ABOUT ACTIVATION OF THE COMMUNICATION SKILLS OF PEDAGOGY

145
ПРАГМАТИЧНА СТРАТЕГИЯ ЗА
ФОРМИРАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНА КУЛТУРА
ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО КОНСТРУИРАНЕ
Радка Гайдова
Значимостта на предучилищната възраст поставя нови акценти към възпитанието и обучението на децата, които ориентират педагозите едновременно към запазване на добрите традиции и към осъществяване на съвременните световни образователни стратегии. Безспорно високите изисквания към предучилищното възпитание в общата система на образование следват глобалните тенденции за осигуряване на пълноценно и радостно детство, съчетано със свобода, отговорности висока интелектуална подготовка.
Едно от съвременните предизвикателства за постигане на по-високо качество на подготовка в предучилищна възраст е по-широко въвеждане на нови техники и технологии. Те насочват развитието на света по нов начини поради това изискват усвояване на адекватни способи за неговото опознаване. Изгражда се предметна и социална среда от нов тип ­
“технологична”, която оказва влияние върху жизнените условия през новия век и поставя пред предучилищните педагози задължително изискване за формиране на технологична култура у децата, възприемана като позитивната нагласа към преустройството на света.
Изграждането на технологична култура в годините на предучилищното детство не е толкова нов проблем от цялостната система за подготовка на децата, колкото проблем поставян на по-задна позиция във веригата на този процес.Неговото осъзнаване от една страна е гаранция за извеждането му на попреден план и от друга - за определяне на технологичното обучение като показател за съвременно обучение, както и за развитие на интелектуалните способности на децата.
В образователната сфера технологичната култура е последица от обучението по техника и технологии. Тя не е просто усвояване на определен обем от знания и умения за боравене с разнообразни технически

материали за пресъздаване на социално-предметния свята е сложени продължителен процес на натрупване и структуриране на нагласа и отношение към новите технологии. Съвременната технологична култура е сложно образувание, кето осигурява адаптация към бързо променящите се условия на материалната среда и личен комфортна базата на добре преценени нагласи, адекватна самооценка и умения за работа в екип. Технологичната култура на обществото и на отделната личност не е само предметна традиционното трудово обучение и професионално подготвящите звена в образователната система. Проблемите на нейното формиране се разтварят във всички възрастови периоди, както и във всички сфери на социалното общество. Формирането на технологична култура включва два компонента:
технологична грамотности технологична компетентност. В предучилищна възраст теса обектна обучението по конструиране, но и на цялостното програмно съдържание по всички дейности които практически го осъ- ществяват.
Технологичното обучение през последните години придобива нов статут. Променя се разбирането за технология. Променя се отношението към т.нар. социални техники и технологии. Променя се връзката на всеки един учебен предмет с различните нива на овладяване на технологиите.
Обучението по техника и технологии и неговата връзка с техническото възпитание в предучилищна възраст, съществува в програмите за възпитателната работа в детските градини от те години на ХХв. Днес тя има многопосочни функции, значими за формирането на технологичната култура на детето от ранна детска възраст.
Детската конструктивно-техническа дейност е дейността, която реално теоретично и практически осигурява образователно-съдържател- ната и практико-продуктивната структура на този процес. Като цяло тя включва знания и умения за идентификация, обследване и анализ на комплекс от функционални и технологични параметри на предметите и обектите или на системите на тяхното съществуване в заобикалящата детето действителност. Като дейност за учене и игра, тя има редица сходства с технологиите, поради наличието на манипулативни действия, чрез които детето възпроизвежда предметната среда заигра. В този смисъл тя съдържа елементи на трудово действие и техническа задача, чрез които осигурава връзката между единството на триадата дейности игра ­ обучение труд, които са взаимно преплетени в резултата от конструирането. От

тази гледна точка, именно продуктивния характерна конструирането е едно от ефективните педагогически средства за развитие на технико-кон- структорските умения и способности на децата и за формиране на со- циално-технологична култура.
Социалната среда която ни заобикаля е съвкупност от различни обекти, голяма част от които се определят като технически. В този смисъл всеки технически обект представлява вид артефакт (предмет изкуствено създаден от човека, а не образуван от природата) /7/, с определени от човека утилитарни функции. Взависимост от особеностите на тези функции той може да се възприема като техническо или художествено средство с определена технологична стойност. В контекста на направените разсъждения се открива, че понятията техника и”технология” имат общ корен,
близки са по смислово значение и често се възприемат като синоними на:
сръчност, умение, майсторско действие, метод, начини пр. които означават както техника, така и технология. Съществуват множество сходни гледни точки за същността на тези понятия. Техниката е съвкупност от средства на човешката дейност за въздействие върху предметите на труда при създаване на материални и духовни блага, а технически обект е всеки, който има конструкция и е изграден от технически материали. Технологията е начин на работа за постигане на определена цел, съвкупност от похвати, средства, определен алгоритъм на действие и пр. Техниката се разбира като похват, умение и в някои случаи се покрива с понятието технология Днес техниката се идентифицира все повече със средствата за осъществяване на технологиите. Неделимостта на техниката и технологииге отразяват интелектуалните способности и технологичните потребности на обществото.
Педагогическо изкуство е още в периода на предучилищното детство да се постигне подходяща интерпретация на тази педагогическа стратегия от връзки и отношения между видимия предметен свят и конструкторската (технологичната) идея (замисъл, отношение, в която детето е посредник и реализатор.
Научната обективност изисква анализ на компонентите, които изграждат изразената прагматична стратегия.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: