реално, но биха могли да бъдат и симулирани. Необходимост от речево общуване може да се появи или осъзнае при естествени ситуации, както ида се породи при въображаеми обстоятелства. Речевото общуване (включително и педагогическото) се активизира при наличието на комуникативна бариера на партньор, който да е в различна познавателна, емоционална или поведенческа позиция. Съпротивата в лицето на слушателя може да е естествена, което ще подпомогне отправителя на информацията. Ако говорещият не е наясно с позицията на слушателя, създаването на въображаема бариера ще подпомогне активността му. Фиктивната съпротива, която да благоприятства словесното действие, се изгражда с помощта на т. нар. Магическо Ако. Този механизъм, характерен за театралното общуване, е приложим за благоприят- стване и на социалната комуникация Ако моят слушател е на обратно мнение, ако не мисли и не действа както аз бих желал, ако не знае това, което зная аз тогава има смисъл да му говоря, за да променя мнението, отношението и поведението му Подобна позиция създава увереност, спокойствие, убедености убедителност наговорещия. Ситуационният подход към комуникативния акт осигурява психическо освобождаване и активност на комуникантите. В експерименталните упражнения се проявява и се тренира психореактивността способността за реагиране на комуникативен дразнител съобразно ситуацията и факторите й. Речта като средство за въздействие в процеса на общуване се реализира винаги в определена комуникативна ситуация. Речевата ситуация се създава от предмета на речевото съобщение, от неговия отправител (комуникатор) и от получателя (реципиента), от целта му (с оглед на въздействието, което то трябва да предизвика, от обстановката, в която то протича. Промяната на всеки един от тези компоненти, схващани като комуникативни стилотворни фактори, променя и външните, интонационно- пластични характеристики на речта. Студентите се учат да действат вариативно в зависимост от усло-
