П р а в н о и с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т катедра «социология»

Социализмът

Циганите се разглеждат като етническа общност в структурата на българската нация.

"Димитровската конституция" от 1947 г. ги представя като етническа общност с равни права (с българите) и собствена идентичност. За това е необходимо да се подобрят условията на живот на циганите, което да доведе до тяхното активно участие в "изграждането на нов живот". Предприемат се конкретни мерки за въвеждането на циганите в социалния и политически живот:

- на 6.03.1945 се изгражда обща циганска организация срещу фашизма и расизма и за стимулиране на културното развитие на циганското малцинство в България, начело с Шакир Махмудов Пашов;

- започва издаване на вестник "Цигански глас" през 1946;

- създава се циганският театър "Рома" през 1947 в София;

- формират се клонове на ОФ (в циганските квартали) като секции с равни права. Националната конференция на циганите в България на 2 май 1948 потвърждава своята подкрепа на политиката на ОФ.

От началото на 50-те години политиката на народната власт, изразена в реверанс към циганското малцинство в България се изживява бързо и се предприемат последователно различни мерки на рестрикции:

- разпускане на местните клонове на циганските организации и тяхното вливане в общите секции на ОФ;

- сливане на Ромския театър с местните културни центрове;

- разпускане на Циганската организация срещу фашизма и расизма.

Средата на 50 до средата на 80-те години,

Доминира се от нова партийна политика - постепенно етническо заличаване на циганите и създаване на "българска социалистическа нация". В съответствие с тази политика легалното споменаване на циганите става нежелателно; а преброяването през 1956 г. е последното където официално се публикуват данни за циганите (Marushiakova, 2001). Държавната позиция е: да се неглижира присъствието на циганите в България. Властите ги считат за формално несъществуващи – те не се споменават в медиите; забранено е да се говори цигански на публични места, да се пеят цигански песни и свири циганска музика, забраняват се някои техни ритуали.

През тези години се създават етнически махали, с цел затваряне на ромите, което прераства в самоизолация и гетовизиране.

Висшите органи на държавата и партията търсят ефикасни решения на проблема с циганите, а обстоятелството, че многократно се връщат към темата е свидетелство за повишената чувствителност към този въпрос. Постановление 1216 от 8.10.1957г. на МС е насочено към решаване на проблема за циганското малцинство в България . Постановление 258 на МС от 17.10.1958 г. се занимава с утвърждаването на произхода на циганското население в НРБ. Забранява се скитничеството, а номадските цигани, които са без постоянно местоживеене трябва да се настанят в постоянни домове и да имат постоянна работа. В единство с идеята за създаване на единна българска нация от средата на 50-те години се въвежда практиката за "преименуване на мюсюлманските цигани с български имена вместо техните оригинални турско-арабски имена". Няколко години по-късно с Решение А101, от 5.04.1962 г. на ЦК на БКП, тази практика получава още по-категоричен израз: "да се ограничат негативните тенденции сред българо-мохамедани и цигани - да се идентифицират с турци и да се предприеме патриотично образование". В съгласие с решението те трябва да се регистрират като българи и да променят своите имена и тези на децата си.

Още през този период прави впечатление стремежът за неутрализиране на евентуалните напрежения, които могат да се породят от етническите малцинства в страната. Циганите, поради своята идентификация с мюсюлманите (имена, език, обичаи, религия, традиции, облекло) се превръщат в сериозна заплаха за българското общество, защото могат да се обединят с турската общност и да станат проводник на турска политика. Именно по тази причина, "преименуването" е един удобен начин за предотвратяване на евентуални претенции на турската политика в защита на своето малцинство. От друга страна, обаче освен имената на преден план излиза демографската заплаха, идваща от циганите: по-голямата раждаемост и увеличаването на техния брой по отношение на цялото население изисква търсене на ново решение и то идва със системата за надбавки за деца. Въвежда се принципът за намаляване на надбавките за деца в многодетните семейства; т.е., надбавките растат до две деца, а при трето дете те намаляват; така се подкрепят само българските семейства, които имат по две деца (Marushiakova,2001).

В духа на предприетите мерки в съответствие с ценностите на социализма се отстоява идеята за патриотичното възпитание на ромите, за приобщаването им към българската култура и активното им включване в структурите на обществото. Политическите решения спрямо циганите отразяват новата фаза, в която обществото е навлязло - на развития социализъм, обявен на 10 конгрес на БКП. През този период на 70-те години всички действия са под знака на това важно събитие, което задава общия тон на социалния живот и съзнание. В духа на ортодоксалната семантика на типичните "решения", "постановления", "тезиси" и т.н. на висшите партийни органи, новата стратегия към циганите намира израз в Решение 1360 на Секретариата на ЦК на БКП от 9.10.1978г. - за по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани, за по-активна интеграция в построяването и развитието на социалистическото общество".

Общият патос на бъдещата политика към циганите се отразява и в конкретни мерки:

"последователно да се елиминират сегрегираните части и квартали в следващите 10-20 години, да се подобрят професионалните умения за работа на циганите, да се създаде широка мрежа на центрове и детски градини, за да могат децата да научат български в ранните години, да се забранят всички сегрегирани училища и интернати, да се привлекат циганите към самодейност, да се направят позитивни промени в мисленето на българските цигани и т.н.”.

След набелязаните мерки започва трескава работа по претворяване на решенията в действие. На практика обаче, в повечето случаи остават гръмките фрази и значително по-малко действията; и тук, както и с много други активности от времето на социализма стилистиката е на пожелателност, която ще се осъществи в бъдеще, а реалното случаване “тук и сега” придобива замъглена и неясна форма.

Много малко от циганските квартали са затворени, главно по две причини: недостатъчна наличност на жилища за обезпечаване на циганските семейства; силна съпротива на ромите по места и нежелание да напуснат своите къщи. Само 36 от 547 съществуващи цигански квартала са "затворени", но някои от тях се създават отново по-късно (Marushiakova, 2001). Затова се предприема нова тактика - на издигането на стени, с които да се скрият гетата, обикновено в края, или извън градовете.

Така, циганите не само не са приобщени, а се задълбочава отделянето и разграничаването от тях. Все пак, опирайки се на семействата, които получават апартаменти, властта залага да се създаде основата на циганската интелигенция, защото напускането на циганското гето означава заявено намерение за скъсване с този начин на живот и следване на стереотипите на българите, в близост до които живеят ромските семейства. Проблемът е, че българското население от своя страна реагира не особено благосклонно на опитите за заселвания на цигани, които пренасят своя манталитет и нрави, във вид на рушене и налагане на своите собствени битови норми и правила.

Другата важна насока в партийните решения - закриване на сегрегираните училища също не се осъществява докрай, тъй като на практика ромските квартали се запазват, в резултат на което училищата в тях също остават.

Последната фаза на правителствената политика към циганите съвпада с възродителния процес от 1984-1985 г. Всъщност от края на 70-те години и началото на 80-те мнозинството от мюсюлманските цигани са преименувани. Тези, които запазват своите имена, са принудени да приемат български имена по време на "възродителния процес" на турците през 1984-85г.; някои от най-заклетите поддръжници на мюсюлманската си принадлежност са изпратени в Турция.

И така, създаването на "българска социалистическа нация" в случаите, когато протича без насилие и принуда има своите позитивни моменти. Ускорената индустриализация, осъществявана с доминиращата роля на държавата, поставя своя отпечатък върху равнищата на заетост и подготовка - образователна и квалификационна, планирането на кадри, начина на живот. На ромите като етническа група индустриализацията намалява шансовете за включване в стопанския живот - пред вид тяхната ниска квалификация и образование те остават неконкурентни. В същото време обаче, държавата им гарантира активно включване, както в икономиката - като работници в тежката и леката промишленост, така и в селското стопанство - оземляване, участие в земеделски стопанства. С тази активна политика, насочена в подкрепа на ромите се постига само привидна социална интеграция с неясни обществени последици, защото "активното" участие на циганите в икономиката и селското стопанство - било като производителност, било като численост не е документирано и не е ясно всъщност какви са неговите реални измерения.

Като естествено продължение на ускорената и масирана индустриализация е провеждането на жилищна политика (споменахме по-горе), в която ромското малцинство има съществено участие. Отделен въпрос е, че адаптацията и включването във всяко едно от посочените направления се осъществява трудно и мъчително, с цената на много усилия. Но целта е загърбване на традиционния начин на живот, скъсване с навиците на примитивното битие и модели, усвояване на правилата на съвременния свят и жизненост. Циганите трудно възприемат новите социални навици и процесите на интегриране протичат бавно и понякога безрезултатно.

За отбелязване е, че нито една от предприетите мерки - в областта на труда и заетостта, жилищната политика и образованието не се осъществява успешно и до край. Резултатите, които се получават често пъти имат обратен ефект на предварително планирания, именно защото не отчитат “живите хора”, като носители на етнически характеристики и манталитет, които са формирани в продължение на векове и не се променят интензивно и магически, както партията очаква.

Освен това, реализираните мерки от страна на държавата се превръщат често пъти в основание за развиване на силен антицигански комплекс, защото останалите етнически групи (особено българската) възприемат това толериране като неоправдано и имащо отрицателни последствия за обществото. Тъй като предвижданите в партийните документи действия са главно с декларативен характер и не навлизат в дълбочината на проблемите, те целят тяхното прикриване и префасониране, но не и решаването им. Социалните актьори развиват по-скоро съвкупност от нагласи, които нямат реално съответствие, например, формираното очакване у ромите, че специалните привилегии са дължими при всички обстоятелства. Все пак, провежданата държавна политика има един сериозен "плюс" - ромите се превръщат в силни радетели на етатизма и фенове на социализма.