща му бе вече мъртъв, този човек пропътува стотици мили до гробищата, където бе погребан неговият баща. Когато пристигнал на гроба, коленичил и излял сърцето си пред Бога в дълбока покруса и покаяние. Не станал от коленете си докато не се уверил, че грехът му е простен и че е освободен от злите му последици. От този момент, цялата посока на живота му се променила от неуспех и поражение към победа и удовлетворение.

Следващата форма на поведение в списъка от Второзаконие 27 е угнетяването и несправедливостта, особено към слабите и безпомощните. Определено съществуват много примери за такова поведение в съвременната ни култура, но никой от тях не предизвиква с такава сигурност Божието проклятие, както умишления аборт. Кой е по-безпомощен и неспособен за самозащита от едно бебе в майчината му утроба, когато собствените му родители не го защитават.

Колко странно е, че хората, които са активни в борбата срещу расовите предразсъдъци и несправедливост, всъщност, опрощават и поощряват аборта! Странно е, също така, че хора, които никога не биха помислили да вдигнат ръка срещу малко дете, не изпитват никакво съчувствие към едно още по-малко дете в утробата на майка му. Замяната на думата „дете" със „зародиш", някак си притъпява съвестта на хората. Въпреки това обаче, промяната в терминологията не променя истинското естество на такова действие.

Някой бе попитал: „На какво може да се надява едно общество, в което майките убиват собствените си бебета?"

Божието отношение към аборта не се влияе от промяната в терминологията. Той го класифицира доста ясно като „убийство" и действа според това. В много страни по света животът на милиони хора е бил съсипан от проклятието, което следва това действие.

Последната форма на предизвикващо проклятие поведение, в списъка от Второзаконие 27, е злоупотребата и отвратеността в сексуалните отношения. За нещастие, някои християни са си създали впечатлението, че сексуалните отношения са някак си нечисти, нещо, което не може да се прави, но все пак се нуждае от извинение. Въпреки това обаче, библейската картина е напълно противоположна. Сексът е част от първоначалния план на Твореца за човека, нещо свещено и прекрасно. Поради тази причина, Бог е установил строги граници за сексуалните отношения, за да ги предпази от злоупотреби и извратеност. Тези граници са описани от проклятията, произнесени в стихове от 20 до 23 на Второзаконие 27.

Забранените взаимоотношения, изброени тук, покриват сексуалните сношения между различни хора извършени кръвно или чрез брак и всички форми на сексуални отношения с животни. Библията забранява и всяка проява на хомосексуалност. В Левит 18:22 Бог заявява:

С мъжко да не легнеш като с женско това е гнусота.

Другият възможен превод на „гнусота" е „мерзост) същата дума, която е използвана във Второзаконие 12, да опише различните форми на окултни практики.

Днес, много от границите, създадени за средна святост на сексуалните отношения, са своеволно пренебрегвани, понякога даже В името на християнството въпреки това никакви доводи, основани на „етика според случая или новият морал", който никак не е нов, не могат да повлияят или да променят Божиите закони, които управляват човешкото поведение. Всички, които се отдават на извратеност, се излагат на Божието проклятие.

От значение е, че след това предизвикващи Божието проклятие, във второзаконие 27, в следващата глава веднага следва пълният списък на благословенията за покорство и проклятията за непокорство. Все едно Бог казва: „Преди да решиш дали ще се покориш или не, по-добре внимателно разгледай последствията. Така че, ето ги!"
8

Антисемитизъм

Преди около 4000 години Бог направи избор, който повлия на цялата по-нататъшна история. Той търсеше човек, който да удовлетвори условията Му, така че да може да стане в крайна сметка канал на Божието благословение за всички народи. Човекът, който Той избра се казваше Аврам (по-късно преименуван на Авраам).

Божията цел при избирането на Авраам е разкрита в Битие 12:2-3. Характерно е, че благословението и проклятието са близко свързани. Бог произнася четири обещания за благословение върху Авраам:

„Ще те благословя";

„Ще бъдеш за благословение";

„Ще благословя ония, които те благославят";

„В тебе ще се благославят всичките земни племена".

Всред тези благословения обаче, е вмъкнато едно проклятие:

„Ще прокълна всеки, който те кълне. Глаголът преведен като "кълне" също означава „ругая", „говоря лошо за".

Добавянето на това проклятие има една важна практична цел. Всеки човек, върху когото Бог произнесе Своето благословение автоматично се излага на омразата и съпротивата на големия враг на Бог и Божиите хора - Сатана. Може да изглежда парадоксално, но Божието благословение предизвиква сатанинско проклятие, което излиза от устните на тия, които Сатана контролира. Поради тази причина, когато Бог благослови Авраам, Той добави Своето проклятие върху всички, които щяха да прокълнат Авраам. Това означаваше, че никой не може да прокълне Авраам, без да си навлече Божието проклятие.

Когато благославяше сина си Яков, в Битие 27:29, Исаак произнесе върху него същата защита, която Бог първоначално бе промислил за Авраам:

Проклет Всеки, който те кълне.

По-късно, намирайки се под Божествено принуждение, Валаам изговори пророческо откровение за съдбата на Израел, което бе точно обратното на първоначалното му намерение да прокълне Израел. Част от това откровение, записано в Числа 24:9, повтаря като ехо вече изговорените думи отнасящи се за Авраам и Яков:

Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

Взети заедно» тези стихове изясняват, че както благословението, така и проклятието, произнесени първоначално над Авраам, се разпростряха над потомците му Исаак и Яков, и след това над следващите поколения, които днес общо са известни като еврейския народ.

Бог не осуети възможността враговете Му да прокълнат Авраам, Исаак, Яков и потомците им, но Той бе промислил никой да не може да направи това безнаказано. Оттогава нататък, никой не е проклинал еврейския народ, без сам да си навлече далеч по-страшно проклятие - проклятието на Всемогъщия Бог. Казано на съвременен език, отношението, което предизвиква това Божие проклятие се обобщава с една единствена дума: антисемитизъм.

Ще е необходима цяла книга, за да се проследи действието на това проклятие в историята, както върху отделни личности, така и върху цели народи, от времето на патриарсите до ден днешен. Достатъчно е да се каже, че в продължение на почти 4000 години, никой отделен човек и никой народ не е проклинал еврейския народ без след това да си навлече съсипващото Божие проклятие.

Историята на Набил Хадад ни дава жива, актуална,илюстрация на двете страни на Божието обещание към Авраам: от една страна проклятието върху тия, които хулят евреите; и от друга благословението, което е резултат от благославянето им. Набил е арабин, палестинец, роден в Хайфа, в добре известно арабско семейство. Впоследствие, емигрира в Съединените щати, където преуспява като бизнесмен. Той преживява силна лична среща с Господ Исус Христос. Ето неговия разказ: „Казвам се Набил Хадат. Аз съм палестински арабин, роден в Хайфа през 1938 в християнско арабско семейство. Спомням си, че от най-ранно детство винаги си лягах подтиснат. Реших непременно да намеря начин да бъда щастлив. Знаех, че родителите ми ме обичаха, но това не променяше нищо и аз продължавах да съм нещастен. Постепенно се убедих, че ако стана богат и имам успех, тогава ще бъда щастлив. Това стана моя цел.

През 1948 година започна войната между арабите и евреите. Цялото ми семейство се премести в Ливан. В края на 50-те години дойдох В Съединените Щати, за да уча в колеж. И така, чрез образованието и бизнеса в Америка, аз се подготвих да постигна целта си, да стана богат и да имам успех. През следващите няколко години се ожених, станах американски гражданин, създадох семейство и станах собственик на верига ресторанти Мак Доналд. На тридесетгодишна възраст бях вече милионер. Унинието обаче, не ме напусна. Започнах да търся материални неща - коли, пътешествия, забавления, всичко, което можеше да се купи с пари. Мислех, че това ще ме направи щастлив. Нищо не подейства. Накрая започнах да си задавам въпроси: Кой е този Човек Исус? Кой е Този, за Когото хората все още говорят 2000 години след смъртта Му? Кой е Този, на Когото някои дори се покланят?

Отворих Библията като исках да разбера какво казва Този Исус за Себе си и в този момент някакво Присъствие изпълни стаята. Някак си знаех, че Исус е Божият Син. По-голямата част от следващата година прекарах в четене на Библията като непрекъснато говорех на приятелите си за Исус.

Обаче, все още бях подтиснат. По това време продадох деветте си ресторанта Мак Доналд за няколко милиона и започнах нов бизнес. Нещата започнаха да се влошават. Станах още по-подтиснат. Отново започнах да задавам въпроси на Бога.

„Защо Господи? Преди да науча, че Исус е Твоят Син, нещата вървяха добре. Сега всичко е тръгнало на зле!"

Бог отговори: „Какво направи с откровението, че Исус е Моят Син? Нищо в живота ти не се е променило. Дори Сатана знае, че Исус е Моят Син".

„Какво искаш да направя. Господи?"

„Покай се и Го приеми в живота си".

Намерих някой, който да ми покаже как да се моля. Покаях се и поканих Исус в сърцето си. Няколко месеца по-късно бях кръстен в Святия Дух. Сега имах отговора.

Вече не си лягах подтиснат. Животът ми обаче, все още не беше наред - бизнесът ми продължи да пропада. Отново застанах срещу Господа.

„Господи! - казах, - Ти ме измами. Преди да знам каквото и да било за Твоя Син Исус, се справях добре. След това, Ти ми показа, че Той е Твоят Син и нещата почнаха да Вървят зле. След това Го приех в живота си и сега губя всичко!"

„Аз съм Бог ревнив - отговори Той, - Твоят бизнес е твоят бог, твоят Ролс Ройс ти е бог, твоята позиция ти е бог. Ще ти отнема всички тия фалшиви богове, за да ти покажа Кой е истинският жив Бог. Но Аз ще те възстановя".

През следващите десет месеца банкрутирах.

Малко по-късно отидох във форт Лодърдейл на семинар на тема Проклятията: Причина и Лек, воден от Дерек Принс. Научих, че много области в живота ми са били проклятие - финансови, здравословни, невъзможност да се радвам на децата си и т.н. Спомних си, че същите проблеми съществуваха в живота на баща ми и в живота на други членове от семейството ми.

На третия ден, когато Дерек поведе няколкото стотин човека в молитва, за да бъдат освободени от проклятия, станах и аз. Хората пред мен, до мен и зад мен имаха физическо проявление на освобождението. Но моето освобождение не стана на събранието. На следващия ден, в продължение на цели осем часа, аз се освобождавах от проклятията с болезнено повръщане на неща, които са били полепнали дълбоко вътре в тялото ми. Когато попитах Господ от какво съм бил освободен. Той ми разкри чародейство и много други специфични проблеми.

Месеци наред, Господ продължи да ми разкрива допълнителни области под проклятия. Всеки път се покайвах и изисквах освобождението си въз основа на това, че Исус стана проклятие заради мен.

Един ден, докато бях в поклонение, казах „Колко Си велик! Ти сътвори вселената и всичко в нея!" Тогава Господ ме попита дали наистина го вярвам. Казах: „Да, Господи".

Той продължи: „Ами еврейския народ? Ти все още държиш в сърцето си негодувание срещу тях".

Спомних си, че цялото ми семейство винаги бе проклинало евреите. От най-ранните си години бях обучен да ги мразя. Сега, в присъствието на Господа, казах „Отричам се от всяка неприязън, която имам в сърцето си към еврейския народ. Аз им прощавам!" Незабавно нещо се промени вътре в мен.

Скоро след това видях, че Бог в Словото си е казал на Авраам, бащата на евреите:

Ще благословя ония, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне.

(Битие 12:3)

Тогава си дадох сметка, че финансите ми не са били под благословение, а под проклятие проклятие за недостатъчност. Никога не можех да изработя достатъчно пари, за да посрещна нуждите си. Даже ако изработех 250 000 долара, аз се нуждаех от 300 000 долара, за да покрия разходите си. По-късно, когато изработвах 500 000, вече се нуждаех от 700 000 долара. Така парите все не достигаха.

От 1982 година, когато бях освободен от проклятието на антисемитизма и от проклятието за недостатъчност, което вървеше заедно с него, доходът ми винаги надвишава разходите за нуждите ми. И сега съм свободен да давам щедро за делото на Божието Царство.

Бог също така изцели тялото и емоциите ми. Напълно съм свободен от подтиснатостта. Наистина мога да кажа, че ходя в пълна победа над всичко това. Свидетелството ми е помогнало на много хора да бъдат освободени от проклятието и да живеят под Божието благословение.

Урокът от живота на Набил е ясен: Никой не може да си позволи да мрази или да проклина еврейския народ. Този урок никога не е бил толкова належащ както в днешни дни. Както социално, така и политически, антисемитизмът е една от най-мощните действащи сили в съвременния свят. Обаче, той неминуемо води до разруха на всички, които позволят да бъдат управлявани от него.

За нещастие, в продължение на много векове, християнската Църква често пъти е била виновна за пропагандирането на очевиден антисемитизъм. Независимо от всичко. Църквата дължи всяко духовно благословение, за което претендира, на тези, които са били нейна жертва - еврейския народ. Без евреите. Църквата не би имала нито апостоли, нито Библия, нито Спасител.

Това е една от главните причини за сегашното хладно, безсилно състояние на толкова голяма част от християнството - особено в Европа и Средния Изток, където антисемитизмът е най-здраво установен. Историята на Набил Хадад ни посочва разрешението - открито признаване на антисемитизма като грях, покаяние и отричане от него. Това ще произведе дълбока вътрешна промяна на сърцето спрямо евреите и признаване на неизмеримите духовни благословения, които християнската Църква е получила чрез тях.

На тази основа, можем да помолим Бог да отмахне тъмната сянка на проклятието, което в сегашно време почива върху голяма част от Църквата и да го замени със Своето благословение.
9

Легализъм, плътски действия, отстъпничество

В Еремия 17:5 Бог произнася проклятие върху друг вид грях, който подобно на антисемитизма, действа в много части на Църквата:

Така казва Господ:

Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека,

и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.

В този контекст, както и в много други пасажи от Библията, думата плът не означава физическото тяло. По-скоро, тя означава природата, която Всеки един от нас е получил по наследство от общия ни прародител Адам. Адам нямаше деца преди да престъпи Божията заповед. Основната му мотивировка за прегрешението бе не толкова желанието да Върши зло, колкото желанието му да бъде независим от Бога.

Това желание действа във всеки един от Адамовите потомци. То е отличителният белег на „плътта". В областта на религията, плътта се стреми да извършва праведни дела, без да зависи от свръхестествената благодат на Бога. Без значение колко добри са намеренията, крайният резултат винаги ще бъде „Исмаил", а не „Исаак".

Прилагателното, което Библията често използва за плътта, е „развратена". Въпреки че може да направи много неща, които да впечатлят ума и усещанията, всичките й действия са заразени от развратеност. Резултатът от всичките й усилия е описан в Евреи 6:1 като „мъртви дела", за които Бог изисква да се покаем.

За хора като описания в Еремия 17:5 човек, Божията благодат не е непозната. Това се вижда от заключителния израз: „Чието сърце се отдалечава от Господа". Ако той никога не е познавал Господа, не би могло да се каже, че се „отдалечава" от Него. Този човек е преживял Божията свръхестествена благодат и сила, но след това е започнал отново да уповава на собствената си естествена способност. Поведението му разкрива, че той има повече увереност в това, което сам може да направи за себе си, отколкото в това, което Бог може да направи за него. Всъщност той е „натрил носа" на Бога! Това е отношението, което предизвиква Божието проклятие.

Следващият стих описва действието на проклятието, което този човек си навлича:

Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена земя.

Изтегляне 2.42 Mb.

Сподели с приятели: