145
ПРАГМАТИЧНА СТРАТЕГИЯ ЗАФОРМИРАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНА КУЛТУРАЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО КОНСТРУИРАНЕРадка Гайдова
Значимостта на предучилищната възраст поставя нови акценти към възпитанието и обучението на децата, които ориентират педагозите едновременно към запазване на добрите традиции и към осъществяване на съвременните световни образователни стратегии. Безспорно високите изисквания към предучилищното възпитание в общата система на образование следват глобалните тенденции за осигуряване на
пълноценно и радостно детство, съчетано със свобода, отговорности висока интелектуална подготовка.
Едно от съвременните предизвикателства за постигане на по-високо качество на подготовка в предучилищна възраст е по-широко въвеждане на нови техники и технологии. Те насочват развитието на света по нов начини поради това изискват усвояване на адекватни способи за неговото опознаване. Изгражда се предметна и социална среда от нов тип
“технологична”, която оказва влияние върху жизнените условия през новия век и поставя пред предучилищните педагози задължително изискване за формиране на
технологична култура у децата, възприемана като позитивната нагласа към преустройството на света.
Изграждането на технологична култура в годините на предучилищното детство не е толкова нов проблем от цялостната система за подготовка на децата, колкото проблем поставян на по-задна позиция във веригата на този процес.Неговото осъзнаване от една страна е гаранция за извеждането му на попреден план и от друга - за определяне на технологичното обучение като показател за
съвременно обучение, както и за развитие на интелектуалните способности на децата.
В образователната сфера технологичната култура е последица от обучението по техника и технологии. Тя не е просто усвояване на определен обем от знания и умения за боравене с разнообразни технически
материали за пресъздаване на социално-предметния свята е сложени продължителен процес на натрупване и структуриране на нагласа и отношение към новите технологии. Съвременната технологична култура е сложно образувание, кето осигурява адаптация към бързо променящите се условия на материалната среда и личен комфортна базата на добре преценени нагласи, адекватна самооценка и умения за работа в екип. Технологичната култура на обществото и на отделната личност не е само предметна традиционното трудово обучение и професионално подготвящите звена в образователната система. Проблемите на нейното формиране се разтварят във всички възрастови периоди, както и във всички сфери на социалното общество. Формирането на технологична култура включва два компонента:
технологична грамотности технологична компетентност. В предучилищна възраст теса обектна
обучението по конструиране, но и на цялостното програмно съдържание по всички дейности които практически го осъ- ществяват.
Технологичното обучение през последните години придобива нов статут. Променя се разбирането за технология. Променя се отношението към т.нар. социални техники и технологии. Променя се връзката на всеки един учебен предмет с различните нива на овладяване на технологиите.
Обучението по техника и технологии и неговата връзка с техническото възпитание в предучилищна възраст, съществува в програмите за възпитателната работа в детските градини от те години на ХХв. Днес тя има многопосочни функции, значими за формирането на технологичната култура на детето от ранна детска възраст.
Детската конструктивно-техническа дейност е дейността, която реално теоретично и практически осигурява образователно-съдържател- ната и практико-продуктивната структура на този процес. Като цяло тя включва знания и умения за идентификация, обследване и анализ на комплекс от функционални и технологични параметри на предметите и обектите или на системите на тяхното съществуване в заобикалящата детето действителност.
Като дейност за учене и игра, тя има редица сходства с технологиите, поради наличието на манипулативни действия, чрез които детето възпроизвежда предметната среда заигра. В този смисъл тя съдържа елементи на трудово действие и техническа задача, чрез които осигурава връзката между единството на триадата дейности игра обучение труд, които са взаимно преплетени в резултата от конструирането. От
тази гледна точка, именно продуктивния характерна конструирането е едно от ефективните педагогически средства за развитие на технико-кон- структорските умения и способности на децата и за формиране на со- циално-технологична култура.
Социалната среда която ни заобикаля е съвкупност от различни обекти, голяма част от които се определят като технически. В този смисъл всеки технически обект представлява вид артефакт (предмет изкуствено създаден от човека, а не образуван от природата) /7/, с определени от човека утилитарни функции. Взависимост от особеностите на тези функции той може да се възприема като техническо или художествено средство с определена технологична стойност. В контекста на направените разсъждения се открива, че понятията техника и”технология” имат общ корен,
близки са по смислово значение и често се възприемат като синоними на:
сръчност, умение,
майсторско действие, метод, начини пр. които означават както техника, така и технология. Съществуват множество сходни гледни точки за същността на тези понятия. Техниката е съвкупност от средства на човешката дейност за въздействие върху предметите на труда при създаване на материални и духовни блага, а технически обект е всеки, който има конструкция и е изграден от технически материали. Технологията е начин на работа за постигане на определена цел,
съвкупност от похвати, средства, определен алгоритъм на действие и пр. Техниката се разбира като похват, умение и в някои случаи се покрива с понятието технология Днес техниката се идентифицира все повече със средствата за осъществяване на технологиите. Неделимостта на техниката и технологииге отразяват интелектуалните способности и технологичните потребности на обществото.
Педагогическо изкуство е още в периода на предучилищното детство да се постигне подходяща интерпретация на тази педагогическа стратегия от връзки и отношения между видимия предметен свят и конструкторската (технологичната) идея (замисъл, отношение, в която детето е посредник и реализатор.
Научната обективност изисква анализ на компонентите, които изграждат изразената прагматична стратегия.
Сподели с приятели: