спрямо обстановката и партньорите в общуването

обществено положение, обстоятелствата, които влияят върху поведението му.
В подобни упражнения се активизира вниманието, обезпечаващо перцепцията и съответно - комуникацията. Ориентирането в обстановката и в комуникативния партньоре условие за адекватно и резултатно об- щуване.
Игрите формират умения за контакт с партньора, психоконтакт-
ност.
Популярната сред театралите игра Огледало, в която играещите са в деликатни ролеви позиции (на огледало и на лицето пред него) изисква активно внимание на общуващите и установяването на контакт между тях.
В игри като “Вълчи поглед, в която комуникантите се стараят да неоткъснат погледа си от очите на партньора, контактът и конфликтът се осъществяват зрително.
Информация за участниците в общуването се приема ­ слухово ­
например в игра “Познай кой съм аз водещият, без да вижда участниците в играта, ги разпознава само по гласа. Действията на партньора се възприемат основно чрез слуха в упражнение Какво направих, докато не гледахте?”
Връзката с партньора се провежда и тактилно. По такъв път ­ чрез улавяне на паралингвистични сигнали, и сляпата баба набира информация за играещите.
Развиват се уменията за установяване на многоаспектен контакт с партньора в комуникативния акт.
В комуникативните игри студентите често действат в роля - от позицията на друго лице. Този процес, определящ ролевите игри като театрали- зирани, подпомага извършването на действието с вътрешна убедености с удоволствие. Когато се отделят от собствената си идентичност, студентите са по-свободни в поведението си. Затова например в общуването чрез
Интернет, при което преднамерено скриват истинската си същност,
младите хора са по-разкрепостени. Ролята, която приемат в подобна комуникативна игра, ги освобождава от сковаността и притесненинето,
прави ги по-активни, напористи, “нахакани”.
В детските игри действа особен механизъм, чрез който се влиза в ролята. Като го изследва иго прилага в трудния процес на превъплъщаването, К. С. Станиславски го нарича Магическо Ако. Как бих дей-

140
ствал, ако съмна мястото на другия ­ с подобен въпрос се подпомага ролевото действие.
Чрез този механизъм се развива способност за идентификация,
необходима за разбиране на позицията на другия човек ­ на партньора в общуването в социалната практика.
Преразказът на епическо произведение от името на герой подпомага формирането на необходимата за общуването способност да се оценяват явленията, героите и действията от друга, различна позиция.
(Забавно за студентите е леката на пръв поглед игра за разказване на случилото се от името на Червената шапчица, на вълка, на майката, бабата,
ловеца ­ и това им помагане само да разберат героя, но ида осъзнаят,
че в конфликтното взаимодействие всеки има своя истина) Подобна е тренировъчната игра, в която студентите проявяват ориентирането сив социалнопсихологическите характеристики на лицата, действащи в педагогическата ситуация. Участниците разказват за случка в училището (например затова как учителката по физическа култура е намерила цигари в джоба на шестокласник) от името на лица с различни психологически,
възрастови, социални и професионални характеристики. Поставянето в позициите на учителката, класната, съученик, съученичка, второкласник,
деветокласник, майката, бащата, дядото, бабата, директорът, журналист,
педагог в детска педагогическа стая и т.н. дава възможност на педагозите да активизират познанията си за социални, психологически и педагогически проблеми. Същевременно осъзнават субективността и нееднозначността на оценките на лица, явления и събития.
Подобни техники се използват в съвременната “психодрама”. По моделите на този психологически тренинг студентите изиграват конфликт
(наблюдаван или такъв, в който те самите са участници) като поемат последователно ролите на двете противодействащи страни.
Чрез Магическото Ако се създават възможности за потопяване в

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: