Педагогическата диагностика като елемент от емпиричните ...
Ангел Славчев
Например, еднократното измерване показва състоянието на изследвания обект в момента на
провеждане на измерването, а множественото позволява да се откроят и тенденции в развитието му.
Според НАЧИНА на построяване и обосноваване на диагнозата се правят два вида диагнози: пряка (достоверна) и диференциална (цит. по (Иванов, 2006, с. 123)).
Пряката предполага изграждане на умозаключения на основата на операции, които позволяват формулиране на изводи. При диференциалната обикновено изводите се формулират по аналогия и нямат достатъчна доказателствена сила.
Прогнозата винаги се отнася до бъдещи събития (препоръки) и трябва да бъде научно обоснована. При съставянето й трябва да се отчитат и
други аспекти - икономически, етически и пр. под егидата на педагогическия подход. В чисто научен план прогнозата е свързана с хипотеза,
която трябва да бъде проверена, респективно доказана или отхвърлена. В диагностичен план диагнозата води най-често до една прогноза. Тя и свързаното с нея решение са всъщност крайната цел на диагностиката.
При това педагогическата диагноза е свързана с прогноза за личностното развитие на учениците или за перспективите на педагогическия процес с тях. Основен проблем е за прогнозиране на действието на детерминаторите (генетични, вътрешни,
материални, социални, педагогически и др.). (Речник, 1989)
Сподели с приятели: 
