П р а в н о и с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т катедра «социология»

Изтегляне 2.58 Mb.

страница	13/24
Дата	23.07.2016
Размер	2.58 Mb.
	#2632

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 24

СОЦИАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИ ДИМЕНСИИ НА РОМСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Conclusions

Synthetically, the one can conclude the following aspects relate to the central subject of the present article:

A. At present in Romania there is necessary a correction of the legal provisions in force in the played-work domain, through the introduction of a set of special stipulations regarding women’s work. Those new stipulations should stress the elements and measures of women’s „positive discrimination” on the work-place market, especially through the incentives for the employers to hire an equal ratio of feminine and masculine work-force on the basis of the same education level. The approval of legal stipulations in favor of stimulating women’s economic private and association in order to set up „small enterprises”-that is, those which are organized and managed by women, and the completion of the existing legal framework and the introduction of new provisions in the work domain in order to provide the promotion of unemployed women’s professional training.

B. In the view of the future Romania’s integration in the European Union the data showed also the necessity to develop an informative campaign in the media centered around the theme of promoting the „positive examples” of working women. The main means used in this campaign could be the local media, especially the local and regional newspapers and magazines. Also, this can be strenghtened by a campaign aiming to sensitize the public opinion regarding the principle of equality of chances between men and women. Newspapers’ articles and radio and TV programes in the local and regional media could be used as channels of communication during that campaign.

NOTES AND REFERENCES

*** Legea nr.53 din 24 ianuarie 2003 . Codul Muncii
**** Equal Opportunitries for Women and Men, 2005, http://www.cpe.ro/romana/images/stories/continuturi/eowm-report-romania.pdf - accessed on the 27^th January 2006.
„Barometrul de Opinie Publică” realizat la cererea Fundaţiei pentru o Societate Deschisă Mai 2002, http://www.osf.ro, accessed on the 27^th January 2006
„Barometrul de Opinie Publică” realizat la cererea Fundaţiei pentru o Societate Deschisă Octombrie 2002, http://www.osf.ro, accessed on the 27^th January 2006
„Barometrul de Opinie Publică” realizat la cererea Fundaţiei pentru o Societate Deschisă, Mai 2003, http://www.osf.ro, accessed on the 27^th January 2006
„Barometrul de Opinie Publică” realizat la cererea Fundaţiei pentru o Societate Deschisă Octombrie 2003, http://www.osf.ro, accessed on the 27^th January 2006
C.N.S. and U.N.D.P, (1999), Women and Men in Romania, C.N.S, Bucharest.
CNS, (2001), Survey on the work force in the households (AMIGO), CNS, Bucharest.
Cockburn, C, (1983), Brothers: Male Dominance and Technological Change, London, Pluto Press.
Crompton, R and Jones, G, (1984), White Collar Proletariat, London, Macmillan.
EEU, Regular Report on Romanian’s Progress Towards Accession 2001, http://europa.eu.int/comm/enlargement/romania/index.htm, accesed on the 8^th November 2000:
Equal Opportunities Commission, (1986), Women and Men in Britain: A statistical Profile, London, HMSO,
Hakim, C, (1979), Occupational Segregation, Research paper No.9, London, Department of Employment.
I.R.D.O., (1997), Rights of Women-Equality and Partnership, I.R.D.O., Bucharest.
INS-PHARE, (2001), Life-conditions of population in Romania, Bucharest
Martin, J and Roberts, C, (1984), Women and Employment: A lifetime Perspective, London: HMSO.
Ministry of Labor and Social Solidarity, (2000-2002) Statistics Bulletin, Bucharest.
National Institute of Research in the Field of Labor and Social Protection, Program RELANSIN-Life Quality, Project (2000), The mechanisms for ensuring equal opportunities and access of women to the socio-economic life of Romania, Bucharest.
PHARE CONSENSUS Project, (19989) National Social Security Legislation and EU Law on Equal Treatment of Men and Women, Bucharest
United Nations Development Programe (UNDP), The Romanian Academy, (2000) Women and Men in Romania, Bucharest.
United Nations Development Programe (UNDP), The Romanian Academy, (1999), National Report on Human Development, Bucharest.
Walby, S, (1986), Patriarchy at Work, Oxford, Polity Press.

Boxex

Box 1

N.M, Alexandria: And now it depends on the colleagues, I have the chance to find some male colleagues whom I understand better than with the women.
Box 2

H.R. Bârlad: And there are only few opportunities for qualification. I refer here to the situation in which there are some trainings, payed of course, so we can qualify in other domains of activity; to have other two or three qualifications…

B.E. Rm. Vâlcea: It is very good this ideea with the qualification trainings; you can work many years in a certain domain,and if you became unemployed and know nothing else this can be very useful.
Box 3

B.E. Rm. Vâlcea: We should change the work-contract regarding the salaries, use other powers, such is the strike. After all, those are our rights and we should fight for them
Box 4

N.M, Alexandria: Yet in the Work Code it is foreseen that any individual, any person from Romania has his/her right to work

Box 5

M: What kind of work do you wish?

M.D, Bârlad: I’d like to work in the state sector. I am still searching there.

M: Why in the state sector?

M.D, Bârlad: It is safer. You have clear rights and thise are…

H. R, Bârlad: In the state sector you have granted rights, this is not the case with the private enterprises.
Box 6

Ma, Tg. Mureş: There sould be also some laws.

M: What kind of laws do you want?

Ma, Tg. Mureş: The legal rights have to be realy enactedl, not only something written down on a paper related to discrimination. So the equality has to be also put into practice, to exist equal rights.
Box 7

M: If one think at the beginning of a business, one can ask: In what degree is this a solution for a young woman? Can a woman solve her situation if she opens a business of her own?

A1, Tg. Mureş: Yes, if the business is a profitable one. There are always risks. Any beginning involves a risk.

Box 8

M: If one consider the beginning of a business, in what degree do you think this is a solution?

N.M., Alexandria: This is the ideal situation.

U.M, Alexandria: A help, but this without taking a bank interest, because to make an interest at a bank is a suicide. If you have your money, a help from your family, then you can take the risk.
Box 9

M: Where can find a job ayoung women?

A.V., Roman: In Roman town as a saleswoman or in textile industry.

M.I.: As a saleswoman, for example, if I saw an announce I consider that it was post a month ago. I passed throgh such a thing. The employee said: You worked for a month but in the trial period. After that period I was fired and I did not recieve the salary….

M: But you had a written work contract?

M.I.: No, I stayed only in the trial period.
Box 10

A3, Tg. Mureş: I think that the announcements are not real. You go there and fiind that the work place is occupyed. All that matter are acqaintances and money. I think that the employee is obliged by law to announce the free job but he has already promissed it to someone else.

Tables
Table 1

General characteristics of women	Characteristics of unemployed women	Characteristics of inactive women		Characteristics of discouraged women
They declared that are „quite enough satisfyed” with their family life (44.3%) and „very satisfyed” with it (29.8%); They considered that the most important thing in a marriage is „Love” (25.3%) and „Mutual trust between husband and wife”(19.8%); 52% of them considered that housework „Had to be payed as any other work”; 52.9% of them considered that women’s involvement in political life „Should have a positive influence” and 58.3% considered the same about the women’s involvement in bussiness; 56.1 % of them consider that women „Are interested to balance payed work with family” and 57.2% of them assumed that „Men are more interested with the payed job”; In their opinion the most valued thing in boys education was „Discipline” and in girls’s case this was „Diligence”; They considered that women should work in textile industry, education, trade and health; 27.6% of them considered that „In family it is better if man runs” and 34.4% considered the same about society in general; 51.8% of them placed themselves under the middle level on the ladder „Rich – Poor”; 74.8% of them considered that, generally speaking „Woman should follow her husband”; 64.7% of them considered that: „The woman is the house masteress”; 49.9% of them considered that: „Men are more able to run that women”; 40.4% of them considered that „In Romania thre are no political measures to encourage women to involve themselves in leadership positions in society and politics”; 47% of them considered that „Women are less united than men”.	18,4% of them have under 10 years in the payed emploment and 11% of them had previously worked in a factory; 53% of them defines them selves as „Poor”; If they have more money, 26.8% of them declared that they will buy a washing machine; 36% of them live in a household where the main revenue is the state salary and 26% live in a household where the main revenue is the state pension; They consider in a high percentage taht women had to work in textile industry – 84% - and education – 28.9% - health – 31.6%; In their opinion the most valued thing in boys education was „Order and feedom of decision” and in girls’s case this was „Diligence”; 50% of them self-assessed that they had not enough education; 63.2% of them agreed that „The woman should follow her husband” and 47.4% of them consider that „The woman is the house masteress”; 60.5% of them considered that women „Are interested to balance payed work with family” and 57.9% of them considered that „Men are more interested with the payed job”; 68.4% of them considered that „Women’s involvement in business would have a positive influence” and a percentage of 60.5% of them assumed that about women’s involvement in political life; 84.2% of them are not satisfyed wit the way in which they lived and 71.1% are not satsifyed with the material situation of their family.	67.7% of them declared that they did not previously worked at all; 48% declared that they never have a „work contract”; 10.8% of them worked under 10 years in industry; 55.5% of them considered that housework „Had to be payed as any other work”, but 13% of them declared that they never think about this subject; 59.7% of them declared that they are satisfyed with their level of education; 50.8% defined themselves as „Poor”; 71.3% of them declared that they are not satisfyed with the way in which they lived, 69.3% are not satisfyed with the material situation of their family but 76% are satisfyed with the family life they have; 56% of them consider that „Women’s involvement in political life would have a positive influence” and 61% of them assess that about women’s involvement in business; 40.6% of them agreed that „Women in Romania are more interested with the family life than with the payed job”; 55.5% of them considered that „Men are more interested with the payed job”; 78.7% of them considered that „Woman should follow her husband” and 66.5% considered that „The woman is the house masteress”; They consider that women should work in textile industry, education, trade and health.	42% of them worked previously 10-30 years; 24.2% of them had worked under 10 years into a factory and 31% of them worked over 10 years in a factory; 48.3% of them are not satisfyed with therir level of education; 65% of them are not satisfyed with life in general, and 62% are not satisfyed with the material situation of their family; 48.3% of the are „quite satisfyed” with their family life; 48% of them defined themselves as „Poor”; 72.4% of them condered that „Housework should be payed as any other job”; If they have more money they will buy a house and a washing machine; 62.1% of them considered that „Women’s involvement in business would have a positive influence” and a percentage of 55% of them assumes that about women’s involvement in political life; 58,6% of them agreed that „Women in Romania are more interested with the family life than with the payed job”; 58% of them considered that „Men are more interested with the payed job”; 58.6% of them agreed that there are not enough political measures to encourage women’s involvement in politica land social life; 69% of them considered that women should work in texile industry and, after that, in health and trade. In their opinion the most valued thing in boys education was „Order and feedom of decision” and in girls’s case this was „Diligence”.

(Source: „Gender Barometer” – Open Society Foundation, 2000)

Table 2

Word

Frequency

Obligation

48

Rights

90

Responsibility

14

Correct/Corectness

31

Useful

39

Table3.

Positive concepts
(Frequency)

Negative concepts
(Frequency)

Equality

3

Discrimination

8

Advantage

2

Disadvantage

1

Security

22

Harrassment

8

Easy

86

Hard

107

Table 4

Concept

Family of terms

Frequency

Unemployment

Unemployed/To be unemployed

122

Pause/Break in the work-programme

0

Leave

91

Restructuring

4

Action

Protest

0

Strike

3

Figures

Figure 1

(Source: U.N.D.P, A Decade Later: Understanding the Transition Process in Romania-National Human Development Report Romania 2001-2002, Bucharest, U.N.D.P., 2003: 97)

Figure 2

(Source: U.N.D.P., A Decade Later: Understanding the Transition Process in Romania-National Human Development Report Romania 2001-2002, Bucharest, U.N.D.P., 2003: 97)

Figure 3.

(Source: C.N.S., Ancheta asupra forţei de muncă din gospodării-AMIGO, Bucharest, C.N.S., 2001: 33)

СОЦИАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИ ДИМЕНСИИ НА РОМСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Валентина МИЛЕНКОВА

Институт по социология при БАН
Етническата идентичност е важна за индивида, защото тя формира усещане за принадлежност към дадена общност, чувство за солидарност с нейните членове и за различие от "другите". Обикновено етническата идентичност има емоционална натовареност и нейните проекции касаят изграждането на силни връзки с оглед отстояване и защита интересите на общността.

Етническата идентичност се определя от различни характеристики - общ произход и минало; съвместно населявана територия; споделени елементи на културата - език, религия, обичаи, традиции; стереотипи, общи ценности и норми. Тези специфични за етническите общности черти се предават "в" поколенията с цел поддържане и съхраняване на родова памет. В каква степен тези характеристики на етническата идентичност се срещат при ромите и до колко те се явяват обединителен и свързващ момент ще проследим последователно. Проследяването на комплекса от характеристики, описващи и създаващи етническата идентичност ще представлява един от ракурсите на анализа. Друг план на изследването ще бъде свързан с проследяването на историческата рамка, в която характеристиките на етноса се развиват. Защото етническата идентичност търпи развитие, което се моделира от конкретното историческо време.

Общо населяваната територия

Ромите¹са уникално малцинство в Европа. За разлика от другите групи, те нямат историческа родина и се намират в почти всички страни на Европа и Централна Азия. Историческите документи и легенди свързват произхода на ромите със Северна Индия; в Европа се заселват след няколко миграционни вълни между 9 и 14 век (Crowe, 1996). По българските земи циганите са се формирали като етнос през 11-14 век от неголяма група нискокастови или извънкастови индийски мигранти (Димитров, 1992: 106). Постепенно те се разселват из цяла България, а по-късно във Влашко и в Унгария. На практика, циганският етнос няма компактна територия и живее разпръснато сред други народи. Отсъствието на обща населявана територия е повлияло по определен начин на всички останали маркери на етноидентичността. Поставяни в различни географски, езикови, религиозни и битови рамки циганите са били принудени да следват жизнения и културологичен цикъл, валиден за съответните условия и да се моделират в съответствие с параметрите на типичната ситуация. Оттук произтича и високата степен на разнообразие и диверсификация на "общността", което е и нейна разграничителна черта.

Езикът

Той е важен не само като белег на етническата идентичност, показвайки степента на социална развитост на общността (Фотев 1994: 84), но е индикатор и за "движението" на циганите. Езикът, който се говори, следва конкретни социални правила и се отличава с определени специфики, най-важната от които е, че няма “ромски език” изобщо; такъв е валиден само за съответната държава, например, за българските роми или румънските, унгарските и т.н. В същото време, дори и в рамките на тази по-тясна група, езикът не е единен, а е с множество лингвистични особености. Циганският език в нашата страна се е повлиял от говоримия български или турски езици - в него има много заемки, отразяващи местата на обитаване. От езика, който се говори може да се определи от коя част на страната е съответната ромска група. По употребяваните думи се познава къде циганите "са се застоявали повече и къде са вземали от местното население, както и къде са преминали по-бързо" (Димитров, 1992:111). Освен това ромските диалекти са толкова самобитни, че понякога са неразбираеми от другите цигански групи.

Религия

Ситуацията с езика се възпроизвежда и при религията. При ромската етническа общност отсъства единна религия, валидна за всички членове. По-скоро циганите приемат различни религиозни идеи, вярвания, обичаи, понякога вътрешно противоречиви и несъвместими едни с други, например, празнуването на ислямски религиозни празници - Рамазан; но и на християнски - Великден, Коледа (Томова, 1995). Принципът на "приемственост" на религиозните идеи е в съответствие с "движението" на самите цигански групи, както и социалната функция, която съответното вероизповедание изпълнява. При своето придвижване в различни райони и области циганите се оказват в ситуация на малцинство и социална изолация. Преодоляването на тази изолация и “извоюването” на легитимност, ромските групи постигат чрез приобщаването си към онова вероизповедание, което те считат за престижно. Това активно възприемане на религиозни идеи и култови практики от циганите всъщност трябва да се разглежда като стремеж за изравняване и признаване от авторитетния етнос.

В същото време, могат да се отбележат и някои обичаи, които са типични за групата, но те нямат религиозен характер, а засягат бита; сред култовите практики се включват широко разпространените магии, суеверия, баене, множество ритуали, които в повечето случаи са в дисонанс с "високата религия". Фатализмът и вярата в съдбата представляват важни маркери в религиозния живот на циганите; може би и по тази причина те са възприемани от останалото население като посредници в различни окултни действия като "разваляне и правене на магии", "предсказване на бъдещето", "баене". Но тези елементи показват по-скоро обредния и не толкова религиозния характер на вярванията. Въпреки това, циганите се самоопределят като "много религиозни" (Томова, 2000), защото, "за тях има бог и дявол като най-общи символи на доброто и злото на земята и липсва вярата в рая и в ада" (Марушиакова, 1992:112).

При битовите ритуали и обредни практики също има голямо разнообразие, тъй като всяка група пази своя символен капитал, оценявайки го като важна част от собствената идентичност.

Високата степен на адаптивност и включване в комплекса от специфични обичаи и вярвания, на различни заемки от други традиции и религии означава, че ромският културен модел следва принципа на най-малкото съпротивление, доколкото циганите, както в своето минало, така и в настоящето са били поставяни в ситуацията на "приспособяване" и “инкорпорация”, продиктувани от честите миграции и скитническия живот. Придвижванията от едно място на друго са ги потиквали към адаптивност, свързана с възприемане на думи и езикови фигури, на обичаи и религиозни идеи; в същото време те са били почти винаги в позицията на "външните", "пришълците" и са срещали враждебно отношение от страна на местното население. Дори и след като са започнали уседнал начин на живот това отношение на останалото нециганско население се е запазило.

Така, при ромите се наблюдава известна амбивалентност: от една страна, те развиват голяма адаптивност към някои от елементите на престижния етнос²- след 1878 г. 80% от циганите са мюсюлмани (Barany , 2001:54), от друга страна, проявяват силна невъзприемчивост и нежелание за интегриране към социалните норми и живот. Това означава, че процесът на промяна на груповите граници "инкорпорация" (Хоровиц) очевидно не е пълен, защото те проявяват избирателност при "усвояването" и демонстрират определена съпротива към някои елементи на етническия комплекс. Тази избирателна адаптивност на циганите, подчертаваща тяхната самобитност и собствен културен и религиозен модел ги поставя в една сложна ситуация в съвременността:

- на дистанция от останалите еноси;

- без ясна етническа идентичност и културна хомогенност на цялата общност, визиращи солидарност между членовете.

Отсъствието на общогрупова консолидация³ обаче се компенсира от високата степен на свързаност в отделните подгрупи, формирани на базата на типичните ромски занаяти, упражнявани и предавани в поколенията и осигуряващи родова памет: калайджии, бургуджии, джамбази, касапи, железари, копанари, бакърджии, бояджии, кожари; което определя и вътрегруповия им общ начин на живот, бит и традиции. В България са идентифицирани около 60 различни цигански групи (Crowe, 1996: 19) като важен вътрешно консолидиращ ги културен фактор е езиковият жаргон, който затваря групата в степен такава, че понякога изключва езиковото разбиране от други цигански субгрупи.

Етническата си идентичност ромите асоциират в по-голяма степен със своя род или подгрупа⁴, но не и с всички цигани в България; оттук и характерната “свързаност с махалата, онова място, където са събрани всички близки и роднини”,“онази част.., която е близка и позната, която е част от битието”(Неделчева, 2004: 209-210). Честите случаи на конфликти, убийства, преследвания, кръвни отмъщения и войни между отделните кланове на циганския етнос са потвърждение за голямата свързаност и консолидация в подгрупите, отстоявана и защитавана от членовете. В следствие, етническата принадлежност, като един от важните белези на идентичността пречупва всички основни характеристики и индикатори на етническия комплекс през статуса на микрообщността. Високата степен на сегментираност обаче е непонятна за външния на ромите наблюдател. “Отвън” циганите се приемат като компактна и единна общност и затова, пропорционално на приписваната консолидация, се развива и едно негативно отношение и висока степен на отхвърляне от останалите общности.

И така, голямото разнообразие от подгрупи в ромския етнос у нас, породено от езикови, религиозни детерминации или потекло, занятие или традиции⁵ разпадат "колективната памет на множество езикови, професионални и териториални фрагменти, а с това и на множество колективни идентичности" (Пампоров, 2004: 94). В същото време, маркерите на етническата идентичност не трябва да се разглеждат абстрактно, а в контекста на историческата действителност и време, затова ще проследим еволюцията на понятието "ромска идентичност" в контекста на нейното ставане в социалното време.

Каталог: sociolabswu -> izsledvanija
izsledvanija -> Катедра „социология” икономика и социология
izsledvanija -> Съдържание религия, етнос, цивилизация
izsledvanija -> Will Secular Religions continue in the future?
izsledvanija -> Правни аспекти на религиозната свобода в българия пламена Попова

Изтегляне 2.58 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 24