съществено върху степента на активност в отношението на децата

и кумири. Понякога това не е най-адекватния подход за акумулиране на енергията на подрастващите и много често те попадат в съмнителни по характер групи. Социалните и личностните последствия са добре известни:
алкохолизъм, наркомании, СПИН, проституция, личностна деградация и прочие.
Безспорен е фактът, че децата не са виновни, затова чеса деца. Тесана този свят, защото родителите им са пожелали това и е добре родителите да носят отговорността засвоя избор докрай, като не подаряват децата на съдбата. Детските очаквания са свързани преди всичко с това да бъдат забелязани и зачетени като личности, откъдето започва и доверието на децата към родителите. За да са хармонични отношенията между тях би трябвало да има баланс в изискванията - както родителите очакват децата да им се доверят при реализиране на възпитателната си стратегия,
така и деца се надяват да бъдат чути, иска им се родителите да общуват с тях като с големи хора. За реализирането на желанията на децата не е нужно много повече от емпатично общуване с тях, активно слушане на радостите и тревогите им, не само на празници, а ежедневно.
От голямо значение е времето, което се прекарва с децата, за създаване на доверително отношение между родителите и децата, тъй като колкото по-малко внимание се отделяна подрастващите, толкова повече те се отдалечават от родителите. Някои се затварят в себе си,
други демонстрират агресивно поведение, но характерното и за двете групи е, че децата са по-малко уверени във възможностите си, с което може да се наруши тяхната самоактуализация. Доверието, което би трябвало да е насочено към родителите, се пренасочва към братята и сестрите,
но много често те се приемат за конкуренция в отношенията с родителите и така доверието се прехвърля към приятелите. В такива случаи може да се реализира разрив във взаимоотношенията между родителите и децата и едва тогава родителите се запитват Къде сгрешихме какво стана с нашето дете, защо ни отбягва?!”.
Изследванията показват, че се оформят два основни типа семейства:
едните с възможности да удовлетворяват материалните потребности на децата си, но за сметка навремето, прекарано с тях другите, с по-малки възможности за удовлетворяване на материалните потребности на децата,
но поради постоянна трудова заетост, нямат време за удовлетворяване и на емоционалните потребности на подрастващите. И в двата случая, липсата на разговори с децата може да осакати детското развитие. Разбира се, съществува и трети тип семейства ­ с възможности за удовлетворяване

на всички потребности на подрастващите, но за съжаление социално- икономическата обстановка в нашата страна все още не предполага съществуването на много семейства от такъв тип.
За активизиране на взаимодействието между родители и деца, за насърчаване на адекватното общуване и взаимно разбиране, може да бъде полезен социалния педагог спомагащата си функция. Неговото съдействие за членовете на семейството ­ да разберат и приемат слабите си страни,
да актуализират силните, може да подпомогне развитието и просперитета на всички семейни членове и на семейството като цяло.
Друг аспект, която се проучва чрез изследването, е влиянието на

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: