П р а в н о и с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т катедра «социология»

Годините на прехода

Резултатите от изследвания и данните от статистиката показват много висока степен на безработица при ромите, която е характерна тенденция не само в нашата страна⁷. В края на 90-те години 84% от ромите живеят под линията на бедността в сравнение с 36% от българите (Ringold,1997: 17-43). За 2001 г. близо 75% от ромите са безработни (Минев, 2001). Проведено през 2003 г. изследване констатира, че “само 19.5% от ромите в трудоспособна възраст (срещу 29.5% от турците и 42.8% от българите) имат платена работа, а в близо 80% от ромските домакинства има поне един безработен. От ромите 29%, а от турците 22% никога не са работили (Димова,2004: 232).

При това, трябва да се отбележи, че временната безработица е по-скоро изключение, масово явление е продължителната безработица, над две и повече години, която означава изключване, както от трудовите отношения, така и от останалите социални полета и е сигурна предпоставка за задълбочаваща се девиация. "По-голямата част от ромите са временно заети, безработни и с друг тип незаетост; инвалидността при ромите също е по-голяма. Безработните българи са 9.6%; турци - 36%; роми - 46% (Тилкиджиев, 2003: 153). С други думи за своето оцеляване циганите са принудени да потърсят нови варианти на участие и нови ниши за ситуиране в обществото.

Затова циганите в големите градове живеят в периферията на градската инфраструктура. Тяхното ежедневие е съсредоточено: в обхождане на кофите за смет, търсене на хранителни отпадъци или дрехи; събиране на стара хартия, бутилки, желязо, които се предават на вторични суровини. В тази ситуация намирането на работа се счита за безперспективно начинание, което пред вид нуждата от оцеляване става предпоставка за практикуване от представителите на ромския етнос на дейности често пъти съмнителни и незаконни. Някои роми работят полулегално на строителни обекти или се занимават със спекулативна търговия. Почти всички извършвани дейности са поставени извън системата на пенсионното, здравно и социално осигуряване, което засилва маргинализацията и изключването от социалните отношения. Има една устойчива прослойка, занимаваща се изключително с проституиране, просене, джебчийство, което е признато "при калдерашите официално като традиционна женска професия заедно с врачуването" (Пампоров, 2004:45).

Високата престъпност, безработица, аномия⁸ превръща циганите в източник на социално напрежение и силен негативизъм.

Единственият сигурен източник на приходи е държавната подкрепа във вид на: социални помощи, пенсии, семейни надбавки, помощи за безработни оценявани като жизнено важни; циганите получават “държавни помощи 4-6 пъти повече от българите и 2-3 пъти повече от турците" (Тилкиджиев, 2003:156-7). В следствие, характерът на потребителската структура се определя изцяло като пасивна.

Програмите за временна трудова заетост обвързват социалните помощи с полагането на обществено полезен труд от ромите предимно в сферата на "Чистотата", поддържане на зелените площи, което активизира социалната ангажираност на малцинството. И макар, че тази схема наподобява в известен смисъл формата на "трудова повинност", тя все пак позволява да се неутрализират настроенията на етноцентризъм у българите, проявяващи се в: "ние ги храним". Но като цяло, системното разчитане на “социални помощи” формира у циганите подчертано пасивно отношение и липса на желание за работа, засилващи чувството на изолация и затвореност, възпроизвеждани чрез "културата на бедността" (Murray, 1986) .

Има още една малка в процентно отношение група - на "преуспелите цигани", които се занимават главно с производство на алкохол, сводничество, наркотици. Като статус тези цигани се ползват с висок икономически и социален капитал, с голям престиж в своята общност. Обикновено те са свързани във верига с българско участие и в този смисъл, извършваната от тях дейност ги класира на ръба на закона. В стратификационен план съществува и малка група от цигани (около 4%), които развиват собствен бизнес, най-често дребна търговия (Минев, 2001). Миграциите на циганите от България към страните на Западна Европа заемат съществена част в поминъка след 1990 и представляват сериозен източник на доходи за по-предприемчивите цигани. Миграционните вълни на уседнали цигани, особено "турски" от Североизточна България започват в началото на 90-те. Тяхното първо направление е Германия, главно поради нейната социална подкрепа; най-често мигриращите се представят за турци, пострадали от "възродителния процес". Друг чест тип на миграция са редовните пътувания с цел спекулативна търговия. Този процес започва през 1989 г. към Югославия и пазарите на Източва Европа (Румъния, Унгария, Полша). Турция (Истанбул), заема специално място като източник на евтини (главно от Турция и Средния Изток) стоки, продавани в България; тези, т.нар. "търговски обиколки" стават обичайни. Най-активни те са в периода 1990-95, след 1996-97 подобен тип търговска активност намалява поради заемането на тази ниша от организираната престъпност в страната.

Циганите предпочитат да се ангажират инцидентно с някои дейности в помощ на българските или турските стопанства; който труд не е обвързан с полагането на системни усилия ежедневно по грижи за животни и земята и отглеждане на насаждения. Тази традиционна нагласа (която открихме още в ранните свидетелства за циганите в Отоманската империя) е показателна за битовите им ориентации - предпочита се работа, която може да носи по-малко средства, но която не изисква големи усилия и трайно закрепване към определено занятие. Изобщо, дейностите които се практикуват възпроизвеждат номадския модел - временна работа, частично наемане; дори и когато водят уседнал живот циганите не са склонни да изпълняват дейности, изискващи ежедневни усилия и труд. Като цяло приходите от извършваните дейности - било занаяти, строителство, помощ в земеделието е непостоянен и има сезонен характер или временна специфика, затова програмите за временна трудова заетост и социалните помощи (както в градовете) остават особено важен, сигурен и основен източник на доход за ромите в селските райони.

Пребиваването в конкретна селска общност обаче има едно значимо следствие: разрушава се анонимността в отношенията между българи и цигани и намаляват случаите на драстични кражби от домовете или джебчийство, които са обичайни явления в големите градове; кражбите по селата са свързани с вземане на реколта от стопанствата на българи.

* * *

Социалният живот и общуване при циганите са наложили спазването на определени семейни традиции като оставане в общата семейна къща и поддържане на големи домакинства, в които живеят по няколко поколения. Разширеното семейство позволява полагане на грижи за възрастни и болни, както и за най-малките. По този начин се икономисват средства, всички участват в отглеждането и грижите по изхранването. Ясно изразеният патриархален тип на ромския начин на живот отрежда на мъжа основен властови статус, включително и поради неговата физическа сила, а момичетата и жените са в най-неблагоприятна позиция; ролята на жената е да бъде домакиня.

При децата периодът на активно навлизане в трудовата социализация и изпълнение на полово специфичните роли е силно съкратен. От най-ранно детство те са принудени да полагат грижи за собственото си оцеляване; около 10-11 годишни се превръщат в активни участници в семейния "бизнес" и домакинство. Тяхното ежедневие протича "извън семейството" през всички фази на борбата и грижата за собствения живот и сигурност, които често пъти са застрашени в буквален смисъл. Просията е един от най-често практикуваните занаяти от циганчетата, превърнат в бизнес и управляван от по-проспериращи роми; често пъти възрастните живеят благодарение на детските умения за просене и кражба. Картината на обичайното детско съществувание включва множество болести и зарази, дължащи се на лошите хигиенни условия, липса на дрехи, недохранване, или гладуване, "дишане" на лепило и бездомност.

“Гетовизацията” на ромите придобива все по-отчетливи проявления и се възпроизвежда при всяко следващо поколение. Масово се е наложила максимата: "преживяване ден за ден". Отсъства идеята за бъдещето, липсва перспективата. Най-важно е оцеляването в момента, сега. Икономии не се правят, защото няма от какво, но дори и в случаите, когато това би било възможно, циганите бързат, защото "утре може да не съм жив". Бедността и глада легитимират примитивизъм, насилие и жестокост.

Традиционно циганите са били на дъното на социалната йерархия, масово са обитавали най-бедните райони, работили са най-нископрестижните занятия, държавата устойчиво се е отнасяла с висока степен на недоверие; а те от своя страна са отвръщали с живот и работа "на ръба", със заплаха за социалния ред и аномия. В резултат на този цикличен процес те остават чужденци в българското общество. Затова е и високата степен на мнителност и предубеденост, която имат към предприеманите от държавата действия. Очевидно е, че те не са в състояние да се впишат в обществото и “близо 2/3 от ромите у нас живеят в затворен, социално изолиран кръг, най-често ограничен в собствения им етнос. Те придават тази затвореност и на децата си”(Димова, 2004: 232).

Животът на индивида е стереотипизиран и е функция на предписаните очаквания към него. В този затворен свят властва общността, а индивидът става възможен чрез пребиваването си в групата. Изборът на брачен партньор и "пазарът" на булки, "мешерето"(вж. Пампоров, 2004), предаването на занаятите към всяко следващо поколение, религиозният и обичаен живот са специфични форми на една самоочевидна цикличност, в която се подчертава липсата на лична гледна точка и доминира традицията. Контролът над действията на индивида, упражняван от общността е свидетелство за тъждеството на реалиите "мое" и "наше".

Различни изследвания (Тилкиджиев, 2003; Томова, 1992; Георгиев, 1994; Неделчева, 2004; Минев, 2001), имащи за обект "ромите" и "отношението към тях", визират големи дистанции между тях и останалите общности в българското общество. Предприеманите държавни мерки, предпиеманите опити за равно участие не намаляват социалното противопоставяне и отчужденост. Дълбинните етнически наслоения и стереотипи се възпроизвеждат непокътнати.

По-възрастните цигани смятат, че по-рано (при социализма) са живели по-добре, а идеята за бъдещето те схващат като развиваща се изключително в понятията на това какво ще получат. "Ако ни дадат пари ще живеем и по-добре". Така се възпроизвежда етатисткият синдром, формиран от годините на социализма и свързан с големите очаквания към държавните и обществените институции - "ние сме бедни, за нас трябва да се грижат, това е задължение на държавата". Институциите се възприемат като длъжници към самата циганска общност, която предимно трябва да получава - например, за да ходят децата на училище в семейството трябва да се получават помощи, храна, дрехи, т.е. децата се образоват в държавните институции не заради тях самите, заради това, че ще се ограмотят и натрупат основни и базисни знания; родителите правят услуга на държавата и затова трябва да получат полагащото им се в този процес на размяна: децата на училище - срещу помощи. Подобен профил имат почти всички отношения с официалните институции.

В заключение можем да отбележим, че липсата на етническа идентичност на ромската общност като цяло, липсата на устойчиви навици за уседнал живот, отсъствието на желание за инкорпориране в обществото, трудната адаптация, а понякога и саботаж на различни провеждани политики, поставят циганите в една изключително трудна ситуация – както за тях самите, така и за останалото население. Оказва се (както многократно бе подчертано), че традиционното неприемане на циганите в различни общества е не само географски и пространствен, но и исторически, и времеви процес: от Отоманската империя и 15 век, до буржоазна България; от българското общество от времето на социализма до днес ставаме свидетели на проблематична ромска социализация. И причините се коренят както в отсъствието на единна (за цялата общност) етническа идентичност, така и в културния модел на социалното битие.
БЕЛЕЖКИ
1 В България ромите са 370 908, или 4.79% от населението, според НСИ. Етнически състав на населението: http://www.nsi.bg/census/census-i.htm от 2001. Различни източници оценяват реалния брой на ромите между 600 000 и 800 000 или 8-10% от населението (Stigmata, 2004:22); това означава, че ромската етническа общност е единствената, която е увеличила своя размер. Макар, че обяснението на тези цифри не може да се сведе само до особеностите на раждаемостта, а и с "отказ от преферираната през 1992г. друга етническа принадлежност" (Пампоров, 2004:6).

2 принадлежност към християнството или мюсюлманството като религии на двете големи етнически групи у нас.

3 само 10% от циганите познават етническата си история и култура; 47% от циганите не познават нито една от тях (Неделчева, 2004:212)

4 която може да придобие различни измерения - квартал, разширено семейство, няколко фамилии, няколко улици и т.н., но не и общността на всички цигани.

5 Класификациите на ромската общност най-често се правят на основата на няколко признака: езикова принадлежност (българска, турска, влашка) и професионална специфика (видове занаяти, включително по оста - нови, традиционни); изповядвана религия (християнство, мюсюлманство), степен на уседналост като начин на живот (Марушиакова 1992; Томова, 1995). Така се оформят трите основни групи: "ерлии" (уседнали), влашки (бивши чергари) и влахички (румънски). Ерлиите се разпределят в три подразделения: турски - циганоезични, турски - турскоезични (и двете групи са мюсюлмански) и български (християни, циганоезични). На следващото ниво са разграниченията по професионален признак, а на последното по родове.

6 В българската фолклорна традиция и книжовни текстове думата "цигани" навлиза през последната третина на ХVІІІ в.(Пампоров 2004:95).

7 В последните години ромите са сред първите, които губят своята работа по различни причини, включително нисък образователен статус, изправени са пред различни бариери за връщане на работа и нарастващо разоряване. Скорошните оценки на бедността от Световната банка индикират, че ромите са представени сред най-бедните домакинства.(Ringold,D.1997 Education of the Roma in Central and Eastern Europe: Trends and Challenges, pp.17-43)

8 понятието индикира състояние на индивида, което се характеризира с чувство за отчуждение и безсмисленост поради отсъствие или отслабване значението на нормите и ценностите в обществото (Durkheim 1951).

Грекова, М. и др. (1996). Националната идентичност в ситуация на преход: исторически ресурси. София: Фондация Минерва

Грекова, М., А. Кирилова, Н. Гологанова (1996) Как циганите присъстват в света на българина, Социологически проблеми, 2, с. 83-99

Димитров, А. (1992). Циганите в България - идеи и стойности. В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България, София: ЦИД и Фондация "Фр.Науман" с. 106-112

Димова, Л. (2004). Етнизирана ли е бедността в България. Социологически проблеми, 1-2, с. 216-236

Димова, Л., Н. Тилкиджиев. (1996) Профили на националната идентичност: между локализма и етноцентризма. Социологически проблеми, 2, с. 23-45

Марушиакова, Е. (1992) Циганите в България и тяхната религия. с.112-118 В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България, София: ЦИД и Фондация "Фр.Науман"

Минев, Д., М. Желязкова. (2001) Социална интеграция на ромите, непубликувано

Неделчева, Т. (2004) Идентичност и време. София: Академично издателство “М. Дринов”

Неделчева, Т., Пехливанова, Н. (1998). Етнокултурна идентичност и стратегии на общуване при зрелостниците от Пиринския регион. Социологически преглед. Юбилеен брой.

НСИ. Образованието в Република България за учебната 2000/2001,С.,2001

Нунев, Й. (2001) Анализ на състоянието на училищата, в които се обучават ромски деца. Стратегии на образователната политика, София: МОН

Пампоров, А. (2004). Ромското семейство: аспекти на всекидневието. София: РА "Еффект"

Попов, В. Циганите в България и тяхното етническо самосъзнание. с.118-124 В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България, София: ЦИД и Фондация

Тилкиджиев, Н., М.Димов (2003). Статусна основа на демократичната консолидация при посткомунизма. София: "Изток-Запад"

Тилкиджиев, Н. (2002) Средна класа и социална стратификация, София: ЛИК

Томова, И. (2000) Социална промяна и етнорелигиозни отношения В: Съседството на религиозните общности в България, София, Институт по социология

Томова, И. (1997) Основни проблеми на циганската етническа група в България. Социологически проблеми, бр.1, с. 107-121

Томова, И. (1995) Циганите в преходния период. С: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия

Фотев, Г. (2001). Граници на политика, София: ЛИК

Фотев, Г. (2000). "От негативна към позитивна поляризация на религиозните общности" В: Съседството на религиозните общности в България, с. 11-40, София: Институт по социология

Фотев, Г. (1999) Криза на легитимността. София: УИ “Св. Кл. Охридски”, Академично издателство “Проф. М. Дринов”

Фотев, Г. (1994) Другият етнос. София: Академично издателство “Проф. М. Дринов”

Barany, Z. (2001) The East European Gypsies in the Imperial Age Ethnic and Racial Studies, vol.24(1), pp.50-63

Crowe, D. (1995) A History of the Gypsies of Eastern Europe and Russsia. London: I.B.Tauris

Horowitz, D.L. ( ).Ethnic Identity, In: Nathan Glazer, Daniel P.Moynihan(Еd) Ethnicity. Theory and Experience. p.111-141, Harvard University Press

Marushiakova, E. (2001) & V.Popov The Gipsy Minority in Bulgaria 2001, In: Christina McDonald (Ed) The Roma Education Resource Book, Budapest: OSI

Murray, C. (1986) What does the government owe to the poor. Harpers, April: 34-37

Ringold, ( )D. Education of the Roma in Central and Eastern Europe: Trends and Challenges, pp.17-43 (The World Bank)

Stigmata Segregating Schooling of Roma in Central and Eastern Europe. ERRC, Budapest, 2004

A, koga e Marks i marksizmot vo pra{awe, vo kontekstot na temata za globalizacijata, da spomenam i edna druga skore{na situacija. Imeno, koga pred izvesno vreme, vo edna od na{ite kni`arnici, zapra{av dali imaat nekoja kniga za globalizacijata, makar i na stranski jazik, kni`arot se podnamurti i promrmore ne{to kako: Nemame, a i zo{to da gi gwavime lu|eto so takvi temi! Ima pointeresni knigi! Iako takvata reakcija, po malku, me naluti, sepak, se zadr`av i zapra{av: Pa dobro, {to vie bi mi prepora~ale? Poglednuvaj}i levo–desno, kako da razmisluva, kni`arot mi odgovori: Zemete , eve, ne{to od na{ avtor, poezija ili proza. Imame i nekoi novi izdanija od na{ata istorija, mnogu interesni. Ovoj pat, so smeewe, pra{av: A, zo{to ba{ toa? Pra{aweto, izgleda, go pogodi kni`arot vo vistinskata to~ka. Zatoa {to e na{e, gospodine! I treba sekoj da go pro~ita! – odgovori so doza na inatewe. I dodade: I zatoa {to ne morate da znaete angliski! Odmavnav so rakata i se upativ kon eden od podzabutanite raftovi so stari knigi bidej}i mi padna na um edna ideja. Za ~udo, tamu go najdov ona {to go barav iako bev ubeden deka toa izdanie e, mo`ebi, odamna smesteno vo nekoj temen agol vow

vizbata na kni`arnicata. Toa be{e edno od mnogute nekoga{ni prevodi na Manifestot na komunisti~kata partija od Marks i Engels.

Se upativ kon kni`arot i mu rekov: Eve, najdov edna kniga vo koja pi{uva ne{to {to denes mo`ete da go najdete vo sekoja najnova kniga za globalizacijata. Kni`arot koga ja vide samo za~udeno me pogledna, mislej}i, verojatno, deka pravam nekakva {ega so nego. Ne se ~udete, mu rekov, eve }e vi pro~itam {to pi{uva{e Marks pred pove}e od vek i pol. Ja najdov stranicata {to ja barav i glasno citirav: “So eksploatacijata na svetskiot pazar, bur`oazijata mu dade kosmopolitiski karakter na proizvodstvoto i potro{uva~kata na site zemji. Za golema `alost na reakcionerite, taa i ja istrgna od pod noze nacionalnata po~va na industrijata. Najstarite nacionalni granki na industrijata se uni{teni i sekojdnevno se uni{tuvaat. Niv gi potisnuvaat novi industrii koi … moraat da gi voveduvaat site civilizirani nacii, industrii koi pove}e ne prerabotuvaat doma{ni surovini, ami surovini {to idat od najoddale~enite oblasti: i od koi se izrabotuvaat takvi fabrikati {to se tro{at ne samo vo zemjata, ami istovremeno i vo site delovi od svetot. Na mestoto na starite potrebi, zadovoluvani so doma{nite proizvodi, doa|aat novi, koi za svoeto zadovoluvawe baraat proizvodi od najdale~ni zemji … Na mestoto na starata lokalna i nacionalna samodovolnost i ogradenost stapuva sestraniot soobra}aj, sestranata zaemna zavisnost na naciite. A kako {to e vo materjalnoto, taka e i vo duhovnoto proizvodstvo. Duhovnite proizvodi na oddelnite nacii stanuvaat op{to dobro. Nacionalnata ednostranost i ograni~enost stanuva se pove}e nevozmo`na , a od mnogute nacionalni i lokalni literaturi se sozdava edna svetska literatura” . Ona {to, sega, vo ovoj pi{an tekst e podvle~eno, toga{ na na{iot kni`ar glasno mu go potcrtuvav.

Na ovie redovi od Manifestot ne se prisetiv samiot, tuku preku knigata “[to e globalizacija?, na germanskiot sociolog Ulrih Bek. Toj gi poso~uva sakaj}i da uka`e na faktot deka procesot na globalizacijata e od postar datum. Marksovite zborovi se, vsu{nost, mnogu dobar odgovor na site onie koi denes tvrdat deka globalizacijata ne e ve}e zapo~nat, realen i `iv proces, tuku deka stanuva zbor za nekakvi teoretski konstrukcii, za svoeviden proekt {to nekoj tamu nekade na Zapad go izmislil kako ideologija na neoliberalizmot za “osvojuvawe”na svetot. So ogled na toa {to takvite sfa}awa za globalizacijata, barem kaj nas, naj`esto doa|aat od onie dov~era{ni protagonisti na marksizmot koi i denes, prikrieno, se od istata proveniencija i so istiot kategorijalen aparat vo svesta, dobro e {to Bek se prisetil da im go citira Marks. U{te pove}e {to od samite zborovi na Marks mo`e da se vidi deka toj nikade ne projavuva negativen stav kon procesite {to gi opi{uva, tuku deka gi smeta za objektivni. Duri toj naglasuva deka tie procesi se odvivaat “za golema `al na reakcionerite” . I denes, ete, po tolku vreme tie procesi se odvivaat, kako objektivno ne{to, “za golema `alost” na mnogumina, pa i na nekoi sociolozi od mojata sredina koi, ednostavno, ne sakaat da ja prifatat taa vistina, im se dopa|ala taa ili ne. I za niv, kako i za mnogumina vo svetot, toa se samo nekakvi “teorii” ~ie va`ewe e so kratok vek Na {to li se nadevaat takvite, ostanuva nejasno. [to se odnesuva, pak, do navedeniot citat, analizata na iskazite vow nego poka`uva deka vo nego se pregnantno sodr`ani re~isi site aspekti na globalizacijata denes, aspekti za koi denes se napi{ani iljadnici knigi i statii (spored nekoi procenki preku iljada samo na angliskoto govorno podra~je). Niv, vpro~em, i gi potcrtavme vow naveduvaweto na citatot. Tuka se spomenuva svetskiot pazar i zavisnosta na nacionalnite ekonomii od nego na {to denes uka`uvaat site avtori, tuka e kosmopolitskiot karakter na globalizaciskite procesi na {to posebno insistira eden Dejvid Held, na primer, tuka e pra{aweto na novite svetski tehnologii koi Marks gi narekuva “novi industrii”, tuka se svetskite komunikacii (kaj Marks “sestran soobra}aj” ), tuka e pra{aweto na odnosot na lokalnoto i globalnoto, odnosno pra{aweto na nacionalnata dr`ava i nejzinata samodovolnost koja ne mo`e da opstane, tuka e, na krajot od citatot, mnogu zna~ajnoto pra{awe za kulturnata globalizacija za koja op{irno pi{uva Ronald Robertson.

Spored toa, se ~ini deka pove}e se vo pravo onie koi smetaa deka globalizacijata e objektiven istoriski proces i deka kako takov, so site negovi pozitivni i negativni posledici, treba da se prifati. Za posledicite od toj proces, me|utoa, treba da se uka`e deka raspravata za niv, osobeno za onie koi nosat i nevoqi za ~ovekot za {to zboruva i Zigmunt Bauman, se ~ini pomalku iznasilena. Potenciraweto na negativnite posledici i postavuvaweto na pra{aweto “za” ili “protiv”globalizacijata se javuvaat kako ne{to bespredmetno vo smisla na toa deka globalizacijata mo`e da se spre~i. Dali imeno, ako se opredelime “protiv” globalizacijata mo`eme nea da ja spre~ime kako istoriski proces. Pra{aweto e, vsu{nost, pove}e retori~ko, otkolku su{tinsko. Sekoj istoriski proces, a osobeno pogolemite istoriski promeni, nosat sekoga{ i pozitivni i negativni posledici za ~ove{tvoto. Vo taa smisla i sozdavaweto na nacijata, kako {to denes se sozdava eden svet, e proces koj na oddelnite lokaliteti {to taa, duri i so sila, gi obedini im donese mnogu negativni reperkusii. Ili, dali postavuvaweto na dilemata “za” ili “protiv” mo`e{e, od edna moralna gledna to~ka, da go spre~i {ireweto na Rimskata imperija, da ja zapre Francuskata bur`oaska revolucija, Oktomvriskata revolucija, ili, pak reperkusiite za otkrivaweto na Amerika, ili pojavata na industriskata revolucija, pa, ako sakate, pojavata i na kapitalizmot takov kakov {to e. O~igledno, uka`uvaweto na negativnite posledici na globalizacijata e, verojatno, vo funkcija na obidot za nejzina racionalizacija, a ne eliminacija. So nea mora da se `ivee, pa makar i so posledici. Problemot so antiglobalizmot e, vsu{nost, od druga priroda. Imeno, svesno ili nesvesno, pra{aweto na objektivnite globalni procesi se sveduva, {to se uka`uva i od oddelni avtori, na stereotipot “globalizacija = amerikanizacija”. Ovoj stereotip, spored ovie avtori (Vuleti} Vladimir) dobi sila koja ne proizleguva od nekoi vistinski argumenti, tuku od propagandata, od negovata “prifatlivost koja proizleguva od ednostavnosta i priem~ivosta na laicite kon takvite idei”. Tie idei se zasilija osobeno so propagawto na blokovskata, bipolarna podelba na svetot {to dovede do pojavata na strav od amerikanskata hegemonija, do strav osobeno kaj onie koi go zagubija dotoga{niot “za{titnik” vo liceto na komunisti~kiot blok. No, kolku {to vo ideologijata na globalizacijata mo`e da se pronajde konkreten hegemonizam, tolku i na ideologijata na komunizmot ne i be{e tu| takviot hegemonizam ili idejata za globalen poredok. Koj i kakov globalen poredok realno }e se ostvari, me|utoa, ka`a istorijata.

Globalizacijata, ottuka, e daleku po{irok, posestran, podlabok i porazli~en proces od prostata “amerikanizacija”. Toj proces gi sodr`i vo sebe site protivre~nosti {to gi sodr`ele i drugite dosega{ni istoriski procesi od koi ni samata Amerika ne e imuna. Jas nemam namera, ovde, da gi objasnuvam site teoriski prakti~ni aspekti na globalizacijata, nitu da se vpu{tam vo oddelni nejzini tolkuvawa. Toa }e go ostavam za nekoja druga prigoda, za nekoj poop{iren i pokompleksen trud. ]e spomenam samo deka, glavno, se izdvojuvaat ~etiri modeli na nejzina teoriska percepcija.

Taka, prviot model nea ja gleda kako pra{awe na sozdavaweto na eden svetski sistem; vtoriot model kako sozdavawe na edna globalna kultura; tretiot ja smeta za proces na oformuvaweto na globalniot kapitalizam; i, ~etvrtiot ja tretira kako sozdavawe na edno globalno, svetsko op{testvo. Bez pogolemi dilemi se odlu~uvam za ova ~etvrtoto: deka, globalizacijata e samo prodol`uvawe na tekovite na ~ovekovata istorija, odnosno deka kako {to nekoga{ bea sozdavani nacionalnite op{testva, taka sega se sozdava globalnoto op{testvo - ~ove{tvoto. Zatoa, mo`ebi, Martin Elbrou e pove}e vo pravo koga insistira na tezata deka svetot e ve}e navlezen vo “globalnata epoha” , termin so koj go zamenuva zborot “globalizacija” . A, su{tinata, pak, na globalizacijata mo`ebi najdobro ja definira Entoni Gidens. Globalizacijata, veli toj, mo`e da se definira kako intenzifikacija na op{testvenite odnosi na svetski plan, koja gi povrzuva oddale~enite mesta na takov na~in {to lokalnite nastani gi oblikuvaat nastani koi se odigrale so kilometri daleku i vice versa. Ulrih Bek, pak, se ~ini deka najdobro ja objasnuva taa su{tina. Toj }e re~e deka poimot “globalnost” trgnuva od faktot deka “otsega pa natamu ni{to {to se slu~uva na na{ata planeta ne mo`e da bide samo lokalen proces” , odnosno deka toa go zasegnuva celiot svet i deka, ottuka, “treba da go preorientirame i reorganizirame na{iot `ivot i na{eto dejstvuvawe, na{ite organizacii i institucii po oskata lokalno – globalno” . Bek, vsu{nost, uka`uva na faktot deka nie odamna `iveeme vo “svetsko op{testvo” vo smisla na toa deka “prestavata za zatvoreni prostranstva stanuva fiktivna” i deka ”nitu edna zemja, nitu edna grupa, ne mo`e da se izolira od drugite” . Vo taa smisla globalizacijata e samo dinami~kata, procesualnata komponenta na globalnosta. Dokolku, zna~i, globalizacijata se sfati na toj na~in, taa nema da bide generator na anomi~ni ~uvstva i anomi~na svest. Na sfa}aweto deka nekakov bau~ kru`i niz svetot, kako {to nekoga{ komunizmot kru`e{e niz Evropa, spored prvata re~enica na spomenatiot Manifest {to go pronajdovme vo zabutanite raftovi na kni`arnicata.

Sekako, ne sakam so toa da ka`am deka prikaznata za jagneto i volkot ne e i ponatamu aktuelna. Prikaznata koga tie zaedno, na istiot potok, piele voda i koga volkot, za da najde pri~ina da go izede, go obvinil jagneto deka mu ja mati vodata, i pokraj toa {to vodata te~ela od volkot kon jagneto. Taa “vol~e{ka logika” e prisutna i vo globalizaciskite procesi, osobeno vo odnesuvaweto na ekonomski i politi~ki najsilnite zemji denes. No, postoi i realna prikazna deka dobriot pastir sekoga{ uspeval da se za{titi od lo{ite volci i da go dotera stadoto do mestoto kade {to naumil da go donese. Se razbira, dokolku go pronajde vistinskiot pat. A, toj pat, vo slu~ajov, ne odi obratno od op{tite svetski procesi.

Od trloto, sepak, mora edna da se izleze.