Оценка на богатството на домакинствата

Оценка на богатството на домакинствата

През 2005 г. изследователската и консултантска група Industry Watch съвместно със сп.“Икономедия” изготви анализ, в който се посочва, че към края на 2004 г. общото богатство на българските домакинства възлиза на 80 млрд. лв. В тази сума е включено нетното финансово богатство (оценено на 10.6 млрд. лв.) и жилищните градски имоти. Интересно е да се отбележи, че по-голямата част от финансовото богатство на домакинствата се дължи на банковите депозити (около 60%).¹

По данни от БНБ разпределението на спестовните единици по размер на депозитите показват, че сумата по депозитите в банките през 2005 г. е 11 734 653 хил. лв., а самите спестовни единици са 9 817 386. Съответно 82.6% от всички спестовни единици в банките са в групата до 1000 лв. (най-ниската група – началото на разпределението), което представлява общо едва 892 681 хил. лв. или 7.6% от депозираните пари. В същото време в групата над 50 000 лв. (най-високата група – краят на разпределението) са само 0.18% от спестовните единици, притежаващи 2 093 234 хил. лв. или 17.8% от депозираните пари². Очевидно тази информация не може да се приеме за едно реално разпределение на населението по размера на депозираните от тях пари в банките. В случая става дума за спестовни единици, които не могат да се идентифицират дори условно за физически вложители или домакинства, които често пъти имат повече от един депозит (т. е. едно лице може да бъде няколко спестовни единици). На пръв поглед от гореизложената информация следва да се направи извод, че е налице драстична поляризация между бедни и богати. Действителността обаче може да бъде коренно различна, тъй като изследването на този процес изисква информация в съответствие, с която лица или домакинства се разпределят по сумите от депозитите, притежавани от тях, а не по броя на спестовните единици. Тогава изводът за наличието на поляризация между бедни и богати може да бъде съвсем различен и не така категоричен.

Другите възможни източници на финансовото богатство на домакинствата (ценни книжа, активи в пенсионни фондове, активи в инвестиционни дружества и застраховки) имат сравнително малък дял, като цяло.

В съответствие с горепосочените данни общото богатство средно на домакинство в края на 2004 г. е 27 400 лв. (на лице – 10 465 лв.). През същата 2004 година БВП (брутен вътрешен продукт) на човек от населението е съответно 4 897 лв.³ Това означава, че съотношението между БВП, произведен през 2004 г. и общото богатство на лице от домакинство (10 465 лв.) е 1: 2.1, а спрямо брутната добавена стойност 1: 2.5.

Може да се отбележи, че богатството на домакинствата в най-значителен размер се създава в сектора на услугите, където се реализират 3/5 от брутната добавена стойност в икономиката т. е. 2 547 лв. на лице. Като съотношение спрямо богатството тази стойност е 1: 4.1. Съответно може да се добави, че частния сектор, който представлява 76.5% от добавената стойност за икономиката е средата, където домакинствата в най-висока степен могат да се обогатяват. Изчисленията показват, че съотношението между брутната добавена стойност, създадена в частния сектор и богатството на лице от домакинство е 1: 3.2. Сравнително стабилен е относителният дял на крайните потребителски разходи на домакинствата от БВП през последните седем години – около 68%. Като отношение към богатството на домакинствата той е 1: 3.1. Един от основните източници на богатството на домакинствата са техните първични доходи (доходи от труд и капитал). Относителният дял на доходите от труд в брутната добавена стойност достигна равнище 40.8%, а на доходите от капитал – около 61 – 63%.

През 2005 г. БВП е 41 948,1 млн. лв., а на лице от населението възлиза на 5 419,7 лв. или 3 443 щатски долара. В реално изражение БВП нараства спрямо 2004 г. с 5.5%. При запазване на неговото съотношение спрямо богатството на домакинствата, изчислено от Industry Watch, може да се очаква, че домакинствата в България са забогатели през 2005 г. с около 916 лв. на лице за годината или общата сума на богатството възлиза приблизително на 88 млрд. лв.

Извън това богатство остават жилища и вили вън големите и по-малки градове, налични пари извън банките, земеделски земи, гори, стопански и производствени сгради, автомобили и машини, ценни предмети и произведения на изкуството. По различни причини, най-вече икономически, в по-голямата си част това е също материално богатство, което домакинствата притежават, но то не генерира изгоди. Тази ситуация е предопределена от отсъствието на развит пазар в страната. От тук следва и невъзможността за реалното оценяване на това богатство. Въпреки това, по експертна оценка, може да се допусне, че в парично изражение тази стойност се равнява на така оцененото от консултантската група богатство на домакинствата т. е. на не по-малко от 80 млрд. лв. С други думи това е част, която също се равнява на още около 27 400 лв. средно на домакинства. На практика с добавянето и на тази част цялото богатство на обикновените домакинства в страната е приблизително 160 млрд. лв. за 2004 г. (т. е. почти двойно по-голямо от направената оценка на Industry Watch) и приблизително – 168 млрд. лв. за 2005 г.

Може да се предполага, че разпределението на домакинствата по размер на богатството гравитира към нормалното разпределение. Приближението в това отношение зависи от пълнотата на направените оценки. Това означава, че с включването на повече елементи на богатството на домакинствата тяхното разпределение постепенно придобива формата на нормално разпределение. Следва да се каже, че този модел е по-скоро теоретична граница на разпределение на населението по своето богатство в общество с развита пазарна икономика и законосъобразно разпределение на произвежданите блага. В този смисъл може да се приеме известно приближение, но не пълно съвпадение с този модел (графика.1).


Графика 1: Разпределение на населението по размер на богатството.
От графиката се вижда, чесредния (), модалния (Mo) и медианния (Me) размери на богатството са равни, тъй като разпределението е симетрично.

Оценка на бедността на домакинствата

Получените резултати показват, че линията на бедност на еквивалентно лице за последните 10 години очертава забележима тенденция на нарастване – от 501 евро през 1995 г. до 933 евро през 2005 г. или повишението е с 86.2%⁶. Същевременно, равнището на бедност⁷ след социалните трансфери се колебае през годините от 13% до 16% и по тази причина не може да се отбележи, че се очертава някаква ясно определена тенденция (табл.1, кол. 5).

Таблица 1

Годишна линия и равнище на бедност за периода 1995-2005 г.

Година	Линия на бедност в ЕCU/EURO (60% от медианния еквивалентен доход)	Равнище на бедност преди социалните трансфери - %	Равнище на бедност, включително пенсиите, преди социалните трансфери - %	Равнище на бедност след социалните трансфери - %	Коефициент на Джини	Квантилно отношение S80/20
1995	501	31.7	18.9	14.5	29	4.0
1998	568	34.9	17.5	15.6	26	3.8
1999	608	35.5	17.4	15.3	25	3.8
2000	628	39.0	17.5	14.3	25	3.8
2001	639	43.1	19.1	15.5	26	3.8
2002	762	37.1	16.5	13.4	26	3.8
2003 2004 2005	843 873 933	36.7 40.1 39.1	16.0 17.6 17.2	14.1 15.3 14.2	24 26 25	3.6 4.0 3.7

С други думи, в абсолютно изражение около 1 100 – 1 200 хиляди са бедните, живеещи на територията на България в началото на новото хилядолетие. Може само да се добави, че при равни други условия, те са сравнително и забележимо по-малко бедни след 2000 г.

При определяне на линията на бедност се използва, както беше отбелязано по-горе, разпределението на домакинствата по еквивалентен нетен общ доход. По принцип, това разпределение по форма е най-близко до логнормалното разпределение. Може да се допълни, че в условията на слабо развита пазарна икономика подобно разпределение е с много стръмно ляво рамо. Ако се сравни с нормалното разпределение от предходната графика може да се забележи, че стръмността на лявото рамо на логнормалното разпределение предопределя процеса, при които с най-малка промяна на линията на бедност следва значимо по-високо изменение в равнището на бедност (графика 2). През 2005 г. при линия на бедност средномесечно на еквивалентно лице 77.75 евро приблизително равно на 152 лв.) равнището на бедност е 14.2%.
Графика 2: Разпределение на населението по доход (с индикация за равнището на бедност (PR ) и линия на бедност(PL)).
Данните от таблица 1 съдържат също и информация, отразяваща влиянието на социалните трансфери върху равнището на бедност. Ако се изключи получаването на социалните трансфери, но пенсиите останат като източник на доходи, делът на бедните нараства в границите от 2 до 4 процентни пункта за разглежданите години (табл 1, кол. 4). Конкретно през 2005 г. той би нараснал на 17.2%. Данните недвусмислено показват, че влиянието на пенсиите е много по-важно за редуцирането на бедните слоеве от населението в страната. При изключване на всички трансфери заедно с получаваните пенсии делът на бедните съществено нараства (табл. 1, кол. 3). През 2005 г. техният дял би бил 39.1%. Тези данни дават известна представа за функциониращата социална политика в страната. В същото време следва да се отбележи, че в трудовете на редица социални теоретици от икономически развитите страни се лансира тезата за постепенно оттегляне на държавата от традиционните й социални функции за раздаване на помощи. За сметка на това се предлагат подходи, които обясняват как хората сами да решават своите социални и битови проблеми. Разбира се за реализирането на подобни подходи е необходимо създаването и на благоприятни условия за това от страна на самата държава.

Данните за коефициента на Джини и квантилното отношение, с които се измерват неравенството и поляризацията на населението по доход, не показват наличието на определена динамика и ясно изразена тенденция за разглеждания период. Основната причина за това обстоятелство е наличието на мащабна черна икономика в страната, където се реализират големи по размер доходи, които не могат да бъдат обхванати изцяло от официалната статистика, за да може да се оценят по-точно съществуващото неравенство и поляризация в обществото.

В съответствие с поставените цели на хилядолетието се предвижда през 2015 г. относителният дял на бедните в България да бъде около 15%. Трябва да се подчертае, че този показател е необходимо да бъде достигнат при линия на бедност 2040 евро на еквивалентно лице за година (или 170 евро средномесечно) т. е. в сравнение с 2005 г. линията на бедност трябва да нарасне реално повече от 2 пъти.

Изследването на бедността е дейност важна за България, както и за всяка друга държава. Известно е, че бедността е съществувала, както в миналото, така и сега. Тя съпътства човешката цивилизация и не може да бъде премахната завинаги и безвъзвратно. Но тя може да бъде ограничена и контролирана в степен, изключваща опасността от:

• 
  Нарастване на социалното напрежение;
  
• 
  Маргинализиране на групи хора, които са социално изключени и са аутсайдери в собствената си страна;
  
• 
  Създаване на благоприятна почва за възникване и развитие на престъпност и насилие.
  

Сравняване на разпределенията на домакинствата

по богатство и бедност

Може да се отбележи, че диференциацията (поляризацията) на домакинствата по размер на притежаваното богатство е сравнително по-малка отколкото по отношение на текущите им доходи. За тази постановка не могат да се представят преки доказателства, но все пак основанията за това твърдение могат да се базират на определени данни от провежданите статистически изследвания, както и на оценките от други институции. Така например:

1. 
   По данни от преброяването от 2001 г. 97.4% от обитаваните жилища в страната са частна собственост. В тях живеят 97.3% от домакинствата в страната. Съответно в 97.4% от жилищата живее едно домакинства, в 2% - живеят по две и под 1% - три и повече домакинства.
   
2. 
   Пак по данни от последното преброяване 67.3% от обитаваните жилища са в градовете на страната. Съответно в 65.1% от обитаваните жилища в страната имат електричество, водопровод и централна канализация. Такива са 88.4% от жилищата в градовете и 17.0% от жилищата в селата. С течаща топла вода, баня и тоалетна са 60.0% от обитаваните жилища. Без каквото и да е благоустройство са едва 0.18% от обитаваните жилища.
   
3. 
   Осигуреността на домакинствата с предмети за културно-битово предназначение по данни от последното преброяване показва, че: 84.2% от домакинствата притежават хладилници; готварски печки – 78.5%; автоматична пералня – 42%; цветен телевизор – 78.4%; моторно превозно средство – 35.7%. Все още сравнително малко е притежанието на персонален компютър (4%) и видеокамера (1%).
   
4. 
   По данни на БНБ от 1998 г. до 2005 г. българите са превели в страната 3 798 900 000 евро⁸. Само за 2004 г. са преведени 812.3 млн. лв., а до октомври 2005 г. – 660 млн. лв. Тенденцията за разглежданите години е определено нарастваща. В началото на периода преводите са 1.5% от БВП, а в края са вече 4.2% от него. Това са само официално регистрираните средства, които се отчитат чрез банковите преводи. Също така съвсем не е малко количеството валута, която се внася в страната по не банков път. Може да се предполага, че тя се равнява на официално преведената в страната. С други думи за последните седем години в страната са внесени около 14 – 15 млрд. лв.
   
5. 
   Разбира се, надеждна и точна информация за по-ценните активи на домакинствата много трудно може да се получи. Актуалността и значението на такива оценки е очевидна, като се има предвид интензивността на протичащите процеси на разпределение и преразпределение на пари и материални ценности в обществото през последните 15 – 16 години. Когато се говори за мащаби и обхват на тези процеси, достатъчно е да се отбележат осъществената реституция на собствеността, не дотам добре извършената приватизация на предприятията, както и връщането на земеделските земи и гори. Така например според справката по процесите на възстановяване на собствеността върху горите и земеделския горски фонд към 02. 01. 2003 г. на физическите лица са възстановени 3 223 500 дка. гори. Това означава, че средно на домакинство се падат по 1.1 дка. гори. Като резултат от тези процеси се промени социално-икономическият статус на голяма част от населението на страната. Може само да се предполага, че положителните резултати от тези изменения предстоят.
   

Необходимо е да се допълни, че динамиката на социално – икономическите изменения в страната нямат аналог поне в обозримото минало. Често пъти те са подвластни на сили и фактори, които трудно могат да бъдат идентифицирани, а следователно и трудно може да се измери тяхното влияние върху феномена бедност. Известно е например, че наличието и развитието на скрита икономика противодейства в известна степен на обедняването на отделни индивиди или групи от населението, но има в крайна сметка негативно влияние върху цялостното социално-икономическо развитие на страната, тъй като води до укриване на доходи, печалби и данъци. В същото време може да се отбележи, че основни фактори, влияещи осезателно върху изменението на текущите доходи са безработицата и инфлацията, които, като цяло, способстват за нарастване на бедността. Съответно материалните активи от притежаваната собственост са факторите, които пък противодействат и имат потенциала да редуцират обедняването на населението. Но към момента те все още са със сравнително малко влияние, тъй като липсва реален пазар на земя и гори, пазарите за недвижими имоти все още се развиват, пазарите за други материални активи и ценни книжа също са в начален стадий на развитие. Така например, пак по данни на Industry Watch в структурата на финансовото богатство на домакинствата за 2004 г. делът на ценните книжа (общо – различни от акции и от акции) е едва 2.6%, делът на активите от пенсионни фондове е сравнително малко по-висок, но за една действително функционираща пазарна икономика е много нисък - само 5.3%. Съответно делът на активите от инвестиционни дружество е доста нисък – едва 0.2%.

Очевидно, от гледна точка на пазара, функционирането на капиталите, развитието на работната сила и използването на материалните активи се намират все още в латентно състояние и се изискват усилия, за да бъдат приведени те в действие. В този смисъл може да се приеме, че “развитието обхваща не само ресурси и капитали, а и трансформация на обществото” (Стиглиц, 2003: 277). С други думи, налице са значими резерви в това отношение, а в центъра е човешкият капитал. Преодоляването на негативите в следващите години е особено важно, тъй като, ако се използва принципът 80/20, може да се каже, че 80% от неравенството на домакинствата се дължи на съществуващи и придобити материални блага, а само 20% на доходи, получавани към определен момент⁹. Следователно през последните години в нашата страна се очерта ситуация, която способства по-голямата част от домакинствата да бъдат бедни, тъй като отсъстват алтернативите на пазара, характерен за една развита пазарна икономика. Или по друг начин казано, текущите доходи на домакинствата са ниски, защото все още не са функция на изградени и добре работещи пазарни отношения в страната. На практика механизмите на развития пазар са инструментите за редуциране на бедността.

При тази ситуация може да се очаква, че чрез изграждане на условия за функциониране на развита пазарна икономика постепенно ще се преодолее съществуващото отстояние от логнормално към нормално разпределение без да се очаква постигане на пълно покритие. За илюстрация на ситуацията може да се вземе графичното препокриване между съществуващото емпирично разпределение на домакинствата по доход, което се доближава до логнормалното разпределение, и теоретичното нормалното разпределение на домакинствата по стойността на притежаваното от тях богатство (графика. 3).


Графика 3: Пресичане на двете разпределения на населението по размер на богатство и по доход (с индикация на равнищата на бедност (PR) и линия на бедност (PL)).
С други думи очакванията са, че лявото рамо на логнормалното разпределение ще става по-малко стръмно т. е. по-полегато и приближаващо се до рамото на нормалното разпределение. В чисто теоретичен аспект това означава, че при съществуващата линия на бедност в размер на 152 лв. средномесечно на еквивалентно лице с преминаването от логнормалното към нормалното разпределение равнището на бедност се понижава повече от 28 пъти (от 14.2% на 0.5%). Тази значима разлика в равнищата на бедност показва съществените резерви, съществуващи в развитието на пазарната икономика, когато богатствата на обществото се превръщат в реално действащи активи на националното стопанство. По друг начин казано тази ситуация предопределя възможностите за редуциране на бедността, когато силно развитите механизми на пазарната икономика са катализатора за едно социално разпределение на блага и ресурси. Границите на този процес са заключени между логнормалното и нормалното разпределение. Именно в този случай може да се говори за редуциране на бедността в границите от 0 до 28 пъти. Всяко понижение в пъти в тези граници може да се приеме за рационален момент от развитието на обществото, като цяло. Следва отново да се обърне внимание на постановката, че се индикират теоретични граници, в които се развива разглеждания процес. Реалното достигане на посоченото най-ниско равнище на бедност е трудно достижима цел, но при една развита пазарна икономика то може да бъде 8 – 10%, което ще рефлектира позитивно по отношение на възможностите за устойчиво развитие на обществото.

В допълнение на така представения казус може да се разгледа и ситуацията, когато равнището на бедност се запази в размер на 14.2% и бедните са под кривата на нормалното разпределение (графика 4). При тази постановка линията на бедност се придвижва надясно по абцисната ос на графиката и нейният размер е приблизително 484 лв. средномесечно на еквивалентно лице. При сравнението с линията на бедност при логнормалното разпределение се забелязва, че нарастването е повече от 3 пъти. Това съотношение отново може да се приеме за теоретично, тъй като достигането на такова разпределение и линия на бедност е в зависимост от модел на обществото, където доминира високо развита пазарна икономика с подчертани социални характеристики.

Графика 4: Разпределение на населението по размер на богатство (с индикация на равнищата на бедност (PR) и линия на бедност (PL)).
В заключение може да се направи един до известна степен познат извод, но в контекста на гореизложеното, а именно, че позитивните реформи в икономиката на страната имат решаващо значение за формата на разпределение на населението по размера на богатството. Това обстоятелство неминуемо се отразява и по отношение измененията на линията и равнището на бедност. В този смисъл може да се говори от една страна за възможността за редуциране на равнището на бедност, а от друга - за повишаване размера на линията (прага) на бедност. Но също така може да се говори и за реализирането на двете възможности едновременно – понижаване на равнището на бедност и повишаване на линията на бедност. Изложените постановки са опит в достъпен познавателен смисъл да се параметризират и илюстрират процесите, които могат да приближат обществото към един по-висок стандарт на развитие.


БЕЛЕЖКИ И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Данните са от публикация във вестник “Капитал”, (2 – 8 април 2005 г.), “80 млрд. лева е богатството на българските домакинства”.

2. Данните са изчислени по таблица, публикувана в статията “Пропастта между бедни и богати лъсна” - вестник “Банкер” от 29 април – 5 май, 2006 г.

3. Общият размер на БВП за 2004 г. по данни на Националния статистически институт е 38 008 млн. лв.

4. Изчисленията са направени, като е използвана скала на еквивалентност, за да се отрази икономията от ресурси в резултат от съвместното съжителство на лицата в рамките на едно домакинство. На практика това е тази част от доходите, която се изразходва за материални блага, еднакво необходими, неделими и полезни за всички членове на домакинството. Например разходите за покупката на телевизор, заплащането на отоплението в дома, покупката на предмети за дълготрайна употреба и други. Използвана е еквивалентната скала на Евростат: 1 - за първия член на домакинството; 0.5 - за всеки следващ възрастен член; 0.3 - за дете под 14 години. Чрез тази скала всяко домакинство се изчислява като сума от еквивалентни лица. Например едно тричленно домакинство, състоящо се от двама възрастни и едно дете под 14 години ще се дефинира като състоящо се от 1,8 еквивалентни лица. Дохода на това домакинство, разделен на броя на еквивалентните лица се дефинира като еквивалентен доход на лице.

5. Линията на бедност разделя бедните от небедните в едно общество.

6. Линията на бедност за периода 1995 – 2005 г. е представена в ecu/euro на еквивалентно лице, за да се постигне по-коректна сравнимост за периода.

7. Относителен дял на бедните под линията на бедност.

8. По експертни оценки, публикувани в сп. “Мениджър” от м. април 2006 г., в САЩ живеят около 150 000 българи, в Испания – 50 000, в Италия – 30 000, в Гърция най-много – 200 000 и в Германия – 35 000. Или приблизително 500 000 българи живеят по света към момента. Освен това по оценка на Института по пазарна икономика между 7 000 - 8 000 българи годишно излизат от страната, за да търсят по-добре платена работа.

9. Този принцип е добре описан и формулиран в книгата на Ричард Кош “Принципът 80/20” (1997), Издателство Екслибрис™, София.

Стиглиц, Д. (2003), Глобализацията и недоволните от нея, Университетско издателство “Стопанство”, Издателска къща “Инфо Дар”, София.

Obstacles Of Women`s access AT the work-FORCE MARKET

The Romanian Case

Valentina MАRINESCU

University of Bucharest

Каталог: sociolabswu -> izsledvanija
izsledvanija -> Катедра „социология” икономика и социология
izsledvanija -> Съдържание религия, етнос, цивилизация
izsledvanija -> Will Secular Religions continue in the future?
izsledvanija -> Правни аспекти на религиозната свобода в българия пламена Попова

Изтегляне 2.58 Mb.

Сподели с приятели: