АНАЛИЗ И СЪВРЕМЕННА ТЕХНОЛОГИЯ НА

на тези резултати тя включва още и формиране на познавателна самостоятелност у ученика и развитие на творческите способности (освен овладяване на знания, умения и навици, формиране на мироглед).
Проблемното обучение е съвременно ниво на развитие на дидактиката и прогресивната педагогическа практика. Обучението се нарича проблемно, защото организацията на учебния процес се базирана принципите на проблемността и систематичното решаване на учебните проблеми - характерен признак на това обучение.
В педагогическата литература съществуват различни определения на това явление. В. Окон под проблемно обучение разбира комплекс от такива действия като организация на проблемни ситуации, формулиране на проблеми (постепенно се привличат към това самите ученици, оказване необходимата помощна учениците в решаването на проблема и проверка на тези решения и накрая - ръководство на процеса на систематизиране и затвърдяване на така получените знания ” (3, И. Я. Лернер вижда в проблемното обучение това, че учащия под ръководството на учителя взема участие в решаването на нови за него познавателни и практически проблеми в определена система,
съответстваща на образователно ­ възпитателните целина съвременното училище МИ. Махмутов дава следното определение на проблемно обучение Проблемното обучение е тип развиващо обучение, в което се съчетават системната самостоятелна търсеща дейност на учениците с усвояването от тяхна готови изводи на науката, а системата от методи на обучение е построена с отчитане поставените цели и принципа на проб- лемност; процес на взаимодействие на преподаване и учене, ориентиран към формиране на мироглед на учащите, на тяхната познавателна самостоятелност, устойчивост на мотивите за учене и мисловни (включително и творчески) способности входа на усвояването или на научни понятия и начини за дейност, детерминирана от системата проблемни ситуации ”
(2, Очевидно е налице голямо различие в педагогическата литература за същността на понятието проблемно обучение. Едни автори го разглеждат като метод, други ­ като нов тип обучение, трети ­ като нова дидактическа дисциплина, а четвърти ­ като принцип. Навярно всяко от тези направления има право на съществуване, но универсализирането на кое да е от тях би довело до едностранчивост в разбирането на същността

на проблемното обучение. Според Портев проблемното обучение не може и не трябва да се противопоставяна съществуващата дидактическа система, а трябва да се използва за нейното допълване, обогатяване и усъвършенстване (4, Същият автор употребява термина “проблемност в обучението”
вместо широкоразпространения проблемно обучение като него отхвърля, а се застъпва за по-широко използване на елементи на проблемност при обучението по математика, макари не в най-висока степени не във всички уроци.
Според Л. Портев характеристиките на проблемността в обучението се отнасят до създаване на проблемни ситуации формулиране на проблеми и решаването им усвояване от учениците не само на знания, но, което е по-важно и на самите умения за придобиване на знания управление дейността на учениците в търсенето и откриването решенията на проблемите съчетаването на самостоятелната познавателна дейност научени- ците с усвояването на готови знания;
Проблемност в обучението съществува, ако съзнателно се създават проблемни ситуации и се управлява дейността на учениците при самостоятелното и колективното решаване на формираните учебни проблеми.
Проблемността в обучението се основавана предпоставката, че мисленето се стимулира чрез поставяне на проблемни въпроси и задачи.
Това от своя страна спомага за повишаване активността на учениците.
Портев формулира следните дидактически цели, които се постигат чрез проблемните ситуации привлича се вниманието на учениците към въпроса, задачата,
учебния материали се предизвиква познавателен интерес учениците се поставят пред по-силни затруднения, с което се създава възможност за активизиране на мисленето пред учениците се изявява противоречието между възникналата познавателна потребности невъзможността тя да се удовлетвори поради недостатъчност на знанията, уменията и навиците създават се възможности за личностна изява на учениците чрез самостоятелно откриване и формулиране на проблемите, чрез създаване на план за решаване на проблема;

242
­ повишава се научното равнище и творческия характерна обучението, неговата ефективност;
Въпреки, че проблемното обучение, според някои автори, е нов тип обучение, което отговаряна потребностите на съвременния живот,
не бива цялото обучение да се провежда проблемно, защото усвояването на цялото учебно съдържание чрез преоткриване на натрупания от човечеството опит е невъзможно (изисква неимоверно много време) и е ненужно. Всеки ученик не е в състояние да усвоява целия обем от знания само по пътя на самостоятелното им преоткриване. От друга страна,
осъществяването на проблемност в обучението изисква повече учебно време. По-голяма част от математическите знания е целесъобразно да се добиват в готов вид с активното участие на учениците, а само една част да се изучава чрез използване на проблемността. Тази част трябва да осигурява творческо приложение на основните знания и умения ида е достатъчна за изграждане у учениците на способи за самостоятелна творческа дейност. Следователно проблемността при обучението трябва да се схваща като част от единната цялостна система на обучение, която се състои в предаване и усвояване на знания, възпроизвеждане на придобитите знания, формиране наумения за приложение на знанията,
усвояване на методи за самостоятелно придобиване на знания, развитие на творческото мислене на учениците Проблемната ситуация и учебния проблем са основни понятия на проблемното обучение. Под учебен проблем се разбира отражението на логико-психологическото противоречие в процеса на усвояване,
определящо направление на умственото търсене, пробуждащо интерес към изследване същността на неизвестното и водеща към усвояване на нови понятия или нов метод на действие. Съществуват две основни функции на учебния проблем:
1.Определяне направлението на умственото търсене, което е дейност на ученика по намиране способа за решаване на проблема.
2.Формиране на познавателни способности, интереси, мотиви за дейността на ученика за усвояване на нови знания.
За учителя той е като средство за управление на познавателната дейност на ученика и формиране на мисловни способности.
В дейността на ученика ­ служи като стимул за активизиране на мисленето, а процесът на неговото решаване ­ способ за превръщане на знанията в убеждения.

Проблемна ситуация е средство за организиране на проблемното обучение. Това е началният моментна мисленето, предизвикващ познавателна потребност за учене и създаващ вътрешни условия за активно усвояване на новите знания и способи на действие. Проблемната ситуация може да бъде различна.
По съдържание на неизвестното проблемните ситуации се делят на неизвестна цел неизвестен обектна дейността неизвестен способна дейност неизвестни условия на изпълнение на дейността;
По ниво на проблемност проблемните ситуации биват възникващи независимо от прийомите предизвикани и решавани от учителя предизвикани от учителя и решавани от учениците самостоятелно формиране на проблеми неговото решаване;
По вида на съгласуване на информацията неочакваност конфликт;
предположение; опровержение несъответствие неопределеност;
По методически особености непреднамерени целеви проблемно изложение евристична беседа проблемна демонстрация игрови проблемни ситуации изследователска лабораторна работа проблемен фронтален експеримент мислен проблемен експеримент проблемно решаване на задачи проблемни задания;
Характерна особеност на проблемните методи е това, чеса създадени на основата на проблемна ситуация на активна познавателна дейност на учащите, състояща се в търсене и решаване на сложни въпроси, изискващи актуализация на знания, анализ, умение за откриване на отделни факти, явления, закони.
В съвременната теория на проблемното обучение се различават два вида проблемни ситуации психологически и педагогически. Първата касае дейността на учениците, а втората представлява организация на учебния процес.
Педагогическата проблемна ситуация се създава с помощта на активизиращи действия, въпроси на учителя, подчертаващи характерните отличителни качества на обекта на познание.
Създаването на психологическа проблемна ситуация е свързано с индивидуалните особености на ученика. Тя трябва да е нито много трудна,
нито твърде лесна, защото няма да му създаде никакъв проблем
Проблемна ситуация може да се създавана всеки етап от процеса на обучение при обясняване, затвърдяване, контрол.
Учителят създава проблемна ситуация, направлява учениците за нейното решаване, организира търсенето на решения. По този начин детето

участва активно в процеса на своето обучение и като резултат у него се формират нови знания, то овладява нови способи на действие.
Трудността в управлението на проблемното обучение се състои в това, че възникването на проблемна ситуация е индивидуален акт, затова от учителя се изисква използването на диференцирани индивидуален подход.
Проблемна ситуация се създава специално от учителя като се използват особени методични похвати учителят подтиква учениците към противоречия и им предлага сами да потърсят решения създава противоречия в практическата дейност излага различни гледни точки но един и същ въпрос предлагана класа да разгледа явлението от различни позиции създава навик да се правят сравнения, обобщения, изводи от ситуации, да се съпоставят факти поставя конкретни въпроси (за обобщение, обосноваване,
конкретизация, логика, разсъждение определя проблемни теоретични и практически задания поставя проблемни задачи с недостатъчни или оскъдни изходящи данни с неопределеност в постановката на въпроса с противоречиви данни с умишлено допуснати грешки с ограничено време за решение;
за преодоляване на психическа инерция и др. За реализиране на проблемните технологии е необходимо подборна най-актуалните и същностни задачи определяне особеностите на проблемното обучение в различни видове учебни работи създаване на оптимални системи за проблемно обучение, учебни и методически пособия и ръководства личностен подходи майсторство на учителя, способност да предизвиква активната познавателна дейност на учениците;
Основните функции на проблемното обучение се определят от основните задачи на началното училище. Делят сена общи и специални Общи функции на проблемното обучение :
­ усвояване от учащите на система от знания и способности за умствена и практическа дейност;

245
­ развитие на познавателната самостоятелности творческите способности на учащите ­ формиране на диалектико-материалистическо мислене на учениците като основа за техния мироглед;
Специални функции на проблемното обучение възпитаване на навици за творческо усвояване на знанията (възприемане на логически похвати и отделни способности за творческа дейност възпитаване на навици за творческо възприемане на знанията (възприемане на усвоените знания в нова ситуация) и умение за решаване на учебни проблеми формиране и натрупване на опит за творческа дейност (овладяване на методи за научно изследване, решаване на практически проблеми и художествено отразяване на действителността);
Проблемното обучение не може да бъде еднакво ефективно в различни условия. Практиката показва, че процесът на проблемно обучение поражда различни нива както на интелектуални затруднения на учащите, така и тяхната познавателна активности самостоятелност при усвояване на нови знания или прилагане на стари знания в нова ситуация.
В съответствие с видовете творчества могат да се отделят три вида проблемно обучение. Теоретическо творчество ­ теоретическо използване, свързано с търсене и откриване от ученика на нови за него правила, закони, теореми и т.н. В основата на този вид лежи поставянето и решаването на теоретичен учебен проблем. Практическо творчество ­ търсене на практическо решение,
т.е. търсене на способ за използване на известни знания в нова ситуация,
конструиране, изобретяване. В основата на този вид проблемно обучение лежи постановката и решаването на практически учебни задачи. Художествено творчество ­ художествено отразяване на действителността на основата на творческото въображение, включващо литературни съчинение, рисуване, писане на музикални произведения, игри и т.
н.
Всички видове проблемно обучение се характеризират с наличие на продуктивност, творческа дейност на учениците, наличие на търсене и решаване на проблем. Първият вид често се използва в урока, където се наблюдават индивидуални, групови или фронтални решения на проблема.
Вторият вид намира приложение в лабораторните, практически занятия,

кръжоци, факултативно обучение, производство. Третият вид ­ в урока и извънурочни форми.
В зависимост от характера на взаимодействие на учителя и учениците се определят 4 нива на проблемно обучение. Ниво за несамостоятелна активност ­ възприемане от учениците на обясненията на учителя усвояване образеца на умствено действие в условията на проблемната ситуация, изпълнение от учениците на самостоятелна работа възпроизвеждащи по характер упражнения устно възпроизвеждане. Ниво за полусамостоятелна активност ­ характеризира се с използването на стари знания в нова ситуация и участие на учениците в търсене способа за решаване на поставения проблем. Ниво на самостоятелна активност ­ изпълнение на работа от репродуктивно-търсещ тип ­ когато ученикът сам решава по текст от учебника, използва стари знания в нова ситуация, конструира, решава задачи със средно ниво на трудност, доказва хипотези с незначителна помощ от учителя и т. н. Ниво за творческа активност ­ изпълнение на самостоятелна работа, изискваща творческо въображение, логически анализи догадки;
откриване на нов способна решаване на учебен проблем, самостоятелно доказателство самостоятелни изводи и обобщения, изобретения, писане на художествени съчинения.
Тези показатели характеризират нивото на интелектуално развитие на учащите и могат да се използват от учителя като видими показатели за придвижването на ученика в учебното развитие основна обратна инфор- мация.
Технологията на проблемното обучение теоретически е обоснована от видни учени като В. Окон, И. Я. Лернер, МИ. Махмутов, Т.
В. Кудрявцев , Л. Портев, Р. Радев, А. Маджаров и др.
Проблемното обучение не може и не трябва да се противопоставяна съществуващата дидактическа система, а трябва да се използва за нейното допълване, обогатяване и усъвършенстване.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: